№ 150
гр. Ботевград, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VIII-МИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:****
при участието на секретаря ****
като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20241810101418 по
описа за 2024 година
Производство е по чл. 140 ГПК.
Образувано е по редовна и допустима искова молба искова молба на 1. С. Х. В., ЕГН:
**********, 2. Н. Д. В., ЕГН: **********, 3. Х. Д. В., ЕГН: **********, първите тримата
като наследници на **** Н. В., ЕГН: **********, починал на 05.11.2020 г.; и 4. С. М. В.,
ЕГН: **********, 5. Б. В. Н., ЕГН: **********, 6. М. В. Н., ЕГН: **********, последните
трима като наследници на ***** Н. В., ЕГН: **********, починал на 04.11.2021 г.; като ****
Н. В. и ***** Н. В. били наследници на баща им ******, починал 02.10.1978 г., който пък
бил наследник на баща си *****, починал 01.12.1922 г.; всички ищци със съдебен адрес: гр.
*****, надпартерен, чрез адв. Ю. С., САК; срещу 1. Г. В. Г., ЕГН: **********, и 2. М. В. Г.,
ЕГН: **********, двамата ответници с гр. Ботевград, *****, с правно основание чл. 124, ал.
1 и чл. 537, ал. 2 ГПК.
В исковата молба (ИМ) на ищците се твърдят, че ответниците не били собственици на
реална част от поземлен имот с идентификатор № ***** по КККР на гр. Ботевград,
одобрени със Заповед № РД-18-49/13.10.2011 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Ботевград,
ул. „*****“, с площ от 894 кв. м., вид на територията: урбанизирана, начина на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м.), № по предходен план ******, кв. 74, парцел X, при
съседи: поземлени имоти с идентификатори; № ******, № *****, № 0*****; № *****, №
******, № *****; която реална част от този имот била идентичен с отразения в Скица №
15-1348352/19.11.2022 г. на СГКК – София област, н. и. с предходен кадастрален
идентификатор № *******, по КККР на гр. Ботевград, одобрени със Заповед № РД-
1849/14.10.2011 г. на ИД на АГКК, гр. Ботевград, ул. „*****“, площ от 216 кв. м., територия:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м) номер по предходен
план ******, кв. 74, парцел X, при съседи: № ******, № ******, № *****, № *****; който
имот с идентификатор ******* съгласно Констативен нотариален акт (КНА) за собственост
на н. и. № 120, т. II, рег. № 2520, нот. д. № 310/07.07.2008 г. на нот. *****, рег. № 408 на НК,
р-н на д-е БРС, попадал в поземлен имот пл. № 1454, кв. 74, по плана на в. з. „Зелин“, гр.
Ботевград, с площ от нот. д. № 310/07.07.2008 г. на нот. ***** кв. м., при съседи: имот с пл.
№ 1669, № ******, № ******, № 1401, № 1401а, който имот участвал със: (а) 483 кв. м. в
******, кв. 74 по плана на същ. гр. с урегулирана площ от 1023 кв. м., неуредени сметки по
1
регулация, при съседи: улица, *****, УПИ VI-***** УПИ XIII-***** и УПИ XIV-******; (б)
405 кв. м. в *****, кв. 74 на същ. гр. с урегулирана площ от 1160 кв. м., с неуредени сметки
по регулация, при съседи: УПИ X-******, УПИ VII-***** УПИ VII-***** и УПИ VI-***** и
******; (в) 198 кв. м. в УПИ X-******, кв. 74 по плана на същ. гр., с урегулирана площ от
868 кв. м. с неуредени сметки по регулация, при съседи: улица, УПУ IX-*****, УПИ VIII-
******, УПИ VII-***** и *****.
Ищците молят Ботевградският районен съд (БРС) да приеме за установено по
отношение на ответниците, че същите не са собственици на така описания по-горе н. и. с
предходен идентификатор ******* (чл. 124, ал. 1 ГПК) и да отмени Нотариален акт за
собственост на н. и., придобит на основание наследствено и давностно владение ****** на
н-с *****, рег. № 4809, р-н на д-е БРС, вписан в СВп към БРС с вх. рег. № 2345/24.08.2022 г.,
акт. № 58, т. 9, в частта, с която ответниците са били признати за собственици на процесния
н. и. ******* (чл. 537, ал. 2 ГПК).
От фактическа страна ищците заявяват по-конкретно следното:
С. Х. В. (съпруга), Н. Д. В. (син) и Х. Д. В. (син) били наследници на по закон при
равни дялове на **** Н. В., починал на 05.11.2020 г. С. М. В. (съпруга), Б. В. Н. (син) и М.
*****о Н. (син) били наследници по закон при равни дялове на ***** Н. В., починал на
04.11.2021 г. **** Н. В. и ***** Н. В. били синове и наследници по закон на ******,
починал на 02.10.1978 г. Бащата на последният бил *****, починал на 01.12.1922 г. бил
собственик на редица н. и. в гр. Ботевград, които било национализирани и реституирани по-
късно по реда на ЗСПЗЗ, в частност и на процесния н. и., описан по-горе.
С Решение № 9605/06.04.2001 г. на ПК в гр. Ботевград (влязло в сила на 19.04.2001 г.)
била възстановила правото на собственост а наследниците на ***** при съществуващи
реални граници на следните н. и.: (1) нива от 2.125 дка, находяща се в строителните граници
на същ. гр., в местността (квартал) „Власов дол“, имот № 1454, ******, кв. 74, части от
парцели XI, XII, I, X, XVI и улица от кадастрален план, изработен през 1987 г.; (2) от 0.700
дка в землището на същ. гр., местността „Чеканица“; (3) нива от 5 дка, в местността „Власов
рът“; (4) нива от 1.6 дка, находяща се в строителните граници на същ. гр., местността
„Побит камък“, имот № 3522 в кв. 70; (5) овощна градина от 2.5 дка, находяща се в
землището на същ. гр., местността „Зелин“.
Въз основа на решението на ПК на гр. Ботевград ищците се снабдили с КНА по нот.
д. № 310/07.07.2008 г. на нот. *****, описан подробно по-горе. С този КНА те били признати
за собственици на: (1) поземлен имот с пл. № 1454 по плана на в. з. „Зелин“, гр. Ботевград, с
площ от 1086 кв. м., също описан подробно по-горе; и (2) поземлен имот по пл. № ******,
кв. 74 по плана на в. з. „Зелин“, гр. Ботевград, който участвал с: (а) 240 кв. м. в УПИ I-1456,
кв. 74 от същ. пл. на същ. гр., урегулирана площ от 886 кв. м., неуредени сметки по
регулация; и (б) 799 кв. м. в УПИ XIV-******, кв. 74 от същ. пл., на същ. гр. Съгласно
комбинирана скица на Община Ботевград от 19.10.2022 г. тези имоти с планоснимачни
номера 1454 и ****** били идентични с възстановената нива от 2.125 дка. в м. „Власов дол“
съгласно решението на ПК.
Поземленият имот с пл. № 1454 бил заснет в КККР на гр. Ботевград, Заповед № РД-
18-49/14.10.2011 г., като два самостоятелни имота: (1) идентификатор *****, гр. Ботевград,
ул. „*****“, площ 965 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, НТП:
незастроен имот за жилищни нужди (Скица № 15-1348350/19.11.2022 г. на СГКК, София
област); и (2) идентификатор *******, гр. Ботевград, ул. „*****“, площ 216 кв. м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, НТП: незастроен имот за жилищни нужди
(Скица № 15-1348352/19.11.2022 г. на СГКК, София област).
При извършване на проверка в Община Ботевград във връзка с предприети мерки по
доброволна делба на н. и. ищците установили, че въз основа на ***** по нот. д. № 604/2022
г., описан по-горе, ответниците били признати за собственици на основание наследство и
давностно владение на УПИ X-******, кв. 74, по плана на в. з. „Зелин“, гр. Ботевград, с
урегулирана площ от 890 кв. м., който УПИ по действащата ККР на същ. гр. бил заснет като
поземлен имот с (1) идентификатор № *******, плот от 216 кв. м., и поземлен имот с (2)
идентификатор *****, с площ от 714 кв. м., гр. Ботевград, ул. „*****“, както и построена
върху същия (3) жилищна сграда с идентификатор № *****.1, гр. Ботевград, ул.
„Седемнадесета“ с предназначение еднофамилна жилищна сграда. Двата имота (с
идентификатори № ******* и *****) и жилищната сграда (с идентификатор *****.1) били
2
заснети като един имот с (нов) идентификатор № ***** с адрес в гр. Ботевград, ул. „*****“,
площ 894 кв. м., стар № ******, кв. 74, парцел X, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, НТП: ниско застрояване (до 10 м.), изменението било извършено със Заповед
за изменение на КККР № 18-7786/07.07.2023 г. на Началника на СГКК – Софийска област.
Независимо че били признати за собственици с последния КНА, ответниците –
според твърденията на ищците – не били владели имота с идентификатор № *******, нито
лично, нито чрез техни праводатели; още по-малко пък били манифестирали намерението си
за своене на вещта. Процесният имот бил съседен на друг имот, за който се признава от
ищците, че бил на ответниците: № *****. Последният имот бил ограден. Ищците твърдят, че
именно те са владели непрекъснато и необезпокоявано н. и. с идентификатор № ******* и са
плащали данъците му.
От правна страна ищците релевират следните доводи:
Всеки от ищците притежавал по 1/6 ид. ч. от процесния имот, придобит чрез
наследство и реституция (описани подробно по-горе), при което било налице интерес за тях
да предявят отрицателен установителен иск (ОУИ), с който да отрекат правото на
собственост върху същия н. и. с идентификатор № ******* на ответниците. Молят БРС да
уважи така предявеният ОУИ и същевременно да отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК
процесният ***** по нот. д. № 604/2022 г. на н-с *****, рег. № 4809, р-н на д-е БРС в частта,
с която ответниците са признати за собственици на н. и. с идентификатор № *******.
В представени писмени бележки от 07.05.2025 г. ищците доразвивате тезите си и
молят БРС да уважи исковете ми.
В отговора на ИМ (ОИМ) ответниците оспорват исковете изцяло.
На първо място, те твърдят, че именно те са собственици на процесния н. и.
Собствеността били придобили чрез давностно владение, което било започнато баща им,
техен наследодател *****, б. ж. на гр. Ботевград, който бил починал на 10.05.2017 г.
Първоначално ответниците твърдяха, че последният (баща им) владеел имота от 1965 г. до
деня на кончината си, а след това владението било продължено от ответниците. В о. с. з. на
12.11.2024 г. обаче ответниците уточняват, че имотът бил владян от баща им в периода от
19.08.1994 г. до 19.08.2004 г., като през 2022 г. те са упражнили правото му да се позоват на
придобивната давност. ***** бил изградил двуетажна жилищна сграда в процесния УПИ.
Прочее към датата на издаване на КНА, чиято отмяна се иска, именно ответниците били
собственици на н. и., придобит по давност и наследяване по закон. Именно за това, след
като се снабдили с този КНА, ответниците инициирали процедура по окрупняването в един
поземлен имот на н. и. с идентификатор № ******* и н. и. с идентификатор ***** ведно н.
и. с идентификатор № ***** по КККР на гр. Ботевград. Освен това процесния н. и. с
идентификатор № ******* никога не бил имал земеделски характер, никога не бил
включван в ТКЗС, поради което нямало как да бъде предмет на реституция по реда на
ЗСПЗЗ.
На второ място, ответниците оспорват, че имало, каквато и да била идентичност,
между н. и., за който са притежавали КНА, и този н. и., който бил реституиран с решение на
ПК – гр. Ботевград от 06.04.2001 г. На трето място, ответниците релевират доводи за
незаконосъобразност на решението на ПК, което било издадено при опорочена процедура по
чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ и чл. 13, ал. 5-6, чл.11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, като моли БРС да упражни косвен
съдебен контрол върху това решение.
Ответниците молят БРС да остави без уважение така предявените искове срещу тях от
ищците. Претендират се и разноски.
След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните
доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2-3 ГПК, Ботевградският районен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
3
По фактите:
С. Х. В. (съпруга), Н. Д. В. (син) и Х. Д. В. (син) са наследници на по закон при равни
дялове на **** Н. В., починал на 05.11.2020 г.: чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН. (Вж.
Удостоверение за наследници № 1538/09.07.2024 г., л. 15). С. М. В. (съпруга), Б. В. Н. (син) и
М. *****о Н. (син) са наследници по закон при равни дялове на ***** Н. В., починал на
04.11.2021 г.: чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН. (Вж. Удостоверение за наследници №
1188/04.10.2022 г., л. 16). **** Н. В. и ***** Н. В. са синове и наследници по закон на
******, починал на 02.10.1978 г.: чл. 5, ал. 1 ЗН. Бащата на последният е бил *****, починал
на 01.12.1922 г. Доко В. Доков е син на последния (*****) и е починал на 09.09.1959 г., без
да оставя низходящи или съпруга, при което е бил наследен от брат си – ******: чл. 8, ал. 1
ЗН. (Вж. Удостоверение за наследници № 1222/10.10.2022 г., л. 17-18).
С Решение № 9605 от 05.08.1994 г. и 06.04.2001 г. за възстановяване правото на
собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището
на гр. Ботевград от Поземлената комисия (ПК) в същия град е признала и възстановила
правото на собственост на наследниците на ***** в съществуващи стари реални граници на
следните имоти: (1) нива от 2.125 дка, находяща се в строителните граници на град
Ботевград, в местността (квартал) „Власов дол“ имот № 1454, ******, кв. 74, части от
парцели XI, XII, I, X, XIV и улица от кадастрален план, изработен от 1987 г.; (2) нива от
0.700 дка, находящ се в земището на гр. Ботевград в местността „Чеканица“; (3) нива от
5.000 дка, находящ се в местността „Власов рът“; (4) нива от 1.600 дка, находящ се в
строителните граници на гр. Ботевград, в местността „Побит камък“ имот № 3522 в кв. 70;
(5) овощна градина от 2.500 дка, находяща се в землището на гр. Ботевград в местността
„Зелин“. Видно от представения заверен препис, Решение № 9605 на ПК– гр. Ботевград е
влязло в сила на 19.04.2001 г. (л. 99-100).
Въз основа на влязлото в сила Решение № 9605/06.04.2001 г. на ПК – гр. Ботевград
наследодателите на ищците са се снабдили с КНА за собственост на недвижим имот № 120,
том II, рег. № 2520, дело № 310 от 2008 г., по описа на *****, вписана под № 408 на
Нотариалната камара с район на действие БРС (л. 22 и сл.). Със същия КНА **** Н. В. и
***** Н. В. са признати за собственици на следните н. и.:
(1) поземлен имот пл. № 1454 по плана на в. з. Зелин край гр. Ботевград, с площ от
1086 кв. м., който участва със: (а) 483 кв. м. в УПИ XII – 1469, 1454, кв. 74 по плана на в. з.
Зелин, с урегулирана площ от 1203 кв. м., с неуредени сметки по регулация; (б) 405 кв. м. в
*****, кв. 74 по плана на в. з. Зелин край гр. Ботевград, с урегулирана площ от 1160 кв. м., с
неуредени сметки по регулация; (в) 198 кв. м. в УПИ Х – ******, кв. 74 по плана на в. з.
Зелин край гр. Ботевград с урегулирана площ от 868 кв. м., с неуредени сметки по
регулация; и
(2) поземлен имот пл. № ******, кв. 74 по плана на в. з. Зелин край гр. Ботевград,
който участва със: (а) 240 кв. м. в УПИ І – 1456, кв. 74 по плана на в. з. „Зелин“ край гр.
Ботевград, с урегулирана площ от 886 кв. м., с неуредени сметки по регулация; (б) 799 кв. м.
в УПИ ХIV – ******, кв. 74 по плана на в. з. „Зелин“ край гр. Ботевград, с урегулирана площ
от 916 кв. м., с неуредени сметки по регулация.
От комбинирана скица за пълна или частична идентичност на поземлени имоти с
планоснимачни № 1454 и № ******, изд. от Община Ботевград, отдел „Териториално и
селищно устройство“ с изх. № 207 от 19.10.2022 г. (л. 24), се установява, че двата имота са
идентични с възстановената с Решение № 9605 нива от 2.125 дка, находяща се в
строителните граници на град Ботевград, в местността (квартал) „Власов дол“, имот № 1454,
******, кв. 74, части от парцели XI, XII, I, X, XIV и улица от кадастрален план, изработен от
1987 г. (Вж. № I, т. 1 от решението на ПК.)
Видно от същата комбинирана скица за пълна или частична идентичност на
поземлени имоти с планоснимачни № 1454 и ******, имот с пл. № 1454 участва в (а) УПИ
Х-****** със 180 кв. м., (б) УПИ ХІ-1454, 1469 с 486 кв. м., (в) УПИ XII-1454, 1469 с 486 кв.
м.; а имот с пл. № ****** – в (а) УПИ XVI-****** с 534 кв. м. и (б) УПИ 1-1456 с 250 кв. м.
Поземлен имот с пл. № 1454, съгласно процесната комбинирана скица, е заснет в
кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Ботевград като два
самостоятелни поземлени имота, както следва: (1) поземлен имот с идентификатор *****
4
по КККР, одобрени със Заповед РД-18-49/14.10.2011 г., с адрес на поземления имот: гр.
Ботевград, ул. „*****“, площ: 965 кв. м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, НТП: незастроен имот за жилищни нужди, видно от Скица № 15-1348350-
19.11.2022 г., издадена от СГКК – Софийска област; и (2) поземлен имот с идентификатор
******* по КККР, одобрени със Заповед РД-18-49/14.10.2011 г., с адрес на поземления имот:
гр. Ботевград, ул. „*****“, площ: 216 кв. м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, НТП: незастроен имот за жилищни нужди, видно от Скица № 15-1348352-
19.11.2022 г., издадена от СГКК – Софийска област (л. 25).
От приложеното Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 ДОПК на №
**********/15.11.2022 г. на Община Ботевград (л. 32) е видно, че за процесният имот
******* данъците са били дължими от ищците Б. В. Н., М. В. Н., С. М. В., С. Х. В., Х. Д. Н.
и са били платени към този период.
Г. и М. Г. са наследници (низходящи) на ***** (вж. Удостоверение за наследници от
13.06.2019 г., л. 73 гръб.) Въз основана на КНА № 48, том IV, рег. № 4809, дело № 604 от
2022 г. на нотариус № 371, *****, р-н на д-е БРС (л. 29 и сл.), ответниците Г. В. Г. и М. В. Г.
са признати за собственици на основание наследство и давностно владение на УПИ Х –
****** кв. 74 по плана на в. з. „Зелин“ край гр. Ботевград с урегулирана площ от 890 кв. м,
който УПИ по действащата КККР на гр. Ботевград е заснет като Поземлен имот с
идентификатор *******, с площ от 216 кв. м. и Поземлен имот с идентификатор *****, с
площ от 714 кв. м., с адрес в гр. Ботевград, ул. „*****“, както и на построената върху същия
-та
жилищна сграда с идентификатор *****.1, с адрес на сградата в гр. Ботевград, ул. „17“, с
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна.
Видно от Справка по кадастралната карта на гр. Ботевград от 29.07.2024 г. (л. 31),
след издаване на горепосочения КНА от 2022 г., двата имота (******* и *****) са
обединени в един имот, който е заснет като поземлен имот с идентификатор ***** по КККР,
одобрени със Заповед РД-18-49/14.10.2011 г., с адрес на поземления имот: гр. Ботевград, ул.
„*****“, площ: 894 кв. м., стар номер ******, квартал 74, парцел Х, трайно предназначение
на територията: урбанизирана, НТП: ниско застрояване (до 10 м.). Изменението в
кадастралната карта е извършено с Заповед за изменение на КККР № 18-7786-
07.07.2023/07.07.2023 г. на Началника на СГКК – Софийска област.
С издадения КНА двамата ответници са признати за собственици и на наследствения
на ищците ПИ с идентификатор 05815.307.559, който е съседен на ПИ с идентификатор
05815.307.558.
Съгласно подадената Молба – декларация за признаване на правото на собственост
върху н. и. чрез извършване на обстоятелствена проверка на основание чл. 587 ГПК и чл. 79
ЗС от Г. В. Г. и М. В. Г. от 02.06.2022 г., въз основа на която е издаден КНА от 2022 г.,
ответниците са заявили, че са собственици на само на н. и. с идентификатор ***** и
сградата към него с идентификатор *****.1 (л. 104 гръб), но не и на процесния н. и. с
идентификатор *******. Въпреки това – по неустановена причина – нотариус ***** е издал
КНА от 2022 г. и за трите имота. В протоколът за разпит на тримата свидетели *****, *****
от нотариуса по този КНА (л. 114) всички те заявяват, че ответниците са собственици на н.
и., който е ограден (*****) и къщата (*****.1) в него, но не и на имота, който не е ограден
и се намира пред този имот (*******).
От разпита на св. ****** съдът намира за установено, че процесният н. и. с
идентификатор 05813.307.559 от 1997 г. е бил владян от братята ***** и **** В.и, както и че
между този имот и имотът с идентификатор 05813.307.558 съществува ограда. Свидетелят
заявява още, че, за влезе в своя имот (№ XI-1454, 1469 на скицата на л. 24), трябва да мине
през имота с идентификатор 05813.307.559, тъй като до 2024 г. поради неравностите на
земята (скат) неговият имот не е имал друг достъп до пътя. Разрешение за такова
преминаване е бил получил от ***** В.. Свидетелят ***** изтъква, че е водил преговори с
***** В. за закупуване на имота, но цената, която му е искал В., не го е устройвала. Това се
било случило няколко пъти през 1997 г., 2000 и 2017 г. ***** бил разбрал от Община
Ботевград през 1997 г., че имотът е на В.. Петър ***** свидетелства още, че през 2023 г. са
извършвали почистване на своя имот и на този на ***** В. (с идентификатор
5
05813.307.559), като ответникът Г. не е имал никакви възражения или претенции към имота.
Свидетелят ***** сочи, че е била посредник за продажбата на н. и. с номер № 307.654
на скица на л. 24 през 2022 г. Водила е преговори имот с № 560, 561 и 559 да се обединят, за
да се продадат по-лесно, но това не се е случило. Тя заявява, че неколкократно е
преминавала през имот 559, водейки потенциални клиенти на имотите 560 и 561, но никога
не е срещала възражения от собственика на имота 558, г-н Г., макар и той да присъствал на
преминаването им. Освен това тя сочи, че ограда имало само между имоти 558 и 559.
Посредством показанията на св. ***** се установява, че М. Н. го е ангажирал през м.
септември/октовмри 2023 г., за да почисти имота му във в. з. „Зелин“, като са го косило и са
чистил дървета в него. М. (Г.) обаче не е възразявал срещу това мероприятие, независимо че
за почистването са минавали през „триъгълник“, който се намирал до имота на М. (Г.). Този
триъгълник (имот 559) – според св. М. В. – бил почистван, но не може да посочи от кого,
тъй като не е бил виждал някой да го почиства; личало си е обаче, че имотът се почиства и –
вероятно – М. (Г.) го е почиствал.
БРС кредитира показанията на св. ***** само в частта, с която тя заявява, че между
имотите 558 и 559 (на скицата на л. 24) има ограда; че свидетелят преди нея (*****) бил
почистил имот 560; че св. ***** е показвала имотите за продан на потенциални купувачи.
Съдът обаче не дава вяра на показанията на св. ***** П. в частта, с която свидетелства, че
мястото с въпросния триъгълник (имот 559 на скицата на л. 24 от делото) от 1969 г. е било
на майката и бащата на М. (Г.) и Галя (Г.), т. е. че те са го ползвали. Това е така, защото в
показанията си пред нотариуса по КНА от 2022 г. (л. 114) този св. ***** П. е заявила, че
ответниците ползват само ограден имот (558) с постройка в него (558.1), но не и имота
пред него (559), който не е ограден. Впрочем заявеното пред нотариуса от св. П. се
потвърждават пряко от показанията на св. ***** и Лекова и косвен от показанията на св. В..
БРС не дава вяра на показанията на св. ***** П. в частта, че Миро (Г.) е направил
възражение на ***** да не минават през неговия имот (559). Поради това че, от една
страна, св. П. заявява, че „не съм присъствала, когато е възразил да се минава, но М.
сподели“ за това. От друга страна, тя изтъква, че: „Видяхме, че оглеждат, и той ги
предупреди, че е негова собственост“. Налице е противоречие в показанията на св. П., което
обаче се отстранява от показанията на св. В., Лекова и *****, поради което съдът намира, че
М. Г. не е правил възражение на никого да не преминават през имота с номер 559. Освен
това св. П. не може да възпроизведе реакцията на тези, на които Г. бил направил подобна
забележка („не знам как са реагирали“), нито да посочи кои са били тези лица.
Първоинстанционният съд не дава вяра и на показанията на св. П. в частта, с която изтъква,
че М. Г. бил оградил въпросния триъгълник (имот 559) с панделка, защото това не се
установява от нито един друг свидетел, нито от ВЛ, което е посещавало имота, а и св. П. не
може да посочи какъв е бил цвета на панделката, след като бе запитана за това обстоятелство
от съда.
Съдът не гради фактическите си констатации на показанията на св. Кунка Цветанова
****, защото същата не заявява факти и обстоятелства, които да са релевантни за процесния
спор, а именно кой и кога е ползвал (владял) имот с № 559. Свидетелят **** сочи
единствено, че Г. и М. (Г.и) са ползвали имота си, който е с № 558, но този имот не е предмет
на делото.
БРС не кредитира показанията на св. ***** В. Х.в в частта, в която той заявява, че
Миро (Г.) е бил почистил имот № 559, тъй като, първо, един свидетел не е никакъв свидетел
(„Unus testis, nullus testis.“). Второ, този факт не може да се подкрепи и с показанието на св.
М. В., понеже същият заяви, че не е виждал някой да почиства това място, а само
предполага, че почистването е станало от М. Г.. Трето, от показанията на св. М. ***** следва
ясно и несъмнено, че почистването на имот № 559 е станало от него и „наследниците на
***** В. и брат му“, като ***** е наел „фирма“, за да почисти парцели XI-1454, 1469 и
половината от имот с № 560 (скица на л. 24). Първоинстанционният съд не кредитира
показанията на св. ***** Х.в и на св. ***** П. и в частта, с която сочат, че М. Г. е паркирал
лекия си автомобил в имот 559. Това обстоятелство на се установява от нито едно друго
доказателствено средство: нито от разпита на останалите свидетели, нито е било
констатирано от ВЛ, което посетило процесния н. и.
6
От първата съдебно-техническа експертиза (СТЕ) от 14.01.2025 г. на вещото лице
(ВЛ) П. В. П. се установява, че:
(1) Възстановените имоти с право на собственост в землището на гр. Ботевград в
Решение № 9605/05.08.1994 г. на ПК в същ. гр. и с Решение № 9605/06.04.2001 г. на същ. ПК
касаят н. и. в м. „Власов дол“ в строителните граници на гр. Ботевград с площ 2.125 дек.,
имот с пл. № 1454, ****** в кв. 64 по плана на същ. гр. от 1987 г., които са били част от
парцели XI, XII, I, X, XIV и улица. Тези имоти са били възстановени на ***** с изключение
на попадащите в улица 140 кв. м., т. е. възстановени са 2 125 кв. м., изцяло попадащи в кв. 74
по плана на в. з. „Зелин“ от 1987 г. Възстановената площ е част от УПИ XI, площ 405 кв. м.,
част от УПИ XII, с площ 483 кв. м. и УПИ XIV площ от 799 кв. м., част от УПИ X, с площ от
198 кв. м. и част от УПИ I, с площ 240 кв. м. Общата площ на УПИ XII е 1 203 кв. м., общата
площ на УПИ XI е 1 160 кв. м., обща площ на УПИ X e 868 кв. м., общата площ на УПИ XIV
е 916 кв. м., общата площ на УПИ I е 886 кв. м., всичките с неуредени сметки по регулация.
Тези имоти са били възстановени с площи за имоти пл. № 1454 – 1 086 кв. м., при съседи:
имоти с пл. № № 1570, ******, 1401; а имот с пл. № 1454 – 1 039 кв. м., при съседи: имоти с
пл. № № 1391, 1454, *****, 1456.
(2) Поземленият имот (ПИ) от 198 кв. м. с пл. № 1454 в кв. 74 по плана на в. з.
„Зелин“ при граници: УПИ X, кв. 74, ПИ с пл. № 1454 и ул. „*****“, описан в КНА от
07.07.2008 г., от една страна; и н. и., описан в КНА от 24.08.2022 г., с идентификатор №
******* с площ 216 кв. м., от друга страна; са идентични по наименование на вилната зона,
номера на квартала, описаните граници; но се различават незначително по площ в двата
плана – кадастралният от 1987 г. и кадастралната карта от 2011 г., тъй като първият план е
измерван графично, който метод е бил по-неточен от използвания през 2011 г. Въпреки това
ВЛ в о. с. з. на 30.01.2025 г. е категорично, че двата имота са идентични, а отклонението е
в рамките на допустимото.
(3) КНА от 24.08.2022 г. нотариусът е признал, че „ответниците са собственици“ на
ПИ с идентификатор № *******, който е бил част от ПИ № 1454 по кадастралния план на в.
з. „Зелин“ от 1987 г. С изменението на КККР от 07.07.2023 г. към бившия УПИ X от
кадастралния план с идентификатор ***** е присъединен ПИ с предходен идентификатор №
05813.307.559.
(4) Частта от окрупнения ПИ *****, която съответства на ПИ с идентификатор
05813.307.559, е незастроено празно място с площ 216 кв. м., представлява ливада, която е
оградена частично с телена мрежа: откъм ПИ със стар идентификатор 05813.307.558, а
откъм ПИ със стар идентификатор 05813.307.560 и към улицата не е оградено. Откъм
улицата съществува висок слог, а откъм ПИ с идентификатор 05813.307.558 слогът е по-
малък. Откъм ПИ с 05813.307.560 няма трайни граници.
От втората СТЕ се установява, че: (5) ПИ с идентификатор 05813.307.559 на
приложената скица към заключението е заградени в полигона между точките 6, 7, 9, 9, 10, 4,
21, 5, 6 и е с площ от 202.40 кв. м. Административната граница между ПИ с идентификатор
05813.307.558 и 05813.307.559 минава по точките 4, 21, 5 на същ. скица. Оградата между
двата ПИ минава не по административната граница, а е изцяло в ПИ с идентификатор
05813.307.558.
Съдът кредитира изцяло двете СТЕ, тъй като същите са логични, последователни,
пълни и дадени в съответствие със специалните знания на ВЛ, а и са приети от страните без
възражения.
По правото:
БРС намира, че е сезиран с отрицателен установителен иск (ОУИ) по чл. 124, ал. 1
ГПК на 1. С. Х. В., 2. Н. Д. В., 3. Х. Д. В., 4. С. М. В., 5. Б. В. Н., 6. М. В. Н., с който се иска
съдът да приеме за установено по отношение на 1. Г. В. Г. и 2. М. В. Г., че: Г. В. Г. и М. В. Г.
не са собственици на реална част от поземлен имот с идентификатор ***** по КККР на
град Ботевград, община Ботевград, София област, одобрени със Заповед № РД-18-
49/14.10.2011 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: град Ботевград, ул. „*****“, с
площ от 894 кв. м., вид територия: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: ******, кв.
74, парцел Х, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: ******, *****, 0*****, *****,
******, *****, която реална част е идентична с отразения в Скица № 15-1348352-
19.11.2022 г. на СГКК – София-област поземлен имот с предходен кадастрален
7
идентификатор ******* по КККР на град Ботевград, община Ботевград, София област,
одобрени със Заповед № РД-18-49/14.10.2011 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот:
град Ботевград, ул. „*****“, с площ от 216 (двеста и шестнадесет) кв. м., вид територия:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: ******, квартал 74, парцел X при съседи:
******, ******, *****, *****. Съдът намира, че интересът на ищците от воденето ОУИ се
доказва чрез твърденията им, че и те, и ответниците имат издадени КНА за един и същ н. и.
(Идентичността на двата имота се доказва от СТЕ.)
ОУИ е съединен с искане по чл. 537, ал. 2 ГПК, с което ищците искат БРС да отмени
Нотариален акт от 24.08.2022 г. за собственост на н. и. на основание наследство и давностно
владение ****** на нотариус *****, рег. № 371, р-н на д-е БРС в частта, с която ответниците
са признати за собственици на процесния н. и.
По доказателствената тежест:
По делото не са наведени факти, за които съществува установено от закона
предположение (презумпция) по смисъла на чл. 154, ал. 2 ГПК, освен презумпцията на чл.
69 ЗС, че този, който държи една вещ като своя, я държи за себе си; в този смисъл, ако
ответниците докажат, че те или техния праводател са държали процесния н. и. като свой,
законът предполага, че са сторили това за себе си, а ищците трябва да оборят тази
презумпция, като установят, че ответниците или техния праводател са държали имота за
друг. По дело няма неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл. 155 ГПК
(общоизвестни или служебно известни факти). Съдът е указал на страните, че на основание
чл. 146, ал. 1, т. 5, във вр. с ал. 2 ГПК всяка от тях е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания и възражения, като в противен случай съдът ще ги счете за
недоказани, т. е. за ненастъпили, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК.
По доказателствата, чието установяване е в тежест на ищците:
Първата категория обстоятелства, за които ищците носят доказателствена тежест, са
че: а) **** Н. В., починал на 05.11.2020 г., е баща С. Х. В., Н. Д. В., Х. Д. В.; б) ***** Н. В.,
починал на 04.11.2021 г., е баща на С. М. В., Б. В. Н., М. В. Н.; в) ******, починал 02.10.1978
г., е баща на **** Н. В. и ***** Н. В.; г) *****, починал 01.12.1922 г., е баща на ******,
починал 02.10.1978 г.
Вторият факт, установяването на който е в тежест на ищците, е този, че имотът,
предмет на ОУИ, за който твърдят, че бил реституиран на техния праводател с Решение №
9605/06.04.2001 г. на ПК в гр. Ботевград (влязло в сила на 19.04.2001 г.), е идентичен с
имота, за който на ответниците е бил издаден ***** по нот. д. № 604/2022 г.
Третият факт, за чието установяване ищците носят доказателствена тежест, е, че са
придобили собствеността върху процесния имот чрез възстановяване (реституция), чиято
процедурата е завършена и е налице обект на собственост, възстановен в стари реални
граници. В настоящия случай правото на собственост, съгласно процесното решение на ПК
от 06.04.2001 г., е издадено на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Тази разпоредба, ред. от
ДВ № 113/1999 г. към 2001 г., е гласяла следното: „Поземлената комисия постановява
решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари
реални граници, в което се описват размерът и категорията на имота, неговото
местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и
основанията за тях. Към решението се прилага скица на имота, заверена от поземлената
комисия, а за имоти в строителните граници на населените места, определени със
застроителен и регулационен план или с околовръстен полигон – от техническата служба
на общината. Влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на
собственост и има силата на КНА за собственост върху имота, освен в случаите по чл. 10,
ал. 7 ЗСПЗЗ.“ Следователно, легитимиран собственик на земеделска земя по искове за
собственост е този, в чиято полза, респ. в полза на негов праводател, е било издадено
позитивно решение на ПК, със заверена от посочените органи скица, като изискването за
скица като елемент от задължителната процедура по възстановяване по ЗСПЗЗ е
задължително (в този смисъл: Р. № 248/21.07.2010 г. по гр. д. № 58/2009 г., ІІ г. о. на ВКС).
По доказателствата, чието установяване е в тежест на ответниците:
8
Ответниците трябва да докажат, първо, че са низходящи *****, б. ж. на гр. Ботевград,
който бил починал на 10.05.2017 г.; второ, че последният е упражнявал фактическа власт
върху процесния имот от 19.08.1994 г. до 19.08.2004 г.; трето, през 2022 г. ответниците са
упражнили правото на баща им да се позоват на давността, инициирайки производство по
издаване на КНА.
По ОУИ по чл. 124, ал. 1 ГПК:
Съдът намира, че безспорно и несъмнено е от доказателствените средства, описани
по-горе във фактическата част на съображенията му, от което пък прави следните правни
изводи:
Първо, С. Х. В. (съпруга), Н. Д. В. (син) и Х. Д. В. (син) са наследници на по закон
при равни дялове на **** Н. В., починал на 05.11.2020 г.: чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН. (Вж.
Удостоверение за наследници № 1538/09.07.2024 г., л. 15). С. М. В. (съпруга), Б. В. Н. (син) и
М. *****о Н. (син) са наследници по закон при равни дялове на ***** Н. В., починал на
04.11.2021 г.: чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН. (Вж. Удостоверение за наследници №
1188/04.10.2022 г., л. 16). **** Н. В. и ***** Н. В. са синове и наследници по закон на
******, починал на 02.10.1978 г.: чл. 5, ал. 1 ЗН. Бащата на последният е бил *****, починал
на 01.12.1922 г. Доко В. Доков е син на последния (*****) и е починал на 09.09.1959 г., без
да оставя низходящи или съпруга, при което е бил наследен от брат си – ******: чл. 8, ал. 1
ЗН. (Вж. Удостоверение за наследници № 1222/10.10.2022 г., л. 17-18).
Второ, от двете заключения по СТЕ следва, че реституираният имот Решение №
9605/06.04.2001 г. на ПК в гр. Ботевград (влязло в сила на 19.04.2001 г.), ПИ от 198 кв. м. с
пл. № 1454 в кв. 74 по плана на в. з. „Зелин“ при граници: УПИ X, кв. 74, ПИ с пл. № 1454 и
ул. „*****“, описан в КНА от 07.07.2008 г., от една страна; и н. и. с идентификатор №
******* с площ 216 кв. м., описан в КНА от 24.08.2022 г., от друга страна; са идентични по
наименование на вилната зона, номера на квартала, описаните граници; но се различават
незначително по площ в двата плана – кадастралният от 1987 г. и кадастралната карта от
2011 г., тъй като първият план е измерван графично, който метод е бил по-неточен от
използвания през 2011 г. Въпреки това ВЛ в о. с. з. на 30.01.2025 г. е категорично, че двата
имота са идентични, а отклонението е в рамките на допустимото. Следователно,
действителната площ на процесния н. и. с идентификатор ******* е 216 кв. м.
(Възражението на ответниците в обратният смисъл се явява съотв. неоснователно.)
Трето, съдът заключава, че процесният н. и. е били реституиран на праводателя на
ищците (негови наследници) ***** с Решение № 9605/05.08.1994 г. и № 9605/06.04.2001 г. на
основание чл. 18ж, ал. 1, чл. 18з, ал. 1 ППЗСПЗЗ.
От документите по преписката на ПК в гр. Ботевград (л. 88 и сл.) е видно, че същата
съдържа заявление от наследниците на *****, което напълно отговаря на изискванията на
чл. 13 ППЗСПЗЗ, вкл. към заявлението са приложени удостоверение за наследници на
наследодателя ***** и документ, установяващ правото на собственост върху имотите,
заявени за възстановяване. В преписката се съдържат общо две реституционни решения –
Решение № 9605 от 05.08.1994 г. и Решение № 9605 от 06.04.2001 г. на ПК – гр. Ботевград,
които са постановени в процедура по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ. С Решение № 9605/05.08.1994
г. на ПК – гр. Ботевград на наследодателите на ищците е възстановено правото на
собственост върху общо четири имота, единият от които е процесният имот. С Решение №
9605/06.04.2001 г. на ПК – гр. Ботевград, наред с четирите имот, посочени в предходното
решение от 1994 г., се възстановява и правото на собственост върху пети имот (под № 4 в
самото решение): нива от 1.6 дка, пета категория, находящ се в строителните граници на гр.
Ботевград, в местността „Побит камък“, представляващ имот № 3522 в кв. 70 от кадастрален
план изработен 2001 г. С оглед липсата на данни от преписката на ПК Ботевград за
обжалване на Решение № 9605/05.08.1994 г. и съобразявайки срока за неговото обжалване,
се установява, че същото е влязло в сила, считано от 19.08.1994 г. Решението от 06.04.2001 г.
съдържа изрично отбелязване за влизането му в сила на 19.04.2001 г.
Към датата на първото решение разпоредбата на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ (ред. от ДВ
№ 2/07.01.1994 г.) гласи следното: „В едномесечен срок от постъпване на заявлението
общинската ПК постановява решение за възстановяване правото на собственост в
9
съществуващи или възстановими стари реални граници, в което описва размера и
категорията на имота, неговото местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на
собствеността с посочване на основанията за тях.“ В този период не е съществувало
изискване за прилагането на скица към решението на ПК (Така и Р. № 248/21.07.2010 г. по
гр. д. № 58/2009 г., ІІ г. о. на ВКС.)
Към датата на второто решение разпоредбата на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ (ред. от ДВ
№ 113/1999 г. към 2001 г.) постановява: „ПК постановява решение за възстановяване правото
на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в което се описват
размерът и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и
ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към решението се прилага скица на
имота, заверена от поземлената комисия, а за имоти в строителните граници на населените
места, определени със застроителен и регулационен план или с околовръстен полигон – и от
техническата служба на общината. Влязлото в сила решение, придружено със скица,
удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за
собственост върху имота, освен в случаите по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ.“ Изискването за скица е
въведено с ДВ бр. 48/1995 г. (В този смисъл: Р. № 248/21.07.2010 г. по гр. д. № 58/2009 г., ІІ г.
о. на ВКС и мн. др.)
Част от представената преписка на ПК – гр. Ботевград са и удостоверение и скица за
процесния поземлен имот, издадени от отдел „ТСУ“ при община Ботевград. Издадените
удостоверение и скица съдържат всички изискуеми от закона реквизити по чл. 13, ал. 4, 5 и 6
ППЗСПЗЗ, което сочи на законосъобразното извършване на възстановителната процедура. В
този смисъл, дори да се приеме, че процесният н. и. не е бил реституиран през 1994 г.,
когато не е съществувало изискване за прилагането на скица към решението на ПК, за да
бъде завършена реституционната процедура, а, напротив, че имотът е бил реституиран
през 2001 г., към което решение на ПК за това са приложени съответните скици, каквото
е било изискването на закона в този период, то и двата случая процедурата е била законна
и собствеността реституирана валидно на наследниците на ***** (ищци в настоящия
процес).
Възраженията в обратния смисъл, направени от ответниците, са неоснователни:
Несъстоятелни остават наведените от ответниците в хода на устните състезания
аргументи относно липсата на заповед на кмета по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ (в
съответната редакция на тази разпоредба към датата на второто реституционно решение) в
представената по делото преписка на Общинска служба „Земеделие“ – гр. Ботевград. От
една страна, следва да бъде съобразено, че съгласно чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ (ред. от ДВ №
113/1999 г. към 2001 г.) решенията на ПК се издават въз основа на удостоверение и скица по
чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а, каквито са налице по преписката за реституционната процедура.
Съгласно константната съдебна практика именно това са двата документа, без които
реституционното решение би било опорочено и правният му ефект суспендиран. От друга
страна, скицата и удостоверението се издават единствено, в случай че площта за
възстановяване е определена по съответния ред. В този смисъл издаването на двата
документа свидетелства, че възстановимата площ на имотите е определена предшестващо.
От самото удостоверение по преписката например е видно, че частта от имоти с пл. № 1454
и ******, която е била отредена за улица със застроителния план, е изрично посочена и в
последствие не е възстановена с реституционните решения. Същевременно, по делото не се
доказа в някои от другите части от поземлените имоти да е било налице застрояване, което
да налага съобразяване на застроената част от заявените за възстановяване имоти по реда на
чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Включително частта от имот с пл. № 1454, която попада в парцел X
(именно процесния имот), не е била застроена към датата на постановяване на двете
решения, а и към настоящия момент, което да налага изчисляване на свободна за
възстановяване част от имота. Имотите са възстановени в стари реални граници и няма спор,
че в тях не е било реализирано строителство, което да препятства тяхното възстановяване в
цялост. Разпоредбата на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ намира приложение именно в хипотезите,
когато самите имоти за възстановяване са застроени и съответно не могат да бъдат
възстановени в цялост. В случая липсва такова застрояване, съответно няма основание да се
изчислява свободната възстановима площ.
Вероятно довод на ответниците се основават на обстоятелството, че в техния имот с
предходен идентификатор ***** е реализиран строеж, но в тази връзка следва да се има
предвид, че този имот не е бил предмет на искането за възстановяване на наследодателите
на ищците. Впрочем по делото липсват каквито и да било доказателства, че постройката в
10
*****, който е собственост на ответниците, е законна. Това пък води до неприемливост на
изложените от тях доводи за неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Съгласно
чл. 10, ал. 4 ЗСПЗЗ (ред. от ДВ № 34/25.04.2000 г. в сила от 01.01.2001 г.), възстановяват се
правата на собствениците върху земеделски земи, притежавани преди образуването на
ТКЗС, ДЗС, независимо от това дали са били включени в тях или в други, образувани въз
основа на тях селскостопански организации и включени в строителните граници на
населените места, определени със застроителен и регулационен план или с околовръстен
полигон, освен ако върху тях при спазване на всички нормативни изисквания са построени
сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж
към 1 март 1991 г. е започнал. При липса на данни за построени в съответствие с
нормативните изисквания сгради или отстъпено право на строеж за реституираните имоти
не може да се приеме, че в хода на реституционната процедура е следвало да бъде
извършено определяне на застроена част или че издаденото реституционно решение не
отговаря на изискванията на закона и не поражда правно действие.
Най-сетне, възражението на ответниците, че процесния н. и. с идентификатор №
******* никога не бил имал земеделски характер, никога не бил включван в ТКЗС, поради
което нямало как да бъде предмет на реституция по реда на ЗСПЗЗ, е неоснователно и не
намира резон в правната уредба.
С оглед на изложеното първоинстанционният съд намира, че отрицателният УИ на 1.
С. Х. В., ЕГН: **********, 2. Н. Д. В., ЕГН: **********, 3. Х. Д. В., ЕГН: **********, 4. С.
М. В., ЕГН: **********, 5. Б. В. Н., ЕГН: **********, 6. М. В. Н., ЕГН: **********, с който
се иска съдът да приеме за установено по отношение на 1. Г. В. Г., ЕГН: **********, и 2. М.
В. Г., ЕГН: **********, двамата ответници с гр. Ботевград, *****, че: Г. В. Г. и М. В. Г. не са
собственици на реална част от поземлен имот с идентификатор ***** по КККР на град
Ботевград, община Ботевград, София област, одобрени със Заповед № РД-18-49/14.10.2011 г.
на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: град Ботевград, ул. „*****“, с площ от 894 кв.
м., вид територия: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м),
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: ******, кв. 74, парцел Х, при
съседи: поземлени имоти с идентификатори: ******, *****, 0*****, *****, ******, *****,
която реална част е идентична с отразения в Скица № 15-1348352-19.11.2022 г. на СГКК –
София-област поземлен имот с предходен кадастрален идентификатор ******* по КККР
на град Ботевград, община Ботевград, София област, одобрени със Заповед № РД-18-
49/14.10.2011 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: град Ботевград, ул. „*****“, с
площ от 216 (двеста и шестнадесет) кв. м., вид територия: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор: няма, номер по предходен
план: ******, квартал 74, парцел X при съседи: ******, ******, *****, *****; е основателен
и следва да бъде уважен.
В тежест на ответниците по ОУИ бе установено да докажат, че, първо, че са
низходящи *****, б. ж. на гр. Ботевград, който бил починал на 10.05.2017 г. Тези
обстоятелства се установиха чрез Удостоверение за наследници от 13.06.2019 г., л. 73 гръб.
Второто обаче, което им беше вменено в тежест, за да докажат, а именно че баща им Васко Г.
е упражнявал фактическа власт върху процесния н. и. (*******) като свой от 19.08.1994 г. до
смъртта си през 10.05.2017 г., която фактическа власт е била продължена по-късно и
неговите деца Г. и М. В.и (чл. 68, ал. 1 и чл. 82 ЗС), не беше установено с нито едно
доказателства при условията пълно доказване.
От една страна, в декларацията, която ответниците са подали за издаването на КНА
през 2022 г., те са посочили, че са собственици на само на н. и. с идентификатор ***** и
сградата към него с идентификатор *****.1 (л. 104 гръб), но не и на процесния н. и. с
идентификатор *******. В случая се касае до извънсъдебно признаване на неизгоден за
ответниците факт, който се доказва и от останалия доказателствен материал (разпита на
първите трима свидетели): нито ответниците, нито техния праводател (баща) никога не
са упражнявали фактическа власт върху процесния н. и.
От друга страна, в протоколът за разпит на тримата свидетели *****, ***** от
нотариуса по КНА от 2022 г. (л. 114) всички свидетели заявяват, че ответниците са
собственици на н. и., който е ограден (*****) и къщата (*****.1) в него, но не и на имота,
който не е ограден и се намира пред този имот (*******). (Въпреки това – по неустановена
11
причина – нотариус ***** е издал КНА от 2022 г. и за трите имота: за този въпрос: вж. по-
долу съображенията на съда относно искането по чл. 537, ал. 2 ГПК.)
Най-сетне, обстоятелството, че Васко Г. е бил оградил само своя н. и. (558), в който е
имал сграда (558.1), а по-късно наследниците му Г. и М. Г.и са ползвали този имот точно в
същите граници, също индицира – и в съответствие с изброните по-горе доказателствени
изводи – доказва по несъмнен начин, че фактическа власт ответниците и праводателят са
упражнявали единствено в границите на своя н. и. (558) и неговата постройка (558.1), но не
и в процесния имот (559); в противен случай те биха оградили и него, а те не са.
С оглед на обстоятелство, че не се доказва, че ответниците и праводателят им да се
упражнявали фактическа власт върху процесния н. и. (559), т. е. да са го владели като свой
(чл. 68, ал. 1 и чл. 82 ЗС), то позоваването на изтеклата в тяхна ползва придобивна давност с
КНА от 2022 г. е било „удар във въздуха“ (чл. 84 ЗС, във вр. с чл. 120 ЗЗД), защото
позоваването на давността може да доведе до придобиването на собствеността само от
владелец (арг. от чл. 79, ал. 1 ЗС), а те не доказаха, че са били такива. Впрочем само
допълнение трябва да се посочи, че в молбата им – декларация за издаване на КНА те не са
посочили, че са собственици на н. и. (559), а само на н. и. (558, в т. ч. и 558.1); следователно
в случая дори няма валидно позоваване на придобивната давност за последния имот.
Фактът, че, след като се снабдили с този КНА, ответниците инициирали процедура по
окрупняването в един поземлен имот на н. и. с идентификатор № ******* и н. и. с
идентификатор ***** ведно н. и. с идентификатор № ***** по КККР на гр. Ботевград, е
ирелевантно, тъй като КККР няма конститутивно действие, за да породи право на
собственост.
По искане по чл. 537, ал. 2 ГПК:
С оглед на основателността на отрицателният УИ съдът намира, че се явява
основателен и доказан и искът по чл. 537, ал. 2 ГПК, поради което Нотариален акт от
24.08.2022 г. за собственост на н. и. на основание наследство и давностно владение ******
на нотариус *****, рег. № 371, р-н на д-е Районен съд – гр. Ботевград следва да бъде
отменен в частта, с която Г. В. Г. и М. В. Г. са признати за собственици при равни квоти на
основание наследство и давностно владение на поземлен имот с идентификатор №
******* КККР на град Ботевград, община Ботевград, София област, одобрени със Заповед
№ РД-18-49/14.10.2011 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: град Ботевград, ул.
„*****“, с площ от 216 (двеста и шестнадесет) кв. м., вид територия: урбанизирана, начин
на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: ******, квартал 74, парцел X при съседи: ******, ******, *****, *****.
Съображенията на БРС за това са следните: Първо, ответниците не доказаха, че са
собственици на процесния н. и. (559), напротив, съдът намери, че тъкмо ищците са
собственици на този н. и. Второ, в Молба – декларация за признаване на правото на
собственост върху н. и. чрез извършване на обстоятелствена проверка на основание чл. 587
ГПК и чл. 79 ЗС от Г. В. Г. и М. В. Г. от 02.06.2022 г., въз основа на която е издаден КНА от
2022 г., ответниците са заявили, че са собственици на само на н. и. с идентификатор ***** и
сградата към него с идентификатор *****.1 (л. 104 гръб), но не и на процесния н. и. с
идентификатор *******. В протоколът за разпит на тримата свидетели *****, ***** от
нотариуса по този КНА (л. 114) всички те заявяват, че ответниците са собственици на н. и.,
който е ограден (*****) и къщата (*****.1) в него, но не и на имота, който не е ограден и
се намира пред този имот (*******). Въпреки това – по неустановена причина – нотариус
***** е издал КНА от 2022 г. и за трите имота. Следователно в тази част КНА от 2022 г. се
установява неверността на извършеното удостоверяване на правото на собственост от
нотариуса и КНА трябва да бъде частично отменен. (Така ТР № 11/21.03.2013 г. по тълк. д.
№ 11/2012 г. на ОСГК на ВКС.)
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат ищците (чл. 78, ал. 1 ГПК), които
възлизат, от една страна, в общ размер от 744.88 лв., от които: 76.88 лв. за държавна такса,
30 лв. за данъчна оценка на процесния н. и., 28 лв. за издаване на кадастрална скица за
същия имот, 10 лв. за вписване на исковата молба, 600 лв. за СТЕ; или за всеки от ищците
12
съществува претенция срещу всеки ответник от по 62.08 лв. От друга страна, всеки от
ищците има право и на възнаграждение от по 1 000 лв. за адвокатско възнаграждение,
платено от всеки един от ответниците по отделно за процесуално представителство, което е
надлежно доказано с прикрепени фактури към списъка с разноските. В този смисъл всеки от
ответниците трябва да плати на всеки от ищците сумата от по 500 лв. за адвокатски
възнаграждение. Общият размер на разноските на един ищец срещу един ответник пък
възлиза на 562.08 лв.
Възражението за прекомерност на ответниците за адвокатските възнаграждения е
неоснователно. Това е така, тъй като, първо, делото разкрива фактическа и правна сложност;
второ, исковата молба на ищците не е била оставяна без движение за несъответствие между
основание и петитум, както често се случва при подобни дела, а, напротив, била е изготвена
изрядно, и то изначално; трето, ищците са шестима и ако бяха завели по отделно исковете
си, всеки от тях пак бил платил такова възнаграждение, в т. ч. ако беше ползвал един и същ
адвокат; четвърто, възнагражденията са с ДДС, т. е. реално от тях е платено по 800 лв. от
всеки един от ищците за процесуално представителство, което не би могло да се приеме, че е
прекомерно в случая.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235 ГПК, Ботевградският районен
съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1
ГПК на 1. С. Х. В., ЕГН: **********, 2. Н. Д. В., ЕГН: **********, 3. Х. Д. В., ЕГН:
**********, 4. С. М. В., ЕГН: **********, 5. Б. В. Н., ЕГН: **********, 6. М. В. Н., ЕГН:
**********, със съдебен адрес: гр. *****, надпартерен, чрез адв. Ю. С., САК; по отношение
на 1. Г. В. Г., ЕГН: **********, и 2. М. В. Г., ЕГН: **********, двамата ответници с гр.
Ботевград, *****, че: Г. В. Г. и М. В. Г. не са собственици на основание давностно владение
(чл. 79, ал. 1 ЗС) и наследяване (чл. 5, ал. 1 ЗН) на реална част от поземлен имот с
идентификатор ***** (нула, пет хиляди осемстотин и петнадесет, триста и седем,
осемстотин и тридесет) по КККР на град Ботевград, община Ботевград, София област,
одобрени със Заповед № РД-18-49/14.10.2011 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот:
град Ботевград, ул. „*****“, с площ от 894 кв. м., вид територия: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: ******, кв. 74, парцел Х, при съседи: поземлени имоти с идентификатори:
******, *****, 0*****, *****, ******, *****, която реална част е идентична с отразения в
Скица № 15-1348352-19.11.2022 г. на СГКК – София-област, която скица се намира на л. 25-
26 от гр. д. № 1418/2024 г. на БРС, подписана е от съда и следва ДА СЕ СЧИТА за
неразделна част от съдебното решение, поземлен имот с предходен кадастрален
идентификатор ******* (нула, пет хиляди осемстотин и петнадесет, триста и седем,
петстотин петдесет и девет) по КККР на град Ботевград, община Ботевград, София
област, одобрени със Заповед № РД-18-49/14.10.2011 г. на ИД на АГКК, с адрес на
поземления имот: град Ботевград, ул. „*****“, с площ от 216 (двеста и шестнадесет) кв. м.,
вид територия: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м),
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: ******, квартал 74, парцел X при
съседи: ******, ******, *****, *****.
ОТМЕНЯ Нотариален акт от 24.08.2022 г. за собственост на н. и. на основание
наследство и давностно владение ****** на нотариус *****, рег. № 371, р-н на д-е Районен
съд – гр. Ботевград в частта, с която Г. В. Г. и М. В. Г. са признати за собственици при
равни квоти на основание наследство и давностно владение на поземлен имот с
идентификатор № ******* (нула, пет хиляди осемстотин и петнадесет, триста и седем,
петстотин петдесет и девет) КККР на град Ботевград, община Ботевград, София
област, одобрени със Заповед № РД-18-49/14.10.2011 г. на ИД на АГКК, с адрес на
поземления имот: град Ботевград, ул. „*****“, с площ от 216 (двеста и шестнадесет) кв. м.,
вид територия: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м),
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: ******, квартал 74, парцел X,
при съседи: ******, ******, *****, *****, който имот е отразен в Скица № 15-1348352-
19.11.2022 г. на СГКК – София-област, която скица се намира на л. 25-26 от гр. д. №
13
1418/2024 г. на БРС, подписана е от съда и следва ДА СЕ СЧИТА за неразделна част от
съдебното решение,
ПРЕДОСТАВЯ на 1. С. Х. В., 2. Н. Д. В., 3. Х. Д. В., 4. С. М. В., 5. Б. В. Н., 6. М. В.
Н., шестмесечен срок, за да извършат вписване на решението, считано от влизането му в
сила, като им УКАЗВА, че след изтичането на този срок вписването на исковата молба губи
действието си (чл. 115, ал. 2 ЗС).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. В. Г. да плати на С. Х. В. сумата от 562
(петстотин шестдесет и два) лева и 8 ст. за съдебно-деловодни разноски през
първоинстанционния съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. В. Г. да плати на Н. Д. В. сумата от 562
(петстотин шестдесет и два) лева и 8 ст. за съдебно-деловодни разноски през
първоинстанционния съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. В. Г. да плати на Х. Д. В. сумата от 562
(петстотин шестдесет и два) лева и 8 ст. за съдебно-деловодни разноски през
първоинстанционния съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. В. Г. да плати на С. М. В. сумата от 562
(петстотин шестдесет и два) лева и 8 ст. за съдебно-деловодни разноски през
първоинстанционния съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. В. Г. да плати на Б. В. Н. сумата от 562
(петстотин шестдесет и два) лева и 8 ст. за съдебно-деловодни разноски през
първоинстанционния съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. В. Г. да плати на М. В. Н. сумата от 562
(петстотин шестдесет и два) лева и 8 ст. за съдебно-деловодни разноски през
първоинстанционния съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. В. Г. да плати на С. Х. В. сумата от 562
(петстотин шестдесет и два) лева и 8 ст. за съдебно-деловодни разноски през
първоинстанционния съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. В. Г. да плати на Н. Д. В. сумата от 562
(петстотин шестдесет и два) лева и 8 ст. за съдебно-деловодни разноски през
първоинстанционния съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. В. Г. да плати на Х. Д. В. сумата от 562
(петстотин шестдесет и два) лева и 8 ст. за съдебно-деловодни разноски през
първоинстанционния съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. В. Г. да плати на С. М. В. сумата от 562
(петстотин шестдесет и два) лева и 8 ст. за съдебно-деловодни разноски през
първоинстанционния съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. В. Г. да плати на Б. В. Н. сумата от 562
(петстотин шестдесет и два) лева и 8 ст. за съдебно-деловодни разноски през
първоинстанционния съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. В. Г. да плати на М. В. Н. сумата от 562
(петстотин шестдесет и два) лева и 8 ст. за съдебно-деловодни разноски през
първоинстанционния съд.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок
от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
14