РЕШЕНИЕ
№ 3544
гр. София, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ЕМ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20251110209072 по описа за 2025 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ЕМ. РАНГЕЛОВА като разгледа
докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно наказателно дело № 20251110209072
по описа за 2025 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по депозирана жалба от „***“ ЕООД, с *********, срещу
наказателно постановление (НП) № 826809-F818644/14.05.2025г., издадено от ***, на
длъжност Изпълнителен директор на Национална агенция за приходите, с което на
жалбоподателя, на основание чл.97а, ал. 4 от Закона за хазарта (ЗХ) е наложена имуществена
санкция в размер на 50 000 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от ЗХ.
В депозираната жалба се твърди, че НП е издадено при нарушение на материалния и
процесуалния закон. На първо място се сочи, че е налице нередовна процедура по връчване
на АУАН, тъй като лицето, на което е бил връчен не е било упълномощено да го получи. На
второ място се оспорва датата на извършване на нарушението, като се твърди, че същата е
предполагаема, а не е точно определена. В тази връзка посочва още, че не е изключена
възможността настройките да са били преконфигурирани. На трето място, в жалбата се
твърди липса на компетентност. На четвърто място се твърди, че нито в АУАН нито в НП е
посочено мястото на извършване на нарушението. По материалната законосъобразност на
акта, в жалбата се твърди, че констатацията е извършена след достъп до вътрешната
инфраструктура на предприятието и че тази инфраструктура не е и не може да се
квалифицира като част от Електронна съобщителна мрежа. Допълнено е, че тази
1
инфраструктура не попада в дискрецията на органите по приходите при проверки по реда на
ЗХ. В жалбата се твърди, че санкционираното дружество е взело навременни мерки, като
домейнът не може да се достъпи от територията на България. С тези аргументи намира
обвинението за недоказано. Твърди се още, че проверяващите неправилно са посочили в
протокола, че са достъпили през външни DNS. Жалбоподателят е посочил в жалбата, че не е
налице субект на нарушението, тъй като същото е констатирано след крайна точка. Намира
за неправилна преценката на наказващия орган относно приложимостта на чл. 28 от ЗАНН.
С тези аргументи се иска отмяна на НП, а в условията на евентуалност, при условие, че
съдът приеме за доказано извършването на нарушението да приложи чл. 28 ЗАНН.
Отправена е претенция и за присъждане на сторените в хода на производството разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят „***“ ЕООД, редовно призован, представлява се
от адв. А. С., който в хода на съдебните прения моли за отмяна на НП, намирайки го за
незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения и недоказаност
на обвинителната теза. Отправя искане за присъждане на разноските, сторени в хода на
производството.
Въззиваемата страна – Изпълнителен директор на НАП, редовно призован, се
представлява от юрк. ***, който в хода на съдебните прения отправя искане до съда да
потвърди НП и да отхвърли жалбата като неоснователна. Отправя претенция за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските,
претендирани от жалбоподателя.
Съдът, като взе предвид приобщените и събраните по делото доказателства, като оцени
същите, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
На 20.06.2024 г., Изпълнителният директор на НАП, със свое решение № Р-ЦУ-120 от
20.06.2024 г., на основание чл. 17, ал. 1, т. 9 от ЗХ, разпоредил в срок от три дни да бъде
преустановено организирането на хазартни игри на посочени интернет страници, по
отношение на които липсва действащ лиценз за територията на Република България
съгласно Закона за хазарта, а именно: https://icebet.casino; https://www.icebet. casino;
https://verdecasino.com;https://www.verdecasino.com;https://verdecasino.de.com;https://www.verdecasino.de.com;https://verdecasino.eu.com;https://www.verdecasino.eu.com;https://verde-
casino.gr; https://www.verde-casino.gr; https://verdecasino-pt.com; https://www.verdecasino-
pt.com; https://34verdecasinol 027.com; https://www.34verdecasino 1027.com;
https://44verdecasino
1041.com;https://www.44verdecasino1041.com;https://verdecasino.org;https://www-
.verdecasin.org;https://verdeloro.com;https://www.verdeloro.com;https://verdecasinos.com;https://www.verdecasinos.com;
https://verdecasino-offers.com: https://www.verdecasino-offers.com:
https://westcasino.com;https://www.westcasino.com;https://www.granloto.com;https://granloto.com;
https://www.bovbet72.com и https://bovbet72.com. На 21.06.2024 г., Решението било
публикувано на интернет страницата на НАП.
Тъй като решението не било изпълнено в тридневния срок по чл. 17, ал. 6 от ЗХ,
изпълнителният директор на НАП подал искане до председателя на Софийски районен съд
да постанови всички предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни
мрежи и/или услуги, да спрат достъпа до описаните в Решение № Р-ЦУ-120 от 20.06.2024 г.
на изпълнителния директор на НАП интернет страници. Въз основа на отправеното искане,
Председателят на Софийски районен съд издал Разпореждане № РД-30-101 от 10.07.2024 г.,
с което било разпоредено всички предприятия, предоставящи обществени електронни
съобщителни мрежи и/или услужи в срок до 24 часа от публикуване на същото на интернет
страницата на НАП да спрат достъпа от територията на Република България до следните
интернет страници и нейните домейни - https://icebet.casino; https://www.icebet. casino;
https://verdecasino.com;https://www.verdecasino.com;https://verdecasino.de.com;https://www.verdecasino.de.com;https://verdecasino.eu.com;https://www.verdecasino.eu.com;https://verde-
casino.gr; https://www.verde-casino.gr; https://verdecasino-pt.com; https://www.verdecasino-
2
pt.com; https://34verdecasinol 027.com; https://www.34verdecasino 1027.com;
https://44verdecasino
1041.com;https://www.44verdecasino1041.com;https://verdecasino.org;https://www-
.verdecasin.org;https://verdeloro.com;https://www.verdeloro.com;https://verdecasinos.com;https://www.verdecasinos.com;
https://verdecasino-offers.com: https://www.verdecasino-offers.com:
https://westcasino.com;https://www.westcasino.com;https://www.granloto.com;https://granloto.com;
https://www.bovbet72.com и https://bovbet72.com. На 12.07.2024 г. посоченото разпореждане
било публикуване на интернет страницата на НАП.
На 19.03.2025 г., Изпълнителният директор на НАП издал Заповед № 3-ЦУ-30-350 от
19.03.2025 г., с която било разпоредено извършването на проверка за изпълнението на
Разпореждане № РД-30-101 от 10.07.2024 г. на Председателя на Софийски районен съд, като
в обхвата на проверката попадало и санкционираното дружество. В изпълнение на
издадената заповед, свид. К. С. извършил проверка в офис на дружеството „***“ ЕООД. На
проверката присъствал и ***, който бил служител на дружеството. В хода на проверката бил
поискан достъп до мрежата на дружеството, като им бил предоставен достъп до Wi Fi мрежа
с наименование “***”. При въвеждане на интернет адрес през браузъра установили, че има
достъп до http://icebet.casino. Проверяващите инспектори съставили констативен протокол в
хода на проверката и изготвили веществени доказателства към него – фотоснимки.
Въз основа на констатираното в хода на проверката, свид. К. С. съставил АУАН №
F818644 от 22.04.2024 г., в който приел, че на 13.07.2024 г., санкционираното дружество е
нарушило разпоредбата на чл. 17, ал. 6, изр. шесто от ЗХ. На същата дата, АУАН бил връчен
на служител на дружеството – Хаджиосманов.
Срещу акта са постъпили писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, които
били взети предвид от административнонаказващия орган.
Въз основа на съставения АУАН, Изпълнителният директор на НАП издал обжалваното
№ 826809-F818644/14.05.2025г., издадено от ***, на длъжност Изпълнителен директор на
Национална агенция за приходите, с което на жалбоподателя, на основание чл.97а, ал. 4 от
Закона за хазарта (ЗХ) е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лева за
нарушение на разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от ЗХ.
По доказателствата:
Съдът прие установена фактическата обстановка въз основа на събраните и
приобщените в съдебното следствие доказателства и доказателствени средства, а именно:
гласни – показанията на свид. К. С. и свид. В. Д., както и писмени – заповед за извършване
на проверка, протокол от извършена проверка, писмени възражения по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН, разписки за връчване, решение на Изпълнителния директор на НАП, разпореждане
на Председателя на Софийски районен съд, пълномощно и другите писмени доказателства
приобщени на основание чл. 283 НПК, както и веществените доказателства - фотоснимки.
Съдът намира, че следва да кредитира показанията на свид. С., които са логично и
последователно изложени, непротиворечиви както вътрешно, така и с останалите
доказателства по делото и подкрепени изцяло от събраните по делото доказателствени
материали. От тези показания се установява, че свид. С., в качеството си на служебно лице –
орган по приходите е участвал в извършената проверка по изпълнение на разпореждането,
като възпроизвежда подробно всичко, което е констатирано и въз основа на което е приел, че
дружеството-жалбоподател не е изпълнило разпореждането, поради което е съставил и
АУАН.
Съдът намира, че следва да кредитира частично и показанията на свид. Д.. Пред съда
свидетелят заявява, че не помни дали служителите на НАП са искали достъп до интернет
или достъп до мрежата, като след поставен въпрос от процесуалния представител на
жалбоподателя заявява, че достъп е осъществен през WiFi, novatelguest, която е
3
предназначена да осигури достъп до интернет за външни на дружеството лица. Не се
потвърждават от останалите доказателства по делото твърденията на свидетел относно това,
че при изготвянето на протокола, проверяващ инспектор е заявил, че няма да вписват
обстоятелството, че публичните сървъри отговарят на изискванията. Поради тази причина
не кредитира същите.
Доколкото писмените доказателства се явяват обективен източник на информация и
потвърждават изцяло установените в АУАН и вписаните в обстоятелствената част на НП
обстоятелства, съдът намира, че следва да кредитира същите без да ги подлага на
самостоятелен и подробен доказателствен анализ.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от
правна страна:
Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество същата е
неоснователна.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Материалната
компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и компетентността на наказващия
орган по издаване на атакуваното наказателно постановление следват по силата на
заеманите към съответните дати на издаване на АУАН и на НП длъжности и правомощията,
делегирани им с разпоредбата на чл. 90 ЗХ. По отношение на съдържанието на АУАН и НП,
съобразно нормативно установени изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, съдът констатира,
че двата основни за производството акта имат нормативно установеното съдържание.
Мястото на нарушението, за което е наведено възражение в жалбата е изводимо от фактите,
доколкото става въпрос за изпълнение на разпореждане на съдебен орган, чието изпълнение
става по адреса на дейност на дружеството, поради което съдът не намира този пропуск за
съществен. По отношение на възражението, че е налице нередовна процедура по връчване
на АУАН, съдът намира същото за неоснователно, доколкото по делото е представено
пълномощно, съгласно което лицето, на което е бил връчен АУАН е овластено с права да
представлява дружеството пред НАП като във връзка с това представителство може да
получава документи, какъвто се явява и АУАН.
По отношение на възражението, че датата на извършване на нарушението е била
определена неправилно, съдът намира същото за неоснователно. Тъй като в процесния
случай става дума за изпълнение на задължение, което е обвързано с краен срок – 24 часа
след издаване на разпореждането на Председателя на Софийски районен съд,
неизпълнението на разпореждането след изтичането на този срок представлява
неизпълнение на задължението и датата след изтичането на срока е датата на извършване на
нарушението.
По материалната законосъобразност:
Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 6 ЗХ. актовете по ал. 1, т. 9 се публикуват на
интернет страницата на Националната агенция за приходите в деня на издаването им.
Лицата, за които тези актове се отнасят, се смятат уведомени в деня на публикуването. Ако в
тридневен срок от публикуването лицето не преустанови нарушението, изпълнителният
директор на Националната агенция за приходите подава искане до председателя на
Софийския районен съд да постанови всички предприятия, предоставящи обществени
електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат достъпа до тези интернет страници.
Председателят на Софийския районен съд или оправомощен от него заместник-председател
се произнася по искането в срок до 72 часа от постъпването му. Издаденото от съда
разпореждане се публикува на интернет страницата на агенцията в деня на получаването му.
Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са
длъжни да спрат достъпа до съответните интернет страници в срок до 24 часа от
публикуване на разпореждането на съда.
4
От обективна страна се установи, че на страницата на НАП са били публикувани както
решението на Изпълнителния директор на Агенцията, така и Разпореждането на
Председателя на Софийски районен съд, с което е разпоредено спирането на достъпа до
изчерпателно изброените интернет адреси. Срокът за изпълнение на това разпореждане е 24
часа. Проверката в офиса на санкционираното дружество, при която е констатирано, че
достъпът до http://icebet.casino е извършена на 22.04.2025 г., а разпореждането на
Председателя на Софийски районен съд е издадено на 10.07.2024 г. Съдът приема за
недоказани възраженията на жалбоподателя, че нарушението е установено чрез достъп през
вътрешната инфраструктура на предприятието. Видно от представените веществени
доказателства – фотоснимки, интернет адресът е достъпен чрез въвеждане на домейна на
сайта през интернет браузър. От дружеството не са представени никакви доказателства,
които да докажат подобно твърдение, поради което съдът го приема за неоснователно. Това
обстоятелство не се установи от показанията на свид. Д.. Предвид това, съдът намира, че
към датата на извършване на проверката не е изпълнило разпореждането на Председателя на
Софийски районен съд, за което следва да бъде санкционирано.
Съдът не може да се съгласи, че е приложим чл. 28 от ЗАНН, тъй като случаят не може
да се приеме за маловажен съгласно легалната дефиниция по § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН -
"Маловажен случай" е този, при който... неизпълнение на задължение от... или юридическо
лице към... или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на
задължение от съответния вид. Тук закъснението не е малко – повече от девет месеца.
Следва да се отчита, че въведеното задължение, което не е изпълнено е във връзка с
регулацията на хазарта, което има съществено отражение на степента на обществена
опасност, поради това, че неизпълнението му застрашава финансовите интереси на
държавата и установения разрешителен режим за осъществяване на такава дейност.
За неизпълнение на това задължение, разпоредбата на чл. 97а, ал. 4 ЗХ, предвижда, че
на предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги,
което не изпълни задължението си по чл. 17, ал. 6, се налага имуществена санкция в размер
от 50 000 до 200 000 лв. Когато нарушението е извършено повторно, санкцията е в двоен
размер. Доколкото липсват данни за повторност и отегчаващи отговорността обстоятелства,
съдът намира, че имуществена санкция, определена към минимума се явява справедливо
определен размер.
При така изложените съображения, НП следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
При този изход на делото, на осн. чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал НП, а това е Национална агенция за
приходите, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, тъй като наказващият
орган се представлява по делото от юрк. ***, в размер по чл. 37, ал. 1 от Закон за правната
помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед на това, че
делото не представлява висока фактическа и правна сложност, приключило е в две
заседания, съдът намира, че следва да определи юрисконсултското възнаграждение в
минимален размер от 100 лева, което жалбоподателят, следва да бъде осъден да заплати.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 826809-F818644/14.05.2025г., издадено
от ***, на длъжност Изпълнителен директор на Национална агенция за приходите, с което
5
на жалбоподателя, на основание чл.97а, ал. 4 от Закона за хазарта (ЗХ) е наложена
имуществена санкция в размер на 50 000 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 17, ал. 6
от ЗХ.
ОСЪЖДА жалбоподателя „***“ ЕООД, с ********* да заплати в полза на Национална
агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София град
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК по
реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6