Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Нова Загора, 06.08.2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Новозагорският
районен съд в публично заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ
при секретаря: Радка Чолакова като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАНОВ
Гр. дело № 1094 по описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.422
във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от „ТИ БИ АЙ БАНК”
ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от Н.Г.С. и А.Ч.Д.,
в качеството им на изпълнителни директори, чрез техния пълномощник юрисконсулт С.Р.Р.
против С.П.П. с ЕГН:
**********, с адрес:,***, като длъжник в размер на 2228.80 лв., представляващо
неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит №**********.
В исковата молба се
посочва, че ищцовото дружество е депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК, въз основа на което било образувало ч.гр.д. № 1450/2018
г. по описа на Районен съд – Нова Загора срещу С.П.П., ЕГН: ********** и въз основа на издадените заповед за
изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист било образувано
изпълнително дело № 64/2019 г. по описа на ЧСИ П.Г. № 837. Сочи, че съгласно
разпореждане на съда, получено от дружеството на 18.06.2019 г., им е предоставил
едномесечен срок, съгласно чл.415 от ГПК, за предявяване на иск за установяване
вземането.
Ищецът
посочва, че на 04.04.2018 г. „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД сключило Договор за потребителски
кредит № ********** (Приложение № 2) с ответника, като в чл.7, ал.1 от Договора
бил посочен размерът на предоставения кредит – 1849.00 лв., а съгласно ал.2 на
същия член от, съответна част от средствата по кредита се превеждала по сметка
на продавача на стоката, избрана от Потребителя, за заплащане на продажната й
цена. Твърди, че Кредиторът е превел конкретната част от средствата по кредита,
в размер на 1128.00 лв. на Продавача на стоката на основание фактура №
**********/04.04.2018 г.
Сочи, че чрез
декларацията намираща се на стр.7 от договора, потребителя потвърдил, че е
получил от продавача, стоката
посочена в чл.8 от процесното съглашение. Общото крайно задължение по Договора
(чл.10 от Договора) възлизало на 2159.62 лв.. която сума била разсрочена на 12
погасителни месечни вноски, 11 от които в размер на 179.97 лв., ведно с една
последна изравнителна вноска в размер на 179.95 лв. Уговореният между страните
лихвен процент, с който се олихвявал предоставеният кредит, изразен като
годишен лихвен процент бил в размер на 29,69 % (чл.9, ал.1 и ал.2 от Договора).
Така предоставената сума, кредитополучателят се задължил да върне на месечни
вноски, всяка включваща 2 компонента: главница и договорна лихва.
Ищецът
твърди, че длъжникът не бил извършил нито едно от предвидените в договора
плащания, като съответно пропуснал да изпълни падежиралите се задължения,
изразяващи се в три последователни месечни вноски, съгласно погасителния план
към договора, а именно вноски с падежи 05.05.2018 г., 05.06.2018 г. и 05.07.2018
г. и предвид това и съгласно чл.16, т.2 от Договора настъпила предсрочна
изискуемост.
Твърди
също, че в Договора била уредена автоматична предсрочната изискуемост върху
непогасеното задължение на клиента при неплащане на три поредни месечни вноски
(осн. чл.16, ал.2 от Договор за потребителски кредит) и въпреки това бил
направен опит да бъде уведомен ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на
кредита. Разпоредбите на чл.25.8 до чл.25.11 (вкл.) от Договора за
потребителски кредит пък сочели за съгласие между страните, че взаимната
кореспонденция следва да се изпраща на адреса за контакт, посочен в договора,
какъвто се явявал постоянния и настоящ адрес на ответника. Според чл.25.10 от
Договора при промяна на адресите за кореспонденция и контакти страните били
длъжни да уведомят за това писмено. Посочва, че доказването, че писмо е
изпратено до посочения адрес е в тежест на страната, която е изпратила писмото,
а Дружеството разполагало с писмен документ, според който уведомлението за
предсрочна изискуемост било адресирано до адреса на кредитополучателя, посочен
в процесното съглашение, като постоянен и настоящ, а именно: с. Езеро 8919, като
видно от приложената обратна разписка за доставка на пратка ИД PS 1421 0056ОЕ2, с бар код: 9118170700689 (Приложение 7), длъжникът бил
търсен на посочения в договора за потребителски кредит адрес.
Ищецът
разяснява, че към датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.417 от ГПК - 24.08.2018 г., задължението на С.П.П. към „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, по Договора, е
било в размер на 2159.62 лв., от които 1849.00 лв. - главница и 310.62 лв. - договорна
лихва. Отделно от това, съгласно чл.9, ал.4 от Договора за потребителски
кредит, ответникът дължал и обезщетение за забава (лихва за просрочие), за
периода от 05.05.2018 г. до 13.08.2018 г. в размер на 69.18 лв.
Моли
съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че С.П.П., с ЕГН: **********, в качеството си на
кредитополучател (Потребител) по Договор за потребителски кредит №
**********/04.04.2018 г., дължи изпълнение на парично задължение към „ТИ БИ АЙ
БАНК” ЕАД, в качеството му на „Кредитор” по същия договор, в общ размер на 2228.80
лв., от който неизплатена главница в размер на 1849.00 лв., договорна лихва в
размер на 310.62 лв. за периода от 05.05.2018 г. до 05.04.2019 г., обезщетение за забава в размер на
69.18 лв. за периода от 05.05.2018 г. до 13.08.2018 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.417 от ГПК - 24.08.2018
г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът е претендирал разноски по
настоящото и заповедното производство.
Ищецът е представил писмени доказателства и моли съдът да ги приеме.
Ответникът е бил редовно призован на
посочения в НБД адрес, чрез залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Съгласно ал.7 на същия член, когато се установи редовността на връчването,
съдът е разпоредил съобщението да се приложи към делото и е назначил особен
представител на разноски на ищеца.
В
срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от назначеният от съда особен
представител адв. Н.П. ***, с който посочва, че понеже
няма връзка с ответника, не може да даде становище по допустимостта на иска и
процесуалната му легитимация.
Относно исковата претенция за задължението на ответника заявява,
че било видно от представените писмени доказателства, че тъй като няма връзка с
Потребителя по приложения с исковата молба Договор за потребителски кредит №
**********/04.04.2018 г. и счита, че Кредитора не бил приложил движението за
съответния период на откритата сметка на Потребителя посочена в чл.11.1 - BG54TBIB93101000000108, за да се установи има ли
някакви вноски от длъжника. В този смисъл прави възражение, относно
задължението на ответника.
На 12.02.2020 г. е постъпила молба с вх. № 704 от
ищцовото дружество, с която се поддържа иска, моли се съда да допусне
изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза и се претендират разноски.
На откритото съдебно заседание проведено на 17.06.2020 г.
в Районен съд – Нова Загора в отговор на уваженото от съда искане на адв. П. за
представяне на извлечение от откритата сметката на ответника е постъпила молба
с вх. № 1995, в която се разяснява, че не биха могли да предоставят извлечение
от посочената сметка, тъй като същата била обща и се използвала за всички
кредити на банката – преводи, плащания и погасявания. Посочва се, че стоковите
кредити на банката не се ползвали с индивидуални сметки, а всички операции
минавали през една обща. Счита, че с цел пълно и главно доказване съдът следва
да назначи съдебно-счетоводна експертиза.
С цел изясняване на
размера на задълженията съдът е назначил изготвянето на съдебно-счетоводна
експертиза, заключението по която е депозирано на 06.07.2020 г. с вх. № 2365.
В последното открито съдебно заседание по
делото, проведено на 29.07.202 г. особения представител на ответника адв. П.
посочва, че от представените доказателства се е установило безспорно, че има
покупка на вещ, GSM апарат “Самсунг”
от ответника и заплащането на вещта от ищеца, поради което счита иска за
доказан.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
За установяване на вземането
си в настоящото производство ищецът е представил писмени доказателства: Договор за потребителски кредит №
**********/04.04.2018 г. - копие; Фактура № **********/04.04.2018 г. – копие;
Искане-декларация за потребителски кредит – копие; Известие за доставка на
пратка пратка ИД PS 1421
0056ОЕ2 с бар код: 9118170700689 – копие; Уведомлението за предсрочна
изискуемост с бар код: 9118170700689 – копие; Списък по чл.80 от ГПK; Платежно
нареждане за внесена държавна такса при образуване на заповедното производство
- копие; Платежно нареждане за внесена държавна такса за настоящата искова
молба в размер на 44.58 лв.; Пълномощно-копие; платежни нареждание за плащане
възнаграждение на особен представител и вещо лице.
Видно от приетите доказателства по делото, между ищеца „ТИ БИ АЙ
БАНК” ЕАД, с ЕИК ********* и ответника С.П.П. с ЕГН **********
е бил сключен Договор за потребителски кредит от 04.04.2018 г., по
силата на който му бил предоставен кредит в размер на 1849.00 лв., като съответна част от средствата
по кредита, а именно 1128.00 лв. се превела по сметка на продавача на стоката,
избрана от Потребителя, за заплащане на продажната й цена на стоката на
основание фактура № **********/04.04.2018 г.
Общото крайно задължение по Договора възлиза на 2159.62
лв., която сума била разсрочена на 12 месечни погасителни вноски, 11 от които в
размер на 179.97 лв., ведно с една последна изравнителна вноска в размер на 179.95
лв. Банката е уговорила годишен лихвен процент, с който
се олихвява предоставеният кредит в размер на 29,69 %, като предоставената
сума, кредитополучателят се задължил да върне на месечни вноски, всяка включваща
главница и договорна лихва.
Не е спорно, че ищеца е изпълнявал поетите ангажименти по Договора за текущо
потребление, докато ответникът не е изпълнил
задълженията си по него, като е просрочил погасяването на дължимите от него
вноски и е допуснал забава
в плащанията на главница и лихва за повече от три падежирали вноски.
Кредитополучателят не е извършил никакви действия за погасяване на
задълженията си към Банката и това обосновава ищцовия интерес да потърси защита
на правата си и съобразно определеният му от Pайонен съд - Нова Загора по
ч.гр.д. № 1450/2018 г. едномесечен срок за предявяване по исков ред на претенцията
му срещу ответника, на 18.07.2019 г. в Районен съд – Нова Загора е постъпила
искова молба от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД против С.П.П..
Въз основа на подаденото заявление по чл.417 от ГПК в заповедното
производство е издадена Заповед за изпълнение № 1057/28.08.2018 г. и
изпълнителен лист, които са образувани от банката в изпълнително производство
пред ЧСИ П.Г. към КЧС и район на действие - района на ОС - Сливен и било образувано
изпълнително дело № 64/2019 г. по описа на същия ЧСИ. Съдебния изпълнител е
изпратил заповедта на длъжниците и тя е връчена на длъжника при условията на
чл.47 от ГПК.
„ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД е
направила многократни опити да извърши уведомяване на длъжника за настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита, посредством Уведомление за предсрочна
изискуемост, изпратено с Известие за
доставка на пратка ИД PS 1421 0056ОЕ2, с бар код: 9118170700689, както и
посредством Покана за доброволно изпълнение от ЧСИ П.Г..
Видно от доказателствата
по делото, предсрочната изискуемост е настъпила на 06.07.2018 г.
Процесните задължения са в размер на 2228.80 лв., от които:
- 1849.00 лв. - дължима главница;
- 310.62 лв. -
доворна лихва за периода от 05.05.2018 г. до 06.07.2018 г.;
- 69.18 лв. – обезщетение
за забава за периода от 05.05.2018 г. до 13.08.2018 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 24.08.2018
г. до окончателното изплащане на задължението.
Съдът е назначил на ответника особен представител адв. Н.П.,
която в отговора си на исковата молба възразява, относно задължението на
ответника с оглед на това, че по делото не било приложено извлечение за движението на
сметката на ответника, за да се установи дали има извършени плащания от негова страна.
С цел изясняване на спора съдът назначи на вещото лице С.К.С. съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпросите:
1.Какъв е размерът на платеното по процесния договор към момента
на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК - 24.08.2018 г.?
2.Какъв е размерът на останалите незаплатени месечни вноски
по процесния договор към 24.08.2018 г. по компоненти /главница, договорна лихва
и обезщетение за забава/ и периоди, както и към датата на формиране на
заключението на експертизата?
3.На коя дата ищцовото дружество е изпълнило задължението си
по процесния договор, като е превело заемната сума?
4.Да се изиска и предостави на съда заверено копие от
преводния документ за плащане от банката на продавача на стоката - сумата от
1849.00 лева.
6.Да се установи продавача- „Технополис МОЛ Парадайс” с ЕИК ********* включил ли е приложената по делото дубликат от фактура №
**********/04.04.2018 г. с купувач С.П.П. с ЕГН ********** в Дневника за
продажби за м.IV.2018 г.
по ЗДДС на предприятието, като се изиска справка от ТД на НАП София, или да се
изиска от предприятието и предостави на съда заверено копие от Дневника за
продажбите за м.IV.2018 г. по
ЗДДС, както и на коя дата
ищцовото дружество е превело по сметка на Застрахователя средствата за
заплащане на вноски по застраховките ?
1.Да се индентифицира вещта GSM SAMSUNG GALAXY с фабри чен № или производствен № на артикула по фактурата.
В заключението си от 20.07.2020 г. вещото лице посочва, че:
2.
Към момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в Pайонен
съд - Нова Загора за издаване на заповед за изпълнение - 24.08.2018 г., ответникът С.П.П. няма
заплатени суми по процесния договор.
3.Размерът на задължението на ответника П. към 24.08.2018 г. – датата на подаването на заявлението по чл.417
от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение е 2228.80 лв., от които главница
– 1849.00 лв, договорна лихва – 310.62 лв. и обезщетение за забава – 69.18 лв.
и поради липса на внесени от ответника суми за погасяването му към 20.07.2020
г. размерът на задължението по прецесния договор остава същият – 2228.80лв.
4. Ищцовото дружество „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД е
изпълнило задължението си по процесния договор, като е превело заемната сума от
1849.00 лв. на продавача на стоката „Технополис България” ЕАД на 05.04.2018 г.
Съдът кредитира заключението
на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. В откритото съдебно
заседание на 29.07.2020 г. страните също са посочили, че приемат заключението
на експертизата. В същото заседание особения
представител на ответника адв. П. посочва, че от представените доказателства се
е установило безспорно, че има покупка на вещ, GSM апарат “Самсунг” от ответника и заплащането на вещта от ищеца, поради
което счита иска за доказан.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Предявения иск е с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД. Иска се да бъде установено вземането
на ищеца, досежно стойността на неизплатени суми по Договор за потребителски кредит между „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД и С.П.П..
Съдът
намира иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна в
законоустановения срок при наличието на правен интерес.
По
същество съдът намира иска за основателен по следните съображения:
Ищцовото дружество коректно е изпълнило задълженията си и
е предоставило на ответника сумата по кредита, но последния не е изпълнявал
своите задължения, като влязъл в просрочие и е допуснал забава в плащанията на главница и лихва, като съответно пропуснал
да заплати три поредни вноски на 05.05.2018 г., 05.06.2018 г. и на 05.07.2018 г., поради което съгласно договореностите между
страните кредитът е станал предсрочно изискуем.
Това довело до автоматична предсрочна изискуемост, визирана в чл.16, ал.2 от Договора. Ищецът е направил опит да
уведоми ответника за настъпването на изискуемостта на посочения в договора
адрес, поради което
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист и
такива са му били издадени от Районен съд – Нова
Загора. Тъй като връчването
на същата заповед на ответника се извършило по реда на чл.47, ал.5 от ГПК - чрез залепване на
уведомление, на ищеца са му били
дадени указания в едномесечен срок да заведе дело за установяване на вземането
си. В
изпълнение указанията на съда, ищеца е завел дело за установяване на
вземането в указания
срок.
Следователно е предявен иск с правно основание чл.422 във вр.с
чл.415, ал.1 от ГПК във вр.
с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако
длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнение, заедно с обезщетение за забавата. Това право принадлежи само за
изправната страна по договора.
Безспорно е между страните и за съда обстоятелството, че са налице
договорни отношения по договор за потребителски кредит. Безспорно е, че ищеца е потърсил
правата си в заповедно производство,образувано в Районен съд – Нова Загора.
При възприетата правна квалификация, съобразно
разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената
тежест в гражданския процес, в тежест на ищеца бе да докаже обстоятелствата на които се основава претенцията му, в това число размера на дължимите от ответника суми.
В тежест на ответната страна бе да докаже изпълнение на
задължението си изцяло или частично, лично или чрез трето лице.
С оглед
така разпределената доказателствена тежест се ангажираха доказателства, от
съвкупният анализ, на които остана безспорно, че „ТИ
БИ АЙ БАНК” ЕАД и С.П.П. са били
обвързани от валидно облигационно отношение, съгласно което дружеството му
предоставило кредит в размер на 1849.00 лв., а той се задължил да го върне, ведно с дължимите лихви, такси и разходи на
12 месечни вноски, при лихва 29,69 % годишно, потвърдено и от назначената от
съда съдебно – счетоводна експертиза.
Поради
забавата в заплащането на погасителните вноски на главница и лихва за повече от три падежирали вноски е настъпила предсрочната изискуемост на кредита,
съгласно чл.16, ал.2 от сключения
между страните Договор за потребителски кредит, с който ответника е бил изначално запознат и въпреки това бил направен опит да
бъде уведомен ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК.
Ответника
не ангажира доказателства, с които да докаже че е погасил задължението си по
договора.
От горепосоченото
е видно, че ответника се явява
неизправната страна по договора.
Съдът
стигна до извода, че исковите претенции са основателни и доказани, и като
такива следва да бъдат уважени изцяло.
По
същество съдът намира иска за основателен и доказан в пълен размер, видно от
заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза.
Предявения
положителен
установителен иск за дължимост на процесните
суми, представляващи задължения по Договор за
потребителски кредит, следва да бъде уважен, съгласно чл.237 от ГПК, поради
признание на иска от особения представител на ответника в последното по делото открито съдебно
заседание, проведено на 29.07.2020 г.
Относно
разноските:
При
този изход на делото съдът намира искането на ищцовата страна за присъждане на
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство за основателно, като с
оглед на представените доказателства за реално извършени такива и при спазване
на правилата на чл.78, ал.1 от ГПК, в негова полза следва да се присъди сума в
размер на 994.58 лв. общо, от които 44.58 лв. държавна такса, 400.00 лв. възнаграждение за особен представител, възнаграждение за вещо лице 250.00 лв. и юрисконсулстско
възнаграждение 300.00 лв.
Съгласно
съдебната практика съдът, разглеждащ иска по чл.422, ал.1 от ГПК, следва да се
произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в
зависимост от резултата на спора. Ето защо, ответникът, съобразно изхода от
спорното исково производство, дължи на ищеца и направените в заповедното
производство по ч.гр.д. № 1450/2018 г. по описа на Районен съд – Нова Загора,
разноски в размер на 194.58 лв. общо, от които 44.58 лв. държавна такса и
150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим
от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1
във връзка с чл.415 от ГПК, по отношение на С.П.П. с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, ЧЕ ДЪЛЖИ НА „ТИ БИ АЙ
БАНК” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.„Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от Н.Г.С. и А.Ч.Д.,
в качеството им на изпълнителни директори, чрез техния пълномощник юрисконсулт С.Р.Р.,
СУМАТА в общ размер 2228.80 лв. /две хиляди двеста и двадесет и осем лева
и осемдесет стотинки/, представляваща неизплатено парично задължение по Договор за потребителски
кредит № **********/04.04.2018 г. от които: главница 1849.00 лв. /хиляда осемстотин
четиридесет и девет лева/, договорна лихва в размер на 310.62 лв. /триста
и десет лева и шестдесет и две стотинки/ за периода от 05.05.2018 г. до
13.08.2018 г., обезщетение за забава в размер на 69.18 лв. /шестдесет и девет
лева и осемнадесет стотинки/ за периода от 05.05.2018 г. до 13.08.2018 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на Заявлението по
чл.417 от ГПК - 24.08.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, С.П.П. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „ТИ
БИ АЙ БАНК” ЕАД с ЕИК *********, СУМАТА от 994.58 лв. /деветстотин
деветдесет и четири лева и петдесет и осем стотинки/, разноски в настоящото
производство.
ОСЪЖДА, С.П.П. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „ТИ
БИ АЙ БАНК” ЕАД с ЕИК *********, СУМАТА от 194.58 лв. /сто деветдесет и четири лева и петдесет
и осем стотинки/, представляващи, направените
разноски по ч.гр.д. № 1450/2018 г. по описа на Районен съд - Нова Загора.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Сливен в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
П Р Е Д С Е Д А Т Е Л :