Решение по дело №612/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.203 и сл. АПК във връзка с чл.285, ал.1 във връзка с чл.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража (ЗИНЗС) и е образувано по искова молба на С. П. С., изтърпяващ наказание лишаване от свобода понастоящем в Затвора-Бургас, с която се претендира да бъде осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието да му заплати сумата 11000.00 лева, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в периода 15.01.2022 г. – 15.12.2022 г., които са му били причинени от незаконосъобразното бездействие за затворническата администрация, а именно да предприемат навременно лечение на ищеца и затова че принудително ограничили двигателната му активност, ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на иска.

По делото е предоставена правна помощ на С. П. С. под формата на процесуално представителство и за осъществяването й е назначена адв.Г. Б. И. от АК-[населено място].

В съдебно заседание ищецът участва чрез видеоконферентна връзка по реда на чл.135а от ГПК, като в съдебната зала присъства процесуалния му представител адв.И.. Както ищеца, така и защитника му подържат претенцията с искане за уважаването й изцяло по изложените м молбата и уточненията съображения.

Ответната страна се представлява от юрисконсулт С., която по доводи посочени в писмен отговор оспорва исковата претенция като неоснователна и претендира за отхвърлянето й и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участващия в процеса прокурор счита иска за неоснователен, т.к. в хода на настоящето съдебно производство не са се събрали доказателства за извършени незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията, нито че има причинени вреди на ищеца, поради което претенцията следва да бъде отхвърлена.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Ищецът С. П. С. на основание чл.116 НК търпи наказание лишаване от свобода в размер на двадесет години при първоначален строг режим от 29.06.2022 г. и начало на наказанието 03.10.2021 г.

С Определение №867/06.04.2023 г. на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК във връзка с чл.144 АПК е спряно производството по административно дело № 612/2023 г. на Административен съд-Бургас до приключване на производството по административно дело № 125/2023 г. на АС-Бургас с влязъл в сила съдебен акт, по което се разглежда искане на С. с правно основание чл.277 във връзка с чл.276, ал.1, т. 1 ЗИНЗС, за издаване на разпореждане до началника на Бургаски затвор - да „преустанови всички пропуски и нарушения“, свързани с неизвеждането на С. на медицински преглед, „неполагането на каквото и да е лечение в бъдеще в това число неосигуряване на предписаните лекарства“. Оплакванията на ищеца са свързани с твърдяно противоправно бездействие на затворническата администрация относно „проблем с десния крак“ и „кръстните връзки“ на същия крак на С., а също и с разширени вени, прераснали в болка в глезенната става, в коленната става и в кръста.

На 18.07.2022 година С. подал до началника на Бургаски затвор уведомление с рег. № 2653/18.07.2022 година, с което изразил желание да бъде изведен на външен преглед (ехограф) във връзка с проведено лечение на жлъчнокаменна болест. Във връзка с направеното уведомление, ИСДВР П. Л. предложил на началника на затвора да бъде изготвено копие на уведомлението, което да бъде представено на вниманието на служители от медицинския център към затвора, за предприемане на съответните действия по компетентност. Върху уведомлението е поставена резолюция „КД“ на 19.07.2022 година.

На 22.07.2022 година С. подал молба до началника на затвора с искане да му бъде извършен ехографски преглед във връзка с жлъчнокаменната му болест. Във връзка с молбата ИСДВР П. Л. отново предложил на началника копие от молбата да бъде представена на вниманието на служители от медицински център към Затвор Бургас, и подсъдимият С. да бъде консултиран при необходимост със съответните медицински специалисти, като здравословното му състояние следва да се наблюдава с цел превенция и провеждане на ефективно лечение. Върху молбата е поставена резолюция „МЦ“ на 25.07.2022 година и резолюция „КД“ на 03.08.2022 година.

На 02.08.2022 година С. С. отново е отправил уведомление до началника на „ОЗ“ – Бургас, че от 02.08.2022 година започва гладна стачка, тъй като нене получил медицинско обслужване по следните искания: контролен преглед на ехограф след проведено му лечение за жлъчнокаменна болест и преглед на десен крак при специалист, тъй като има разширени вени и проблеми с кръстните връзки.

На 17.08.2022 година С. подал нова молба с рег. № 3165/17.08.2022 година до началника на „ОЗ“ – Бургас за среща с него във връзка със здравословното си състояние. По тази молба инспектор П. Л. дал мнение молбата да бъде уважена. Върху молбата е направено отбелязване, че на 18.08.2022 година С. С. е бил приет и изслушан от началника на Затвора Бургас.

На 08.09.2022 година С. е падал жалба до началника на затвора, в която посочил, че е искал преглед за десния си крак, но така и не му е било отговорено.

На 30.11.2022 година С. С. подал до началника на затвора молба с рег. № 4668/30.11.2022 година, с която поискал да бъде направеното необходимото за осигуряване на изписаните му лекарства след стабилизирането му в Окръжна болница поради „кървяща язва“. Във връзка с тази молба инспектор П. Л. е запознал началника на затвора с искането на С.. На молбата е поставена резолюция „МЦ Гл.счетоводител“ с дата 01.12.2022 година. На същата дата върху молбата на С. фелдшера Р. П. отразила, че на С. е била предложена заместваща терапия с амб. лист № 6929/29.11.2022 година, която същият категорично е отказал.

На 30.11.2022 година от С. е била подадена още една молба до началника на затвора, с която той поискал да бъде прегледан от специалист (ортопед) поради продължаваща болка в десния крак като бъде взето решение за извеждането му на преглед при „външен лекар“, тъй като от преди да постъпи в затвора имал проблеми с „кръстните връзки“ и „с разширени вени на десния крак“. Във връзка молбата инспектор Л. е дал мнение молбата да бъде представена на вниманието на служители от медицински център към Затвор Бургас, за предприемане на съответните действия по компетентност. На молбата на 12.12.2022 година собственоръчно е написано от фелдшера П., че на 12.12.2022 година е издадено направление за ортопед и С. ще бъде изведен за преглед.

На 19.12.2022 година С. С. е подал нова молба с рег. № 4953/19.12.2022 година до началника на затвора, в която отново е посочил проблемите си с десния крак. Заявил е, че ще потърси правата си по съдебен път. На 21.12.2022 година върху тази молба собственоръчно е дадено становище от фелдшера П., съгласно което на 12.12.2022 година е било издадено направление за ортопед и 22.12.2022 година предстои да бъде проведен медицински преглед в ДКЦ – 1, [населено място] от доктор С. – ортопед.

С предложение с изх. № 297/19.12.2022 година, началникът на затвора е поискал от Окръжен съд – Бургас да постанови разпореждане, с което на основание чл. 250 ал. 4 във връзка с ал. 3 от ЗИНЗС подсъдимият С. П. С. да бъде изведен от затвора на 22.12.2022 година в 10:30 часа, за провеждане на медицински преглед в ДКЦ-1 – Бургас от д-р С. – ортопед.

С разпореждане [номер] от 19.12.2022 година Окръжен съд – Бургас е разпоредил подсъдимият С. П. С. по НОХД № 665/2022 година по описа на БОС да бъде изведен под конвой за извършване на преглед от доктор С. – ортопед на 22.12.2022 година в 10:30 часа в ДКЦ-1, [населено място].

Съгласно амбулаторен лист № 223563018531/22.12.2022 година, на 22.12.2022 година на подсъдимия С. е бил проведен медицински преглед от доктор Б. – ортопед. Поставена е основна диагноза „Друга уточнена артроза“ при оплаквания „болки в десния глезен без спомен за травма и болки в кръста лумбално паравертебрално“. Издадено е направелние за ренгенография на глезенна става и е насочен за консултация с невролог.

На същата дата, 22.12.2022 година, на С. е направена ренгенография на гръбначен стълб и дясна глезенна става. В резултата от ренгенологичното изследване е посочено „Торакални прешлени – умерена трокална спондилоартроза, преден полюс – без паталогия; Дясна глезенна става – норма“.

Отново на 22.12.2022 година, според амбулаторен лист № 22356201AF34/22.12.2022 година, на С. С. е проведен медицински преглед и от доктор Балимезов – невролог. Поставена е основна диагноза „Други първични гонартрози“ и придружаващи заболявания, с придружаващи заболявания и усложнения „Други първични гонартрози“. Назначена е терапия: Дексофен - 2х1 саше, Лансопрол 30 – 1 таблетка сутрин.

На 27.12.2022 година, след извършването на медицинските прегледи и след предписване на лечение за установените медицински проблеми със здравето на ищеца, С. е изпратил исковата си молба до Районен съд – Бургас – там е постъпила на 05.01.2023 година, по повод която е образувано гр. д. № 74/2023 година на РС – Бургас.

По делото са представени медицински справки, изготвени след началото на настоящото производство, съответно:

- от 05.04.2023 година, изготвена от фелдшер Буриева, в която са посочени проведените медицински прегледи на 22.12.2022 година от доктор Б. и доктор Балимезов. Посочено е, че е назначена терапия с болкоуспокояващи, които подсъдимия С. е получил от МЦ Затвор Бургас;

- от 25.05.2023 година, изготвена от фелдшер П., в която е посочено, че с амбулаторен лист № 22311209981Е/07.11.2022 година на подсъдимия С. е бил проведен медицински преглед от доктор Х. – ОПЛ при Бургаски затвор, в който е записано, че същият е в много добро общо състояние, контактен, адекватен, ориентиран за време, място и личност, НФ – спокоен, бял дроб и сърце – чисто везикуларно дишане, без патологични отклонения, корем – мек, без ХСМ, крайници – б.о., без патологична неврологична симптоматика.

Към тази медицинска справка е приложен описания амбулаторен лист. В справката са изложени данни и относно искането на С. за ехограф. Посочено е, че на 21.11.2022 година е бил хоспитализиран в УМБАЛ – Бургас – 2ро ХО с диагноза – язва на дванайсетопръстника. Съответно, към справката е приложена епикриза, съгласно която посъдимият е бил хоспитализиран за периода 21 – 27.11.2022 година. В медицинската справка са посочени проведените медицински прегледи с получена медикаментозна терапия в медицинския център на Бургаски затвор с амб. № 2430/20.06.2022 година с диагноза – плекситис е получил дексофен и темпалгин по 8 таблетки; с амб. № 5107/11.08.2022 година е получил искан алергозан, папаверин и бусколизин по 4 таблетки; с амб. № 5981/04.10.2022 година с диагноза – гастритис акута е получил спазмалгон – 2 таблетки; с амб. № 6254/20.10.2022 година с диагноза – остър катар на горните дихателни пътища (ОКГДП) е получил – клеримед – 1 опаковка, витамин „С“ – 14 дражета, колдрекс – 3 сашета, аналгин, парацетамол, аспирин, ефизол и бромхексин по 8 таблетки и ронолекс – 1/3 туба; с амб. № 6558/08.11.2022 година с диагноза – ОВИ е получил – аналгин, парацетамол, ефизол и бромохексин по 4 таблетки и ринолекс – 1/3 туба; с амб. № 6929/30.11.2022 година с диагноза – гастритис хроника е предложен фамотидин – 20 таблетки, които С. категорично е отказал да получи. Приложен е амбулаторния журнал;

- от 06.12.2023 година, изготвена от фелдшер П., съгласно която при предписана терапия от външен лекар, съответно лице трябва да посети медицинска служба и да представи изписаната рецепта. В справката е посочено, че ако предписаните лекарства не са налични и няма заместители е необходимо подсъдимият С. да подаде молба до началника на затвора, за да му бъдат закупени със средства от бюджета, но при условие, че през последните шест месеца не е получавал финансови средства. В справката е посочено, че при наличие на постъпления в сметката на пациента, лекарствата се закупуват с негови средства. Към справката е представено извлечение от личната сметка за шест месеца назад за 2022 година.

В справката се заявява, че, до момента на издаването, рецептурни бланки, изписани от доктор Б. и доктор Балимезов с подадена молба от С. до началника на затвора, не са постъпвали за изпълнение.

От ищеца С. са представени четири молби и една жалба - без положени на тях входящи номера или каквито и да е данни за довеждането им до знанието на посочените адресати. Молбите са със собственоръчно написани дати - 01.08.2022 година, 15.02.2023 година и 22.12.2022 година. Първата молба е адресирана до началника на затвора и в нея са изложени оплаквания от разширени вени и разтеглени кръстни връзки на С.. Втората молба е адресирана до медицинския център при затвора, с която се иска С. да бъде изведен на лекар поради проблеми с десния крак. Третата е адресирана до началника на затвора с искане да бъдат закупени лекарствата по две рецепти, изписани при извеждането на С. на ортопед и невролог на 22.12.2022 година. Четвъртата молба, озаглавена „жалба“ е адресирана до началника на затвора с искане С. да бъде изведен на ехограф за крака с оглед установяване наличието на тромби. Жалбата е с дата 05.09.2022 година и е адресирана до началника на затвора с искане да бъде отговорено на поставените въпроси, сред които и неизвеждането на ищеца на лекар.

Допълнително в хода на настоящото производство са събрани писмени доказателства- медицинска справка от м.ф. Р. П., епикриза от II хирургично отделение от дата 27.11.2022 г., заверено копие от амбулаторния журнал на медицински център при затвор-Бургас, амбулаторен лист от проведен медицински преглед от д-р Е. Б., амбулаторен лист от проведен медицински преглед от д-р Н. Б., резултати от рентгенологично изследване, декларации за отказ от прием на храна/вода, разпечатка от разплащателната сметка на ищеца за периода 01.06.2022 г. до 30.11.2022 г., разпечатка от разплащателната сметка на ищеца за периода 01.09.2023 г. до 29.02.2024 г., копия от проведените медицински прегледи по време на гладна стачка, график за престой на открито с peг. № 3627/22.07.2020 г., справка от инспектор СДВР-П.Л. с peг. №125/03.01.2025 г., от които е видно следното.

Ищецът С. във връзка със заболяванията на опорно-двигателния апарат е получавал медикаменти от аптечния склад на медицинска служба, а именно: с амб.№7057/25.10.2021 г. с диагноза Болков синдром-парацетамол и аспирин по 4 табл.; с амб.№6781/21.11.2022 г. с диагноза Ринофарингит-парацетамол, ефизол и ибупрофен по 6 табл., бромхексин 10 т. и измерена Т~35,9 гр. относно посочената дата за болки в коляното; с амб.№386/23.01.2023 г. с диагноза Увреждане на междупрешлените дискове-пироксикам 4 т. и мидокалм един блистер; с амб.№4291/08.08.2023 г. с диагноза Дископатия-алгезал крем една туба.

С тази диагноза л. св. С. е посещавал редовно фитнес залата в затвора, което е абсолютно противопоказано при заболявания на опорно-двигателния апарат.

С амб.№754/08.02.2024 г. получил след подадена молба от 07.02.2024 г, - индометацин мас една туба, стопацид и фамотидин по една опаковка.

Медицинския специалист посочва, че когато има предписана терапия от външен лекар съответното лице трябва да посети медицинската служба и да представи изписаната рецепта и ако има налични от изписаните медикаменти в аптечния склад или техни заместители му се предоставят. Ако не са налични и няма заместители е нужно подсъдимия да подаде молба до Началника на затвора да му бъдат закупени със средства от бюджета, но при условие, че шест месеца назад не е получавал финансови средства, като при наличие на постъпления в сметката му се закупуват с негови средства. Предоставено е извлечение от личната сметка на ищеца за шест месеца назад за 2022 г., както и е отбелязано, че рецептурни бланки изписани от д-р Б. и д-р Балимезов с подадена молба до Началника на затвора не са постъпвали за изпълнение.

При извършена проверка на затворническото досие на лицето С. П. С. се установило наличието на следните молби и жалби: молба с peг. №2741/22.07.2022 г. относно провеждане на ехографски преглед; уведомление от 02.08.2022 г. относно искане за контролен преглед на ехограф и външен преглед на десен крак; молба с peг. №2845/29.07.2022 г. относно болки с десния крак; жалба с peг. №3385/08.09.2022 г. относно поставени въпроси свързани със здравословното му състояние; настоятелна молба с peг. №4669/30.11.2022 г. относно настояване за преглед с ехограф; молба с peг. №4815/09.12.2022 г. относно настояване за преглед с ехограф; молба с peг. №4953/19.12.2022 г. относно проблеми с десния крак, като на всички молби, уведомления, жалби и други относно здравословното му състояние л. св. С. е получавал отговори и са изготвяни съответните справки до различни институции.

Видно от представения График за престой на открито с peг. № 3627/22.07.2020 г. както в периода на задържането му в Арест Бургас, така и впоследствие в Затвор Бургас на ищеца е била предоставена възможност за провеждане на двигателна активност по време на престой на открито с обща продължителност 1 ч. и 30 минути на денонощие.

С влязло в сила разпореждане [номер]/12.02.2024 г. по административно дело №125/2023 г. Административен съд-Бургас е отхвърлил искане с правно основание чл.276 ЗИНЗС, предявено от С. П. С. с [ЕГН], понастоящем в Бургаски затвор, за издаване на разпореждане до началника на затвора - да „преустанови всички пропуски и нарушения“, свързани с неизвеждането на С. на медицински преглед, „неполагането на каквото и да е лечение в бъдеще в това число неосигуряване на предписаните лекарства“ във връзка с проведени медицински прегледи на 22.12.2022 година (от ортопед и от невролог) на ищеца.

В мотивите си съдът приема, че: „От представена медицинска справка, изготвена от фелдшер П. се установява, че С. С. не е предоставил изписаните му рецепти в медицинския център на затвора, като единственото му посещение в посочения период (след прегледите на 22.12.2022 година) е било на 29.12.2022 година, когато с амбулаторен № 7339 е получил епикриза от УМБАЛ Бургас – 2-ро хирургично отделение, видно и от представеното копие на медицинския журнал за периода 22 – 31.12.2022 година. В него по отношение на С. С. е направено единствено отбелязване на 29.12.2022 година за получена епикриза от УМБАЛ Бургас – 2-ро хирургично отделение. При тези факти и предвид липсата на достоверни писмени доказателства (в това число молби, заявления или други документи, указващи че С. е предоставил изписаните му рецепти в центъра) не може да се приеме, че той е довел своевременно до знанието на затворническата администрация дадените му рецепти - за изпълнение, а от там не може да се установи и незаконосъобразно бездействие от страна на началника на затвора към момента на сезиране на РС – Бургас с исковата молба. Съдът приема, че не е установено незаконосъобразно бездействие, представляващо нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3 ЗИНЗС. Съответно, не е налице и нарушение по чл. 3 ал. 2 от ЗИНЗС, тъй като С. не е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.“

При така изяснената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.284 ЗИНЗС и на основание чл.285 ЗИНЗС се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, като ответници са органите по чл.284, ал.1 ЗИНЗС, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според чл.205 АПК са юридическите лица, представлявани от органа (в случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията), от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В тази връзка и предвид нормата на чл.12, ал.1 и ал.2 ЗИНЗС, че прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществява от ГДИН–юридическо лице към Министъра на правосъдието на бюджетна издръжка, а затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на ГДИН, то последната е надлежния пасивно легитимиран ответник. В подкрепа на това е обстоятелството, че дейността на администрацията на затвора е дейност по осъществяване функциите на затворите като места за изтърпяване на наказанията лишаване от свобода и по своя характер представлява административна дейност на орган, на когото ЗИНЗС и ППЗИНЗС са предоставили административни правомощия.

На основание чл.128, ал.1, т.5 АПК във връзка с чл.285, ал.2 ЗИНЗС и чл.132, ал.5 АПК иска е подведомствен и родово подсъден на административните съдилища, като чл.204, ал.4 АПК регламентира, че когато искът се основава на незаконосъобразно действие или бездействие, същите се установяват от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.

Поради това предявеният иск е допустим, но разгледан по същество е неоснователен по следните съображения:

Съгласно чл.284, ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 ЗИНЗС, регламентиращ че осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, като според ал.2 за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Според чл.284, ал.2 ЗИНЗС в случаите по чл.3, ал.2 ЗИНЗС съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора, като в чл.284, ал.5 е записано, че в случаите по чл.284, ал.1 ЗИНЗС настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Ето защо за уважаването на предявен иск с правно основание чл. чл.284, ал.1 ЗИНЗС е необходимо да са налице в тяхната съвкупност всички изискуеми материалноправни предпоставки, а именно акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което да се нарушава чл.3 ЗИНЗС при или по повод изпълнение на наказание лишаване от свобода или на мярка задържане под стража; вредоносен резултат, изразяващ се в претърпяна имуществена и/или неимуществена вреда, като последната се предполага до доказване на противното, както и причинна връзка между допуснатите от специали­зираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат.

Искът е граждански и се базира на фактическия състав на непозволеното увреждане, като е без значение виновно или не са действали длъжностните лица.

Ето защо отговорността е обективна и гаранцонно-обезпечителна, а държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Вредата може да бъде имуществена, когато се накърнява имуществото, патримониума на правния субект – при претърпяна загуба или пропусната полза, или неимуществена – когато се засягат сериозно личността и достойнството на гражданина или му се причиняват болки и страдания, като субсидиарното прилагане на чл.52 ЗЗД дава възможност обезщетението за последните да се определя по справедливост.

Преки вреди са тези, които са типична, нормално настъпваща и обичайна последица от увреждането и не биха настъпили, ако последното не е налице, докато непосредствени са вредите, които настъпват пряко в резултат на противоправното деяние и не са опосредени от друго, нито за достигане на вредоносния резултат е необходимо наличието на допълнителни действия или обстоятелства.

Изискването за кумулативност на посочените условия се изразява в това, че липсата на кое да е от тях води до непълнота на сложния фактически състав, поради което не може да се реализира отговорността на ответната страна по предвидения специален ред, като доказателствената тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесени вреди, с изключение на презюмираните неимуществени такива.

За да обоснове исковата си претенция ищецът твърди, че в периода 15.01.2022 г. – 15.12.2022 г. е претърпял неимуществени вреди, които са му били причинени от незаконосъобразното бездействие за затворническата администрация, а именно да предприемат навременно лечение на ищеца и затова че принудително ограничили двигателната му активност.

Задължението на ответната страна за оказване на медицинска помощ и здравен контрол е разписано в чл. 128 от ЗИНЗС и в издадената въз основа на тази разпоредба (чл. 128, ал. 3 от ЗИНЗС) Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода. Съгласно чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. За всеки лишен от свобода се създава медицинско досие, което съдържа информация и постоянно поддържани данни за здравословното му състояние. При преместване на лишения от свобода в друг затвор медицинското досие се изпраща незабавно на приемащата териториална служба.

Според чл.12, чл.13, чл.14 и чл.15 от Наредба № 2/22.03.2010 г., амбулаторният прием в медицинския център се извършва по график, утвърден от началника на затвора или поправителния дом. Лишените от свобода, които желаят да посетят медицински специалист, се записват в специален дневник, който се съхранява при постовия надзирател. Прегледът се осъществява от медицински специалист в срок до 24 часа от вписването (чл.12 от Наредба № 2/22.03.2010 г.). Амбулаторният прием се извършва от медицински специалист в медицински център, като при необходимост може да присъства и служител от надзорно-охранителния състав. Амбулаторният преглед се регистрира в амбулаторна книга, в която се записват имената на пациента, диагнозата с латинското наименование на заболяването и предписаното лечение. При необходимост се определя дата за повторно явяване, дават се препоръки за освобождаване от работа, за амбулаторно или стационарно лечение и други медицински препоръки (чл.13 от Наредба № 2/22.03.2010 г.). Болните с температура или съмнения за инфекциозно заболяване, с травми, отравяния или други спешни състояния се приемат незабавно и по всяко време (чл.14 от Наредба № 2/22.03.2010 г.). Осигуряването на спешна медицинска помощ в местата за лишаване от свобода в извънработно време на медицинския център се урежда със заповед на началника на съответното място за лишаване от свобода по предложение на директора на медицинския център (чл.15, ал.1 от Наредба № 2/22.03.2010 г.). На територията на местата за лишаване от свобода се извършва систематичен и насочен здравен контрол за спазване и изпълнение на установените с нормативен акт здравни изисквания за обектите с обществено предназначение към местата за лишаване от свобода. Здравният контрол в местата за лишаване от свобода се упражнява от служителите на сектор „Медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода“ към ГДИН (чл.66 и чл.67 от Наредба № 2/22.03.2010 г.).

В настоящият случай спорът се свежда до това дали на касационният жалбоподател е било осигурено необходимото медицинско обслужване в периода 15.01.2022 г.–15.12.2022 г. и била ли е ограничена двигателната му активност.

Видно от ангажираните по делото доказателства в случая не са налице пропуски по отношение медицинското обслужване в мястото за лишаване от свобода и липсват каквито и да било данни за отказван достъп на ищеца до медицинско обслужване през процесния период.

Въз основа на материалите по делото по недвусмислен и категоричен начин се констатира изпълнение на задължението за осигуряване медицинско обслужване на лишения от свобода ищец от страна на държавата и в частност на специализираните органи по изпълнение на наказанията. Спазени са изискванията за осигуряване на своевременно диагностициране и лечение на ищеца, с оглед заявените от него оплаквания, като следва да се посочи, че поставянето на правилна диагноза и ефикасността на проведеното лечение не може да бъде предмет на разглеждане в настоящия съдебен процес, доколкото медицинската дейност по диагностика, наблюдение и лечение по чл.2, ал. 1, т. 1, т. 3 от ЗЛЗ не може да се определи като административна дейност, а е изцяло от компетентността на медицинските специалисти да преценят вида и обема на медицинските услуги, които е необходимо да бъдат предоставени.

Представените в тази насока справки и медицински документи като официални такива се ползват с материална доказателствена сила, която не беше оборена в хода на процеса.

В подкрепа на горното е и влязлото в сила разпореждане [номер]/12.02.2024 г. по административно дело №125/2023 г. на АС-Бургас, с което е отхвърлено искането на С. П. С. за издаване на разпореждане до началника на затвора да „преустанови всички пропуски и нарушения“, свързани с неизвеждането на С. на медицински преглед, „неполагането на каквото и да е лечение в бъдеще в това число неосигуряване на предписаните лекарства“ във връзка с проведени медицински прегледи на 22.12.2022 г. (от ортопед и от невролог).

Що се касае до лишаването от възможност за физическа активност, то от една страна се установява, че така в рамките на 1,30 часа на ден е била осигурявана, като липсват дори индиции ищеца да не се е ползвал от това, а още по-малко това да се е дължало на здравословното му състояние.

Същевременно, въпреки твърденията за влошаване на последното, ищецът редовно е посещавал фитнеса на затвора и понасял значително и противопоказно физическо натоварване, което категорично опровергава твърденията в исковата му молба.

Освен това според предоставеното извлечение от личната му сметка за шест месеца назад за 2022 г. ищецът е разполагал със средства за закупуване на лекарства и с подадена молба до Началника на затвора не са постъпвали за изпълнение рецептурни бланки изписани от д-р Б. и д-р Балимезов.

В този връзка, с оглед представянето в рамките на две съдебни производства на всички, находящи се при ответника писмени доказателства касаещи здравословното състояние, извършените прегледи и осигурени медикаменти на ищеца, се явява неоснователно искането на последния да се задължи ответната страна да извършва нови справки и прилага други доказателства.

Доколкото съдът е дал указания на страните за носената от тях доказателствена тежест, то ищецът е следвало да докаже, че е имал обективна необходимост от определени медицински грижи, които са му били отказани от затворническата администрация.

Липсата на установени факти в тази насока сочат, че оплакванията на ищеца са неоснователни и същия не е понасял ограничения, дължащи се на влошено здравословно състояние, нито такива да са достигнали онази степен на унизително третиране, че да предизвикат сериозни физически и психически последици в личната му сфера, които да подлежат на обезщетяване. Същественото е, че на С. е бил осигурен достъп до медицинско обслужване, като своевременно са му предоставяни необходимите и предписани за лечението му лекарства, а в случаите на липса на такива са предоставяни заместващи такива от аптечния склад при МЦ 3aтвоp Бургаc.

Ето защо съдът приема, че не е налице първата от установените в нормата на чл.284 ЗИНЗС материалноправни предпоставки, а именно противоправно бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията.

Същевременно ЗИНЗС неизчерпателно определя кои са органите по изпълнение на наказанията: министърът на правосъдието (чл.10), главният директор на ГДИН (чл.13, ал.2), началникът на затвор (чл.15), началникът на Областна служба „Изпълнение на наказанията“ (чл.16а) и началниците на пробационните служби и арести (чл.16).

Изпълнението на наказанията освен от установените органи се осъществява пряко и от служители в ГД ИН и в териториалните й служби. Т.е. понятието „специализирани органи“ включва всеки административен орган или длъжностно лице, чиито правомощия, служебни или трудови задължения са свързани пряко с изпълнението на наказанията и постигането на неговите цели, описани в чл.2 от ЗИНЗС. Дейността, свързана с упражняване на лекарска практика, не съставлява „административна дейност“, в какъвто смисъл е и Решение № 7514/22.06.2015 г. на ВАС по адм. дело № 5842/2014 г., т.е. – лекарите/медицинските работници в медицинските центрове към затворите нямат качеството на административни органи/специализирани органи по изпълнение на наказанията. Макар да е в трудови правоотношения с ГД ИН конкретният медицински работник в медицинския център на Затвор Бургас не е специализиран орган по изпълнение на наказанията. Тя не е нито административен орган, нито длъжностно лице, чийто правомощия, служебни или трудови задължения са свързани пряко с изпълнението на наказанието на С. и постигането на неговите цели, описани в чл.2 от ЗИНЗС.

Както беше визирано съгласно разпоредбата на чл.128, ал.1, изр.1 от ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода, като в чл.129, ал.1 от ЗИНЗС е предвидено, че медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл.5, ал.1 от Закона за лечебните заведения. Според чл.129, ал.2 ЗИНЗС лечебните заведения по ал.1 са част от националната система за здравеопазване и медицинската помощ, която се осъществява в тях, съответства на общите медицински стандарти. Разпоредбата на чл.133, ал.1 от ЗИНЗС предвижда създаването на медицинските центрове към затворите, затворническите общежития и поправителните домове.

Анализът на посочените разпоредби води до извод, че нормативно установеното задължение за администрацията на местата за лишаване от свобода е създаването на условия за опазване на физическото и психическо здраве на лишените от свобода при изпълнение на наложеното наказание (чл.128, ал.1 във вр. с чл.2, т.3 от ЗИНЗС).

По аргумент от чл.66 и сл. от Наредба № 2 администрацията на затвора няма правомощие да упражнява контрол върху дейността на съответния лекар, нито върху съдържанието и обосноваността на изготвяните от последния медицински документи, включително на амбулаторните листове. На следващо място в глава VІ на Наредбата императивно е определен обхватът на упражнявания от служителите на сектор „Медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода” към ГДИН здравен контрол в местата за лишаване от свобода.

Съгласно чл.12, ал.1 и ал.2 от Кодекс за професионалната етика на лекарите в България, лекарят може да откаже лечението и консултацията, когато е убеден, че между него и пациента липсва необходимото доверие или липсват условия за изпълнението на неговите професионални права и задължения. Това не се отнася до задълженията му да окаже медицинска помощ при спешни случаи. Лекарят има право да откаже преглед, консултация и лечение, когато има пряка заплаха за здравето и живота му.

Посоченото отново мотивира извода, че претенцията на ищеца е неоснователна, защото твърдените евентуални вреди не са причинени от специализиран орган по изпълнение на наказанията, т.к. не е налице и акт, действие и/или бездействие, с който се нарушава чл.3 ЗИНЗС.

Поради това не са налице като елементи от фактическия състав на увреждането както причинната връзка между твърдяното бездействие, изразяващо се в липса на медицински грижи, така и самата неимуществена вреда, за да бъде присъдено обезщетение за нея по справедливост.

Горепосоченото и липсата на действия или бездействия от страна на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с които да е нарушен чл.3 ЗИНЗС, налагат извода за неоснователност и недоказаност на предявения иск, поради което същия следва да бъде отхвърлен изцяло.

Независимо от изхода на делото е неоснователно и следва да се отхвърли искането на ответната страна за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, поради следното.

Според чл.286, ал.2 ЗИНЗС когато искът се отхвърли изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството.

В разпоредбите на чл.75 ГПК и чл. 76 ГПК е дефинирано понятието разноски в производството и това са средствата за възнаграждение на свидетелите и на вещите лица, т.е. това са разходите направени за извършване на поисканите от страната процесуални действия.

В противовес на това нормата на чл. 286, ал.3 3ИНЗС сочи, че когато искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, а освен това съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

Ето защо отговорността на ищеца при отхвърляне на претенцията му изцяло е ограничена до заплащане само на разноските на ответната страна, но не обхваща заплащането на адвокатско или юрисконсултско възнаграждение.

Доколкото в закона не съществува изрична норма, че се осъжда ищеца да заплати на ответната страна възнаграждение за един адвокат, респ. юрисконсулт при изцяло отхвърляне на иска, то такова не се дължи и не следва да бъде присъждано.

Водим от горното, Административен съд-Бургас

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. П. С., лишен от свобода иск да бъде осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието да му заплати сумата 11000.00 (единадесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в периода 15.01.2022 г. – 15.12.2022 г., които са му били причинени от незаконосъобразното бездействие за затворническата администрация, а именно да предприемат навременно лечение на ищеца и затова че принудително ограничили двигателната му активност, ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на иска.

ОТХВЪРЛЯ искането на Главна дирекция ”Изпълнение на наказанията” [населено място], [улица]за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава дванадесета от АПК в 14–дневен срок от съобщаването пред тричленен състав на Административен съд-Бургас съгласно чл.285, ал.1, изр.2 от ЗИНЗС.