№ 38
гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Н. Н.
Членове:А.М.И.
М. Д. И.
при участието на секретаря Г.Г.В.
в присъствието на прокурора М. Ил. М.
като разгледа докладваното от А.М.И. Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20241800600503 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 4/13.04.2024 г., постановена по НОХД № 338/2021 г. по
описа на РС Е.П., състав на този съд е признал подсъдимият Х. Х. К. за
виновен в това, че на 05.09.2020 г. около 23.11 часа в село Р.п., община Е.П.,
Софийска област, пред входа на магазин „КОП“ на ул. „Р.п.“ № 26, като
непълнолетен (на 16 години), но могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, чрез нанасяне на множество удари
с юмруци в областта на лицето на Н. Г. Г. му причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст вдясно в областта на
долночелюстния ъгъл, което травматично увреждане е реализирало медико-
биологичния признак счупване на челюст, като телесната повреда е
причинена по хулигански подбуди – деянието е извършено на публично място
и в присъствието на множество очевидци, при демонстрация на безнаказаност
и пренебрежение към установените от закона правила, които закрилят добрите
нрави в обществото – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1-во, вр. чл. 129,
1
ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, като му наложил наказание
лишаване от свобода за срок от една година.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложил изпълнението на
наказанието лишаване от свобода за срок от три години.
С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец Н.
Г. сумата от 3305 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди и сумата от 8000 лева неимуществени вреди вследствие
извършеното престъпление, ведно със законната лихва върху сумите, считано
от 05.09.2020 г. до окончателното изплащане, като искът в останалата част до
пълния предявен размер от 10 000 лева е отхвърлен. На подсъдимия К. са
възложени и осъществените от гражданския ищец разноски за адвокатски
хонорар в размер на 920.00 лева.
Подсъдимият Х. К. е осъден да заплати в полза на държавата по сметка
на РС Е.П. държавна такса от 452.20 лева върху уважения размер на
гражданския иск, сумата от 609.88 лева разноски по досъдебното
производство в полза на ОДМВР София, както и сумата от 274.95 лева на РС
Е.П. за възнаграждениe на вещи лица.
Веществените доказателства е постановено да останат на съхранение по
делото до неговото унищожаване.
В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК срещу присъдата са постъпили въззивни
жалби от всеки от защитниците на подсъдимия К. – а. К. от САК и а. Л. от
САК.
Защитникът а.ов счита постановената присъда за неправилна,
необоснована и поради това незаконосъобразна, постановена при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение
на материалния закон. Сочи се, че от събраните доказателства не се установява
по необходимия несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил състава на
престъплението от обективна и субективна страна и се прави искане за отмяна
на присъдата и оправдаването му. Алтернативно се иска отмяна на присъдата
и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на правото на защита на подсъдимия, без да се излагат
2
допълнителни аргументи в тази насока. Като самостоятелно основание за
обжалване на присъдата се изтъква явната несправедливост на наложеното
наказание. Иска се отмяна на присъдата в гражданско-осъдителната й част и
оставяне на предявените граждански искове без уважение.
Защитникът адв. Л. обжалва присъдата с твърдения за
незаконосъобразност, постановяване в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила, необоснованост, недоказаност и несправедливост.
Иска се постановяването на нова (въззивна) присъда, с която подсъдимият да
бъде оправдан по обвинението.
Двамата защитници не се възползват от дадената им възможност за
допълнение на въззивните жалби.
Пред въззивния съд защитникът на подсъдимия Х. К. – адв. К.К.
поддържа въззивните жалби на изложените в тях основания. В допълнение
заявява наличието на съществено процесуално нарушение - присъдата е
постановена от незаконен състав, тъй като съдебният заседател В.Б. не е
учител или възпитател, каквито са изискванията на закона. В случай, че съдът
не възприеме изложената теза защитникът твърди, че извършеният от
първонистанционния съд анализ на доказателствата е неправилен, тъй като те
не установяват извършването на престъплението, за което е повдигнато
обвинение на подсъдимия. Прави се искане за оправдаване на подсъдимия,
като се излагат и твърдения за несправедливост на наложеното наказание.
В лична защита пред въззивния съд подсъдимият Х. К. се придържа
към становището на защитника си, а в последната си дума моли да бъде
оправдан.
Останалите страни по делото не са депозирали становище по жалбите на
защитниците на подсъдимия.
Прокурорът от СОП счита жалбите за неоснователни. Намира, че
първоинстанционният съд е обсъдил всички доводи на страните и е мотивирал
своя съдебен акт. Присъдата се счита за правилна и законосъобразна, и
постановена в пълно съответствие с материалния и процесуалния закон. Иска
се присъдата да бъде потвърдена.
3
Повереникът на гражданския ищец Н. Г. – А. Н. заема становище за
потвърждаване на първоинстанционната присъда.
Пред въззивния съд е призован и гражданският ответник Х. К., който не
взема становище по съществото на делото.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени доводите на страните,
материалите по делото и съдопроизводствените действия на
първоинстационния съд и като служебно провери изцяло правилността на
атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
Срещу подсъдимия Х. Х. К. с внесения за разглеждане в РС Е.П.
обвинителен акт е повдигнато обвинение в това, че на 05.09.2020 г. около 23.11
часа в село Р.п., община Е.П., Софийска област, пред входа на магазин „КОП“
на ул. „Р.п.“ № 26, като непълнолетен (на 16 години), но могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, чрез
нанасяне на множество удари с юмруци в областта на лицето на Н. Г. Г. му
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната
челюст вдясно в областта на долночелюстния ъгъл, което травматично
увреждане е реализирало медико-биологичния признак счупване на челюст,
като телесната повреда е причинена по хулигански подбуди – деянието е
извършено на публично място и в присъствието на множество очевидци, при
демонстрация на безнаказаност и пренебрежение към установените от закона
правила, които закрилят добрите нрави в обществото – престъпление по чл.
131, ал. 1, т. 12, пр. 1-во, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК
По делото е предявен и приет за съвместно разглеждане в наказателното
производство от Н. Г. Г. граждански иск в размер на 10 000 лева, за
обезщетение на причинените с деянието неимуществени вреди, и за сумата от
3305 лева обезщетение за имуществени вреди ведно със законната лихва от
датата на деянието до окончателното изплащане на сумите. Гражданският иск
е предявен солидарно срещу подсъдимия Х. К. и неговия баща Х. К., като е
поискано вторият от тях да бъде конституиран като граждански ответник по
делото.
4
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени доводите на страните,
материалите по делото и съдопроизводствените действия на
първоинстационния съд и като служебно провери изцяло правилността на
атакувания съдебен акт, намери, че въззивната проверка на атакувания
съдебен акт налага извод за неговата отмяна, поради наличието на
отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК – допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване
процесуалните права на страните.
Това е така по следните съображения:
Преди разпоредителното заседание по делото пострадалият Н. Г. Г. е
подал до РС Е.П. писмена молба, с която предявил солидарно срещу
подсъдимия Х. Х. К. и неговия баща Х. Г. К. граждански иск в размер на 10
000 лева, за обезщетение на причинените с деянието неимуществени вреди и в
размер на 3305 лева, за обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумите.
С молбата пострадалият е поискал да бъде конституиран като граждански
ищец по делото, а бащата на подсъдимия Х. К. – като граждански ответник.
В проведеното на 16.03.2022 г. разпоредително заседание по делото, в
което се явил и бащата Х. К., предявеният солидарно срещу него и
подсъдимия Х. К. граждански иск е приет за съвместно разглеждане в
наказателното производство. Макар в определението на съда за това да липсва
изричен диспозитив за конституирането на Х. К. като граждански ответник по
делото, с приемането за съвместно разглеждане на гражданския иск срещу
него бащата на подсъдимия е следвало да вземе участие в производството
пред РС Е.П. в качеството на граждански ответник. Като граждански ответник
Х. К. е имал правата по чл. 90, ал. 1 от НПК - да участва в съдебното
производство; да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения;
да представя доказателства; да прави искания, бележки и възражения и да
обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни
интереси. Тези права той е следвало да упражни в пределите, необходими за
защита срещу предявения против него граждански иск.
Гражданският ответник Х. К., обаче, е бил лишен от възможността да
вземе каквото и да е участие в проведеното производство пред
5
първоинстанционния съд. В разпоредителното заседание по делото, на което
Х. К. е присъствал, той не е бил запознат с правата му на граждански ответник
и не му е била предоставена думата за становище по въпросите по чл. 248 от
НПК. Х. К. не е бил призоваван за провежданите по делото съдебни заседания
и не е взел участие в тях, като по този начин като страна по делото е бил
лишен от възможността да упражни правата си. С присъдата съдът не се е
произнесъл и по предявения солидарно срещу Х. К. иск, като поначало този
пропуск първоинстанционният съд е могъл сам да отстрани по реда и в
сроковете на чл. 250 от ГПК, ако не беше допуснал игнорирането на
гражданския ответник в съдебното производство.
Независимо от посоченото съществено нарушение на процесуалните
правила, неотстранимо във въззивната фаза на процеса и само по себе си
основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за разглеждането му от
друг състав на районния съд, настоящият съдебен състав намери за
необходимо да се спре и на твърдението на защитника на подсъдимия за
постановяване на присъдата от незаконен състав, предвид установеното във
въззивното съдебно следствие обстоятелство, че съдебният заседател В.Б. не е
учител или възпитател, каквито са изискванията на закона поради
непълнолетието на подсъдимия. Няма спор по делото, че вторият съдебен
заседател Марина Колева като директор на детска градина притежава
необходимата професионална компетентност. Смисълът на изискването
съдебните заседатели да са учители или възпитатели е в създаването на
законова гаранция, че съдът разполага с известни познания в областта на
детската психология, правата на децата, подходящите техники за извличане на
информация, общуването на език пригоден за деца, ефикасността на
различните методи за въздействие и превъзпитание. Същото процесуално
право на непълнолетния подсъдим – да получи отношение, съобразено
възрастта му, степента на образование и социална зрялост, е гарантирано и
чрез участието на педагози, психолози и социални работници в съдебното
заседание. Същевременно, липсва изискване за допълнителна квалификация
на съдиите, които участват в разглеждането на делата с непълнолетни
подсъдими. Очевидно законодателната идея е, че не е необходимо всички
членове на съдебния състав да са със специфична професионална
компетентност, след като решенията се вземат от колегиален орган. При това
положение следва да се приеме, че с оглед участието в съдебния състав на
6
заседателя Колева, нарушението на чл. 390, ал. 2 от НПК не е съществено и не
налага отмяна на присъдата. (виж Решение № 155 от 12.11.2019 г. на ВКС по
к. н. д. № 579/2019 г., II н. о., докладчик съдията Петя Шишкова).
Поради допуснатото с лишаването на страна по делото от участие в
процеса съществено процесуално нарушение, наведените от защитника
доводи по съществото на делото не следва да бъдат обсъждани. Постановената
присъда следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане на
първостепенния съд.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 348, ал.
3, т. 1 от НПК, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 4/13.04.2024 г., постановена по НОХД №
338/2021 г. по описа на РС Е.П..
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд
Е.П..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7