О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 758
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
на двадесет и пети февруари,
две хиляди и двадесета година,
в закритото заседание,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛЯ БЕЛЕВА
мл.с. ВАНЯ ВАНЕВА
Секретар: -
Прокурор:-
като разгледа въззивно
гражданско дело №515 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ на МВР – София, чрез
юрисконсулт Иванова против Решение №3687 от 19.12.2019г. по гр.д.№4668/2019 г.
по описа на Бургаския районен съд, с което дирекцията е осъдена да заплати на С.Г.Ц.
сумата от общо 1274,47 лв., представляваща нетния размер на допълнително
възнаграждение за 187 ч. извънреден труд за периода от 11.06.2016г.
до 11.06.2019г., представляващи разликата между реално положения от него нощен
труд за периода и преизчисления такъв с коефициент 1,143, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 11.06.2019г. до окончателното плащане; ведно
със сумата от 157,94 лв. – обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода от 30.07.2016г. до 11.06.2019г., както и сумата 294,54
лв. – разноски на ищеца, а по сметка на РС Бургас сумата от 100,98 лв- за държавна
такса и 200 лв.-възнаграждение на вещо лице.
Въззивникът изразява недоволство от постановеното
решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което
искът да бъде отхвърлен.
Твърди се, че решението на
БРС е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Твърди
се, че неправилно е уважена претенцията на ищеца, положеният от него нощен труд
да бъде преизчислен по правилата на КТ и Наредбата за структурата по
организацията на работната заплата, съгласно които нощният труд се преизчислява
по коефициент 1,143. Твърди се, че положеният от ищеца нощен труд, дежурство,
времето за отдих и почивка са били отчитани ежемесечно и заплатени съобразно правилата
на действалите към процесния период Наредба №8121з-407/11.08.2014г., Наредба
№8121з-407/2004г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №8121з-908/02.08.-2018г.
за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Твърди се, че положеният от ищеца нощен
труд своевременно е отчетен и заплатен, като заплащането е извършено съгласно
действалите специални нормативни актове.
Излагат се подробни съображения, че в случая не е
налице празнота в нормативната уредба, за да се обоснове препращане по аналогия
към Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй като е
налице специална законова регламентация, която предвижда друг ред за отчитане и
заплащане на нощния труд, положен от държавните служители по чл.142, ал.1, т.1
от ЗМВР и не следва да се извършва приравняване с коефициент от 1,143.
Според въззивника, за да бъде заплатен извънреден
труд, той следва фактически да е положен, а в случая ищецът не е полагал нощен
труд извън нормативно установеното работно време. Посочва се съдебна практика в
подкрепа на тази теза. Развити са подробни съображения. Претендират се
разноски за двете съдебни инстанции.
В законния срок е постъпил отговор на
въззивната жалба от въззиваемия С.Г.Ц.,
представляван от адв.И.И.. С него жалбата се оспорва като неоснователна.
Въззиваемият счита, че обжалваното решение е правилно и обосновано, поради
което моли да бъде потвърдено. Преповторени
са доводите, изложени в исковата молба, въз основа на които страната обосновава
претенцията си, като е изведен извод, че възраженията на въззивника са
необосновани. Развити са пространни съображения, включително относно
формираната до този момент съдебна практика, като намира за правилна тази,
която е в подкрепа на тезата на въззиваемата страна. Не се ангажират доказателства.
Претендират се разноски за въззивната инстанция. Представено е пълномощно.
На основание чл.267 от ГПК съдът извърши проверка относно допустимостта на жалбата:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на
обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощен
представител на страна, която има правен интерес да обжалва решението. Жалбата
отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима.
Отговорът е подаден
своевременно от надлежно упълномощен адвокат.
Страните нямат
доказателствени искания.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен
съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ делото в съдебно заседание, насрочено за 16.03.2020г.
от 10.00ч.
ДОКЛАДВА въззивната жалба и отговора, както и
останалите въпроси по чл.267 ГПК съобразно обстоятелствената част на настоящото
определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.