ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.12.2025
година от 16:00 часа, за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните да се явят лично в насроченото открито съдебно заседание за
изслушване по реда на чл.59, ал.6 от СК и да представят доказателства за доходите си за
едно година назад, считано от датата на насроченото открито съдебно заседание.
Изготвя следния проектодоклад по делото:
Предявени са искове от Д. П. Б. срещу А. В. Т. за развод с правна квалификация чл.
44, т. 3, във вр. с чл. 49, ал. 1 и ал. 3 от СК – за прекратяване брака между страните с развод
като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга, съединен обективно с небрачен
иск с правна квалификация чл. 59, ал. 2 от СК – за упражняване на родителски права и
определяне на режим на лични отношения с неотглеждащия родител, по чл. 143 СК – за
издръжка на малолетния Д, считано от датата на депозиране на исковата молба в размер на
750 лева месечно, по чл. 56, ал. 1 СК за ползване на семейното жилище, по чл. 53 СК – за
възстановяване на предбрачното фамилно име.
Предявени са насрещни искове от А. В. Т. срещу Д. П. Б. с правна квалификация чл.
44, т. 3, във вр. с чл. 49, ал. 1 и ал. 3 от СК – за прекратяване брака между страните с развод
като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпругата, съединен обективно с
небрачни искове с правна квалификация чл. 59, ал. 2 от СК – за упражняване на родителски
права и определяне на режим на лични отношения с неотглеждащия родител, по чл. 143 СК
– за издръжка на малолетния Д в размер на 400 лева, считано от дата на депозиране на
насрещния иск, както и по чл. 56, ал. 1 СК за ползване на семейното жилище, а в условията
на евентуалност е предявен иск по чл. 57, ал. 2 СК за осъждане на първоначалния ищец да
заплаща наем за ползване на семейното жилище в размер на 600 лева, считано от
изпълнение на решението в частта за ползване на семейното жилище, находящо се на адрес
гр. С, ул. „Д М“ № **, вх. **, ет. **, ап. **.
Първоначалният ищец Д. Б. твърди, че с А. Т. са сключили граждански брак на
08.09.2012 г., като от брака имат едно дете – Д А. Т., роден на 10.10.2014 г.. Твърди, че
бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, като отправя искане за неговото прекратяване по
вина на съпруга. Навежда доводи за брачни провинения на съпруга, изразяващи се в
упражняване на физическо и психическо насилие, липса на уважение, довели до
фактическата раздяла през м.02.2023 г.. Отправя искане родителските права спрямо
малолетното дете да бъдат предоставени на майката, при която да бъде определено
местоживеенето, да бъде определен режим на лични отношения с неотглеждащия родител,
както и последният да бъде осъден да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 750
лева, считано от датата на подававане на исковата молба в съда. Наведени са доводи, че
първоначалният ищец разполага с по-добри родителски качества. Претендира ползване на
семейното жилище. Отправя искане за възстановяване на предбрачното фамилно име – Б..
Претендира направените по делото разноски.
В срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от А. Т. и са предявени
насрещни искове. Не оспорва иска за прекратяване на брака като дълбоко и непоправимо
разстроен, но претендира, че вина за това носи съпругата. Оспорва изложените в исковата
1
молба твърдения за брачни провинения на съпруга, като излага твърдения за такива на
съпругата – изневяра, липса на уважение към другия съпруг, психическо насилие, липса на
финансова подкрепа за семейството от нейна страна. Твърди, че фактическата раздяла е
настъпила през м.02.2023 г.. Оспорва предявените небрачни искове като неоснователни и
отправя искане родителските права спрямо малолетното дете да бъдат предоставени на
бащата, при когото да бъде определено местоживеенето, да бъде определен режим на лични
отношения с неотглеждащия родител, както и последният да бъде осъден да заплаща
месечна издръжка на детето в размер на 400 лева. Навежда доводи, че разполага с по-добър
родителски капацитет. Претендира ползване на семейното жилище, находящо се на адрес гр.
С, ул. „Д М“ № **, вх.**, ет. ***, ап. **. В случай, че ползването на семейното жилище
предоставено на майката, претендира последната да бъде осъдена да заплаща наем в размер
на 600 лева. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата по насрещните искове оспорва същите като
неоснователни. Оспорва изложените твърдения в насрещния иск, респективно в отговора на
исковата молба.
УКАЗВА на страните, че по иска с правно основание чл. 44, т. 3, вр. чл. 49, ал. 1 и ал.
3 СК в тежест на всяка от тях е да докаже фактите и обстоятелствата, на които основава
твърдението си за дълбоко и непоправимо разстройство на брака, съответно за брачната
вина.
УКАЗВА на страните, че следва да предявят всички основания за дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, като ги предупреждава, че непосочени основания,
настъпили и станали им известни до приключване на устните състезания, не могат да
послужат като основание за предявяване на нов иск за развод.
УКАЗВА на страните, че по иска с правно основание чл. 59, ал. 2 СК следва да
докажат своята пригодност като родител, полаганите до момента преки и непосредствени
грижи за детето, както и интереса на последното родителските права да се упражняват от
майката, респ. от бащата.
УКАЗВА на страните, че по иска с правно основание чл. 143 СК следва да докажат
нуждата от издръжка в претендирания размер и възможността на другия родител да я
предоставя в този размер.
УКАЗВА на страните, че по иска с правно основание чл. 56, ал. 1 СК следва да
докажат, че имат жилищна нужда и че семейното жилище не може да се ползва поотделно
от съпрузите.
УКАЗВА на ищеца по насрещния иск с правно основание чл. 57, ал. 2 от СК, че в
негова тежест е да докаже, че е титуляр на правото на собственост върху недвижимия имот –
семейното жилище, както и стойността на наема относно ползването му от ответника по
насрещния иск.
ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че страните са родители на Д
А. Т., роден на 10.10.2014 г., че фактическата раздяла между съпрузите е настъпила през
м.02.2023 г., както и че апартамент, находящ се на адрес гр. С, ул. „Д М“ № **, вх. **, ет. **,
ап. **., има характер на семейно жилище.
2
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по
делото.
ДА СЕ ИЗИСКА служебно справка от НАП, съответно от НОИ, която да бъде
представена най-късно седмица преди насроченото съдебно заседание, по отношение на
данни относно сключени трудови договори, размер на доходи и данни за самоосигуряващи
се лица по отношение на двете страни за период от 29.10.2024 г. до момента на изготвяне на
справката, като оставя без уважение искането на ответника за изискване на информация за 5
години назад като неотносимо.
ОТЛАГА произнасянето по останалите доказателствени искания след изслушване на
страните по чл. 59, ал. 2 СК.
ЗАДЪЛЖАВА компетентните Дирекции „Социално подпомагане“ /Д „СП“/ по
местоживеене на детето и родителите да изготвят актуални социални доклади актуални
социални доклади до дата на съдебното заседание. Указва на компетентните Д „СП“, че в
социалните доклади следва да бъдат застъпени констатации за жилищните условия на
родителите (след посещение на жилищата им), за техния родителски капацитет и
връзката на всеки от тях с детето, констатации за обкръжаващата среда на родителите,
трудова им заетост, работно време, подкрепяща среда, роднински и приятелски кръг,
наличие на фактори при родителите, които поставят детето в риск, отношението на
детето към всеки от родителите му.
Съдът приканва страните към сключване на СПОРАЗУМЕНИЕ, МЕДИАЦИЯ ИЛИ
ИЗВЪНСЪДЕБНО ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА. Указва на същите, че за
постигане на съдебно споразумение, следва да се явят лично в съдебно заседание, както и че
при постигане на споразумение същото ще се разгледа и приключи в едно съдебно
заседание, както й че дължимите за производството държавни такси са по-ниски.
Разяснява на страните, че при сключване на споразумение, медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора същите ще запазят добрия тон помежду си,
което е и от съществено значение за ОПАЗВАНЕ ИНТЕРЕСИТЕ НА ТЕХНИТЕ ДЕЦА.
Разяснява на страните, че медиацията е доброволна и поверителна процедура,
регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за извънсъдебно разрешаване на
спорове, при която трето, специално подготвено и неутрално лице - медиатор, подпомага
страните да постигнат споразумение. Медиацията може да бъде започната по инициатива на
страните във всеки един етап на висящото пред СРС или СГС производство, но с оглед
интереса им е най-добре това да стане възможно най-рано.
Процедурата по медиация е:
бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура. Моментът на
окончателното решение при медиацията не зависи от ограничените ресурси на съдебната
институция, а страните са в състояние да го определят;
доброволна - по всяко време страната може да напусне процедурата, ако прецени, че
продължаването й не е в неин интерес;
поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не узнава споделеното от
страните по време на провеждането й;
3
свобода при определяне на решението - в процеса на преговори с помощта на
медиатор страните могат да намерят удовлетворяващо ги решение на спора. като са
свободни да определят решението на всички или част от спорните помежду им въпроси, без
да са обвързани от типичните за съдебното производство формални критерии и предписани
рамки на намеса в техните отношения;
взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията страните могат да открият
корена на проблема помежду си; могат спокойно да споделят с медиатора притесненията си,
което не могат да направят свободно в съда; разпознавайки интересите си, страните са в
състояние да възприемат най-благоприятния път за тяхната реализация; по пътя на
взаимните отстъпки същите могат да постигнат повече и от най-доброто съдебно решение,
тъй като осъзнатото задължение предпоставя и доброволното му изпълнение;
спестяваща средства - отпада нуждата от участие в процеса на вещи лица, на
свидетели, обуславящо допълнителни разноски.
В процедурата по медиация могат да участват и адвокатите на страните, а в случай на
необходимост страните могат да получат експертно мнение по спорни въпроси, изискващи
специални знания.
Ако страните не постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат да се върнат към
съдебното производство.
Указва на страните, че за намиране на решение на спора си те могат да използват
процедура по медиация към Център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://mediator.mjs.bg.
Указва на страните, че могат да ползват услугите на действащия по Програма
„Спогодби “ към Софийския районен съд Център за спогодби и медиация, които към
момента се предоставят безплатно за страни по висящи пред Софийския районен съд дела.
За повече информация и връзка с координаторите на Програма ’’Спогодби ” страните могат
да се обърнат към Мариана Николова на тел. 02/8955 423, мобилен телефон: 0889 515 423,
електронна поща: ********@***.*******, адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, ет. 2,
ст. 204.
Да се изпрати на страните препис от настоящото определение, а на ищеца по
насрещната искова молба – и препис от отговора на насрещната искова молба.
Указва на ищците, че следва да се яват лично в първото по делото съдебно заседание,
като при неявяване без уважителна причина и непредставяне на доказателства за наличие на
такава производството ще бъде прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4