Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 165
гр. Сливен, 17. 11. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на единадесети ноември,
две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА
При участието на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и на прокурора
ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело
№ 134 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Н.Г.Б., подадена
против Решение № 235 от 06.07.2020 г., постановено по АНД № 170 / 2020 г. по описа
на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ №
19-0804-003606 от 20.12.2019 г., издадено от Началника на Група към ОД на МВР
Сливен, Сектор Пътна полиция Сливен, с което на Н.Г.Б., за нарушение на чл. 150а,
ал. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 177, ал. 1,
т. 2 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 100 лева.
В касационната жалба жалбоподателят твърди и излага
съображения, че решението на Районния съд е неправилно, поради нарушение на
материалния закон, на съдопроизводствените правила, и необоснованост. Счита, че
в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, които съдът не е взел предвид, и неправилно е стигнал до извод, че
при издаване на НП АНО не е нарушил материалния закон. Твърди, че на процесните
дата, място и час не е управлявал автомобила по път, отворен за обществено
ползване и не е имал качеството на водач. Моли обжалваното решение да бъде
отменено с произнасяне по същество с решение, с което да се отмени процесното
НП или делото да се върне за разглеждане от друг състав на Районния съд.
В съдебно заседание, касационният жалбоподател,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция
на МВР- Сливен, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. В
представено писмено становище чрез упълномощен процесуален представител оспорва
касационната жалба като неоснователна, излага съображения за правилност на
обжалваното решение и моли да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава
заключение за законосъобразност на решението на Районния съд.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211,
ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен
интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
За да потвърди обжалваното НП като законосъобразно,
Районният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото
доказателства, е приел за установено, че жалбоподателят е извършил посоченото в
НП административно нарушение; изложил е съображения, че при съставянето на акта
и издаването на НП не са допуснати процесуални нарушения; направил е извод, че
наложеното на жалбоподателя наказание е съобразно предвиденото в закона.
Решението на Районния съд е валидно, допустимо и
правилно. Съобразено е със събраните по делото доказателства и с приложимото
право.
Видно от установената по делото фактическа обстановка,
на 09.12.2019 г. в 23:30 часа, в община Сливен, на черен път - път ІІІ-6007,
край лозовите масиви на с. Тополчане, на км. 1,5 в посока от разклон за с.
Тополчане към гр. Сливен, жалбоподателят Б. е управлявал състав от ППС лек
автомобил с Рег. № ……….. и ремарке с Рег. № ………….., като при извършената
проверка от служители в Сектор Пътна полиция към ОД на МВР – Сливен, е било
установено, че СУМПС на водача е обявено за невалидно поради повреждане. За констатираното
нарушение, на жалбоподателя е съставен и връчен АУАН Серия GA № 122510 от 09.12.2019 г., с който извършеното
нарушение е квалифицирано по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. АУАН е връчен без
възражения от жалбоподателя. Въз основа на съставения АУАН, на 20.12.2019 г. е
издадено процесното НП, с което наказващият орган е приел, че жалбоподателят
виновно е нарушил чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и е приложил санкционната норма на чл.
177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като е счел, че случаят не е маловажен.
С оглед събрания доказателствен материал, Районният съд
правилно е приел, че жалбоподателят е извършил описаното в НП административно
нарушение. В разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП е въведено изискване за
водача на МПС да управлява същото със СУМПС, което да не е обявено за
невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. От доказателствата по
делото е установено, че жалбоподателят е управлявал състава от ППС, след като
свидетелството му за управление на МПС е било обявено за невалидно поради
повреждане, поради което правилно е прието от Районния съд, че жалбоподателят е
извършил нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. За управление на МПС от водач,
след като свидетелството му за управление на МПС е обявено за невалидно, тъй
като е изгубено, откраднато или повредено, в ЗДвП е предвидена административнонаказателната
разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 2, която
в разглеждания случай е приложена законосъобразно от наказващия орган с
налагане на наказание в предвидения от закона минимален размер, както обосновано
е приел и Районният съд.
Не се споделя тезата на жалбоподателя, че в
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения. АУАН е редовно съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени
в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Констатациите в съставения на 09.12.2019 г.
АУАН не са оборени от установените факти в хода на съдебното производство.
Събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства, както и
писмените такива, кореспондират с констатациите в съставения АУАН.
Следователно, процесният АУАН се ползва с предписаната му от закона
доказателствена сила. Съдържанието на издаденото НП е съобразено с разпоредбата
на чл. 57 от ЗАНН.
Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя, че на
процесните дата, място и час не управлявал автомобила по път, отворен за
обществено ползване, и нямал качеството на водач. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗДвП, отворен за обществено ползване е всеки път, условията за използване на
който са еднакви за всички участници в движението. А в § 6 от ДР на ЗДвП, е
предвидено, че "Път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени
или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на
пешеходци, като към пътищата се приравняват и улиците /т. 1/, както и че "Водач"
е лице, което управлява пътно превозно средство по пътищата /т. 25/. От
изложеното следва, че жалбоподателят, управлявайки състава от ППС по черен път,
е имал качеството на водач по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП.
Противно на твърденията на касационния жалбоподател,
от Районния съд не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
В проведеното от Районния съд производство не са извършени процесуални
нарушения, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на
касационния жалбоподател. Последният е бил надлежно призован за насроченото
съдебно заседание. Съставен е протокол от проведеното съдебно заседание. Съдебното
решение съдържа мотиви.
По изложените съображения, Районният съд правилно е
потвърдил процесното наказателно постановление, издавайки валидно, допустимо и
в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са
допуснати посочените от касационния жалбоподател нарушения, поради което същото
следва да бъде оставено в сила.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 235 от 06.07.2020 г.,
постановено по АНД № 170 / 2020 г. по описа на Районен съд – Сливен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: