РЕШЕНИЕ
№ 146
гр. П., 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:АтА.с Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от АтА.с Кобуров Гражданско дело №
20221230101550 по описа за 2022 година
Производството е по реда на ЗУТОССР (чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР) във връзка с
Глава тринадесета от ГПК („Основно производство“).
С Решение № 97 от 21.03.2024 г. съдът е отхвърлил като неоснователен /недоказан/
иска, предявен от К. А. М. срещу Териториално поделение на Национален осигурителен
институт – гр. Кюстендил и „Технострой“ ЕАД, ЕИК *********, с правно основание чл. 1,
ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР.
С цитираното съдебно решение съдът е прекратил производството по настоящото
дело в частта, касаеща иска, предявен от К. А. М. срещу Териториално поделение на
Национален осигурителен институт – гр. Кюстендил и „Строителна механизация
Кремиковци - ПС“ ООД, с който се иска да се приеме за установено на основание чл. 1, ал. 1,
т. 3 от ЗУТОССР по отношение на Териториално поделение на Национален осигурителен
институт - гр. Кюстендил, с адрес гр. Кюстендил, ул. България № 26 и „Строителна
механизация Кремиковци - ПС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. С., район „Красно село“, кв. Б., ул. „Г.“ № 19, че К. А. М. с ЕГН **********, с постоянен
адрес село К., община П., е работил в предприятието УСМА – МК – Бутонец, със седалище
гр. С. с място на работа р-н Бутонец – гр. С., на длъжност – „куло кранист пети разряд“ за
периода от 01.05.1987 г. до 30.11.1989 г., на пълен 8 часов работен ден, което време се
признава за трудов и осигурителен стаж, при осигуряване на работника при условията на
действащото тогава законодателство, като недопустимо.
С Определение № 623 от 05.06.2024 г. постановено по в.ч.гр.д. № 560 по описа за
2024 г. на Окръжен съд - гр. Б., е отменено Решение № 97 от 21.03.2024 г., постановено по
гр.д. № 1550 от 2022 г. по описа на РС - П., в частта му имаща характер на определение, с
която е прекратено производството по иска на К. А. М., предявен срещу ТП НОИ
Кюстендил и „Строителна механизация Кремиковци - ПС“ ООД, като делото е върнато на
първоинстанционния съд за продължаване на съдебното производство по претенцията
съобразно указанията, изложени във въззивния съдебен акт.
1
Посредством Определение № 1088 от 06.12.2024 г., постановено по настоящото гр.д.
№ 1550/2022 г. по описа на РС - П., производството по иска на К. А. М., предявен срещу ТП
НОИ Кюстендил и „Строителна механизация Кремиковци - ПС“ ООД, отново е прекратено
като недопустимо.
С Определение с рег. № 141 от 31.01.2025 г., постановено по в.ч.гр.д. № 89 по описа
за 2025 г. на Окръжен съд - гр. Б., Определение № 1088 от 06.12.2024 г., постановено по
настоящото гр.д. № 1550/2022 г. по описа на РС - П. е отменено, като делото е върнато на
първоинстанционния съд за произнасяне по същество на исковете.
Касателно иска, предявен срещу Национален осигурителен институт – гр. Кюстендил
и „Строителна механизация Кремиковци - ПС“ ООД, в исковата молба се твърди, че след
отбиване на военната си служба през ноември 1976 г., ищецът завършил краткотраен курс за
професионална подготовка на 29.06.1977 г. в гр. С., и придобил правоспособност „кранист
на куло-кран до 12 тона“, съгласно свидетелство за правоспособност № 25/819 на
Министерство на Народната Просвета с рег. № 2029 от 1077 г. на Началника на ИДТН.
Съгласно действащото тогава законодателство е бил задължен веднага след придобиване на
тази си правоспособност да започне работа като „кранист на куло-кран“ с предварително
подписан договор за срок от 10 години. Наред с посоченото, е следвало да има основание, за
да му бъде дадено софийско жителство. Такова основание за промяна на адресната му
регистрация от с. К., окръг Б., на живущ в гр. С., бул. „А.“, бл. 23, ап. 212, е започване на
работа в предприятие в гр. С..
Посочва се, че на 30.06.1977 г. ищецът е започнал работа на длъжност „Куло-кранист“
към „СК-ОПС-СП Механизация и Автотранспорт“ - поделение Софстрой, с място на работа
ДСО-Софстрой-голяма С., на осемчасов работен ден, без предварителен трудов договор.
През месец февруари 1982 г. предприятието му издало пропуск до работното му място, с
валидност на същия до 31.11.1982 г. По-късно – през 1983 г., без да прекъсва трудовата си
дейност в полза на предприятието, продължил да извършва трудовата си дейност към „СК-
ОПС-СП Механизация и Автотранспорт“ - поделение Софстрой, но по сК.ен вече между
страните на 08.08.1983 г. трудов договор, при същите условия /тези към 30.06.1977 г./, с
посочен в него срок - десет години - до 08.08.1993 г., с място на работа ДСО - Софстрой, при
уговорено трудово възнаграждение по тарифната мрежа щатна таблица и вложен труд, на
базата на законните разпоредби, както и съгласно колективния трудов договор.
Релевира се в исковата молба, че от предприятието „СК-ОПС-СП Механизация и
Автотранспорт“ - поделение Софстрой работникът е бил служебно преназначен с трудов
договор № 156 от 18.04.1986 г. на същата длъжност при пълен работен ден, към
предприятието - „СМУ-Метални конструкции“ - С., където работил, считано от 01.04.1986 г.
до 30.04.1987 г., като след 30.04.1987 г. отново е бил служебно преназначен на работа,
считано от 01.05.1987 г. към предприятието УСМА-Бутонец - гр. С., на същата длъжност, на
пълен работен ден, където е работил до 30.11.1989 г. Ищецът сочи, че с Уведомление №
332/21.04.1987 г., изпратено му от „СМУ-Метални конструкции“ - гр. С., е уведомен, че по
силата на сК.еното между „СМУ-Метални конструкции“ - гр. С. и УСМА-Бутонец, гр. С.
споразумение, трудовият му договор ще бъде прекратен, считано от 01.05.1987 г., като от
01.05.1987 г. до 30.11.1989 г. ищецът е работил на длъжност куло-кранист пети разряд в
УСМА-МК - Бутонец, гр. С. на пълен работен ден, като изразява становище, че посоченият
период следва да се зачита за трудов и осигурителен стаж, като е бил осигуряван по
действащото тогава законодателство. Навежда, че съгласно издадена му от УСМА-МК -
Бутонец, гр. С. служебна бележка, ищецът е работил в това предприятие към 29.02.1988 г.
Посочва, че понастоящем правоприемник на УСМА - Бутонец, гр. С. е предприятието
„Строителна механизация Кремиковци - ПС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., район „Красно село“, кв. Б., ул. „Г.“ № 19.
Ищецът твърди, че през цялото време на действие на трите трудови договора с
посочените работодатели, за времето от 30.06.1977 г. до 30.11.1989 г., е работил
непрекъснато, на длъжност „куло-кранист“ и е бил осигуряван за всички социални рискове,
и при заплащане на пълен осемчасов работен ден, поради което за посоченото време е
2
придобил общ трудов и осигурителен стаж.
Сочи, че ТП на НОИ е отказало издаването на искано от ищеца удостоверение - УП-
13 за периода от м. 06.1977 г. до м. 3.1986 г. и за периода от м. 05.1987 г. до м. 11.1989 г., тъй
като в предадените от осигурителя „Промишлено строителство холдинг“ ЕАД гр. С.,
ведомости за заплати и трудовоправни документи, съхранявани по реда на Инструкция № 5
от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни
документи на прекратени осигурители без правоприемник в осигурителния архив на НОИ,
Метални конструкции Холдинг за периода от м. 06.1977 г. до м. 3.1986 г. липсва информация
за Монтажно управление, а за периода от м. 05.1987 г. до м. 11.1989 г. липсва информация за
УСМА. А за остА.лия период – за м. 04.1986 г. - 20 работни дни, и от 01.05.1986 г. до
31.03.1987 г. - 11 месеца и м. 04.1987 г. – 24 работни дни, ТП на НОИ гр. Кюстендил е издал
УП-13.
Твърди, че всички обстоятелства свързани с придобития от ищеца трудов и
осигурителен стаж били вписани в трудовата му книжка, която била изгубена.
В тази връзка, се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено
на основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР по отношение на Териториално поделение на
Национален осигурителен институт - гр. Кюстендил, с адрес гр. Кюстендил, ул. България №
26 и „Строителна механизация Кремиковци - ПС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С., район „Красно село“, кв. Б., ул. „Г.“ № 19, че К. А. М. с ЕГН
**********, с постоянен адрес село К., община П., е работил в предприятието УСМА – МК
– Бутонец, със седалище гр. С. с място на работа р-н Бутонец – гр. С., на длъжност – „куло
кранист пети разряд“ за периода от 01.05.1987 г. до 30.11.1989 г., на пълен 8 часов работен
ден, което време се признава за трудов и осигурителен стаж, при осигуряване на работника
при условията на действащото тогава законодателство;
Да осъди ответника да заплати направените от ищеца разноски по делото, чрез
пълномощника си адвокат А. Д. Б., вписан с личен № ********** в БлАК на основание чл.
36 от ЗАдв. във вр с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
С отговора си ответникът ТП на НОИ – гр. Кюстендил изразява становище за
недопустимост на иска, поради нередовност на исковата молба, изразяваща се в непосочване
на адресите на работодателите/осигурителите, при които ищецът е упражнявал трудова
дейност; липса на изложение по отношение на времето на претендирания стаж,
продължителността на работния ден, конкретната длъжност или работа, която е изпълнявА.
и начина на заплащане на труда; липса на приложено копие от трудовата книжка на ищеца;
както и липса на удостоверение по чл. 5 от ЗУТОССР. Изразява се становище и за
неоснователност и недоказаност на предявения иск, тъй като не е представено копие от
трудовата книжка на ищеца или други документи, които да удостоверяват твърдените от
него факти и обстоятелства. Счита искането на ищеца за допускане до разпит на свидетел за
недопустимо, тъй като не са изпълнени изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗУТОССР. Моли
за отхвърляне на ищцовата претенция като недопустима, претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ответното дружество „Строителна механизация Кремиковци – ПС“ ООД изразява
становище за допустимост на предявения иск, но неоснователност на същия по отношение
на „Строителна механизация Кремиковци – ПС“ ООД, тъй като последното не е
правоприемник на предприятията „УСМА – МК – Ботунец – гр. С.“ и „СК – ОПС – СП –
Механизация и автотранспорт“ и поделението на последното ДСО Софстрой. Поради
изложеното, ответното дружество „Строителна механизация Кремиковци – ПС“ ООД
твърди, че при него не се съхраняват каквито и да е данни и документи по отношение на
предприятията „УСМА – МК – Ботунец – гр. С.“ и „СК – ОПС – СП – Механизация и
автотранспорт“. Сочи, че „Строителна механизация Кремиковци – ПС“ ООД е дъщерно
дружество на Държавна фирма „Промишлено строителство - С.“, последното преобразувано
в търговски дружества с държавно имущество с Разпореждане № 51 на МС от 29.06.1994 г.
Моли съда да отхвърли предявения иск срещу него като неоснователен, прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.
3
В открито съдебно заседание по делото ищцовата стрА., редовно призовА., не се
явява, същата се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който
поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявения иск. Твърди, че ответникът ТП
на НОИ Кюстендил, не се е съобразил с определение на съда, с което е бил задължен да
представи декларациите, с които да декларира обстоятелства, които са му били изискани във
връзка с изложеното от тях и установено за ищеца, които са приложени по делото, като в
тази връзка моли да бъде приложена санкцията на чл. 161 ГПК за възпрепятстване
доказването на обстоятелства във връзка с установяването на които са били задължени с
определение на съда. В депозирано писмено становище навежда допълнителни съображения
за основателността на ищцовата претенция на база А.лиз на събрания по делото
доказателствен материал. Претендира сторените по делото разноски.
Ответниците ТП на НОИ – гр. Кюстендил и „Строителна механизация Кремиковци -
ПС“ ООД, ЕИК *********, редовно призовани, не изразяват становище.
От ответната стрА. ТП на НОИ – гр. Кюстендил, чрез процесуалния й представител, е
депозирано възражение, с което категорично възразява срещу искането на ищеца за
прилагане на санкцията по чл. 161 ГПК, като недопустимо и в тази връзка релевира, че
цитираното определение не е конкретизирано с посочен номер и дата, както и че от
входирането на исковата молба до настоящия момент ТП на НОИ – гр. Кюстендил точно и
акуратно е изпълнявало всички указания на съда и е представяло в срок всички изискани и
налични документи.
По делото са ангажирани писмени доказателства и са събрани гласни доказателствени
средства.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, намира за безспорно установено от фактическа стрА. следното:
По отношение предявения иск срещу ТП на НОИ – гр. Кюстендил и „Строителна
механизация Кремиковци - ПС“ ООД, с който се иска да се приеме за установено, че ищецът
е работил в предприятието УСМА – МК – Бутонец, със седалище гр. С. с място на работа р-
н Бутонец – гр. С., на длъжност – „куло кранист пети разряд“ за периода от 01.05.1987 г. до
30.11.1989 г., на пълен 8 часов работен ден, относимите фактически положения са следните:
Видно от представеното с исковата молба заверено копие на Свидетелство за
правоспособност 25/819 с рег. № 2029/1977 г., К. А.ов Т. е завършил краткотраен курс за
професионална подготовка (от 28.02.1977 г. до 30.05.1977 г.), в резултат на което е добил
правоспособност за кранист на куло кран до 12 тона. В тази връзка е представено и заверено
копие на Удостоверение за разред № 25/819, издадено на 29.06.1977 г. от Министерство на
строежите Професионален учебен център при ДСО „Стр. механизация“ гр. С., съгласно
което К. А.ов Т. придобива правата да упражнява дейност с квалификация пети (V) разред по
професия „куло кранист до 12 т.“ във всички стопански отрасли в стрА.та.
С Уведомление № 332 от 21.04.1987 г. на Директора на СМУ „Метални конструкции“,
адресирано до К. Ал. Т., работещ като кулокранист в СМУ „Метални конструкции“ по тр.
договор № 156/18.04.1986 г., последният е уведомен, че по изложени в уведомлението
причини, следва да бъде преназначен от СМУ „Метални конструкции“ в УСМА „Ботунец“,
считано от 01.05.1987 г. На адресата Т. е указано, че стрА. по трудовия му договор става
УСМА „Ботунец“, като характера му не се променя. Посочено е още, че трудовият договор
на К. Ал. Т. със СМУ „Метални конструкции“ ще бъде прекратен, считано от 01.05.1987 г.,
като Т. следва да подаде молби за оформяне трудовия договор с УСМА „Ботунец“.
По делото е представено заверено копие на Служебна бележка, издадена на
29.02.1988 г., с поставен печат на „УСМА Метални конструкции Ботунец“, за да послужи
пред съд, съгласно която лицето К. А. Т. служи от 1986 г. като кулокранист и продължава да
работи в отдел УСМА „МК“ Ботунец.
Към исковата молба е приложено заверено копие на Удостоверение за идентичност на
лице с различни имена с Изх. № 60, издадено на 23.06.2022 г. от Община П., което
удостоверява, че име К. А. М., ЕГН: **********, и имената 1. К. А.ов М.ов и 2. К. А. Т., са
4
имена на едно и също лице.
Във връзка с установяване обстоятелството какво е било основанието за получаване
на софийско жителство от ищеца по делото и за какъв период, е изискА. информация от
Столична община, която чрез администрацията на своите райони не предоставя такава, тъй
като данни за посоченото лице не са открити. Част от районите към Столична община
посочват, че срокът за съхранение на подадените заявления за постоянен адрес или адресна
карта за настоящ адрес, както и копия на документите, въз основа на които се извършва
адресната регистрация е пет години, поради което е невъзможно да се установи наличието
на изискуемите документи за извършване на адресна регистрация.
Съгласно Удостоверение с Изх. № 5506-09-2550 от 15.07.2022 г. на ТП на НОИ –
Кюстендил, Обр. УП-13, по отношение на лицето К. А. М., ЕГН: **********, работил в
„Промишлено строителство Холдинг“ ЕАД гр. С., БУЛСТАТ *********, за периода
м.06.1977 г. – м.03.1986 г. липсва информация за „Монтажно управление“, и за периода
м.05.1987 г. – м.11.1989 г. липсва информация за „УСМА“. В цитираното удостоверение е
посочено, че К. М. е придобил трудов и осигурителен стаж, както следва: 20 /двадесет/ дни
за м.04.1986 г., 11 /единадесет/ месеца за времето от 01.05.1986 г. до 31.03.1987 г. и 24
/двадесет и четири/ дни за м.04.1987 г., на длъжност „Кранист“ в цех/отдел „Монтажно
управление“. За остА.лия период, за който е поискано издаване на удостоверение (30.06.1977
г. до 30.11.1989 г.) е отказано да се издаде такова посредством Отказ за издаване на
удостоверение с Изх. № 5506-09-2550 от 15.07.2022 г. на Началник отдел на ТП на НОИ –
Кюстендил.
С писмо с Изх. № 5506-09-2550 от 10.01.2023 г. ТП на НОИ – Кюстендил, уведомява,
че правоприемник на „Метални конструкции“ гр. С. е осигурителят „Промишлено
строителство холдинг“ ЕАД гр. С., както и че осигурителите „СМУ-Ботунец“ седалище гр.
С. и „СК-ОПС-СП Механизация и Автотранспорт“, поделение „Софстрой“ не са предали за
съхранение ведомости за заплати и трудовоправна документация, като Отдел „ООА“ с.
Невестино няма информация кои са правоприемниците на цитираните осигурители.
В писмо с Изх. № 1046-40-72 от 07.03.2023 г. на ТП на НОИ – С. град, е посочено, че
в резултат на извършена проверка в информационната система на НОИ, компетентната
институция удостоверява, че към датата на цитираното писмо за УСМА Ботунец, район С. и
СК-ОПС-СП Механизация и автотранспорт, поделение Софстрой, не са подавани ведомости
за заплати и трудовоправни документи по условията на чл. 5, ал. 10 КСО. Сочи се още, че
съгласно справка в Търговски регистър УСМА Ботунец, район С. е с действащ
правоприемник „Строителна механизация Кремиковци-ПС“ ООД, ЕИК ********* с
посочено седалище и адрес на управление.
Посредством Писмо с Изх. № 05-112 от 21.05.2023 г. „Строителна механизация
Кремиковци - ПС“ ООД, ЕИК *********, уведомява съда, че в хода на извършена проверка
на ведомости за работни заплати за периода м.03.1986 г. до м.11.1989 г. не са установени
налични вписвания за ищеца по делото.
С писмо с изх. № 11-00-414/07.02.2024 г. Агенция по вписванията установява, че към
06.02.2024 г., след извършена проверка в ТРРЮЛНЦ, правоприемник на „УСМА-МК-
БОТУНЕЦ“ е „Строителна механизация – Кремиковци-ПС“ ООД, ЕИК *********.
В качеството на свидетел по делото, е разпитА. А.С.Г., по отношение на която са
изпълнени изискванията на чл. 6, ал. 4 ЗУТОССР – представено е заверено копие на Трудова
книжка № 1933, видно от която за периода от 24.03.1982 г. до 01.07.1989 г. свидетелката Г. е
полагала труд за ДСО „Софстрой“ УССР.
От показанията на свидетелката се установява, че последната е бивша съпруга на
ищеца, като двамата се запознали в края на 1981 г. в гр. С., по което време М. работил като
кулокронист от 1977 г. Г. изнася, че двамата с бившия й съпруг започнали работа към
Механизация и Автотранспорт – ДСО Софстрой, след като изкарали курсове за придобиване
на обучение, свидетелката от края на месец януари 1983 г. на длъжност „строителен
бояджия“, а ищецът от 1977 г. на длъжност „кулокранист“. Уточнява, че обектите, на които
5
работили с ищеца били едни и същи, от едната стрА. на обекта бил ищецът, а от другата
стрА. – бригадата на свидетелката, като заедно отивали на работа и си тръгвали, обядвали
заедно по време на предвидената за това почивка. Свидетелката посочва, че работили по 8
/осем/ часа, с изК.ение на случаите когато се налагало да се предаде някой обект и се
работело извънредно и нощна смяна, установява начина на заплащане - месечно заплащане
според разряда, като трудовото възнаграждение се изплащало посредством ведомост срещу
подпис. Допълва, че ищецът бил преназначаван от самото управление, като първоначално
(от 1977 г. до 1986 г.) работил към „Механизация и Автотранспорт“ ДСО – Софстрой, а след
служебното му преназначаване с писмено уведомление, от м. май 1987 г. до зимата на 1989 г.
(когато баща му починал) работил към „Метални конструкции“ УСМА-Ботунец, като през
визирания период заемал длъжността „кулокронист“, на осемчасов работен ден със
заплащане според разряда и получавано по ведомост.
С декларация по чл. 8 от ЗУТОСР ищеца е декларирал, че изложените в ИМ факти са
истина.
В изпълнение на дадените от въззивния съд задължителни указания (Определение №
623/05.06.2024 г. по в.ч.гр.д. № 560/2024 г. на ОС - Б.), съдът е изпратил на „Строителна
механизация Кремиковци - ПС“ ООД копие на документите от АВ-ТР /намиращи се на листи
243-295 от първоинстанционното дело/, както и е задължил дружеството да декларира
писмено по делото дали при него се съхранява каквато и да било документация на
„Управление строителна механизация /УСМ/ Ботунец“ за релевантния период /01.05.1987 г. -
30.11.1989 г./, вК.ително ведомости за заплати, и ако такава не се съхранява, каква е
причината за това /непредаване на книжата, изгубването им, унищожаването им или др./.
В предоставения за това срок, от процесуалния представител на ответното дружество
„Строителна механизация Кремиковци - ПС“ ООД, е депозиран отговор, получил вх. №
5672/26.06.2024 г., в който се сочи, че дружеството е в невъзможност да направи обосновА.
хронологична правна връзка между предприятието „УСМА-МК-Ботунец“, в което се
претендира да е придобит трудовият стаж от ищеца, вписА.та в Търговския регистър при
Окръжен съд - С. през 1991 г. дъщерна фирма на Държавна фирма „Промишлено
строителство“ с наименование „УСМ – Кремиковци“, Община Кремиковци и преобразувА.та
през 1994 г. същата дъщерна фирма в дъщерно дружество с ограничена отговорност с фирма
„Строителна механизация – Кремиковци – ПС“ ООД, извършено въз основа на
Разпореждане на Министерски съвет от 29 юни 1994 г., с което е образувано държавното
дружество „Строителна механизация - Кремиковци - ПС“ ООД, в което част от капитала към
момента на преобразуването се притежава от Държавна фирма „Промишлено строителство“.
Посочва се още, че въпреки това обстоятелство, от стрА. на дружеството са извършени
няколко проверки за наличие на ведомости за заплати за ищеца за процесния период и
такива не били открити, за което съдът е уведомен писмено няколко пъти.
В изпълнение на даденото от съда разпореждане ответното дружество декларира, че
при „Строителна механизация Кремиковци - ПС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С., ул. Г. 19, в качеството на правоприемник на Държавна фирма
„УСМ – Кремиковци“ към днешна дата не се съхраняват трудовоправни документи, вкл.
ведомости за заплати за периода 01.05.1987 г. - 30.11.1989 г. за лицето К. А. М., ЕГН
**********. Тези документи не са предавани на „Строителна механизация Кремиковци –
ПС“ ООД.
Посредством Писмо с Изх. № 5506-09-2550 от 07.08.2024 г. от ТП на НОИ -
Кюстендил, във връзка с изискА. от съда информация, е посочено, че в отдел „Обединен
осигурителен архив“ с. Невестино към ТП на НОИ - Кюстендил е приета разплащателна и
трудовоправна документация на осигурителя „Промишлено строителство холдинг“ ЕАД гр.
С., съдържаща документи на изброени в писмото прекратени организации, от които и
„Промишлено строителство – холдинг“ ЕАД и „Метални конструкции – Холдинг“ ЕАД. В
писмото е указано, че отдел „ООА“ към ТП на НОИ - Кюстендил няма информация за
липсващи месеци, периоди, цехове и отдели, като е посочено, че това се установява в
процеса на работа.
6
По делото е приложено писмо изх. № 1029-21-7632 от 16.08.2024 г. на Директора на
НОИ, ТП-С. град, в което е посочено, че съгласно Разпореждане № 51 на Министерски съвет
от 29.06.1994 г., ДФ „Промишлено строителство“ – С. е преобразувано в Еднолично
акционерно дружество с държавно имущество „Промишлено строителство - холдинг“ ЕАД,
като последното има акционерно или дялово участие в няколко търговски дружества с
държавно имущество, от които и „Строителна механизация Кремиковци – ПС“ ООД, ЕИК
*********, развиващ дейност - гр. С..
Въз основа на така приетото от фактическа стрА., първостепенната
инстанция излага следните правни съждения:
Установяването на трудов и/или осигурителен стаж по съдебен ред е по реда на
специалния закон – ЗУТОССР, който урежда съдебно производство по установяване на
юридически факти, свързани с възникване, изменение или прекратяване на материални
трудови и осигурителни правоотношения. Под „установяване на трудов и/или осигурителен
стаж“ се разбира определяне на неговото наличие и продължителност в правната
действителност, по правилата за неговото изчисляване и удостоверяването на това
обстоятелство по надлежен ред. Когато определен правен субект не иска да зачете конкретен
времеви период като трудов и/или осигурителен стаж и да удостовери по съответния ред
този период като такъв, възниква правен спор.
Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР, стаж по чл. 1, ал. 1 от същия закон може да се
установява ако пред съда се представи удостоверение, издадено от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от
друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и
други, че документите са загубени или унищожени, т.е. абсолютна процесуална
предпоставка за допустимостта на предявения иск по чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР, с оглед
установяване правния интерес на ищеца, е липсата на писмени доказателства, годни да
установят стажа в производството по отпускане на пенсия. Поради тази причина
допустимостта на предявения иск е обусловена от наличието на удостоверение от
съответното предприятие, учреждение или организация, или от териториално поделение на
НОИ, че книжата, ведомостите и др., отнасящи се до претендирания трудов стаж, са
загубени или унищожени.
В настоящия казус, макар и да липсва изрично удостоверение по смисъла на чл. 5, ал.
1 ЗУТОССР, удостоверяващо, че документите касателно претендирания от ищеца стаж са
загубени или унищожени, съдът взема предвид задължителните указания на въззивната
инстанция, обективирани в Определение с рег. № 141 от 31.01.2025 г., постановено по
в.ч.гр.д. № 89 по описа за 2025 г. на Окръжен съд - гр. Б.. В същите е посочено, че „Въпреки,
че писмото от ответното дружество „Строителна механизация Кремиковци – ПС“ ООД,
постъпило в районния съд на 26.06.2024 г., действително не е издадено под формата на
удостоверение и не съдържа изрично изявление, че документите са загубени или
унищожени, не може да се приеме, че същото не покрива изискването по чл. 5, ал. 1
ЗУТОССР, още повече, че е подписано от надлежен процесуален представител на
дружеството.“.
Въз основа на мотивите на горната инстанция, съдът намира, че приложените по
делото – 1. Удостоверение с Изх. № 5506-09-2550 от 15.07.2022 г. на ТП на НОИ –
Кюстендил, Обр. УП-13, в което е посочено, че за периода м.05.1987 г. – м.11.1989 г. липсва
информация за „УСМА“, 2. Писмо с Изх. № 5506-09-2550 от 10.01.2023 г. на ТП на НОИ –
Кюстендил, съгласно което правоприемник на „Метални конструкции“ гр. С. е осигурителят
„Промишлено строителство холдинг“ ЕАД гр. С., както и че осигурителят „СМУ-Ботунец“
седалище гр. С. не е предал за съхранение ведомости за заплати и трудовоправна
документация, 3. Писмо с Изх. № 1046-40-72 от 07.03.2023 г. на ТП на НОИ – С. град, в
което е посочено, че за УСМА Ботунец, район С. не са подавани ведомости за заплати и
трудовоправни документи по условията на чл. 5, ал. 10 КСО, 4. Писмо с изх. № 11-00-
414/07.02.2024 г. на Агенция по вписванията, от което е видно, че към 06.02.2024 г., след
извършена проверка в ТРРЮЛНЦ, правоприемник на „УСМА-МК-БОТУНЕЦ“ е
7
„Строителна механизация – Кремиковци-ПС“ ООД, ЕИК *********, както и 5. Писмо с вх.
№ 5672/26.06.2024 г., с което ответното дружество декларира, че при „Строителна
механизация Кремиковци - ПС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. С., ул. Г. 19, в качеството на правоприемник на Държавна фирма „УСМ – Кремиковци“
към днешна дата не се съхраняват трудовоправни документи, вкл. ведомости за заплати за
периода 01.05.1987 г. - 30.11.1989 г. за лицето К. А. М., ЕГН **********, тези документи не
са предавани на „Строителна механизация Кремиковци – ПС“ ООД, обосновават правния
интерес на ищеца от предявените искове и същите се явяват допустими.
Уважаването на разгледаните претенции е предпоставено от провеждането на пълно
доказване от стрА. на ищеца относно следните обстоятелства: реалното придобиване от
негова стрА. на твърдения трудов стаж, необходим при пенсиониране, задължителното му
осигуряване за пенсия за инвалидност поради общо заболяване, пенсия за старост или
наследствена пенсия по дял ІІІ от Кодекса на труда от 1951 г., при работите, на които е
придобил този стаж, както и продължителността на работния ден и начина на заплащането
на труда.
Специалният закон /вж. новелата на чл. 6 ЗУТОССР/ въвежда особен ред относно
начина на доказване на визираните обстоятелства, а именно: доказването трябва да се
осъществява с писмени доказателства. На следващо място обаче, допустимо е то да бъде
извършено и със свидетелски показания, но само ако те отговарят на специални нормативни
изисквания. Последните се свеждат до представянето на писмени доказателства, които
установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на неговото полагане.
Документите, установяващи вероятността на предявения иск, съответно които се приемат за
начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 6, ал.1 ЗУТОССР предполагащо
допустимостта на свидетелски показания, са посочени в чл. 6, ал. 2 ЗУТОССР, като всеки
един представен документ е достатъчен за събиране на гласни доказателствени средства.
Въз основа на така посочените принципни постановки, проектирани към настоящия
казус, съдът намира, че представеното по делото писмено доказателство - Служебна
бележка, издадена на 29.02.1988 г., с поставен печат на „УСМА Метални конструкции
Ботунец“, е такова, което установява вероятността на трудовия стаж по смисъла на чл. 6, ал.
1 ЗУТОССР. Коментираното писмено доказателство удостоверява, че лицето К. А. Т. служи
от 1986 г., като кулокранист и продължава да работи в отдел УСМА „МК“ Ботунец към
29.02.1988 г. - датата на която е издадена служебната бележка, който период е и част от
претендирания такъв, в който се твърди, че е придобит стажът при съответния работодател и
по време на полагане на същия. ЦитирА.та служебна бележка е документ, издаден от
работодателя, при който се твърди, че е придобит претендираният стаж, видно от положения
печат - „УСМА Метални конструкции Ботунец“, в синхрон с изискванията на чл. 6, ал. 1
ЗУТОССР. Представеното по делото Удостоверение за идентичност на лице с различни
имена с Изх. № 60, издадено на 23.06.2022 г. от Община П., удостоверява, че К. А. Т. и К. А.
М. са имена на едно и също лице.
Наред с издадената от работодателя служебна бележка, от ищеца е ангажирано и
друго писмено доказателство в подкрепа на предявената претенция - Уведомление № 332 от
21.04.1987 г. на Директора на СМУ „Метални конструкции“, адресирано до К. Ал. Т.,
работещ като кулокранист в СМУ „Метални конструкции“ по тр. договор № 156/18.04.1986
г. Съгласно цитираното уведомление, Т. е уведомен, че по изложени в документа причини,
следва да бъде преназначен от СМУ „Метални конструкции“ в УСМА „Ботунец“, считано от
01.05.1987 г., като изрично му е указано, че стрА. по трудовия му договор става УСМА
„Ботунец“, като характера му не се променя. Посочено е още, че трудовият договор на К.
Ал. Т. със СМУ „Метални конструкции“ ще бъде прекратен, считано от 01.05.1987 г., като Т.
следва да подаде молби за оформяне трудовия договор с УСМА „Ботунец“.
Съгласно представените от ищеца писмени доказателства, по безспорен начин се
установява, че за времето от началото на претендирания стаж – 01.05.1987 г. до 29.02.1988 г.
/датата на издаване на служебната бележка/, ищецът е работил в предприятието УСМА –
8
МК – Бутонец, със седалище гр. С., с място на работа р-н Бутонец – гр. С., на длъжност
„куло кранист“. Въпреки, че в Служебна бележка, издадена на 29.02.1988 г., с поставен печат
на „УСМА Метални конструкции Ботунец“, е обективирано изявление „...и продължава да
работи“, последното обстоятелство не може да се приеме за годно доказателство,
удостоверяващо продължителността на така полагания от стрА. на ищеца труд за визирания
работодател, още повече пък да обоснове основателността на предявения иск в
претендирания период – след 29.02.1988 г. до 30.11.1989 г. В тази връзка и за визирания
период не са ангажирани каквито и да е доказателства, които да установяват полагания от
стрА. на ищеца труд за посочения работодател.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, които обаче, са недопустими
касателно ищцовата претенция срещу ТП на НОИ - гр. Кюстендил и „Строителна
механизация Кремиковци - ПС“ ООД, тъй като по отношение на свидетелката А.С.Г. не са
изпълнени изискванията на чл. 6, ал. 4 ЗУТОССР – не са представени писмени
доказателства относно обстоятелството, че свидетелката е работила при същия работодател
през периода, през който е положен претендираният стаж. От представеното по делото
заверено копие на Трудова книжка № 1933 е видно, че за периода от 24.03.1982 г. до
01.07.1989 г. свидетелката Г. е полагала труд за ДСО „Софстрой“ УССР, което предприятие е
различно от това, в което се твърди, че ищецът е положил претендирания стаж - УСМА –
МК – Бутонец, със седалище гр. С..
Съдът не приема за основателно възражението на процесуалния представител на
ищеца за налагане санкцията по чл. 161 ГПК по отношение ответното ТП на НОИ гр.
Кюстендил, тъй като не намира основания за приложение на цитирА.та разпоредба. По
делото не се констатират случаи, в които ответната стрА. - ТП на НОИ гр. Кюстендил е
създала пречки за събиране на доказателства, нито такива, в които не е оказала съдействие и
не е представила изискА.та от същата информация.
По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде
уважен отчасти, като основателен и доказан, като се приеме за установено наличието на
трудов стаж на ищеца за периода от 01.05.1987 г. до 29.02.1988 г., вК.ително. За остА.лият
период искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен/недоказан.
По съдебните разноски:
В настоящото производство (с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР) са
приложими общите правила на ГПК за присъждане на разноските (вж. Тълкувателно
решение № 2 от 06.06.2016 г. по тълк. дело № 2 от 2015 г., ОСГК на ВКС).
Разпоредбата на чл. 9, ал. 3 ЗУТОССР предвижда освобождаването от заплащане на
такси и разноски ищците по искове за установяване на трудов стаж по чл. 1, ал. 1, т. 1 и т. 3
ЗУТОССР, поради което държавна такса не следва да бъде определяна от съда. Но не и от
отговорността за разноски по чл. 78 ГПК, съгласно цитираното тълкувателно решение.
Съобразно изхода на спора, право на разноски в производството имат и двете страни.
В производството по делото ищецът е представляван от пълномощник, който му е
оказал безплатна правна помощ по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗАдв., съгласно
представения по делото договор за правна защита и съдействие от 29.07.2022 г. и
представените в тази връзка документи, удостоверяващи роднинската връзка. Съгласно чл.
38, ал. 2 ЗАдв., ако в съответното производство насрещната стрА. е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът следва да определи
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. и
да осъди другата стрА. да го заплати. При определяне размера на адвокатското
възнаграждение за оказА. безплатна правна помощ, съдът следва да съобрази фактическата
и правна сложност по делото, като вземе предвид предмета на производството и
осъществената по него правна защита, извършените процесуални действия, събраните
доказателства, проведените съдебни заседания, както и полагания от стрА. на адвоката
квалифициран труд. Въз основа на изложеното и съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. - ДВ, бр.
9
1 от 2025 г.), съдът определя адвокатско възнаграждение на адвоката, осъществил безплатна
правна помощ, в размер на 300,00 (триста) лева, съразмерно с уважената част на иска. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят поравно на
ищеца разноските за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 8 във вр. с ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника
ТП на НОИ – гр. Кюстендил разноски за възнаграждение на юрисконсулт, което съдът, на
основание чл. 23, т. 4 от Наредба за изплащане на правната помощ, към която препраща
разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ и предвид фактическата и правна
сложност на делото, определя на 80,00 (осемдесет) лева, съразмерно с отхвърлената част от
иска.
Ответното дружество „Строителна механизация Кремиковци - ПС“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С., район „Красно село“, кв. Б., ул. „Г.“
№ 19, не претендира разноски.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР по отношение
на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - гр. Кюстендил, с адрес
гр. Кюстендил, ул. България № 26 и „Строителна механизация Кремиковци - ПС“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С., район „Красно село“, кв. Б., ул. „Г.“
№ 19, че К. А. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес село К., община П., е работил в
предприятието УСМА – МК – Бутонец, със седалище гр. С. с място на работа р-н Бутонец –
гр. С., на длъжност – „куло кранист пети разряд“ за периода от 01.05.1987 г. до 29.02.1988 г.,
на пълен 8 часов работен ден, което време се признава за трудов и осигурителен стаж, при
осигуряване на работника при условията на действащото тогава законодателство,
като ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от К. А. М., с ЕГН: **********, с постоянен адрес с.
К., ул. „К.“ № 2, общ. П., чрез адв. А. Б. от АК – Б., със съдебен адрес гр. П., ул. „Цар Борис
III“ № 9, срещу Териториално поделение на Национален осигурителен институт – гр.
Кюстендил, с адрес гр. Кюстендил, ул. България № 26 и „Строителна механизация
Кремиковци - ПС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., район
„Красно село“, кв. Б., ул. „Г.“ № 19, с който се иска да се приеме за установено на основание
чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР по отношение на Териториално поделение на Национален
осигурителен институт-гр. Кюстендил, с адрес гр. Кюстендил, ул. България № 26 и
„Строителна механизация Кремиковци - ПС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., район „Красно село“, кв. Б., ул. „Г.“ № 19, че К. А. М. с ЕГН **********,
с постоянен адрес село К., община П., е работил в предприятието УСМА – МК – Бутонец,
със седалище гр. С. с място на работа р-н Бутонец – гр. С., на длъжност – „куло кранист пети
разряд“ за периода след 29.02.1988 г. до 30.11.1989 г., на пълен 8 часов работен ден, което
време се признава за трудов и осигурителен стаж, при осигуряване на работника при
условията на действащото тогава законодателство, като неоснователен /недоказан/.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА Териториално поделение на Национален
осигурителен институт – гр. Кюстендил, с адрес гр. Кюстендил, ул. България № 26 и
„Строителна механизация Кремиковци - ПС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., район „Красно село“, кв. Б., ул. „Г.“ № 19, да заплатят по равно на
адвокат А. Б., АК – Б., със съдебен адрес гр. П., ул. „Цар Борис III“ № 9, сумата от 300,00
(триста) лева, за осъществената от последната в полза на ищеца К. А. М., с ЕГН:
**********, с постоянен адрес с. К., ул. „К.“ № 2, общ. П., безплатна адвокатска помощ в
настоящото производство.
ОСЪЖДА К. А. М., с ЕГН: **********, с постоянен адрес с. К., ул. „К.“ № 2, общ.
П., да заплати на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – гр.
Кюстендил, с адрес гр. Кюстендил, ул. България № 26, сумата от 80,00 (осемдесет) лева,
10
представляващи разноски по настоящото производство за възнаграждение на юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Б. в двуседмичен срок,
считано от връчването на препис на страните по делото, като въззивната жалба се подава
чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
11