№ 20143
гр. София, 07.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20251110111820 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Д. Г. Г. срещу ЗД „Бул
Инс“ АД, която отговаря на изискванията за редовност, а предявеният с нея
иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба.
С исковата молба и с отговора на исковата молба страните са представили
документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на
делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 09.06.2025 г. от 14.45 часа, за
когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото
определение, а на ищеца – препис и от отговора на исковата молба и
приложенията.
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата
молба писмени доказателства.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл.
146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 86, ал.1 ЗЗД от Д. Г. Г. срещу ЗД „Бул Инс“ АД, с искане да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1011.11 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 27.04.2022 г. до
26.07.2022 г., начислена върху главница на застрахователно обезщетение за
1
неимуществени вреди от ПТП, състояло се на 15.03.2022 г. определено на
40000 лв. с влязло в сила на 25.06.2024 г. решение на СГС по гр. д. № 231/2023
г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 49997/2024 г., по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че на 15.03.2022 г. при управлението на л.а., марка „*“,
модел „*“, с рег. № * по ул. „Т. Никлев“ от ул. „Вардар“ към бул.
„Възкресение“, на кръстовището с бул. „Възкресение“ водачът Г. Д. Д.,
извършил маневра „завой наляво“, като не пропуснал и станал причина за
ПТП с движещия се по бул. „Възкресение“ от бул. „К. Величков“ към ул.
„Вардар“ срещу пътен знак Б3 автобус „Ман Лион С сити Г“. Посочва, че към
датата на произшествието л.а. „*“, модел „530Д“, с рег. № * е имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със срок на
действие 15.04.2021 г. – 14.04.2022 г. Заявява, че ответникът бил уведомен за
настъпилото застрахователно събитие с писмена застрахователна претенция,
връчена му на дата 27.04.2022 г. Ищецът поддържа, че вследствие на
настъпилото ПТП, като пътник в автобус № 11, претърпял физически и
морални болки и страдания. Твърди, че бил с валиден превозен документ –
месечна карта за една наземна линия на градския транспорт №
SUMC13290961, със срок на валидност: 07.03.2022 г. – 06.04.2022 г. Изтъква,
че ответникът бил осъден от СГС с влязло в сила през м. 06.2024 г. решение по
гр.д. № 231/2023 г./ решение на САС по в.гр.д. № 2682/2023 г. да му заплати
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер от 40000 лв.,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба –
09.01.2023 г., до окончателното плащане и мораторна лихва, равна на
законната лихва за забава, от 27.07.2022 г. до датата на завеждане на исковата
молба в съда – 09.01.2023 г., в размер на 1869.64 лева. Сочи, че в мотивите към
решението си СГС е бил отразил, че застрахователят дължи лихва за забава от
датата на уведомяването му за настъпилото застрахователно събитие от страна
на пострадалото лице – 27.04.2022 г., но с оглед на диспозитивното начало,
доколкото лихвата е поискана от 27.07.2022 г., я присъжда, считано от
последната дата. Заявява, че доколкото не е водил дело за мораторната лихва,
която му се следва върху размера на присъдената му от съда главница на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от ПТП за периода
27.04.2022 г. – 26.07.2022 г., то счита, че има право да я претендира в това
производство. Моли съда да уважи така предявения иск. Претендира и
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба. Ответникът заявява, че искът е недопустим и следва да се отхвърли,
тъй като ищецът не е отправил извънсъдебна покана към ответното дружество
съгласно чл. 380 КЗ. Оспорва началната дата на забавата по иска за законна
лихва до дата 27.04.2022 г. върху сумата от 40000 лв., като счита, че тази дата
не кореспондира с нито един срок за произнасяне по претенция, съгласно КЗ.
Също така поддържа, че увредения при заявяването на щетата пред
застрахователя не е представил доказателства за вината за вината на
2
застрахования водач, както и банкова сметка, по която да се преведе
обезщетението, поради което застрахователят не дължи законна лихва,
считано от 27.04.2022 г. Счита, че разноските следва да се възложат в тежест
на ищеца, тъй като ответното дружество не било надлежно поканено да
изпълни претендираното задължения. Навежда доводи за злоупотреба с право.
Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира и разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по иска предявен по реда на чл.
422, ал.1 ГПК с правно основание чл. 86 ЗЗД е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на
дълга на падежа.
Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: че с влязло в сила решение по гр. . № 231/2023 г. по описа на
СГС, I-6 състав, потвърдено с решение по в.гр.д. № 2682/2023 г. на САС, 14
състав, ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 40000 лв., ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба – 09.01.2023 г.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание
да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по
делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им
УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят
доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно,
освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за
приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните
или на изрично упълномощени за целта процесуални представители, за които
следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4