№ 19230
гр. София, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110176417 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Образувано е по предявени от „Софийска вода“ АД срещу ответника
Д. Т. В. обективно съединени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о и чл. 203 от
Закона за водите за признаване за установено, че ищецът има вземане спрямо
ответника за следните суми, за които е издадена Заповед № 28929/16.09.2024 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 52763/2024
г. по описа на СРС, 76 с-в, а именно: 655,93 лева – стойност на доставени и
потребени ВиК услуги за имот, находящ се в гр. София, ***, партида с
договорна сметка № ********** за периода от 03.06.2017 г. – 08.01.2024 г.,
ведно със законна лихва върху главницата от 29.08.2024 г. /датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК/ до изплащане на вземането; както
и сумата от 52,36 лева, представляваща мораторно обезщетение за периода от
18.08.2017 г. до 16.02.2024 г.
Ищецът „Софийска вода“ АД твърди, че в рамките на исковия период е
съществувало облигационно отношение между него и ответника въз основа на
договор за предоставяне на ВиК услуги при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 8 от Наредба №4/14.09.2004г. са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Твърди, че ответникът е потребител на
ВиК услуги поради това, че е собственик на водоснабдения имот, както и с
оглед обстоятелственото, че е подал заявление за откриване на партида за ВиК
услуги. Поддържа, че съгласно тези общи условия /от 28.08.2016 г./ е доставил
за процесния период ВиК услуги до имот – гр. София, ***, договорна сметка
№ **********, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
1
дължимата цена в срок, поради което е изпадал в забава.
Отправя искане към съда да признае за установено че ищецът има
вземане към ответника за сумите, описани в издадената заповед за
изпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен
представител адв. Г., депозира отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете като неоснователни и недоказани. Твърди, че е недоказано наличието
на облигационни отношения с ищцовото дружество. Посочва, че не са
представени фактури за претендираните суми. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Претендира разноски.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите и възраженията на
страните и прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал.1 ЗВ и чл. 86 ЗЗД.
На основание чл. 154 ГПК, доказателствената тежест между страните
се разпределя както следва:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД ,
вр. чл. 198о, ал.1 ЗВ, вр. чл. 203 ЗВ в тежест на ищеца е да докаже наличие на
договорно правоотношение за предоставяне на ВиК услуги, както и че е
доставил до имот, находящ се в гр. София, ***, договорна сметка №
********** водоснабдителни и канализационни услуги за процесния период
на стойността, която претендира, при спазване на законовите правила за
отчитане на потреблението.
По възражението за изтекла погасителна давност, ищецът следва да
докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давностния срок.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
За установяване на спорните обстоятелства, по делото са ангажирани
писмени доказателства и е изготвена комплексна съдебнотехническа и
счетоводна експертиза.
По смисъла на §1, т.2, б.“а“ и б.“б“ от допълнителните разпоредби на
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
потребители, по смисъла на закона, са юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В
и К услуги; респективно юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и
К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна
собственост.
2
Потребители на ВиК услуги, независимо от наличието на право на
собственост или учредено вещно право на ползване върху имота, са и лицата,
сключили изричен писмен договор с комуналното дружество.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се
осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена
територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о,
ал. 1 и ал. 2 ЗВ.
В настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги на
територията на гр. София е ищцовото дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004г.,
получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците)
на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от
него (тях) лица и от съответния регулаторен орган, като не се предвижда
сключването на отделен писмен договор с всеки потребител. Тези общи
условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са
били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР, като за процесния
период приложение намират ОУ, одобрени с решение на КЕВР от 13.07.2016г.
и влезли в сила на 28.08.2016г.
Следователно, за основателността на предявената претенция на първо
място ищецът следва да докаже, че ответникът е собственик или носител на
ограничено вещно право на ползване върху процесния водоснабден имот през
посочения период, на което основание между страните би възникнало
облигационно правоотношение по неформален договор за продажба на
водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи и съгласно
приложимите към съответния период Общи условия, евентуално, че между
страните е сключен писмен договор.
В конкретния случай, установява се от представените по делото
писмени доказателства /л.9/, че на 02.10.2015 г. ответникът по спора е подал
заявление пред Софийска вода за промяна на партидата на имота на свое име,
което заявление е прието от дружеството – т.е. налице е сключен изричен
договор между страните по спора за доставка на ВиК услуги /който изричен
договор, при конкуренция, има приоритет над презумптивните такива,
произтичащи от правото на собственост и ограниченото вещното право върху
имота/.
Видно от подаденото заявление, страната е посочила, че е придобила
правото на собственост върху имота по силата на договор за покупко-
продажба от 14.09.2015 г. от предишния му собственик Л.А.. Извод в този
смисъл може да се направи и от представената справка за вписани
обстоятелства от Агенция по вписванията.
С оглед на това, съдът намира, че ответникът се явява
материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове.
По отношение на обема на реално потребените ВиК услуги:
Отношенията между доставчика на обществени услуги, каквото
несъмнено е и ответното дружество, и потребителите са специфични,
3
доколкото е налице икономическо и информационно неравенство между
страните. Поради тази причина дейността на дружеството-ответник по
извършване на доставки на питейни и канализационни услуги е императивно
регламентирана в Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи.
Дейността е регламентирана и в предварително публично обявени
общи условия от страна на "Софийска вода" АД. Тъй като потребителите не
могат да влияят едностранно върху формирането на правилата за начисляване
на суми за потребление, определянето на методи за изчисление и др., чрез тези
нормативни и договорни рамки се цели да се внесе сигурност и яснота у
гражданите, които да бъдат предварително информирани и запознати с
различните процедури и документите, които се съставят във връзка с тях, от
страна на оператора, при доставката и начисляването на предоставените
услуги.
Тези процедури и документи ползват и дружеството доставчик,
доколкото при доказването на редовността и реда на осъществяването им,
операторът едновременно установява и коректното и точно изпълнение на
своите задължения по доставка на питейни и канализационни услуги, както и
тяхната стойност.
Така разпоредбата на чл. 35 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи предвижда показанията на
водомерите да се отчитат с точност до 1 куб. м за период, който се определя в
общите условия или договора, но не по-дълъг от шест месеца.
Когато периодът на отчитане на водомерите е по-дълъг от един месец,
операторът ежемесечно начислява служебно количество изразходвана вода,
определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените
съответни периоди на предходната година. След отчитане на показанията на
водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното
потребление.
Достъпът на длъжностното лице на оператора до водомера за
извършване на отчети, включително в жилищата на потребителите, се
осигурява съгласно общите условия или договора.
При невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на
потребителя или на неговия представител потребителят е длъжен да уточни с
оператора в удобно за двете страни време извършването на отчитането в срок
не по-дълъг от една година от последното отчитане.
При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на
оператора до водомера длъжностното лице съставя протокол, който се
подписва от него и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в
протокола трите имена, единните граждански номера и адресите на
свидетелите, които могат да бъдат и длъжностни лица на оператора. При отказ
на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за
4
отчитане на показанията на водомера разходът на вода се изчислява по
пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено
преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1, 0 m/s, за
периода до предишен отчет по алинея 1.
Разпоредбата на чл. 32 предвижда услугите В и К да се заплащат въз
основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната
система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко
водопроводно отклонение. За сгради етажна собственост, или за водопроводно
отклонение с повече от един потребител изразходваното количество вода се
заплаща въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на
водопроводното отклонение за определен период от време. Отчитането на
водомерите се извършва, като се прави първи отчет на общия водомер, а след
това се отчитат индивидуалните водомери. Отчитането на общия водомер се
извършва в присъствието на представител на потребителите. Датата и часът
на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери се обявяват с
писмено съобщение, поставено на подходящо място в сградата, в срок не по-
кратък от три работни дни преди деня на отчитането. Отчетеното по ал. 2
количество вода се разпределя между отделните потребители въз основа на
отчетите за същия период от време на всички индивидуални водомери след
общия водомер при условията и по реда на тази наредба. Отчетените данни по
ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на
отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на
потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по
електронен път.
В настоящия случай, установява се от изготвената по делото
комплексна техническа и счетоводна експертиза, че количеството на
консумирана вода в имота е определяно посредством реални отчети на
монтирания в имота водомер, както и посредством самоотчети.
Установява се от приетото и кредитирано от съда заключение, че
реалното консумирано количество вода за исковия период 03.06.2017 г. –
08.01.2024 г. възлиза на сумата от 997.53 лева, от която преди образуване на
производството са платени 377.86 лева, като непогасената част от главницата
е на стойност 655.93 лева.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск е доказан по
своето основание и размер.
С оглед извода за основателност на претенцията, съдът дължи
произнасяне по своевременно релевираното от ответника възражение за
погасителна давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение №3/18.05.2012г. по тълк. дело №3/2011г. на ВКС, ОСГТК, понятието
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ от Закона за
задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
5
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Следователно еднаквостта или различието на размера на
задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като
периодично, като единствено е необходимо той да е предварително определен
или определяем.
Вземанията на ищцовото дружество съдържат изброените признаци
на понятието, поради което представляват периодични плащания по смисъла
на чл.111,б.„в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от
водоснабдителните дружества услуги са за изпълнение на повтарящи се
парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер.
Предвид обстоятелството, че заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК е подадено на 29.08.2024 г, като от тази дата
установителният иск се счита предявен (арг. чл. 422, ал. 1 ГПК) и
погасителната давност за претендираните вземания е прекъсната – арг. чл. 116,
б. „б“ ЗЗД, съдът намира, че вземанията на ищеца за периода от 03.06.2017 г.
до 30.06.2021 г. са погасени по давност.
Непогасени по давност за вземанията на ищеца за периода 01.07.2021
г. до 08.01.2024 г., възлизащи, според приетото заключение /л. 63/, след
съобразяване с извършените доброволни плащания преди процеса, на сумата
от 135.04 лева .
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск се явява
частично основателен до посочения размер и за посочения период, а за
останалата част – следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главното парично задължение, настъпването на неговата
изискуемост, както и размера на обезщетението за забава в размер на
законната лихва.
От депозираното по делото заключение се установява, че размерът на
мораторното обезщетение дължимо върху непогасената по давност главница,
възлиза на сумата от 27.87 лева. В същото време се установява, че ответникът
е извършвал плащания за мораторна лихва на обща стойност сумата от 59.18
лева, поради което вещото лице е достигнало до извод, че е налице
надплатена сумата в размер на 31.31 лева.
С оглед на това, съдът намира, че предявеният иск за заплащане на
мораторно обезщетение следва да се отхвърли изцяло като неоснователен.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право
на разноски имат и двете страни в производството, като съдът дължи да се
произнесе и по отговорността за сторените от страните разноски в
6
заповедното производство.
В исковото производство ищецът е доказал извършването на разноски
за заплатена държавна такса в размер на 75 лева, 500 лева –депозити за
експертиза, 400 лева – депозит за особен представител, като е претендирал
заплащането на юрисконсултско възнаграждение, което съдът, на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК, определя на сумата от 200 лева. Съразмерно с уважената
част от иска, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 223.83 лева.
В заповедното производство заявителят е доказал извършването на
разноски за заплатена държавна такса в размер на 25 лева, като е претендирал
заплащането на юрисконсултско възнаграждение, което съдът, на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК, е определил на сумата от 50 лева. Съразмерно с уважената
част от заявлението, в полза на заяивтеля следва да се присъди сумата от 14.29
лева.
Ответникът не е претендирал и доказал извършването на разноски,
поради което такива не му се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422
ГПК установителни искове от „Софийска вода” АД, ЕИК *********, срещу
Д. Т. В., ЕГН **********, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
198о и чл. 203 от Закона за водите, че ответникът дължи на ищеца следната
сума, за която е издадена Заповед № 28929/16.09.2024 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 52763/2024 г. по описа на
СРС, 76 с-в, а именно: 135.04 лева – стойност на доставени и потребени ВиК
услуги за имот, находящ се в гр. София, ***, партида с договорна сметка №
********** за периода от 01.07.2021 г. – 08.01.2024 г., ведно със законна
лихва върху главницата от 29.08.2024 г. /датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 ГПК/ до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Софийска вода” АД, ЕИК *********,
срещу Д. Т. В., ЕГН **********, установителни искове по реда на чл. 422
ГПК с правно чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.198о,ал.1 от Закона за водите и
чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължа на ищеца
следните суми, за които е издадена Заповед № 28929/16.09.2024 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 52763/2024 г.
по описа на СРС, 76 с-в, а именно:
За горницата над сумата от 135.04 лева до пълния размер на претенцията
от 655.93, представляваща стойност на доставени и потребени ВиК
услуги за имот, находящ се в гр. София, ***, и за периода от 03.06.2017 г.
– 30.06.2021 г.– като погасен по давност;
За сумата от 52,36 лева, представляваща мораторно обезщетение за
периода от 18.08.2017 г. до 16.02.2024 г. – като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. Т. В., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, на „Софийска вода” АД, ЕИК *********, сумата от 223.83 лева –
разноски в исковото производство, съразмерно на уважената част от исковете,
както и сумата от 14.29 лева – разноски в заповедното производство,
7
съразмерно на уважената част от заявлението.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8