№ 18773
гр. София, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТЕОДОРА М. ИВАНОВА
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110136510 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от К. Б. К., чрез адв. К.,
против „*******“ ЕАД, с която са предявени следните осъдителни искове: 1/. иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за осъждане на ответника да върне на
ищцата сумата 106,95 лева, представляваща платена от ищцата на ответника без
основание сума за предоставени от ответника и ползвани от ищцата, в периода
05.05.2024 г. до 04.06.2024 г., на мобилен номер ********, услуги „******“, ведно със
законната лихва върху тази сума от 18.06.2024 г. (предявяване на иска) до
окончателното й изплащане; 2/. иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за осъждане
на ответника да плати на ищцата сумата 0,12 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода 15.06.2024 г. - 17.06.2024 г.
Ищцата твърди, че на 19.01.2024 г. сключила с ответното дружество
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с мобилен номер
********, по силата на което „*******“ ЕАД следвало да й предоставя мобилни
услуги срещу заплащането на цената на използваните услуги. На 26.05.2024 г. ищцата
посетила с. Резово, област Бургас, находящо се в близост до границата на ******** с
***********. На следващия ден, в 08:53 часа, ищцата получила „sms” съобщение от
мобилния оператор, с което била уведомена, че е използвала ****** услуга, каквато
услуга не й е била предоставяна и ползвана. Твърди, че с издадената от дружеството
фактура, за отчетен период от 05.05.2024 г. до 04.06.2024 г., мобилният оператор
начислил без основание, поради грешка, суми за използвани ****** услуги в
посочения период, тъй като ищцата не е напускала територията на ********, нито е
използвала ****** услуги. На 11.06.2024 г. ищцата платила сумата по фактурата, но
1
още в същия ден изпратила електронно съобщение до ответника, с което го поканила
да й върне сумата в срок от три дни, като платена без основание, доколкото ******
услуги не са предоставяни и ползвани. В отговор на отправената покана ответникът
заявил, че извършеното от ищцата плащане не е без основание, а е за предоставени
****** услуги. По изложените съображения ищцата поддържа, че процесната сума е
получена от ответника без основание, поради което последният дължи връщането й.
Счита, че ответникът е изпаднал в забава за възстановяване на посоченото плащане,
считано от 15.06.2024 г., поради което дължи мораторна лихва в размер на 0,12 лева, за
периода от 15.06.2024 г. до 17.06.2024 г. (предявяване на иска). С оглед изложеното
иска уважаване на предявените искове и присъждане на разноски по делото.
С отговора на исковата молба ответникът „*******“ ЕАД, чрез юрк. *****,
изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове. Като
основание за получаване на сумата сочи ползване от ищцата на предоставена от
дружеството услуга „**********“. Иска отхвърляне на предявените искове като
неоснователни и недоказани, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение на адвокатското възнаграждение
на насрещната страна.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните
по делото доказателства, прие следното:
1. По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
Фактическият състав на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД включва даване от ищеца
на ответника на определено имуществено благо и начална липса на основание за
даването.
В тежест на ищцата е да докаже плащането на ответника на сумата 106,95 лв., а
в тежест на ответника е да докаже заявеното от него основание за получаване на
даденото – предоставяне на ищцата на услуга „******“ в процесния период (а не само,
че такава е начислена с издадената фактура), както и стойността на услугата. Указания
в този смисъл са дадени с доклада по чл. 146 ГПК.
В случая е доказано твърдението на ищцата за плащане на ответника, на
11.06.2024 г., на претендираната сумата 106,95 лв. с ДДС, начислена от дружеството по
партидата на ищцата за потребление на „******“ услуги в периода 05.05.2024 г. –
04.06.2024 г. по сключен между страните договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ******** и допълнително споразумение към него от 19.04.2024 г. Ответникът
не оспорва това твърдение на ищцата, а и същото се установява от представеното с
исковата молба извлечение от мобилното приложение на ответното дружество и
представената с отговора на исковата молба фактура № ******. Видно е от тези
доказателства, че К. К., с кл. № ******, на 11.06.2024 г. успешно е платила чрез
мобилното приложение „Yettel App“, сумата 135,68 лв., начислена от „*******“ ЕАД за
2
телефонен номер ******** с фактура № ******, включваща 106,95 лв. с ДДС за
предоставени „******“ услуги в периода 05.05.2024 г. – 04.06.2024 г.
Ответното дружество обаче, въпреки изрично разпределената му
доказателствена тежест, не доказа заявеното от него основание за получаване на
сумата – предоставени услуги „******“ в периода 05.05.2024 г. – 04.06.2024 г.,
включително и на посочената от ищцата дата 26.05.2024 г., техния вид (изходящи
и/или входящи обаждания/ SMS/ MMS/ мобилен интернет), количество, цена и период
на използване.
Даването на процесната парична сума е осъществено при начална липса на
основание, поради което искът по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се явява основателен и следва
да бъде уважен за пълния предявен размер.
2. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Налице са предпоставките за уважаване и на иска – наличие на парично
вземане на ищеца към ответника за сумата 106, 95 лв., изпадане на ответника в забава
за връщане на тази сума на 15.06.2024 г. - с изтичане на предоставения от ищцата, с
отправената по електронна поща покана от 11.06.2024 г., 3 дневен срок за връщане на
сумата. Размерът на обезщетението за забава, дължимо за периода 15.06.2024 г. –
17.06.2024 г., изчислено по реда на чл. 162 ГПК, чрез онлайн калкулатор, възлиза на
претендираната сума от 0,12 лв.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата се дължат
направените по делото разноски. Същата претендира присъждане на 50 лв. платена
държавна такса и 900 лв. платено адвокатско възнаграждение.
Направеното от ответника с отговора на исковата молба възражение по чл. 78,
ал. 5 ГПК е основателно, с оглед фактическата и правна сложност на делото,
защитения имуществен интерес и извършените от процесуалния представител на на
ищцата процесуални действия. Следва да се посочи също, че с оглед приетото в
решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС и в определение № 50015 от
16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т.о., Наредба № 1/2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа не съответства на правото на ЕС, поради което
не следва да се прилага, а посочените в наредбата размери на адвокатските
възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при служебно определяне
на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда, като от значение следва да са:
видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди
всичко фактическата и правна сложност на делото. Поради изложеното съдът намира,
че в полза на ищцата следва да се присъди вместо сумата 900 лв., сумата 400 лв.
разноски за адвокатско възнаграждение.
Предвид горното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата общо
3
сумата 450 лв. разноски по делото.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*******“ ЕАД, ЕИК *****, да заплати на К. Б. К., ЕГН **********,
следните суми: 1/. сумата 106,95 лева, представляваща платена от ищцата на
ответника без основание сума за потребление на услуги „******“, ведно със законната
лихва върху тази сума от 18.06.2024 г. (предявяване на иска) до окончателното й
изплащане; 2/. сумата 0,12 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата 106,95 лв. за периода 15.06.2024 г. - 17.06.2024 г.
ОСЪЖДА „*******“ ЕАД, ЕИК *****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на К. Б. К., ЕГН **********, сумата 450 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4