№ 371
гр. Варна, 07.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на
седми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно частно
търговско дело № 20213001000570 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.220 ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от ЗАД „ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД – София против Определение № 260434/16.04.2021 год. год.,
постановено по т.д.№ 255/2019 год., с което ОС – Варна е ОСТАВИЛ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на страната за привличане на трето лице помагач по
делото – ЗД „БУЛ ИНС“ АД , ЕИК *********, на основание чл. 499, ал.7 КЗ
вр. чл. 127, ал.2 ЗЗД.
В предявената частна жалба се твърди, че обжалваният съдебен акт е
неправилен и се претендира неговата отмяна. Налице са изискуемите от
закона предпоставки за конституирането на подпомагаща страна. В случай на
уважаване на предявените искове, биха възникнали регресни претенции
срещу третото лице.
По делото е постъпил писмен отговор от процесуалния представител
на ищцата М. ИВ. Р., в която се навеждат доводи за неоснователност на
частната жалба.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
1
Предявената частна жалба е депозирана в преклузивния срок по чл.
275, ал.1 ГПК, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт. На посоченото основание същата е процесуално допустима.
За да се произнесе по спора, съдът намира следното:
Производството пред ВОС е образувано по искова молба от М. ИВ. Р., с
която е предявен иск за осъждане на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ““ АД да заплати сумата
40000 лв., представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди
- болки, страдания, в резултат на получени травматични увреждания като
пасажер в л.а. „Опел Корса“, ДК № В0497ВХ, при ПТП, настъпило на
30.06.2018 г., в гр. Варна, на бул. „Трети март“, по вина на Добромир
Александров Атанасов, ЕГН **********, при управление на л.а. „Хонда
Акорд“, ДК № В 7133 РХ, ведно със законната лихва считано от 18.10.2018 г.
(датата на уведомяване) до окончателното изплащане, на основание чл. 432,
ал. 1 КЗ.
В депозиран писмен отговор ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ““ АД е
направил искане за привличане на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, в
качеството на подпомагаща страна. Искането е обосновано с твърдения, че
вината на водача на л.а. „Хонда Акорд“, ДК № В 7133 РХ, за настъпилото
ПТП не е изключителна, като вина за произшествието има и водача на л.а.
„Опел Корса“, ДК № В0497ВХ, в който е пътувала ищцата – Мария-Елена
Андреас Константину. Сочи, че отговорността на последната била
застрахована при ЗД „БУЛ ИНС“ АД. Правният интерес от привличането е
обоснован с възникването на регресни права, на осн. чл. 499, ал. 7 КЗ, вр. чл.
127, ал. 2 ЗЗД.
Видно от материалите по делото, доколкото процесното ПТП, от което
са причинени вредите на ищцата осъществява състав на престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, то за извършването му е признат за
виновен водачът Добромир Атанасов, който впоследствие е освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, по реда на
чл. 78А, ал. 1 НК като е постановено Решение № 260451/23.11.2020 г., по нахд
№ 4303/2020 г., на ВРС, НО, IV с. Решението е влязло в законна сила на
2
09.12.2020 г. Безспорно е, че решението по чл. 78а НК, постановено от
наказателния съд е приравнено по последици и значение на влязлата в сила
присъда и поради това е задължително за гражданския съд, на осн. чл. 300
ГПК. Задължителната сила обаче се разпростира единствено до следните
правнорелевантни факти: извършено ли е деянието, противоправно ли е
същото и виновен ли е деецът. Соченото правило подлежи на стриктно, а не
на разширително тълкуване. Влязлата в сила присъда, решение или
споразумение не следва да се възприемат като акт, с който се преклудира
въпросът за наличие на съизвършителство пред гражданския съд. Като
резултат от горното, актът на наказателния съд не обуславя недопустимост на
твърденията, че увреждането е осъществено и от трето лице в хипотезата на
чл. 53 ЗЗД.
С влязло в сила Решение, постановено по гр.д. № 2468/2019 г., на ВРС,
XVIII с. ЗАД ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ““ АД е осъдено да заплати на Мария-Елена
Андреас Константину /водач на л.а. „Опел Корса“/ обезщетение за причинени
неимуществени вреди от същото ПТП, причинено виновно от водача на л.а.
„Хонда Акорд“, на основание чл. 432, ал.1 КЗ. В границите на същото
производство по възражение на ответника е бил разгледан въпросът налице ли
е поведение на Константину, което наред с поведението на водача на л.а.
„Хонда Акорд“, ДК № В 7133 РХ да е допринесло за причиняване на пътно-
транспортното произшествие. Съпричиняване на вредоносния резултат не е
установено по делото. Следователно, въпросът за наличието на вредоносен
принос на третото лице Мария – Елена Константину е преклудиран със силата
на пресъдено нещо на постановеното решение, която важи в отношенията
между ответника и третото лице. Преклудиращата сила важи и по отношение
на застрахователя на третото лице ЗД „БУЛ ИНС“ АД с оглед
функционалната връзка между застрахователната и деликтната отговорност и
зависимостта между правното положение на застрахователя от положението
на страната, обвързана със СПН. При това положение, правилни са изводите
на ВОС, че евентуалното привличане на застрахователя на твърдяния
деликвент М.Константину, би означавало да се допусне преразглеждане на
въпроса за участието на съизвършител, който спрямо лицето, отправило
искането за привличане е бил разрешен с влязло в сила решение.
3
В заключение съдът намира, че искането за привличане на трето лице –
помагач е неоснователно, тъй като се основава на преклудирани твърдения за
съвина на М.Константину. Постановеното в идентичен смисъл определение
на ВОС следва да бъде потвърдено като правилно.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260434/16.04.2021 год. год., постановено
по т.д.№ 255/2019 год. по описа на ОС – Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4