Р Е Ш Е Н И Е
№ /12.11.2018г., гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Наказателно отделение
На четвърти октомври, две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНЧО САВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДЕЯН ДЕНЕВ РУМЯНА
ПЕТРОВА
сложи за разглеждане ВНОХД №880 по описа на ВОС за 2018 година, докладвано от съдия Петрова и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на въззивното производство е
присъда № 10 по НОХД №173/2015год. по описа на РС – Провадия, четвърти
наказателен състав, постановена на 12.04.2018г., с която подсъдимият К.И.И.
е бил признат за виновен в това, че на това, че на 01.01.2011 год., за
времето от 22.00 до 24.00 часа, в с. Цонево, общ. Дългопол, обл.Варна, след
предварителен сговор с А. Ж. Ж., чрез разрушаване на прегради, здраво направени
за защита на имот-входна врата на частен имот, използване на неустановено
техническо средство и моторно превозно средство-лек автомобил „Ауди А4“ с рег.
№ * ** ** **, собственост на К.И.И., отнел чужди движими вещи – златни и
сребърни накити на стойност 9 689.16 лева, чифт обеци от неблагороден
метал-затворени халки с бели камъчета по цялата площ; преносим компютър „Ейсър
Аспайър 6920“-закупен през 2008г.; брошка с форма на грозде от неблагороден
метал; чифт обеци-кръгли, от неблагороден метал; чифт обеци-продълговати халки
с нанизани на тях множество малки халки от неблагороден метал и синджир със
закачен на него кръгъл елемент с надпис „Общински народен съвет-Провадия, от неблагороден
метал, на стойност 729.90 лева, пет броя старинни монети и пари в размер на
4 250.00 лева, всичко на обща стойност 14669.06 лева, от владението на
собствениците Д.М.К. и Д.Д.К., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно
да ги присвоят, като извършеното не представлява маловажен случай, поради което
и на основание чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 54,
ал.1 от НК му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ И
ДЕСЕТ МЕСЕЦА, при първоначален ОБЩ режим,
като е оправдан да е извършил деянието след предварителен сговор с Я.М.В. и М.Н.Й.,
и чрез използване на моторно превозно средство л.а.“Ф.М.“ с рег.№ *******,
собственост на Д.П.Д., както и отнетите вещи да са на обща стойност ****,95
лева. На основание чл.25, ал.1 вр.чл. 23, ал.1 от НК е групирал наказанието по настоящото дело с
наказанието по НОХД № 107/2012 година по описа на РС Провадия, по НОХД №
310/2011 година на РС И., като е наложил най-тежкото от тях, а именно СЕДЕМ години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален СТРОГ режим. На основание чл. 23, ал.2 от НК е присъединил към така определеното общо най-тежко
наказание и наложеното по НОХД №107/2012 година по описа на РС Провадия наказание ЛИШАВАНЕ от право да управлява МПС за срок от една
година, като на основание чл. 25, ал. 2
от НК е приспаднал наказанието ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ И
ДЕСЕТ МЕСЕЦА от изтърпяното наказание по НОХД № 310/2011г. на РС И..
С атакуваната присъда съдът е признал
подсъдимите М.Н.Й. и Я. М.В. за невинни
и ги е оправдал по повдигнатото им обвинение за престъпление по чл.196, ал.1,
т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3 и 5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.„а“ от НК.
Съдът е осъдил подсъдимия К.И.И. да заплати солидарно с А.Ж.Ж.(срещу
когото на 29.06.2015 г. е издаден изпълнителен лист по НОХД № 100/2012 г. по
описа на РС-Провадия за сумата от *****06 лв.) на гражданските ищци Д.М.К. и Д.Д.К.
сумата в размер на *****06 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано
от 01.01.2011 година до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил
иска за разликата над *****06 лева. На основание чл.53, ал.1, б.“А“ от НК РС е отнел в полза на държавата лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № * ** ** **,
собственост на подс.К.И..
Съдът е отхвърлил предявения граждански иск от Д.М.К. и Д.Д.К. против Я.М.В.
и М.Н.Й. за солидарно заплащане на сумата от *****60 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано
от 01.01.2011година до окончателното изплащане.
С жалбата, депозирана от адв. Т. като
защитник на подс. К.И.И. се навеждат доводи за неправилност и
необоснованост на постановената присъда,
с твърдение, че същата е постановена в нарушение на материалния и процесуалния
закон. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият
да бъде оправдан. Обжалва се изцяло и предявеният граждански иск.
Срещу постановената присъда е постъпила
жалба и от адв.Д., повереник на частните обвинители и гр.ищци Д.М.К. и Д.Д.К.,
в която се сочи, че не са съгласни с така постановената оправдателна присъда по
отношение на подс. Я.М.В. и М.Н.Й., която считат за неправилна, тъй като според
съда от доказателствата по делото не можело да се приеме за доказана вината на
двамата подсъдими. Излагат се доводи и за необосновано занижен размер на
наказанието по отношение на подс. К.И., което се явява явно несправедливо с
оглед високата степен на обществена опасност на деянието и дееца, като молят
същото да бъде увеличено. По отношение на подсъдимите Я.В. и М. Н.Й. молят съда да ги признае за виновни по
повдигнатите обвинения и да им наложи наказание около средния размер, предвиден
в закона и ги осъди да заплатят солидарно и предявеният граждански иск.
В съдебно заседание защитникът на
подсъдимия К.И., поддържа изцяло
депозираната жалба, като счита, че постановената от РС присъда е
незаконосъобразна. Излага доводи за недоказаност на обвинението с твърдения, че по делото не са налице доказателства И. да
е бил на местопроизшествието, да е участвал в изпълнителното деяние на
престъплението, както по отнемане на вещите, така и на тяхното разпореждане. В
тази връзка счита, че единственото косвено доказателство за присъствието му на
местопроизшествието е обстоятелството, че неговият автомобил е бил там. Това
обаче намира за недостатъчно, тъй като по делото било установено, че през този
период автомобилът бил ползван от св. А. Ж.. По отношение на ВДС, изготвени въз
основа на СРС защитникът счита, че въз основа на същите не може да се
установи съпричастността на И. към
деянието, в който смисъл било и заключението на вещите лица по назначената
фоноскопска експертиза. Излагат се и подробни доводи, съдържащи твърдения за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при изземване на вещи
без съставяне на протокол, като в тази връзка били използвани свидетелски
показания. Защитата счита, че по делото не било доказано наличието на инкриминираните вещи, тяхната
индивидуализация и стойност, както и косвено се оспорва компетентността на
вещото лице с довода, че същото не било включено в списъка на вещите лица в ОС-
Варна, а и експертизата била изготвена единствено по показанията на
пострадалата. В тази връзка се оспорва и размерът на гражданския иск, тъй като
по делото не било установено колко карата било златото, а същият бил приет от
вещото лице по принцип. В заключение се сочи, че само с косвени доказателства, СРС и това,
което е казало вече осъдено лице, без
други доказателства, не можело да се приеме,
че обвинението по отношение на подс. К.И. е доказано по безспорен начин. По изложените съображения защитникът моли
съда да отмени присъдата и да оправдае подс. И.. В последната си дума
подсъдимия също заявява, че е невинен и моли да бъде оправдан.
Частните обвинители и гр.ищци Д.М.К. и Д.Д.К. чрез повереника адв. Д., считат, че от събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че при извършване на престъплението е била налице една
организация от страна на извършителите, която
подробно е планирала престъплението и лицата са имали разпределение на
ролите- кой ще извърши престъплението, кой ще осигури така нареченото прикритие.
Според повереника при по-внимателен анализ на всички доказателства в това число
и използваните СРС, безспорно може да се направи извод, че всички подсъдими са
имали участие в извършването на това престъпление. Счита, че не следва да бъде
омаловажаван разпита на А. Ж. пред съдия, в който той разказвал по какъв
начин било планирано и извършено
престъплението и какво се е случило с вещите. В подкрепа на горното счита, че
са и СРС, от които се установявало участието на всеки от подсъдимите в това
престъпление. Предвид изложеното моли съда да признае подсъдимите за виновни и
да им наложи наказания, които да бъдат в размер над средния, предвиден в закона.
Моли да бъде уважен и предявения
граждански иск солидарно по отношение на всеки един от подсъдимите.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура счита, че
присъдата на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна и моли същата
да бъде потвърдена. Счита, че съдът подробно е
обсъдил целия доказателствен материал и е стигнал до извод, че макар и косвени
в по-голямата си част доказателствата по отношение на подсъдимия И. са категорични,
че той е присъствал по време на извършване на деянието, както и че е взел
участие в него. В този смисъл според обвинението са и показанията на свидетеля Ж.,
вкл. и веществените доказателства, изготвени от СРС, които категорично
показват, че подс. И. е участвал в разговори, проведени в апартамент, обитаван
от него. Нещо повече, по делото било установено, че собствения му автомобил се
е намирал на мястото на извършване на деянието. Счита, че наложеното му
наказание е справедливо, а по отношение на другите двама подсъдими Я.В. и М.Й. изразява
становище, че не са налице категорични доказателства.
Подс. М.Й. и защитникът адв.
Пеев молят съда да отхвърли жалбата на частния обвинител и да потвърди
оправдателната присъда. В тази връзка
счита, че по делото няма доказателства за неговата вина, а и от частният
обвинител не били посочени доказателства, които да оспорват съдебните мотиви.
Изтъква се, че при запознаване със ВДС, изготвени по СРС на един от свидетелите
се чувало как на лицето се казвало какво трябвало да каже при разпита му пред
съдия в ДП. Това поставяло под съмнение събирането и достоверността на
останалата част от доказателствата по делото. Подсъдимият М.Й. в последната си
дума счита, че съда ще вземе правилното решение- да потвърди присъдата на РС-
Провадия.
Подс. Я.В. в пледоарията си
заявява, че не се чувства виновен, което потвърждава и в последната си дума,
като счита че най- справедливото решение е присъдата да бъде потвърдена.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на постановения акт по отношение на законосъобразността,
обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и
чл.314ал.1 от НПК намира за установено следното:
Въззивните жалби са процесуално допустими,
като подадени в срока за обжалване, от
надлежни страни, но разгледани по същество се явяват неоснователни. Настоящото
производство е второ по ред въззивно, тъй като при първото разглеждане на
делото, първоинстанционната присъда по НОХД № 100/2012г. на ПРС е била отменена
от въззивната инстанция по ВНОХД № 405/2015г. на ВОС и делото е върнато за ново
разглеждане на същия съд от друг състав със задължителни указания по отношение
на подсъдимите Я.В., К.И. и М.Й.. Присъдата по отношение на подс. А. Ж. е била
потвърдена.
От фактическа страна, първостепенният
съд в съответствие с всички релевантни доказателства е приел за установено по
безспорен начин следното: Подсъдимият Я.М.В. ***. Подсъдимият К.И. в края на
2010г. и началото на 2011г. поддържал връзка със свидетелката С. С. Г. (сега М.)
и живеел с нея фактически на адрес в гр. Варна, ***. Св. А.Ж.Ж.живеел в гр. Варна, а подсъдимият М.Н.Й.
имал адресна регистрация в гр. Дългопол, обл. Варна, но живеел в гр. Варна, на
семейни начала с Д.П.Д.. Подсъдимите се познавали и поддържали приятелски
отношения. Подсъдимият К.И. притежавал лек автомобил “Ауди А4”, тъмно син на
цвят, с рег. № * **** **.
Подсъдимият К.И.И. представлявал
оперативен интерес органите на МВР с оглед получена от последните информация
относно съпричастност на подсъдимия към извършено на територията, обслужвана от
ОДМВР р. тежко умишлено престъпление, поради което спрямо него били използвани
специални разузнавателни средства, чрез прилагане на оперативен способ
“подслушване” на адреса, където живеел заедно
със св.Г., находящ се в гр. Варна, ***, както и чрез прилагане на
оперативен способ “подслушване” на мобилен телефон с номер **********, който
бил използван от подсъдимия.
Пострадалите Д. М.К. и Д.Д.К. живеели в триетажна къща,
намираща се в с. Цонево, общ. Дългопол, обл. Варна, на ул. ***. К. притежавал
и управлявал търговско дружество
„Мута 1” ЕООД със седалище в с. Цонево, обл. Варна, с предмет на дейност
„Производство и търговия със железария” и „Земеделие“ и стопанисвал магазини,
които се намирали в градовете Белослав и Дългопол, както и в селата Гроздьово и
Цонево. Двата магазина в с. Гроздьово и гр. Белослав впоследствие били
затворени. Управляваното от К. търговско дружество разполагало с камион и два
микробуса, марка „Пежо”, модел “Боксер” и осъществявало производство в цех за
обработка на метали и дървесина, както и поддържане на овощна градина. От
металните изделия дружеството произвеждало строителна количка “Ер Ка Едно“,
тръби от метални листове, служещи за отвеждане на дим от печка и лопатки за
смет. През 2010г. К. реализирали продажби на ябълки за фураж. През една от
зимите преди 2010г. в къщата, в която живеели К. възникнал пожар от комина на
къщата. Наличните парични средства, придобити от търговската дейност пострадалите
съхранявали в дома си. Към 01.01.2011г. сумата възлизала на 2250 лева в
банкноти с номинал от 20, 50 и 100 лева, които
съхранявали в чекмедже на нощно шкафче в спалнята на дома си. В една
декоративна саксия в същото помещение съхранявали сумата от 500 лева в монети и дребни банкноти, както и 38 бр. банкноти с номинал по 2 лева, обвити с бандерол на „СЖ Експресбанк” - гр. Дългопол, както и други дребни суми.
Свидетелката К. държала в дамската си чанта сумата от 1400 лева в банкноти с номинал от 100 лева и 50 лева,
която вечерта на 01.01.2011г., отивайки на гости в дома на свидетеля В. К.,
оставила в хола на дома си. В кутии за бижута в същото шкафче в спалнята К.
държала златни и сребърни накити - 1 бр. комплект, състоящ се от ланец, гривна
и обеци с тегло 160 гр., гривна с тегло
15,20 гр., 11 бр. пръстена с общо тегло
45,00 гр., 1 бр. сребърна гривна, съставена от монети с човешки лик, с тегло
10,00 гр., 10 бр. сребърни монети с тегло 40 гр. и златен пръстен с тегло 1 гр., както и други
накити от неблагороден метал - обеци, брошка с форма на грозде и др. В
хола на дома си свидетелите държали и
преносим компютър „Ейсър Аспайър 6920”. През 2010г. дъщерята на пострадалите притежавала
телефон, марка „Верту“ и имала връзка с неустановено по делото лице, носещо име
“А.”, известен като “Дългият Сашо”. Бащата на Д.К. починал през 2009г., а
приживе работил в Държавно горско стопанство “Шерба”.
В с. Цонево,
обл. Варна, живеел свидетелят В. К. И., с когото Д. и Д. К. поддържали
приятелски отношения и многократно му давали пари в заем. В.И. бил кръстник на
осъдения А. Ж., като двамата били близки.
На 01.01.2011г. вечерта, около 22:10ч. К. посетили дома на В.И. по
повод празненство, организирано във връзка с имения му ден. Като
тръгвали към дома на В.И., Д.К. заключил входната врата на
къщата. При влизане в дома на И. К. видели лек автомобил „Ауди“, модел „А4“,
тъмно син на цвят, собствен на подсъдимия К.И., който по това време бил
управляван от подсъдимия А. Ж.. Последния също гостувал на И., но само
поговорил с него и след около половин час напуснал дома му, без да сяда около
масата заедно с останалите.
Няколко дни по
– рано, на 28.12.2010г., в 13:09 ч., в апартамент 4, находящ се в гр. Варна, ***,
в който живеели подсъдимият К.И. и св. С. Г., се намирали подсъдимия К.И.,
осъденото лице А. Ж. и други неустановени по делото лица. Между тях бил
проведен разговор, темата на който била хора, носещи имена Д. и М., които имали
магазини в Гроздьово, Цонево, Дългопол, Белослав и Шумен, като последните два
магазина са били продадени от собствениците и с парите от продажбите за
закупени камиони. В разговора между лицата в апартамента се излагали твърдения,
че собствениците на магазините са единствен производител в Източна България на
колички “Ер Ка Едно”, цената на една от които е 50 лева, които били
произвеждани в цех, в Гроздьово; че Д. и М. произвеждат тръби за печки и
разширители; както и че държат в къщата
си парични суми. В разговора се посочвало лице, носещо име В., който получавал от собствениците на магазините
парични суми, давани му от Д.. За Д. и М. в разговора се твърдяло, че имат
дъщеря, която притежавала два позлатени телефона “Верту” и имала връзка с мъж,
известен като “Дългия Сашо”, с когото имала намерения да встъпва в брак и
вероятно щяла да празнува предстоящ празник заедно с него. В разговора се
споменавало, че в къщата на собствениците на магазините живеели трима души,
като дъщеря им е живеела и при баба си в гр. Варна, както и че в същата къща
нямало действаща сигнално – охранителна техника (СОТ) и преди две години е
имало пожар, който започнал от комина. В разговора се посочвало, че лице с име В.казал
на едно от разговарящите лица, че Д. и М. са продали 45 тона ябълки за фураж. В
разговора се твърдяло, че бащата на Д. починал, а приживе работил в „Шерба“.
Разговарящите в апартамента излагали предположения относно обстоятелството, че наличните пари не се държали от Д. и М. в
трезор, тъй като двамата не били ходили в банка, за да теглят пари, когато В.искал
пари от тях. Разговарящите в апартамента обсъждали и варианти за места в
къщата, на които могат да бъдат скрити пари и предмети от благородни метали,
наличие на метален шкаф, както и неговото евентуално местоположение.
След като на
01.01.2011г., вечерта, осъденият А. Ж.
знаел, че пострадалите не се намират у тях и след като напуснал дома на кръстника си В.И.,
Ж. се отправил към къщата им заедно с подсъдимия К.И.. В изпълнение на
предварително взетото от тях решение, с помощта на неустановено по делото
техническо средство повредили секретния метален заключващ патрон на бравата на заключената
входна врата, намираща се на южната стена на
къщата и успели да я отворят. След
като проникнали в къщата, двамата преминали през всички помещения, като търсили
пари и ценности и разхвърляли по земята проверените при търсенето дамска чанта,
кутия за козметика, други вещи с битов характер и дрехи, които преди това се
намирали прибрани в гардероб на спалнята на къщата. При търсенето в помещенията
на къщата подсъдимият И. и А. Ж. намерили и взели със себе си сумата от общо
4250 лв., един брой
златен комплект, състоящ се от ланец, гривна и обеци с общо тегло от 160 гр.,
един брой златна гривна с тегло 15,20 гр., единадесет броя златни пръстена с
общо тегло 45 гр., един брой златен пръстен с тегло от един грам, един брой
сребърна гривна, съставена от монети с човешки лик, с тегло 10 гр. и десет
сребърни монети с общо тегло 40 гр., чифт обеци от неблагороден метал,
представляващи затворени халки с бели камъчета по цялата площ, един брой
преносим компютър „Ейсър Аспайър 6920“, който бил закупен през 2008 г., брошка
с форма на грозде от неблагороден метал, чифт обеци с кръгла форма, от
неблагороден метал, чифт обеци с форма на продълговати халки с нанизани на тях
множество малки халки от неблагороден метал и верижка със закачен на него
кръгъл елемент с надпис „Общински народен съвет - Провадия“, също от
неблагороден метал, които вещи се намирали на описаните по – горе места.
Подсъдимият И. и Ж. поставили описаните
по – горе вещи в лекия
автомобил, марка “Ауди”, модел “А4”, собствен на подсъдимия И., след което с
автомобила се оттеглили от местопрестъплението в посока към гр. Варна. Около
00:10ч. на 02.01.2011г. двамата се намирали в гр. Варна, в жилището на ***,
където в едната от стаите, заедно с други неустановени по делото лица, едното
от които от женски пол, започнали да броят отнетите парични суми и да оглеждат
отнетите метални предмети, между които и един пръстен. По време на разговора А.
Ж. се обърнал по малко име към подсъдимия К.И..
Около 00:15ч.
на 02.01.2011г. Д.К. и Д.К. тръгнали от
дома на св.В.И. и се отправили към дома си. Пристигайки, К. забелязал, че входната
врата, която преди да тръгнат бил заключил, е отворена. Влизайки в коридора на
първия етаж видял повредения заключващ патрон на бравата и множество вещи,
разхвърляни по пода из отделните стаи на дома, както и отворени чекмеджета и
врати на шкафове. Със съпругата си
установили и липсата на всички златни и
сребърни накити и накити от неблагороден
метал, сумата от 4250 лева и преносимия
компютър, след което подали сигнал в полицията в гр. Дългопол. След
пристигането на органите на МВР бил извършен оглед на местопроизшествие и
допълнителен оглед в ранния следобед на 02.01.2011г.
Рано сутринта
на 02.01.2011г. А. Ж. тръгнал с подсъдимия М.Й. с автомобил „Форд“, от гр.
Плевен, за гр. София, където Ж. се разбрал с подсъдимия К.И. да отиде и заложи
отнетите метални предмети в различни заложни къщи. Със себе си взел част от
златните накити, между които верижка от бяло и жълто злато с тегло 21,75 гр. и
гривна от бяло и жълто злато с малки
камъни, с тегло 15,20 гр. А. Ж. бил придружаван при пътуването си от подсъдимия
М.Й.. Двамата първо отишли до с. Мировяне, общ. Столична, при св. К. М. К.,
който живеел във фактическо съжителство със сестрата на подсъдимия К.И.И. – М.
И. И.. К. и Ж. разговаряли и след това с автомобил, марка „Сеат“, модел
„Ибиза“, управляван от К. двамата тръгнали за гр. София. Подсъдимият Й. останал
в автомобила пред къщата на св. К., като след около 30 минути потеглил в неизвестна
посока. След пристигането си в София, Ж. казал на К., че иска да разгледа
заложни къщи. Свидетелят К. превозил Ж. до заложни къщи, намиращи се в района
на ж.к. „Овча купел“ и в района на пазар „Красно село“. В заложна къща,
стопанисвана от „Корект Сити Груп“ ООД,
находяща се в гр. София, бул. „Монтевидео“, до бл. ***. Ж. заложил една от
отнетите от къщата на Д. и Д. К. - верижка (ланец/синджир) от бяло и жълто злато с тегло 21,75 гр., като получил
от служителя на заложната къща- св. Владимир Георгиев, заем в размер на 715 лв. Ж. казал на св.
Георгиев, че няма да се върне, за да погаси задълженията си по заема, респ. да
получи обратно заложената вещ, при което служителят записал данните от личната му
карта и ги въвел в компютърната система на заложната къща, където били
генерирани досие на договор от 02.01.2011г. и заложен билет с № 3424/02.01.2011г. След като напуснал
заложната къща, Ж. заедно със св. К.
отишли до заложна къща, стопанисвана от „Евро Комерс – 1“ ООД, намираща се
близо до пазара „Красно село“, където първия предал в залог на св. И. С. отнетата от къщата на пострадалите К.
гривна от бяло и жълто злато с камъчета и тегло от 15,2 гр. Учредения от А. Ж. залог обезпечавал
задължение по договор за получен заем в размер на 500 лв., който сключил тогава
с дружеството, за което подписал
генерирания заложен билет с № *****/02.01.2011 г., като данните на залогодателя
били отразени в компютърната система за управление на заложната къща.
Междувременно,
в 09:47ч. на 02.01.2011 г. подсъдимият К.И. от телефон с мобилен номер **********
провел разговор със своята сестра М. И. И. на телефон с номер **********, в
хода на който И. запитал сестра си дали А. Ж., описан в разговора като
“Шишкавия” и “Свинята”, е пристигнал в гр. София и дали същият се е видял с К. К..
В хода на разговора подсъдимият И. казал на своята сестра “Хайде там шишкавия
ще ти остави едни работи”.
Малко по –
късно на същия ден, в 10:38 ч., свидетелят К. К. от телефон с мобилен номер **********
провел разговор с подсъдимия К.И., в хода на който подсъдимият се обърнал към
свидетеля К. със “Здрасти! Да бе Калоянски, при тебе ли са?” и свидетелят
отговорил “Да, да, да.”, след което в хода на разговора подсъдимият И. се
обърнал към свидетеля К. с израза “Да. А-а кажи му като дойде да ми се обади,
да остави там 200-300 лева на Миленка!”, след което пояснил “Не, не, да остави на Милена 200-300
лева!”. След това свидетелят К. дал телефонния апарат на А.Ж.Ж.и подсъдимият И.
продължил разговора с него, като му казал “А-а слушай! Като таковаш остави на
сестрата там 200 лева!”, на което свидетелят А. Ж. му отговорил “Добре,
хубаво.”.
В 10:47ч. на
02.01.2011г. осъденият А. Ж. провел разговор с подсъдимия К.И. от телефонния
номер на свидетеля К. К., в хода на който информирал подсъдимия, че е готов, но
“... там обаче е голямо дърво” и му казал, че “много от туй фалшива работа”.
Малко по –
късно, в 10:53ч. на 02.01.2011г. А. Ж. отново провел разговор с подсъдимия К.И.
от телефонния номер на свидетеля К. К., в който попитал подсъдимия И. “Тези да
ги завъртам ли?”, на което подсъдимият К.И.
му отговорил “А, к’во да въртиш,
ти луд ли си ?!” след което запитал осъдения Ж. “За какво ще ги въртиш?” и се
заинтересувал дали е „повече“, като Ж. му отговорил “Питам бе?” и подсъдимият
го запитал “Защо, повече ли е?”, на което и А. Ж. му отговорил “Казах ти, че е
дърво половината, аз съм го вземал да не каже после някой, че аз правя
врътка?!”. След това подсъдимият К.И. указал на осъдения Ж. “Само от, ъ-ъ моите
остави там!” и го запитал “Долу – горе колко е? Две?”, на което Ж. му отговорил
“Не съм ги, не съм ги смятал, защото на много места ходихме, защото навсякъде
искат туй-туй! Досега на последното място сдадох много!”, при което подсъдимия
попитал “Да. Две?” и А. Ж. му отговорил “Инак навсякъде правят проблем.” И след
като подсъдимият отново попитал “Три?”,
осъденият А. Ж. му отговорил “Ъ-ъ три.”. След това в разговора между двамата,
подсъдимият казал “Ясно, добре.” и след него А. Ж. му казал “Не съм ги смятал,
защото нали знаеш слагам и прибирам?!” и подсъдимият отговорил “Да, хубаво.
Хайде!”.
След
посещенията на Ж. в заложните къщи, заедно със свидетеля К. се върнали обратно
в с. Мировяне и от там осъденият Ж. се върнал в гр. Варна.
На следващия
ден – 03.01.2011г., около 12:57ч. в жилището на ***, отново се намирали
подсъдимия К.И. и осъдения А. Ж., като подсъдимия И. се обърнал към Ж. по малко
име - “Сашо” и разговаряли за осъщественото на 02.01.2011г. пътуване през гр.
Плевен до гр. София. Вечерта на 03.01.2011г., около 23:00ч., в жилището по –
горе отишли свидетелят М. С. М., брат на свидетелката С. С. Г. и свидетелят Д.
В. Д., които били поканени на гости от св. Г.. В апартамента, освен нея били
подсъдимите К.И. и Я.В., които в хода на разговора показали на свидетелите М. и
Димитров монети от бял метал, ръждива монета и халка. Подсъдимият К.И. попитал
свидетеля М. дали ще може да намери пазар за продажба на монетите, в случай че И.
осигури още такива, но свидетелят М.
отказал.
С останалите
вещи, отнети от къщата на пострадалите, подсъдимия И. и А. Ж. се разпоредили по
неустановен по делото начин, а отнетата парична сума поделили помежду си.
Рано сутринта
на 07.01.2011г. А. Ж. пристигнал в гр.
София с автомобил, марка „Роувър“, с ДК № * **** **, в който пътувал заедно със свидетеля К. Д.. Ж. отишъл отново
в заложната къща, стопанисвана от „Евро Комерс – 1“ ООД, където по това време
на смяна бил св. Д. М. А.. А. Ж. поискал
да продаде на заложната къща заложената на 02.01.2011г. гривна, като попитал
каква сума може да му бъде предоставена допълнително от къщата. Свидетелят А.
пресметнал, че осъдения Ж. дължи на заложната къща сумата от 525 лв., включваща
предоставената на 02.01.2011г. заемна сума и начислените лихви и такси, след
което Ж. се съгласил да продаде гривната за тази сума и от свидетелят А. бил
издаден нов заложен билет с № 15547/07.01.2011г. На 08.01.2011г. свидетелят И.
А. С. предал на орган на досъдебното производство заложената от А. Ж. гривна с тегло от 15,20 гр., отнета от дома
на пострадалите.
На
24.03.2011г. в хода на разследването по образуваното досъдебно производство
било извършеното разпознаване на
предмети от Д.М. К., при което последната разпознала
заложената от А. Ж. гривна и на 31.03.2011 г. гривната по – горе била върната
на Д.К., за което била съставена разписка.
Отнетите от подсъдимия И. и осъдения Ж. вещи и паричната сума били на
обща стойност 14669,06 лв.
Тази
фактическа обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд, като
същата се доказва от показанията на свидетелите, дадени в хода на съдебното
следствие и тези приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281 от НПК, заключенията на вещите лица,
писмените доказателства и приобщените към
делото ВДС от експлоатирани СРС. Първоинстанционният съд след внимателен и задълбочен анализ на доказателствата е
постановил присъдата си, като е признал за невинни подсъдимите Я.В. и М.Й. и е отхвърлил и предявеният граждански иск против
тях. В съответствие с доказателствата по делото е признал за виновен подс. К.И.И.
в извършването на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5, вр. чл. 194, ал. 1 от НК
след предварителен сговор с А. Ж., като го е оправдал да е осъществил деянието
и след предварителен сговор с подс. В. и Й. и МПС- л.а.“Ф.М.“ с рег.№ *******,
собственост на Д.П.Д., както и за това отнетите вещи да са на обща стойност ****,95
лева. Уважил е и предявеният
граждански иск, солидарно платим с осъдения А. Ж. за сумата в размер на *****06 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от
01.01.2011 година до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил същия
за разликата над *****06 лева. Настоящата инстанция намира, че тези
изводи са правилни, обосновани и кореспондират с доказателствената съвкупност
по делото.
Първоинстанционният съд е
постановил своето решение въз основа на задълбочен анализ на всички релевантни към
делото доказателства, като направените изводи са достатъчно обосновани и
аргументирани и съответстват изцяло на установените по делото обстоятелства.
От доказателствата
по делото не се установява участието на подсъдимите Я.В. и М.Й. в извършването
на деянието, тъй като липсват доказателствата на инкриминираната дата, същите
да са се намирали в с. Цонево. Участието им в изпълнителното деяние на
престъплението не се установява и посредством заключението по назначената
фоноскопска експертиза, видно от което звукозаписите на записаните разговори в апартамента, в
който е живял подсъдимия К., са с лоши
технически характеристики, поради което
се явяват негодни за извършване на гласова идентификация. В този смисъл
правилно първоинстанционния съд е стигнал до извод, че записите,
получени при прилагане на специални разузнавателни средства, не
удостоверяват самоличността на
останалите участници в разговорите в апартамента на подс. И., освен неговата и
тази на А. Ж.. Поради липса на доказателства за участие на подсъдимите В. и Й.
в извършване на престъплението, правилно ПРС е оправдал двамата по повдигнатото
им обвинение. С оглед наказателно- правната част на присъдата неоснователен се
явява и предявеният спрямо всеки един от тях граждански иск, поради което и
същите са били отхвърлени.
Правилно пъроинстанцияният съд е приел, че
предметът на престъпно посегателство е установен въз основа на показанията на
свидетелите К., които конкретно сочат какви точно вещи и къде са се намирали. РС
в съответствие с доказателствата по делото е кредитирал показанията на двамата
пострадали, тъй като за наличието на парични суми и някои от отнетите предмети
е налице потвърждение и от записите по експлоатираните СРС. Предвид горното не
може да се приеме възражението на защитата на подс. И., че не било доказано
съществуването им към момента на деянието. Нещо повече, св. К. в хода на
разследването е посочила колко грама и карата са били златните предмети, а именно
14-18 карата, а вещото лице в
експертизата си е приело, че всички са 14 карата, поради което и правилно е
била установена тяхната стойност. Действително, вещото лице Живко Ж. не е сред
включените в Списъка на вещите лица към ОС- Варна, тъй като в същия липсват
изобщо вписани специалисти в тази сфера, а от друга страна, е представено
удостоверение, издадено от Националната камара на занаятчиите, по силата на
което същото е майстор по бижутерство и изработване на накити. Съобразявайки
законовата регламентация на Закона на занаятите във връзка с придобиване на
определени теоретични и практически познания за вписване в регистъра на
майсторите, настоящата инстанция намира,
че вещото лице е било компетентно да отговори на поставените му въпроси, поради
което и правилно първоинстанционния съд е възприел заключението на вещото лице Ж..
Настоящата
инстанция счита, че правилна и законосъобразна се явява присъдата по отношение
на подс. К.И.. Действително по делото не са налице преки доказателства за това
същият да е бил на инкриминираната в обвинителния акт дата в с. Цонево, но
безспорно установено по делото е, че неговият автомобил, управляван от А. Ж. е бил в това населено място. Горното
обстоятелство се установява от показанията на пострадалите. Нещо повече, св. С.
М. в показанията си сочи, че на 01.01.2011г. срещу 02.01.2011г. си легнала в
спалнята, а подс. К.И. останал в хола и когато се събудила на следващия ден той
бил до нея. Показанията на същата обаче не изграждат стабилно алиби на подс. И.
и не водят до извод, че през цялото време той е бил в общия им дом, тъй като по
това време, по отношение на жилището са се прилагали СРС и от ВДС се установява, че малко след 00,00
часа на 02.01.2011г. в дома на същите е имало доста хора. От записите се
установява, че намиращите се в дома на подс. К.И. са разговаряли във връзка с отнетото
имущество, броили са парични суми и
са оглеждали предметите, придобити
непосредствено след престъплението Следва да се отбележи, че при постановяване
на присъдата първоинстанционния съд не е ценил като годни доказателствени
средства нито показанията на св. А. Ж., дадени на ДП в качеството му на
свидетел, нито протоколите, с които са били предадени вещи, открити във
варненското езеро, което се сочи от защитата като процесуални нарушения. Разпитът
пред съдия на Ал. Ж. не е приобщен към доказателствения материал чрез
прочитането му, а и горното би било недопустимо, тъй като след разпита му,
същият е бил привлечен като обвиняем. Предвид горното и лишено от основание е
възражението на защитата на И. и на подс. Й., че съдът е допуснал процесуално
нарушение давайки вяра на този разпит. Първостепенният съд е изградил своето
вътрешно убеждение за виновността на подс. И. въз основа на съвкупния анализ на
годни доказателства и доказателствени средства и е достигнал до единствено
възможния извод за участието на подсъдимия И. в изпълнителното деяние на
престъплението. Безспорно двамата с подс. Ж. са се сговорили предварително за осъществяването
му, като са имали предварителна информация относно финансовото състояние на
пострадалите, както и бизнес дейността, която развиват, а така също и
предположението, че същите държат в дома си пари и ценности. Че в провежданите
разговори в апартамента подс. И. на
28.12.2010 г. е ставало дума за пострадалите К. е безспорно, тъй като
са били обсъждани лица, носещи
имена Д. и М., които съвпадат с имената на пострадалите. В разговорите е било
споменато за притежавани в миналото от Д.
и Д. К. магазини в с. Гроздьово, с. Цонево, гр. Дългопол и гр. Белослав, за
производството на колички “Ер Ка Едно”, както и тръби за печки и разширители, а
също и за продадени плодове за фураж, за давани парични суми в заем на
свидетеля В.И., за дъщеря на К., която е притежавала телефонен апарат, марка
“Верту” и има връзка с посочения в разговора мъж, както и информацията за
възникнал преди години в къщата пожар, както и мястото, на което бащата на Д.К.
е работил. Тези факти са установени по несъмнен начин като обективно съществуващи
въз основа показанията на св. Д. и Д. К., а така също и от показанията на св. В.И..
Горното по несъмнен начин установява предварително взетото решение за
извършване на престъпление именно по отношение на имуществото на пострадалите К.
и обосновава наличието на предварителен сговор между подс. И. и А. Ж.,
доколкото в проведените на 28.10.2010г. разговори в дома на първия са
идентифицирани единствено те. Косвени доказателства, както правилно е приел и
първостепенния съд се съдържат и в продължилите след деянието разговори между
тях, в които двамата разменят информация относно продажбата на отнетите вещи от
дома на пострадалите. В този смисъл от първоинстанционния съд са ценени и
показанията на св. К.. В подкрепа на обвинението като косвени доказателства са
ценени и показанията на свидетелите Милчо М. и
Д. В. Д., които също дават информация за съпричастността на подс. И. към
престъплението, доколкото от същите се установява, че непосредствено след
кражбата в дома му е имало монети, отговарящи по описание на отнетите от дома
на К., за които И. се интересувал как може да продаде и на каква цена. Предвид
горното, настоящата инстанция счита, че
обвинението спрямо подс. К.И. е доказано по несъмнен и безспорен начин, като споделя
изводите на първоинстанционния съд относно наличието на всички квалифициращи признаци
на престъплението, които се установяват от доказателствата по делото. За
наличието на немаловажен случай е необходимо в съвкупност да се преценят
евентуалното отрицателно въздействие на деянието върху съществуващите
обществени отношения, вредните последици от същото, както и всички
обстоятелства, които характеризират деянието и дееца От събраните по делото доказателства е видно,
че извършеното от подсъдимите деяние е породило съответните общественоопасни
последици- налице са причинени щети, които не са възстановени, а и същите са на
висока стойност. Начина на осъществяване и планиране на деянието предопределя и
обществената му опасност, която не
е явно незначителна, още повече, че
доказателствата по делото сочат на висока степен на обществена опасност на
подс. И. с оглед предходната му съдимост, като и наличието на още два
квалифициращи признака на деянието.
Предвид
горното, настоящата инстанция намира, че първоинстанционния съд правилно е
установил фактите по делото и въз основа на тях е направил обосновани изводи за
обективната и субективната съставомерност на осъщественото след предварителен
сговор с Ал. Ж. от подсъдимия И. деяние.
По
отношение на наложеното от първоинстнационния съд наказание по отношение на
подс. И., настоящата инстанция намира, че същото е справедливо по размер, като правилно
са били отчетени смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства при
индивидуализацията му. Като смекчаващо отговорността обстоятелство е била отчетена
продължителността на наказателното производство, което е продължило повече от 7
години, не по вина па подс. И., видно от материалите по делото. Процесуалното му
поведение обаче не следва да се третира като допълнително смекчаващо
отговорността обстоятелство, тъй като е израз на избраната
от него линия на защита, която би могла да доведе до неблагоприятни за него
процесуални последици (напр. чрез определяне на по-тежка мярка за
неотклонение/, но не и до по- леки или по - тежки материално-правни последици и
в частност до налагане на по-висок или по- нисък размер на наказанието, поради
което и не следва да се отчита като такова смекчаващо обществената му опасност.
Като отегчаващи са били взети предвид обремененото
му съдебно минало, високата обществена опасност на деянието и дееца. При превес
на отегчаващите правилно РС е наложил наказание на подс. И. над минимума на
предвиденото, а именно „Две години и десет месеца лишаване от свобода“, като в
съответствие с изискванията на чл.25ал.1 във вр. с чл.23ал.1 и ал.2 от НК е
извършено групирането с присъдите, престъпленията по които се намират в
условията на реална съвкупност и е наложил общото най- тежко наказание в размер
на „Седем години лишаване от свобода“, при строг режим. Правилно е присъединено
към него и наказанието „лишаване от право да управлява МПС за срок от една
година“, наложено по НОХД № 107/2012г. на РС- Провадия, като на основание
чл.25ал.2 от НК е приспаднал изтърпяната до момента част от наказанията. Правилна
е преценката и по отношение наличието на чл.53ал.1б. „а“ от НК относно л.а. „Ауди А4“ с
рег. № * ** ** **,
собственост на подс. И., тъй като същият е послужил за извършване на
престъплението.
Настоящата въззивна инстанция счита, че жалбата на гражданските ищци Д.
и Д. К. е неоснователна, като присъдата на РС- Провадия в тази част е правилна
и законосъобразна. В съответствие с правилата на чл.45 от ЗЗД и с установените в хода на производството фактически положения относно
стойността на отнетото и възстановено имущество, първоинстанционният съд е определил размера на гражданския иск в
съответствие с доказателствата по делото. Сумата е дължима солидарно с осъдения
вече А. Ж. с оглед установеното съучастие помежду им във формата на
предварителен сговор за извършване на деянието.
ПРС е изложил мотиви в тази насока, които се споделят изцяло от
настоящата инстанция. С оглед наказателно- правната част на присъдата, правилно
е присъден и гражданският иск по размер и основание, като е била приспадната
стойността на вещта, която е била възстановена.
По изложените съображения и предвид липсата
на служебно констатирани основания за отменяване или изменяване на присъдата,
на основание чл.338 от НПК, съставът на Окръжен съд - Варна, като въззивна
инстанция,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъда № 10 по НОХД №173/2015 год. по описа на РС –Провадия, 4-ти
наказателен състав, постановена на 12.04.2018 год.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.