№ 6405
гр. София, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Диана Василева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20241100508666 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №8666/2024 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Г. Й. К. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №501 от 11.01.2023 г постановено по гр.д.
№12406/2022 г на СРС , 168 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с
правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на
“Топлофикация София” ЕАД ЕИК ******* , гр.София срещу К. , че същият дължи сумата
от 6299,86 лева – цена на незаплатена топлинна енергия за апартамент №39 в гр.София
ж.к.******* за периода м.05.2018 г – м.04.2020 г ; ведно със законната лихва върху
посочената главница от 20.09.2021 г до окончателното изплащане на сумата ; сумата от
1015,53 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 15.08.2017 г – 07.09.2021
г и сумата от 50,90 лева за дялово разпределение за периода м.08.2018 г – м.04.2020 г ,
ведно със законната лихва върху посочената главница от 20.09.2021 г до окончателното
изплащане на сумата ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК №13320 от 29.09.2021 г по ч.гр.д.№54514/21 г на СРС , 168 състав ; както и К. е осъден
да заплати на “Топлофикация София” ЕАД сумата от 541,67 лева разноски пред СРС и
196,62 лева разноски в заповедното производство .
Въззивникът излага в многобройни доводи за нищожност , недопустимост и неправилност
на решението на СРС в обжалваната част . Счита , че :
решението на СРС противоречи на „обективните закони на Земята“;
1
чл.61 до чл.71 от Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването /отм./ са
отменени от ВАС и СРС не прилага правилно чл.195 ал.2 АПК и чл.192 а АПК ;
методиката противоречи на европейското право и на обективните закони ;
топлинната енергия за потребителя е уредена като технологични загуби ;
ОУ не могат да бъдат приети без изрично изявление на потребителя съгласно чл.147а
ЗЗП ;
-чл.153 ЗЕ е „канонична конструкция скрепена с насилие“ , СРС не прави разлика между
вещно и облигационно право ;
-трябва да се прилага европейското право и решенията на СЕС , а тълкувателните решения
на ВКС противоречат на европейското право ;
СРС не е следил служебно за неравноправни клаузи , които „не са малко“ и за
противоречия със закона и добрите нрави ;
не са представени от ищеца данъчни фактури , кредитни и дебитни известия ;
в заповедта за изпълнение и в исковата молба липсва достатъчна индивидуализация на
вземанията , които са за отопление на имот , отопление на общи части и подгряване на
вода ;
в решението на СРС липсват мотиви и не се съобразява европейското право и
практиката на ВКС и ВАС ;
ищецът определя цената едностранно и с неравноправни клаузи ; а на ответника не се
дава право да прекрати договора поради несъгласие с цената ;
СТЕ е изготвена по отменената Методика и вещото лице се произнася по правни
въпроси ;
ССЕ е изготвена без да са приложени счетоводни документи и не са съобразени
данъчните нарушения на ищеца ;
налице е непоръчана доставка ;
уредбата на доставката на топлинна енергия и определянето на цени от държавата е
държавна помощ ;
ищецът не е легитимиран да претендира суми за дялово разпределение ;
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява
съгласие с мотивите на СРС .
Третото лице “Т.С.” ЕООД ЕИК ******* гр.София не взема становише по въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 02.02.2023 г,
поради което въззивната жалба от 15.02.2023 г е подадена в срок .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
2
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното
решение , като такива основания не се констатират .
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение и исковата молба не са нередовни –
налице са внесена държавна такса , надлежни основание и петитум на исковете и между
основание и петитум няма противоречия . Предметът на исковете по чл.422 ГПК
съответства на предмета на заповедта за изпълнение . Ответникът е имал възможност и е
възразил срещу заповедта за изпълнение , поради което и е /било/ висящо настоящото
исково производство .
Българската уредба на заповедното производство съответства на международните стандарти
и на правото на ЕС и дава необходимите възможности на ответника да осъществи правото
си на защита . Заповедното производство е част от законодателството на повечето
европейски страни и винаги е уредено като едностранно в частта за подаване на заявлението
и издаване на заповед за изпълнение . Целта на заповедното производство е да се избегне
водене на искови производства за безспорни вземания , а при подаване на възражение от
ответника се преминава към общия исков ред и производството вече е двустранно .
Процесната заповед за изпълнение не противоречи на закона и добрите нрави /чл.411 ал.2 т.2
ГПК/ . Ищецът има право да претендира суми за неплатена топлинна енергия и лихви върху
тях . Съгласно трайната практика на съдилищата и ВКС при периодични вземания е
допустимо да се претендират сумите за определен период без да е необходимо да се
претендира и индивидуализира поотделно всяко вземане .
Решението на СРС е правилно в обжалваната част . На практика въззивникът оспорва
цялостната уредба на заповедното производство и на доставките на топлинна енергия .
Съдът не може да откаже прилагане на ДЕЙСТВАЩОТО ПРАВО , като същото не
противоречи нито на Конституцията , нито на европейското право . Правилно СРС е приел ,
че ответникът е потребител на топлинна енергия съгласно нормата на чл.153 ЗЕ , като в
отговора на исковата молба ответникът не е оспорил , че е собственик на имота . С Решение
№ 5 от 22 април 2010 г. по конституционно дело № 15 от 2009 г., Конституционният съд
отхвърли искането на омбудсмана на Република България за установяване на
противоконституционност на чл.153, ал.1 и 6 от ЗЕ. В мотивите на Решението е посочено,
че: "Разпоредбите на чл.153 ал.1 и ал.6 от ЗЕ изпълняват конституционните изисквания
да защитават правата на потребителите за ползване на топлинна енергия. Сградната
инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, Закона за собствеността и Закона за управление
на етажната собственост и всички собственици и носители на вещни права следва да се
считат за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата
вещ". Правото на част от собствениците да не ползват топлинна енергия за отопляване на
индивидуалните си имоти не налага на извода, че не следва да заплащат топлинна енергия,
защото освен собственици и титуляри на вещни права на конкретни имоти, те са
съсобственици на сградната инсталация и на общите части в сградата и следва да
поемат припадащата им се част от разходите за топлинна енергия, свързани с тях и в този
3
смисъл е решението на КС. Гражданите имат правото да преустановят подаването на
топлинна енергия към имотите си, но те остават потребители на топлинна енергия за общите
части на сградата - етажна собственост и на отдадената от сградната инсталация, която също
е обща част. Тези потребители обективно получават в имотите си част от топлинната
енергия, отдадена от хоризонталните и вертикални топлопроводи на сградната инсталация,
поради което не е налице пълна липса на потребление на топлинна енергия. С оглед на
изложеното се налага изводът , че отказ изцяло от потребление на топлинна енергия в
присъединена към топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна собственост е
недопустим, тъй като всички съсобственици поемат съобразно дела си част от разходите,
свързани с експлоатацията на общите части и сградната инсталация. Друго
законодателно разрешение за общите части на сграда - етажна собственост не може да се
даде предвид характера на подобни сгради.
При специалната уредба на ЗЕ не е необходимо подписване на писмен договор с
ответника или с етажната собственост . Чл.149 ал.1 т.6 ЗЕ е неотносим и касае
взаимоотношения с друг вид страна – доставчик на топлинна енергия . Липсват
законоустановени специални изисквания за реквизити на процесния договор за доставка на
топлинна енергия . Задължението на ищеца е да доставя топлинна енергия съгласно
нормативните изисквания , а задължението на ответника е да заплаща тази топлинна енергия
по установените цени и в сроковете посочени в ОУ .
Общите условия на ищеца се одобряват и публикуват по реда на чл.150 ЗЕ. Налице е
специален закон , който изключва приложимостта на чл.16 ЗЗД , чл.298 ТЗ и на чл.147а ЗЗП
по отношение на необходимостта от изрично приемане на договорни клаузи и на ОУ . Такъв
тип уредба не разкрива признаци на държавна помощ , а на практика е в интерес и на ищеца
, и на ответника . Изричното писмено приемане на ОУ от стотици хиляди потребители е на
практика невъзможно и би довело до допълнително оскъпяване на топлинната енергия .
Ищецът не твърди , че ОУ са нормативен акт , нито че одобряването им от КЕВР замества
съгласието на потребителя .
Както е посочено в Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018 г по тълк.дело № 2/2017 г на
ОСГК на ВКС предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са потребители на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка
на топлинна енергия за битови нужди (чл.153 ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия.
Няма конкретни данни ищецът да е ползвал недопустима държавна помощ , а и този въпрос
е неотносим по настоящото гражданско дело .
Без значение е дали ищецът е извършил данъчни нарушения , защото настоящото дело е
гражданско , а не административно по обжалване на данъчен акт .
4
В случая доставената топлинна енергия /като количество и стойност/е доказана със
заключението на СТЕ и с представените от ищеца писмени доказателства . Експертизата е
работила по писмени доказателства съставени от ищеца , защото такава е действащата
законова уредба . Не става ясно по какви други писмени доказателства би следвало според
въззивника да работят вещите лица .
Според СТЕ измерването и отчитането на доставената топлинна енергия и начисляването на
сметки е извършвано съгласно действащата нормативна уредба. От отчетеното
количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи за абонатната станция
за сметка на ищеца . Дяловото разпределение и изравнителните сметки са изготвени
съобразно ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването /отм./. СТЕ
установява извършване на дялово разпределение , като няма данни етажната собственост да
се е противопоставила на извършването на същото .
Голяма част от оспорванията на ответника на СТЕ имат технически характер вкл.
такива “по законите на физиката” и чрез изписване на формули . Съдът няма специални
знания и по тези оспорвания би могъл да се произнесе /и евентуално да ги уважи/
единствено ако за доказване на същите са поставени и изслушани допълнителни задачи за
вещо лице по съответната специалност . Въззивникът не е поставил допълнителни задачи на
СТЕ , с които да докаже тезите си , поради което доводите с технически характер – част от
тях поставени хипотетично и/или теоретичен порядък - остават недоказани.
По доводът за непоисканата доставка е налице задължителна практика на ВКС . Според
Тълкувателно решение №2 от 25.05.2017 г по тълк.дело №2/2016 г на ОСГК на ВКС за
отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда -
етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не
противоречат на разпоредбата на чл.62 ЗЗП във връзка с § 1 от ДР на ЗЗП . Доколкото става
въпрос за колективна услуга въззивникът може да се откаже напълно от доставката на
топлинна енергия като инициира решение на ОС на ЕС за преустановяване на отоплението и
топлата вода в цялата етажна собственост . По делото няма данни да са предприети такива
действия от въззивника . Напротив , според СТЕ въззивникът е потребил значително
количество топлинна енергия за процесния период .
Съгласно чл. 13 от Директивата на ЕС (2006/32/ЕО) в сметките следва да се включва само
реално потребена енергия /става въпрос за окончателните сметки / . Според чл.155 ал.1 т.2
ЗЕ и уговореното в Общите условия, сумите за топлинна енергия за процесния период са
начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски , за които са издавани „фактури“ , като
след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството,
извършващо дялово разпределение . Съдът счита , че в случая нарушение не е налице,
защото начина на начисляване и плащане съответства на тази разпоредба. Ежемесечните
прогнозни сметки не се определят произволно , а според показания на общите уреди за
измерване . С изравнителната сметка взаимоотношенията между страните се уреждат точно
и справедливо ; и потребителите заплащат реално изразходваната от тях енергия за целия
отчетен период.
5
Решението по дело № C-119/05 Lucchini е неотносимо , тъй като касае случай , в който
националния съд в Италия се е произнесъл – изцяло извън своята компетентност - по въпрос
за съвместимостта на държавна помощ с общия пазар.
Решението по дело С-106/77 Simmenthal е по въпроса за приоритет на европейското право
спрямо вътрешното право на държава-членка /дори и Конституцията/. Настоящият съд не
счита , че уредбата на ЗЕ противоречи на нормативен акт от общностното право.
Не е необходимо ищецът да издава данъчни фактури на ответника, тъй като същият е
битов потребител и данъчно незадължено по ЗДДС физическо лице по чл.113 ал.3 т.1 ЗДДС
; както и съгласно чл.113 ал.6 ЗДДС фактури не са изискани от потребителя . Предмет на
делото са доставки на топлинна енергия , а не неистинност на частни документи – фактури ,
известия , извлечения от сметки .
ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването /отм./ не предвиждат
задължение ищецът да предлага и то индивидуално на ответника три отделни услуги –
отопление на имот , на общи части и подгряване на вода . Както се посочи от „отопление на
общи части“ ответникът няма как да се откаже докато етажната собственост е
топлоснабдена . Според СТЕ ответникът не се е отказал от топлинна енергия и за отопление
на имота и от топла вода .
Ищецът е легитимиран да претендира сумите за дялово разпределение от ответника
съгласно чл.22 ал.2 и чл.36 ал.1,2 ОУ /2016 г/ . Ответникът е материално-правно
легитимиран по отношение на сумите за дялово разпределение съгласно чл.36 от ОУ /2016 г/
.
Отмяната на методиката за дялово разпределение с решение №4777 от 13.04.2018 г по
адм.дело №1372/16 г на ВАС, III Отделение съгласно чл.195 ал.1 АПК има действие от деня
на влизане на съдебното решение т.е. няма обратна сила и е неотносимо към по-голяма част
от процесните вземания . Въззивникът не е доказал , че – само за част от м.04.2018 г - при
липса на действаща методика би дължал по-малки като размер суми . Напротив , при
изчисления основани на липса на дялово разпределение по правило въззивникът би дължал
по-големи суми . Чл.192а АПК е неотносим по настоящото дело .
Възраженията на ответника , че не му е доставена топлинна енергия остават недоказани. .
Според нормативната уредба сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване
са обща етажна собственост - чл.140 ал.З от ЗЕ и представляват съвкупността от
топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната
станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални
разпределителни линии /§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2 за топлоснабдяването, съответно §1,
т.З от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването/. Етажните собственици са длъжни
сами да поддържат тези инсталации в подходящо за експлоатация състояния.
Монтираните отоплителните тела са собственост на собствениците на имотите, които се
топлоснабдяват и именно те имат задължението да ги поддържат в годно за експлоатация
състояние. Следователно ищцовото дружество няма задължение да извършва ремонт или
6
подмяна на отоплителни тела в топлоснабдяваните имоти или ремонт на сградни
инсталации. Поддържането им в изправно състояние е задължение на съответния
собственик. Предвид горното тези възражения са неоснователни .
СТЕ доказва извършване на законосъобразно дялово разпределение от третото лице . След
като ЕС и третото лице са продължили договорните си отношения и за процесния период не
е необходимо представяне на писмен договор .
Налага се изводът , че основното решение на СРС е правилно и трябва да бъде потвърдено в
обжалваната част .
С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са деловодни разноски в размер на 100 лева
юрисконсултско възнаграждение .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №501 от 11.01.2023 г постановено по гр.д.№12406/2022 г на
СРС , 168 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание
чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Топлофикация София” ЕАД
ЕИК ******* , гр.София срещу Г. Й. К. ЕГН ********** от гр.София , че същият дължи
сумата от 6299,86 лева – цена на незаплатена топлинна енергия за апартамент №39 в
гр.София ж.к.******* за периода м.05.2018 г – м.04.2020 г ; ведно със законната лихва върху
посочената главница от 20.09.2021 г до окончателното изплащане на сумата ; сумата от
1015,53 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 15.08.2017 г – 07.09.2021
г и сумата от 50,90 лева за дялово разпределение за периода м.08.2018 г – м.04.2020 г ,
ведно със законната лихва върху посочената главница от 20.09.2021 г до окончателното
изплащане на сумата ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК №13320 от 29.09.2021 г по ч.гр.д.№54514/21 г на СРС , 168 състав ; както и К. е осъден
да заплати на “Топлофикация София” ЕАД сумата от 541,67 лева разноски пред СРС и
196,62 лева разноски в заповедното производство .
ОСЪЖДА Г. Й. К. ЕГН ********** от гр.София да заплати на “Топлофикация София” ЕАД
ЕИК ******* гр.София сумата от 100 лева разноски пред СГС .
Решението е постановено при участието на “Т.С.” ЕООД ЕИК ******* гр.София като трето
лице помагач на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ******* .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8