Решение по КНАХД №304/2025 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на Глава XII от АПК на основанията, предвидени в чл.348 от НПК, съгласно чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Б. А. А., [ЕГН], адрес: гр. Търговище, [улица], ет.3, ап.7, действащ чрез процесуалните си представители адв. Т. В. от АК – Търговище, съдебен адрес: гр. Търговище, [улица], вх.Б, ет.3 и адв. Н. С. от АК – Търговище, съдебен адрес: гр. Търговище, [улица], вх.А, ет.1, кантора 9, против Решение № 52/14.05.2025г. на Районен съд – Търговище, постановено по АНД № 20253520200019 по описа на съда за 2025г., с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление № 24-1292-002573/20.12.2024 г., издадено от Началник група в ОДМВР – Търговище, сектор „Пътна полиция“. С посоченото НП на касатора Б. А. А., [ЕГН] от гр.Търговище са наложени административни наказания, както следва: с т.1 от НП на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП „глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца; с т.2 от НП на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП „глоба“ в размер на 10 лв.; с т.3 от НП на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП „глоба“ в размер на 10 лева.

В жалбата като касационни основания се навеждат нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, приложим на осн. чл.63в от ЗАНН. Изложени са съображения, че първоинстанционният съд неправилно е приел качеството на „водач на МПС“ за А., предвид времевия интервал от около шест часа от извършване на ПТП и извършването на проверката от страна на полицейските служители, при която лицето е отказало да бъде тествано с техническо средство за наличие на наркотици, както и не е изпълнило предписанието да се подложи на медицинско изследване за наличие на наркотици в организма. Навежда се, че през посочения времеви интервал, касаторът е употребил лекарство, което е възможно да съдържа субстанции, наподобяващи наркотични вещества. Изложени са доводи и за отмяна на другите две наказания, наложени с процесното НП, свързани с непредставяне на СУМПС и свидетелство за регистрация на МПС. Релевират се доводи, че по делото не са налице данни касаторът да е спрян от контролните органи по време на управление на автомобил или непосредствено след това и да е отказал да му биде извършена проверка за наличие на наркотици в организма с технически средство, да не е изпълнил предписание за медицинско изследване за установяване наличие на наркотици в организма, както и да не е носил в себе си СУМПС и СРМПС. Представено е Решение №38/16.04.2025 г., предмет на АНД № 20253530200018/ 2025 г., по описа на Районен съд – Търговище, като е посочено, че НП № 24-1292-002572/ 20.12.2024г., предмет на съдебното производство е относимо във връзка с процесното НП. Моли се оспореното решение да бъде отменено като незаконосъобразно, като вместо него да се постанови ново, с което НП изцяло да се отмени. Претендира се присъждане на разноски за настоящата инстанция.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява. Същият се представлява от адвокат Т. В., която изцяло поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. От процесуалният му представител адвокат Н. С. е представена писмена защита. В същата като довод се релевира времевият период от момента, в който касаторът е шофирал автомобила до момента, в който му е била изискана проба за наркотици. Навежда се, че след шест часа касаторът А., нито е имал вече качеството на водач, за да бъде обект на проверка, нито тази проверка вече е коректна и достоверна. Навежда се и отмяна на НП № 24-1292-002572/ 20.12.2024г. Моли се въззивното решение да бъде отменено като незаконосъобразно, като вместо него се постанови ново, с което НП изцяло да се отмени. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по касация – началник група в ОД на МВР – Търговище, сектор „Пътна полиция“ – Търговище – А. С. Д., редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не ангажира писмено становище.

Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище счита жалбата за неоснователна. Излага становище, че решението не страда от пороци, които да водят до неговата отмяна. Дава заключение, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила като законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, приема същата за допустима.

При разглеждане на жалбата по същество, на основанията наведени в жалбата и тези по чл.218, ал.2 от АПК касационният съд приема следното:

Районният съд при постановяване на оспореното решение е приел следната фактическа обстановка:

На 11.12.2024 г. около 16:30 ч. в община Търговище по път III-4009 на км. 3+100 с посока на движение към с. Цветница, Б. А. А. е управлявал лек автомобил БМВ 320 Д, с рег. № [рег. номер], собственост на „ТРГ-Карго” ЕООД от гр. Търговище, с несъобразена с релефа на пътя скорост, загубил е контрол над автомобила, като е излязъл вляво извън пътното платно и се е блъснал в крайпътна канавка, в следствие на което настъпва ПТП с материални щети. Водъчът на автомобила Б. А. А. бил установен и след това намерен от полицейски служители във вила в местността Драката до гр. Търговище на същата дата в 22:00 часа. След като бил намерен от полицейските служители от водача било изискано и той отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фаб. номер АRРК-0026. При проверката полицейските служители изискали, но водачът не е представил и СУМПС и СРМПС, част – II. След отказа за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или на техните аналози, полицейският служител - свидетелят Т. М. Д., в присъствието на полицейския служител – свидетеля М. М. Б., съставил на Б. А. А. АУАН Серия GA № 3297120/11.12.2024 г., за следните нарушения: по чл.174, ал.3 от ЗДвП, по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. От страна на полицейските служители били иззети като доказателства два броя регистрационни табели – [рег. номер]. На Б. А. А. бил издаден талон за медицинско изследване № 289762/11.12.2024г. Видно от съдържанието на същия на А. било определено време за явяване в СО (ЦСМП) към МБАЛ – гр.Търговище до 45 мин. от връчване на талона. Последният бил връчен на А. на 11.12.2024 г. в 22:45 ч., който го подписал като изрично отбелязал в талона, че отказва да даде кръв. В посочения в чл.44, ал.1 от ЗАНН срок не са депозирани писмени възражения от страна на А. срещу така съставеният му АУАН. На 20.12.2024 г. наказващият орган – началник група в ОДМВР – Търговище, сектор „Пътна полиция“ е издал Наказателно постановление № 24-1292-002573/20.12.2024 г., с което наложил на Б. А. А. административни наказания, както следва: с т.1 от НП за нарушение и на на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП „глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца; с т.2 от НП за нарушение чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП „глоба“ в размер на 10 лв.; с т.3 от НП за нарушение чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП „глоба“ в размер на 10 лева.

При така установената фактическа обстановка, Районният съд е приел, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи и при спазване на процесуалните правила, като в АУАН и в НП е налице достатъчно яснота относно признаците на административните нарушения, които се вменяват на Б. А. А.. Съдът е обсъдил възражението на жалбоподателя, че в НП липсва яснота относно мястото на извършване на нарушението, като е изложил подробни мотиви защо счита същото за неоснователно.

Районният съд е приел, че от съвкупната преценка на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства се доказват всички елементи от състава на описаните по т.1, т.2 и т.3 в НП административни нарушения. Съдът е извел извод, че така изложените в НП фактически обстоятелства са правилно правно квалифицирани като нарушения по по чл.174, ал.3 от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. Районният съд е обсъдил възраженията на жалбоподателя, че към 11.12.2024г. около 22:00ч. той не е имал качеството на водач, приел го за неоснователно, като е изложил подробни мотиви относно тази си преценка. Съдът се е обосновал с чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП, който задължава водача на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. Съдът е посочил, че на това задължение на водача, съответства задължението на службите за контрол на МВР да посетят мястото на пътнотранспортното произшествие, когато произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди – чл.125, т.8 от ЗДвП, какъвто сигнал е бил получен и съответно мястото на ПТП е било посетено от свид. Д. и свид. Бичков. Районният съд е извел извод, че към посочения момент А. е имал качеството на водач на МПС, съгласно легалната дефиниция на §6, т.25 от ДР на ЗДвП, като в понятието „управление“ на автомобил се включва всяко действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му в движение. Районният съд е извел извод, че правилно е определен от страна на наказващия орган субекта на административнонаказателната отговорност.

По отношение на нарушението по чл.174,ал.3 от ЗДвП съдът е извел извод, че така описаната фактическа обстановка по т.1 от НП се явява доказана от събраните по делото писмени доказателства, съгласно и обвързващата материална доказателствена сила на приложения по делото АУАН, на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП, чиято фактическата обстановка се подкрепя и от показанията на свидетелите Т. Д. и М. Б.. Съдът е кредитирал показанията на свидетеля К. К., относно обстоятелствата по настъпилото ПТП с А., както и това, че след настъпването му, Б. А. е бил закаран от свидетеля К. до м-ст „Драката“ във вилната зона, в която живее, където по-късно е бил установен от полицейските органи. Показанията на свидетелите А. Д. и Ф. О. не са кредитирани, като съдът е изложил мотиви за тази си преценка. Съдът е извел извод, че от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява, че на посочените в АУАН и НП дата и час, както и място, Б. А. е бил поканен от контролен орган да бъде тестван и за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство – Дрегер Дръг Тест 5000 с фаб. номер ARPK-0026. Съдът е приел за безспорно доказано, както че не е налице и спор между страните, че А. е отказал извършването на тази проверка. Отказът е удостоверен надлежно с подписа на А.. Установено е, че същият не е изпълнил и предписанието за извършване на медицинско изследване, за което му е бил издаден талон за изследване, в който изрично е посочил, че отказва да дава кръв. Съдът е приел, че с отказа пред полицейските служители, извършващи проверката да бъде тестван за употреба на наркотични вещества, Б. А. е осъществил състава на административно нарушение по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, като е налице и субективният елемент от състава на нарушението, а именно извършено е виновно.

До идентични изводи Районният съд е стигнал и относно нарушенията на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. Съдът е приел за установено, че А. е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил БМВ 320 Д, с рег. № [рег. номер], поради което е годен субект на нарушението. Изпълнителното деяние е осъществено чрез бездействие и представлява поведение по неносене на СУМПС и СРМПС от водача. От показанията на свид. Д. и свид. Бичков, извършили проверката, се установява по категоричен начин, че Б. А. не е представил при поискване от контролния орган – свидетелството си за управление на МПС и свидетелство за регистрация на МПС. Съдът е приел, че доколкото към момента на проверката -11.12.2024г. А. не е направил възражения в акта относно изгубване на документите, а и липсват доказателства в тази посока, той е осъществил състава на нарушенията по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. Посочено е, че нарушенията са формални и от обективна страна не се изисква доказването на определен вредоносен резултат, като същите се считат за довършени с осъществяването на изпълнителното деяние. Съдът, след като е приел, че от представената по делото справка за нарушител се установява, че А. е бил вече санкциониран за същите по вид нарушения, е извел извод, че не са налице предпоставки за квалифициране на нарушенията по т.2 и т.3 от НП като маловажен случай.

Решаващият съд е обсъдил и въпроса за маловажността на извършеното нарушение по чл.174,ал.3 от ЗДвП, като се е аргументирал, че в случая разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗАНН е неприложима.

Въз основа на всичко гореизложено, Районният съд изцяло е потвърдил като законосъобразно оспореното пред него НП.

Настоящият съд, в рамките на касационната проверка, съгласно чл.218 ал.1 и ал.2 от АПК намира следното:

Изложените в касационната жалба доводи, че към момента на проверката А. не е имал качеството на водач и че проверката е извършена 6 часа по-късно, влече незаконосъобразност на действията на контролния орган, вече са били навеждани пред първоинстанционния съд. Последният е обсъдил тези възражения на жалбоподателя и е изложил подробни мотиви относно преценката си защо ги приеме за неоснователни. Повторното навеждане на същите доводи пред касационната инстанция касае обосноваността на решението. Необосноваността на въззивното решение обаче не е касационно основание по чл.348 от НК, към който относно касационните основания препраща чл.63в от ЗАНН и не подлежи на касационна проверка по аргумент на чл.218 от АПК.

Независимо от гореизложеното, по възраженията в касационната жалба, настоящият съдебен състав намира следното:

Неоснователни са възраженията, изложени досежно времевия интервал на настъпилото ПТП и момента на извършване на проверката за алкохол и наркотични вещества в организма на А..

В случая безспорно по делото е доказано, че на 11.12.2024г. около 16:00ч. Б. А. е управлявал лек автомобил БМВ 320 Д, с рег. № [рег. номер], при което управление е настъпило ПТП с материални щети. Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: да уведоми компетентната служба на МВР; да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на МВР; да не употребява алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози до пристигането на контролните органи, съгласно чл.123 т.2, б.“а“, „б“ и „е“ от ЗДвП. В случая водачът А. е следвало да съобрази поведението си с причиненото от него ПТП и в тази връзка за същия са били налице законовите задължения да уведоми органите на МВР за причиненото от него ПТП, да изчака пристигането на компетентните органи и да не употребява освен алкохол и/или наркотични вещества, но и техни аналози, в т.ч. и лекарство, което е възможно да съдържа такива субстанции. От неизпълнението от страна на А. на тези му законови задължения, за което са налице данни по делото, не следва за същия да произтичат права. От друга страна органите на контрол на МВР при ПТП са длъжни да посетят мястото и да извършат проверка при съмнение, че участник в произшествието е употребил наркотични вещества или техни аналози, съгласно задължението им по чл.125, т.5 от ЗДвП. Законът не изисква съответните проверки да се правят задължително веднага на място, а допуска и по-късна проверка, стига тя да бъде извършена по надлежния ред. Проверката за употреба на наркотични вещества и техни аналози може да бъде изискана от полицейските органи, в изпълнение на законовото им задължение по чл.125, т.5 от ЗДвП и на правомощията им по чл.165, ал.2, т.3 и т.9 от ЗДвП, и часове след ПТП, стига да има съмнение, че лицето е управлявало под въздействието на алкохол или наркотични вещества и разбира се при спазване на съответния нормативен ред за извършване на проверката. По делото са налице безспорни данни за управление от страна на А. на МПС в същия ден на 11.12.2024г. около 16:00ч. и за причинено от него ПТП, а от събраните по делото гласни доказателства от полицейските служители се установява, че в последните са възникнали съмнения дали А. не е причинил ПТП в следствие употребата на алкохол или наркотични вещества. Касаторът е отказал да даде проба за наркотични вещества изискана му от органите по надлежния ред, включително и чрез медицинско изследване. По изложените съображения касационният съд приема доводите на касатора в тази насока за неоснователни и че първоинстанционният съд правилно е стигнал до извод, че с деянието си А. е изпълнил фактическия състав на административно нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП /в приложимата към момента на осъществяване на нарушението редакция/ и по-конкретно наличието на втората хипотеза, която сочи отказ на водач на МПС да бъде извършена надлежна проверка за алкохол или наркотични вещества.

Изводите на въззивния съд, че НП е издадено при спазване на законовите изисквания за съдържание на акта и при липса на допуснати съществени нарушения, както и че при съвкупната преценка на събраните във въззивното производство доказателства /писмени и гласни/, по несъмнен начин се доказват всички елементи от съставите на описаните в НП административни нарушения по т.1, т.2, т.3 от същото, изцяло се споделят от настоящата инстанция, като касационният съд намира, че не следва мотивите на Районния съд да се преповтарят и препраща към тях на основание чл.221, ал.2 от АПК. Описаните в НП деяния правилно са правно квалифицирани като нарушения по чл.174, ал.3 от ЗДвП, по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП и същите правилно са подведени под административнонаказателните разпоредби на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП, чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП, в приложимите им редакции към момента на извършване на нарушенията. Видът и размерът на наложените на касатора наказания са във фиксираните в посочените административнонаказателни разпоредби размери, под които неможе да се слезе, съгласно чл.27, ал.5 от ЗАНН. Не са налице и предпоставки за приложение на чл.28, ал.1 от ЗАНН.

За пълнота следва да се посочи, че независимо, че в разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП е настъпила законодателна промяна /ДВ бр.61, в сила от 29.07.2025г./, по отношение на деянието на А. не е налице нормативна разпоредба, която да се явява по-благоприятна за нарушителя по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН, тъй с промяната в чл.343б, ал.7 от НК /ДВ бр.61, в сила от 29.07.2025г./ деянието на А. покрива признаците на състав на престъпление и същото, като такова е по-тежко наказуемо. С нормата на чл. 343б, ал. 7 (нова) е регламентирано, че който откаже да му бъде извършена проверка по надлежния ред за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписание на контролен орган за изследване по надлежния ред, след като е участвал в ПТП, се наказва с лишаване от свобода до една година и с глоба от две хиляди и петстотин лева. С изменението в чл.174, ал.3 от ЗДвП се регламентира административнонаказателна отговорност само за лица, които не са участвали в ПТП.

По отношение на представеното по делото Решение № 38/16.04.2025г., предмет на АНД № 20253530200018/2025 г., по описа на Районен съд – Търговище, същото няма задължително действие за касационния съд. Видно от мотивите на решението НП е отменено, тъй като същото не е отговаряло на законовите изисквания за съдържание на акта, а не поради неосъществен състав на нарушение. Същевременно безспорно по настоящото дело са доказани обстоятелствата по управлението от страна на А. на процесния лек автомобил на 11.12.2024г. около 16:00ч. и факта на причиненото от нето ПТП.

На основание всичко гореизложено, касационният съд приема въззивното решение за постановено при правилно приложение на материалния закон.

Оспореното решение е подробно и обстойно мотивирано. В хода на въззивното производство не са допуснати такива съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 348, ал.3 от НПК, които да обосноват касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК и възраженията на касатора в тази насока са изцяло неоснователни.

При извършената служебна проверка, съгласно чл.218, ал.2 от АПК, не бяха констатирани допуснати от въззивния съд нарушения, които да водят до невалидност или недопустимост на оспореното решение.

По изложените съображения касационният съд счита, че не са налице касационните основания по чл.348, т.1 и т.2 от НПК за отмяна на оспореното решение и следва същото, като законосъобразно, да бъде оставено в сила.

При така постановения правен резултат, при липса на предявена претенция за разноски от страна на ответника по касация, съдът намира, че не следва да се произнася по въпроса за разноските.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.221, ал.2 от АПК, касационният съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 52/14.05.2025г. на Районен съд – Търговище, постановено по АНД № 20253530200019 по описа на съда за 2025г.

Решението е окончателно и не подлежи на оспорване.