Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 30.07.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо
Гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА БОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
СВИЛЕН СТАНЧЕВ
като разгледа докладваното от
съдия Чеуз ч.гр.д. № 9 703 по описа на съда за 2019 г., констатира
следното:
Производството е по реда на чл. 436 вр.
чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Образувано е по жалба на ЗАД „ОЗК – З.“ АД
срещу действие на частен съдебен изпълнител рег. № 921 – С.П.на Камарата на ЧСИ
по изп.д. № 633/2019, изразяващо се в постановяване на отказ за намаляване на
размера на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на
240 лева и отказа да се редуцира таксата
по чл. 26 от ТТР на ЗЧСИ.
В жалбата се твърди, че постановлението на
ЧСИ е незаконосъобразно, тъй като размерът на адвокатското възнаграждение било
завишено и не отговаряло на фактическата и правна сложност на делото респ. не
били налице условията за кумулиране на адвокатско възнаграждение за образуване
на изпълнително производство с такова за процесуално представителство респ.
оспорва се основата, на която е изчислена пропорционалната такса по т. 26 от ТР
на ЗЧСИ.
Позовавайки се на нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, жалбоподателят
моли адвокатското възнаграждение да бъде намалено поради прекомерност.
В срока по чл. 436, ал.3 ГПК е постъпило
писмено възражение от взискателя, с които жалбата е оспорена.
Частният съдебен изпълнител е депозирал и мотиви, според които
жалбата е неоснователна.
Съдът, след като обсъди доводите на
жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено
следното:
Изпълнително дело № 633/2019 г. по описа на ЧСИ рег. № 921 – С.П.,
на Камарата на ЧСИ е образувано по молба на „ДЗИ – Общо З.“ ЕАД чрез адв. А.Б.,
с приложено към молбата пълномощно, въз основа на изпълнителен лист от 23.04.2019
г. на СРС, 33 състав по гр.д. 66643/2018 г., по който жалбоподателят е осъден
да заплати на взискателя сумата от 274, 82 лв. – главница по застрахователно
обезщетение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.10.2018 г. и
сумата от 410 лв. – разноски.
Взискателят е подал молба за събиране на горните суми. В молбата
се съдържа искане за събиране и на адвокатско възнаграждение за изпълнителното
производство в размер на 240 лв. с ДДС.
На 17.05.2019 г. съдебният изпълнител е изпратил на длъжника
покана за доброволно изпълнение, получена от длъжника на 20.05.2019 г. , видно
от стореното отбелязване в изпълнителното дело /стр.6/.
На 14.06.2019 г. взискателят е поискал от ЧСИ да извърши справка
относно притежаваните от длъжника банкови сметки.
С разпореждане от 17.06.2019 г. на ЧСИ е разпоредено налагането на
запор на длъжника върху банковите му сметки.
С постановление от 17.06.2019 г. ЧСИ е присъединил за събиране в
производството допълнителен адвокатски хонорар от 72 лв. с вкл. ДДС.
На 24.06.2019 г. длъжникът с преводно нареждане е превел по сметка
на ЧСИ сумата за пълното погасяване на вземанията /стр.8/.
На 27.06.2019 г. с разпореждане на ЧСИ и на основание чл. 78 ал.5
от ГПК е отказано да се редуцира адвокатското възнаграждение по изпълнителното
дело.
При така установеното от фактическа
страна, съдът достига до следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав приема, че
жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата е
основателна.
В разпоредбата на чл. 435, ал.2 ГПК са
посочени изрично подлежащите на обжалване от длъжника действия на съдебния изпълнител.
В случая се касае за разноски, а този въпрос се поставя във всяко съдебно
производство, предвид уредбата на материята в общите правила на ГПК. Съдебният
изпълнител по образуваното пред него изп.д. № 633/2019 г., по искане на длъжника
/настоящ жалбоподател/ се е произнесъл с постановление, с което е отказал да
редуцира адвокатското възнаграждение на взискателя, което постановление подлежи
на обжалване пред съда, в приложение на общия принцип за разпределение на
отговорността за разноски съобразно дадената защита/санкция за страните в
процеса.
В чл. 78, ал. 5 от ГПК е предвидена
възможността да се иска намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение.
При проверка за законосъобразността на отказа
на съдия-изпълнителя, съдът съобрази разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК и намира
следното:
В хода на изпълнителното производство в
първоначалната молба, с която е сезиран ЧСИ рег. № 921 на Камарата на ЧСИ, процесуалният
представител на взискателя не е поискал извършване на конкретни изпълнителни
действия. Същото не е сторено и с последващата молба на взискателя, с която е
заявено искане за събиране на информация относно наличните банкови сметки на
длъжника. С изпратената и получена покана за доброволно изпълнение на длъжника
е поканен с двуседмичен срок от получаването й да заплати посочените в поканата
суми. Длъжникът е изпълнил това свое задължение изцяло след срока за доброволно
изпълнение.
Според нормата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело се
дължат 200 лева, а за процесуално представителство, защита и съдействие и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – ½ от
размерите по чл. 7, ал. 2. Определен по този начин, размерът на дължимото адвокатско
възнаграждение за действия, свързани със събиране на вземането възлиза на 150
лева (чл. 10, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г.).
С оглед на обстоятелството, че длъжникът в изпълнителното
производство е заплатил дължимата сума липсва основание за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение за извършване на действия респ.
процесуално представителство. Не може да бъде споделен доводът на взискателя,
че процесуалната му активност по делото се изразявала в посочване на способ за
изпълнение с последваща молба доколкото посочването на метод/способ за
изпълнение е част от необходимите реквизити на молбата, с която се инициира
изпълнителния процес по арг. на чл. 426 ал.2 от ГПК и същото не може да се
причисли като действие по повод водене на делото. Самото изпълнително
производство, от своя страна, не се отличава с обемност и не притежава
фактическа или правна сложност, които да обосноват основателност на претенция
за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуална защита и съдействие,
вън от дължимото за образуване на изпълнителното производство.
Настоящият съдебен състав намира за незаконосъобразен отказът на
ЧСИ да редуцира адвокатското възнаграждение до размера на 240 лв. с вкл. ДДС,
поради което в тази част постановлението на ЧСИ следва да бъде отменено.
Длъжникът
оспорва начинът на изчисление
на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. В изготвената на 25.06.2019 г. сметка от
ЧСИ е посочено, че таксата по т. 26 от ЗТТР към ЗЧСИ, изчислена върху
материален интерес от 704, 06 лв. възлиза на сумата от 70,18 лв. без ДДС.
Съобразно т. 26 от ТТР към ЗЧСИ са посочени пропорционалните такси за парично
вземане. Настоящият съдебен състав намира, че „паричното вземане“ по смисъла на
цитираната разпоредба съставлява сумата, формирана като сбор на сумите,
посочени в изпълнителния лист, за събиране на което е инициирано изпълнителното
производство и размерът на законната лихва, дължим от определената начална дата
в изпълнителния лист до датата на изплащане на главницата респ. посочени в запорното
съобщение. Въпрос на проста аритметична операция е да изчисли, че паричното
вземане възлиза на 704, 67 лв. /274, 82 + 19, 85 + 410/ . Субективната
увереност на длъжника, заявена в жалбата му, че в тази основа е включено и
адвокатското възнаграждение на взискателя за изпълнителното производство не
намира обективна подкрепа в материалите по делото. Съобразно б. „б“ на чл. 26
от ТТР към ЗЧСИ при вземане от 100 до 1000 лв. таксата е в размер на 10
лв. + 10 на сто за горницата над 100 лв., което на посочената по-горе основа
възлиза на сумата от 70,47 лв. без ДДС. Поради което същата е правилно
изчислена и в тази част жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без
уважение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК *******разпореждане
от 27.06.2019 г. на ЧСИ 921 – С.П.по изп.дело 633/2019 г. в частта за горницата
над 240 лв. с ДДС до присъдената сума от 312 лв. с ДДС за разноски за
адвокатско възнаграждение на взискателя.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата й част.
Решението е окончателно с оглед чл. 437 ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.