№ 484
гр. Варна, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Деница Добрева
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело №
20253100900323 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Приети са за разглеждане допустим иск на С. Ж. С., ЕГН ********** от гр. ***,
предявен срещу ЗД „Бул Инс“ АД ЕИК *********, гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ №
87, за заплащане на обезщетение по застраховка „гражданска отговорност“ за
претърпени вреди от ПТП, настъпило на 08.01.2024г. в гр. Варна от водач –
застрахован за управление на л.а. „Ситроен –С-5“ с ДКН *** за сумата от 40 000 лева
като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания поради телесно увреждане (изкълчване на дясна раменна става) от
преживяното ПТП, ведно със законната лихва върху главница, считано от 14.06.2024г.
(дата на уведомяване на застрахователя) до окончателно изплащане на претендираната
сума.
Ищецът твърди, че на 08.01.2024 г., в резултат на транспортно произшествие е
получила увреждания при транспортно произшествие. Телесните увреждания са били
диагностицирани непосредствено след ПТП в МБАЛ „Св. Анна-Варна“, където по-
късно, на 02.02.2024г., ищцата претърпяла операция за вътрешна фиксация на кост.
След изписването си на 04.02.2024г. отново е настанена в болнично заведение за
рехабилитационни процедури. Вследствие на уврежданията пострадалата търпяла
силни болки за продължителен период. Позовава се на неприключил и понастоящем
възстановителен процес. Позовава се на негативни психични изживявания,
включително нарушения в съня, липса на апетит, страх от придвижване пеша.
Виновният за произшествието водач на моторно превозно средство - лек
автомобил марка л.а. „Ситроен –С-5“ с ДКН ***, е застрахован при ответника.
Счита, че негативни последици с такъв интензитет и продължителност са
основание за ангажиране отговорността на застрахователя по процесната застраховка в
целия поискан размер, който намира за справедлива компенсация.
Ответникът оспорва продължителността на възстановителния процес от
телесните увреждания и усложненията при лечението. Оспорва връзката между
1
уврежданията и продължителността на страданието. Оспорва твърденията за
отражението на телесните увреждания в емоционалната сфера на ищцата. Възразява
срещу иска по размер. Оспорва иска за мораторно обезщетение както поради
неоснователност на главния иск, така й по съображения, че ищцата не е изпълнила
задължението да представи всички необходими доказателства за определяне на
обезщетението.
Насрещно ответникът твърди, че ищцата е допринесла за настъпване на
застрахователното събитие като е предприела пресичане на пътното платно на
нерегламентирано за целта място, навлязла е внезапно, без да съобрази поведението си
с останалите участници в движението. Сочи и съпричиняващо поведение по
отношение на вредите, като твърди, че ищцата не е изпълнявала стриктно
медицинските показания- своеволно и преждевременно е свалила поставената й
ортеза, което е довело до усложняване на състоянието й и до необходимост от
допълнителна вътрешна фиксация на кост.
Фактите по съпричиняването са оспорени от представителя на ищеца.
В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители поддържат
становищата си по спора.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Няма спор между страните относно наличие на валидно застрахователно
правоотношение, признато въз основа на полица, сключена за покритие на гражданска
отговорност, валидна към 08.01.2024г. на автомобилист за управление на л.а. „Ситроен
–С-5“ с ДКН ***. Безспорен е и факта относно предявената от ищеца пред
застрахователя извънсъдебна претенция по заявления №04-0436139/14.06.2024 г. за
обезщетение за вреди, идентични с описаните в исковата молба.
Няма спор и по пораждането на отговорността на застрахования водач, като
механизмът на възникване на ПТП и причинната връзка на настъпилите телесни
повреди с противоправното поведение на водача Т. С. К. са установени безспорно по
влязло в сила споразумение, одобрено от съда по НАХД № 1371/2025 г. по описа на РС
- гр. Варна, с което е признато, че на 08.01.2024 г., при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил марка л.а. „Ситроен –С-5“ с ДКН ***, водачът
нарушил правилата за движение по Закона за движение по пътищата, вменяващи му
задължение при движение назад да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност или затруднение за друг участник в
движението, както и да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това
невъзможно- да осигури лице, което да му сигнализира за опасности, както и относно
вида на причинената увреда- изкълчване на дясна раменна става, обусловило трайно
затруднение в движенията на десен горен крайник за период от 1-2 месеца.
За установяване на интензитета и последиците от така констатирани от
наказателния съд увреждания са назначени две медицински експертизи и са събрание
писмени и гласни доказателства.
Установява се от двете медицински експертизи, че след инцидента, на
08.01.2024г. под местна анестезия е извършена редукция/ наместване/ на луксацията.
Горният десен крайник е обездвижен с ортеза. На 30.01.2024г. ищцата отново се е
обърнала за помощ в спешен травматологичен център при МБАЛ „Св. Анна“.
Видно от представената по делото епикриза от 04.02.2024г. (л. 10) ищцата С. С.
2
е претърпяла оперативна интервенция за вътрешна фиксация на кост без наместване на
фрактура. Тази интервенция се е наложила след неуспешни репозиции на дясна
раменна става. В анамнезата на епикризата е посочено, че пациентът не спазва
дадените й препоръки, маха си ортезата.
От заключението на вещото лице Д. Г. и разпита му в съдебно заседание се
установява, че поради неуспешен опит за репозиция на ставата, на 31.10.2024г. е
проведено оперативно лечение- наместване с фиксация на Киршнерови игли. Това
неуспешно наместване се дължи на интерпозиция на меките тъкани в областта на
ставата, което препятства пълното наместване. При преглед експертът е констатирал
продължаващо затруднение в движението на десен горен крайник и счита, че същото
ще остане завинаги. Заключава се, че пострадалата изпитва болки при промяна на
времето, налице за затруднения при самообслужването и битовата дейност. В съдебно
заседание вещото лице изяснява, че дори поставената ортеза на пострадалата да е
премахната преждевременно, това не би усложнило травмата, не би довело до
рецидив, не би засилило болковия синдром. По принцип ортезата цели да
иммобилизира ставата и да я предпази от резки движения. Последващата травма (ново
изкълчване) е възможно да се дължи на рязко движение, но не и на свалянето на
самата ортеза. Експертът сочи, че спондилозата (ошипяване на прешлените), от която
ищцата страда по данни от епикриза (приложена като доказателство на л. 11), води до
ограничаване движението на гръбначния стълб. Касае се за дегенеративно заболяване,
което няма общо с травмата. Изяснява, че болките в шийните прешлени се дължат
именно на това дегенеративно състояние, а болките в дясното рамо са резултат от
травмата, настъпила при инцидента. След провеждане на операцията рехабилитация не
е проведена.
Вещото лице д-р Д., изготвило повторната медицинска експертиза, също сочи,
че пострадалата не е възстановена напълно. Установяват се дефицити в отвеждането на
десен горен крайник и възможността за ротация в пълен обем. Констатирана е и
палпаторна болка. Сочи, че при иммобилизация на крайника, което е сторено
непосредствено след инцидента на 08.01.2024г., обездвижването следва да продължи
тридесет дни, за които период се очаква възстановяване на ставната капсула. При
премахване на отрезата възстановяването се забавя или изобщо не се наблюдава.
Ищцата е отстранила по-рано ортезата, което е довело до релуксация. Тъй като
наместване под местна анестезия се е оказало невъзможно, на пациентката е
предложена хоспитализация, каквато първоначално е отказана. След повторен
неуспешен опит за редукция на ставата, на 02.02.2024г. е извършено оперативно
редукция и фиксация. Повторното изкълчване на раменната става, както и
просрочването на редукцията с повече от 24 часа води до неконтролируем спазъм на
околната мускулатура. Ето защо наместването под местна анестезия става невъзможно.
Това наложило оперативна фиксация.
Вещото лице изяснява, че понастоящем ищцата не се е възстановила напълно.
Причините за това са комплексни и включват недостатъчна и/ или несвоевременна
рехабилитация. При всички случаи обаче шансовете за възстановяване на функцията
на дясната раменна става са големи, при прилагане на физикална и рехабилитационна
терапия.
От показанията на свидетеля Ж. С., син на пострадалата, се установява, че и
понастоящем ищцата трудно се обслужва сама. През първите 7-8 месеца свидетелят й
помагал с обличането. След инцидента ищцата изпитвала страх да се качва в автобус.
Когато излиза от дома си, иска да бъде придружавана. Свидетелят посочва, че два
3
месеца след инцидента майка му трябвало да носи бяла превръзка. Не знае защо
пострадалата е махнала превръзката.
От заключението по допуснатата съдебно –психиатрична експертиза, изготвено
от д-р А., се установява, че след инцидента ищцата е развила симптомите на остра
стресова реакция, характерни за първите дни след събитието, а впоследствие
психичните оплаквания за продължили като разстройство на адаптацията с тревожно-
депресивна симптоматика. Описаното състояние е било с изразени симптоми през
първите пет-шест месеца и постепенно се е подобрило с физическото възстановяване
на пострадалата. Към момента на изследването са налице леко изразени симптоми на
ситуационна тревожност, страхове за здравето и хипер депресивност, като последица
от прекарания стрес и травматични увреждания.
От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза,
кредитирано като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се
установява следното: Произшествието е реализирано в гр.Варна, ул.“Родина“ до блок
№ 23, вх. А. При оглед на място вещото лице е установило липса на вертикална и
хоризонтална пътна маркировка или светофарна уредба. Мястото на удара е
пространство с „Г“ образна форма, „опасващ“ междублоковото. Пострадалата се е
движела по асфалтов път, успореден на бул.“Владислав Варненчик“ в междублоково
пространство. Тъй като скоростта на водача при произшествието е била много ниска
(около 4 км/ч) и липсват данни при движение на заден ход водачът да е забелязал
пешеходката, вещото лице не може да определи опасна зона. Единственият възможен
вариант за предотвратяване на ПТП-то е водачът да се огледа преди потеглянето на
заден ход. Пешеходката също е имала видимост към автомобила.
Според показанията на виновния водач Т. С. К. пътната обстановка по време на
инцидента е била много тежка. Характеризирала се е с мъгла, дъжд и силен вятър.
Когато свидетелят погледнал в огледалото за обратно виждане, отзад нямало никой.
След като леко отпуснал спирачки и тръгнал, след около 20-30 метра, чул падане на
метален предмет на асфалта.
От показанията на самата ищца С. Ж. С., дадени по досъдебното производство
(л. 21 от преписката по ДП) се установява, че пострадалата се придвиждала от клон на
„Български пощи“, находящ се до МОЛ Варна към дома си. Спряла да си сложи
качулката на главата, защото й е станало студено. С лявата си ръка дърпала количка с
две колела. Не разбрала, че в една от колите има човек. Усетила удар е гърба и паднала
по очи. Не е губила съзнание.
Извънсъдебното признание на неизгодни за страната факти представлява годно
доказателствено средство, което съдът преценява с оглед всички доказателства по
делото / Решение №134/21.06.2019 г. по гр. д. №4255/2018 г., III ГО; решение
№108/25.06.2020 г. по гр. д. №1538/2019 г., IV ГО; решение №232/12.08.2014 г. по гр. д.
№7488/2013 г., IV ГО; решение №742/13.12.2024 г. по гр. д. №413/2024 г., IV ГО;
решение №86 от 7.05.2019 г. по гр. д. №1653/2018 г., III ГО, Решение №669/06.11.2025
по дело №1441/2025г. ГО.
Въз основа на горната фактическа установеност, съдът достига до следните
правни изводи:
Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, доколкото ищецът е
провел описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за разглеждане на
претенцията пред застрахователя, като са го сезирали с искане за заплащане на
обезщетение на 14.06.2024г. – обстоятелство, по което не се спори между страните.
4
Предявен е иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ, съгласно който увреденото лице,спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при
спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. Ищецът носи доказателствена тежест да
установи противоправно на делинквента, настъпилите вреди, причинна връзка между
Д.ието и вредата.
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за
обезщетяване на причинените вследствие на ПТП вреди, предполага да се установи
кумулативно наличието на предвидените законови предпоставки: валидно към момента
на увреждането застрахователно правоотношение по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ между прекия причинител на вредата и застрахователя,
както и наличието на всички елементи от фактическия състав по чл. 45 от ЗЗД – Д.ие,
противоправност, вина, причинна връзка и вреди, пораждащи основание за
отговорност на застрахования - делинквент спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди.
Наличието на валидно към датата на произшествието правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по
отношение на процесния лек автомобил е прието за безспорно между страните.
Безспорно установено е и обстоятелството, че застрахователят е отказал да изплати
застрахователно обезщетение по предявена от ищеца застрахователна претенция.
Вината на застрахования при ответника водач е установена с одобрено от съда
споразумение по НАХД № 1371/2025 г. по описа на РС - гр. Варна.
Влязлото в сила споразумение, одобрено от наказателен съд, с което деецът е
признат за виновен за инкриминираното Д.ие, има значение на присъда съгл. чл. 383,
ал. 3 от НПК, която е задължителна за гражданския съд, разглеждащ последици от
конкретното престъпно Д.ие (чл. 300 ГПК). За това и в настоящото производство е
изключена преценката на съда относно осъществяване на Д.ието, неговата
противоправност, както и относно вината на дееца. Естеството и видът на понесените
от ищеца телесни увреждания представляват част от състава на инкриминираното
Д.ие, за която е ангажирана наказателната отговорност на водача, поради което съдът
намира, че на осн. чл. 300 ГПК се явява обвързан от решението на наказателния съд и
касателно факта и вида на настъпилите увреждания. Тоест увредата - изкълчване на
дясна раменна става, следва да се приеме за установена и в настоящото производство
е не може да се установява, че въпросната травма има друг произход.
Поради изложеното, съдът приема за доказан фактическия състав на деликтната
отговорност, в резултат на който за застрахователя възниква задължение за
обезщетяване вредите, настъпили вследствие на поведението на водача на лекия
автомобил, за който е действала застраховка "гражданска отговорност".
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление №
4/23.12.1968 год. на Пленума на ВС и с оглед практиката на ВКС по чл. 290 от ГПК
относно приложението на чл. 52 от ЗЗД, понятието "справедливост", досежно
определяне на размера на дължимото обезщетение, не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността
обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характера и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, допълнителното влошаване на
5
здравето на пострадалия и др., дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
„справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото във връзка с
нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" по КЗ.
В настоящия случай, вследствие на настъпилото на 08.01.2024 г. ПТП, ищцата е
получила телесно увреждане- изкълчване на дясна раменна става, обусловили трайно
затрудняване движенията на десен горен крайник. От заключенията на двете
експертизи става ясно, че възстановителният процес не е приключил, налице са
дефицити в движенията на ставата. Досежно възможността за пълно възстановяване
съдът кредитира заключението по повторната експертиза. Това заключение е изготвено
по-късно и следователно съобразява в по-голяма степен етапа на развитие на травмата.
Според повторната експертиза при правилна рехабилитационна терапия може да се
очаква възстановяване на функциите на ставата, тъй като не се забелязват
дегенеративни изменения в ставата и костите около нея.
Съдът приема, че оздравителният процес зависи, освен от обективни фактори,
свързани с естеството на травмата и физиологията на пострадалата, но така също и от
полагане на усилия за собственото й здраве. Следва да се съобрази, че прогнозата за
заболяването не сочи на невъзстановимо увреждане. В действителност ищцата е в
напреднала възраст, но на мястото на травмата не се установяват дегенеративни
заболявания, които да възпрепятстват възстановяването. Дискомфортът, за който
съобщава при смяна на времето, съдът, като кредитира заключението на повторната
СМЕ(т.4), намира, че се дължи не на процесното увреждане, а на други дегенеративни
състояния.
На следващо място съдът приема, че болките, съпътстващи оперативната
интервенция за повторно наместване на ставата, не са в пряка причинна връзка с
деликта. От всички доказателства по делото – епикризата от 04.02.2024г. (л. 10),
заключенията по двете експертизи и показанията на свидетеля Ж. С., безспорно се
установява, че пострадалата е премахнала поставената й ортеза. Самото изместване на
ставата не се дължи на премахване на ортезата (така обясненията на вещото лице Г. в
о.с.з на 2.10.2025г.), a на последваща, и то сериозна травма, в областта на рамото.
Поставянето на самата ортеза цели да иммобилизира ставата и да я предпази от резки
движения. Новата травма (рецидив) се дължи именно на такова движение.
Следователно по делото се установява, че последваща операция по наместване на
ставата е по причина на нова травма, улеснена от премахването на ортезата.
Невъзможността на пълна ротация на крайника в голяма степен се дължи на липса на
проведена рехабилитация.
Ето защо, при преценка на справедливия размер на репарацията съдът отчита
единствено травмата / контузия на дясна раменна става/, наложила временно
обездвижване с ортеза. Съдът приема, че последващите неблагоприятни душевни
изживявания следва да се отнесат както към първоначалната травма, така и към
болките вследствие на операцията. За последните не може да се ангажира
отговорността на застрахователя.
Ситуационните страхове при придвижване, които също следва да се отчет при
определяне на справедливата компенсация, се дължат изцяло на транспортното
произшествие и нямат връзка с последващата операция.
Видът и естеството на уврежданията, възрастта на ищеца, която поначало
предполага по –продължителен период на възстановяване, конкретно доказаните
6
емоционални последици, свързани със страхове за здравето и хипер депресивност, и
при отчитане на благоприятна прогноза за лечение, оправдават принципното
компенсиране на тези увреждания със сумата от 30 000 лева.
Относно възражението за съпричиняване:
Съобразно чл.51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на
вредите, обезщетението може да се намали. За основателност на възражението за
съпричиняване е необходимо да се установи както противоправно поведение на
пострадалия, така и че със същото, съобразно конкретните обстоятелства,
пострадалото лице е допринесло за настъпване на вредите, т.е. поведението му да е в
пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Според съдебна трайната практика
релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно
установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от
виновния за непозволеното увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат.
Тоест не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не
съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо
вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява
пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди.
Съпричиняването може да намери израз както в допринасянето на пострадалия
за възникване на самото пътно- транспортно произшествие, така и в принос за самото
уреждане чрез увеличаване обема на вреда, настъпила поначало като закономерен
резултат от деликта (ТР 1/2014г. на ОСГТК на ВКС). Тежестта на доказване на
приноса лежи върху позоваващата се на съпричиняването страна – застрахователя.
При произнасянето на възражението за съпричиняване в „тесен смисъл“, тоест
като принос за самото събитие, съдът съпоставят броят и тежестта на нарушенията,
извършени от делинквента и от пострадалия, както и тяхното значение за причиненото
увреждане (Решение № 329 от 27.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 1107/2024 г., II т. о., ТК).
В случая, при съпоставка между фотоалбума, приложен по ДП, изготвен от
длъжностно лице при МВР(л. 87 – сл.) и констативният протокол с пострадали лица №
24/08.01.2025г. (л.13), както и от обясненията на ищцата пред органите по досъдебното
производство и изслушаната експертиза се установява, че пострадалата е пресича
асфалтов път. Когато се е намира зад автомобила, управляван от виновния водач,
пострадалата е спряла, за да си сложи качулката на главата. Същевременно докато си
слагала качулката била обърната с гръб към автомобила, за което може да се съди по
това, че е усетила удара в гърба си. При всички случаи ищцата е имала видимост към
маневриращия автомобил.
При тези данни съдът приема за доказано, че пострадалата, при пълна видимост
към автомобила, е нарушила задължението си, преди да навлезе на платното за
движение, да се съобрази с разстоянието до приближаващите се превозни средства –
чл. 32 от ЗДП. При придвижването си се е спряла на пътното платно, за да се сложи
качулката, докато е била обърната с гръб спрямо платното за движение. По този начин
ищцата практически е предприела пресичане на пътното платно при ограничена
видимост/ чл. 114, т. 2 от ЗДвП/, без да осигури собствената си безопасност. С
посоченото свое поведение ищцата е способствала за получената травма на дясната
раменна става.
На следващо място, по делото се установява, че ищцата е допринесла и за
увеличаване на обема на вредата. Безспорно се установява по делото, че пострадалата
е премахнала преждевременно поставената й ортеза, с което, според повторната
7
експертиза, е осуетила оздравителния процес. На следващо място не може да не се
съобрази, че е отказала лечение (според експертизата операция е препоръчана още на
30.10.2024г., но пострадалата е отказала). Просрочването на редукцията е довело до
неконтролируем спазъм на мускулатурата.
Общият принос в двете му форми следва да се определи като значителен. Съдът
приема, че обемът на вредите е причинен в равни квоти по поведението на
пострадалата и водачът на превозното средство. Ето защо определеният по-горе
размер на обезщетението следва да се редуцира с установения принос на
съпричиняване на вредите в размер от 50 %, като претенцията за неимуществени
вреди, чиито справедлив размер съдът е определил на 30 000 лв., следва да се уважи до
размер от 15 000 лв.
Отговорността на застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ е
функционално обусловена от тази на застрахования водач. Тъи като делинквентът носи
отговорност за последиците от забавата за изплащане на обезщетение за вредите,
застрахователят също отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице (чл. 429,
ал.2, т. 2 от КЗ). Макар и обусловена от отговорността на делинквента, отговорността
на застрахователя за изтеклите мораторни лихви с оглед разпоредбата на чл. 429, ал.3
от КЗ обхваща само периода от уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване
или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите
е наи-ранна. След уведомяване до изтичане на 15 работни дни по чл. 497, ал. 1 от КЗ
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ, макар застрахователят
да не е изпаднал в забава (защото срокът за произнасяне по рекламацията не е
изтекъл), за този период дължи законна лихва за забава върху присъденото
обезщетение за вреди, но на основание чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429,
ал. 2, т. 2 КЗ, доколкото лихвите, прибавени към обезщетението, не надхвърлят
застрахователната сума. Следователно лихвата следва да се присъди от уведомяването
на застрахователя.
В случая ищецът е се е позовал на обстоятелства, изключващи забавата му, а
именно непредставяне на доказателства за настъпилото транспортно произшествие и
за размера на вредите.
Разпоредбата на чл. 380, ал. 3 от КЗ предвижда освобождаване длъжника от
забавата само тогава, когато непосочването от увреденото лице на банкова сметка е
единствена причина за неговото неплащане. Само тогава, когато длъжникът е бил
готов да изпълни задължението си, неоказването на съдействие от кредитора поставя
последния в забава.
Съгласно разпоредбата на чл. 106, ал. 5 от КЗ не се допуска изискване на
доказателства, с които ползвателят на застрахователна услуга не разполага, или не
може да се снабди поради съществуващи нормативни пречки или липсата на правна
възможност за осигуряването им. Ето защо изискването от страна на застрахователя на
доказателства от досъдебното производство, по което ищцата не е страна, както и на
акта, с който приключва наказателното производство, не може да обоснове забава на
кредитора.
Видно от застрахователна претенция вх. №436139/14.06.2024 г. застрахователят
е уведомен от увреденото лице за причинените от застрахования вреди на 14.06.2024 г.
Следователно законната лихва следва да бъде присъдена считано от тази дата
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца
8
се дължат деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска, а на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника се полагат деловодни разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска.
На осн. чл. 38 от ЗА в полза на процесуалния представител на ищеца следва да
се определи възнаграждение за процесуално представителство. Според актуалната
практика на СЕС, обективирaна в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 при
определяне размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв,
националната юрисдикция не е обвързана от минималните размери, предвидени в
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения на ВАдвС, респ. – от
ограничението по чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗАдв, което препраща към наредбата, а следва да
съобрази единствено фактическата и правна сложност на делото, съответно –
положения от адвоката труд за осъществяването на защитата по делото. Ето защо при
отчитане на заявения, респ. уважен материален интерес, фактическата сложност на
производството, съдът присъжда възнаграждение в размер на 1300 лева.
Ответникът е направил разноски в общ размер на 6623,33 лева по приложения
списък на л. 138 от делото, от които на осн.чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да
заплати съразмерно 4139,58 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд –
Варна разноски за държавна такса в размер на 600 лева съобразно уважената част от
иска и сумата от 225лв. за разноски за експертизи , на осн.чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД ЕИК *********, гр. София, бул. „Джеймс Баучер“
№ 87 ДА ЗАПЛАТИ на С. Ж. С., ЕГН ********** от гр. *** сумата от 15 000
(петнадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради телесно увреждане
(изкълчване на дясна раменна става) от преживяното ПТП, настъпило на 08.01.2024г. в
гр. Варна по вина на застрахован по застраховка „гражданска отговорност“ водач –
застрахован за управление на л.а. „Ситроен –С-5“ с ДКН *** ведно със законната
лихва върху главница, считано от 14.06.2024г. (дата на уведомяване на застрахователя)
до окончателно изплащане на претендираната сума, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 15 000 лева до претендираните 40 000 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, ЗД „Бул Инс“ АД ЕИК *********, гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ №
87 да заплати на адв. С. Б. С. със съдебен адрес в гр. Варна, ул. „Райко Жинзифов“ №
52 сумата от 1300 лв. (хиляда и триста лева), представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК, С. Ж. С., ЕГН ********** от гр.
***да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД ЕИК *********, гр. София, бул. „Джеймс Баучер“
№ 87 сумата от 4139,58 лв. (четири хиляди сто тридесет и девет лева и 58 ст.) ,
представляваща сторените по делото разноски, съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД ЕИК *********, гр. София, бул. „Джеймс Баучер“
№ 87 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд -
Варна сумата от 825лв. (осемстотин двадесет и пет лева), представляваща сбор от
9
дължима държавна такса и заплатени от бюджета на съдебната власт възнаграждения
за вещи лица, съобразно уважената част от иска, на осн.чл. 78,а л. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5, изр. 2 ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10