Р Е Ш Е Н И Е №96
гр.Стара Загора, 28.03.2023
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в публичното заседание на двадесет и осми февруари
през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
при
секретаря Николина Николова
и
в присъствието на прокурора Петя
Драганова
като
разгледа докладваното от БОЙКА
ТАБАКОВА адм.дело № 45
по описа за 2023 год, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е с
правно основание чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/.
Образувано е по
искова молба, подадена от И.Х.Д. *** чрез пълномощника му адвокат Т.В., против Областна
дирекция на МВР Стара Загора за присъждане на обезщетение в размер на 300 лв. на
основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно
Наказателно постановление /НП/ №19-1228-000668 от 17.04.2019г., издадено от Началник
група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР Стара Загора. В исковата молба се твърди, че са налице всички елементи от фактическия
състав за отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което е направено искане
ответникът да бъде осъден да заплати исковата сума, ведно със законна лихва върху
нея от датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на наказателното
постановление – 06.08.2019г, до окончателното й изплащане. Претендира присъждане
на разноски за настоящото производство.
Ответникът – Областна
дирекция на МВР Стара Загора, редовно призован, не изпраща представител. В
представен писмен отговор оспора иска като неоснователен по съображения, че отговорността за разноски не
е отговорност за вреди и направените разходи по обжалване на НП не произтичат
пряко от него, а от договора за правна помощ и съдействие. Твърди, че не се установява
реално заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение за защита в производството
пред районния съд. Алтернативно прави възражение за неговата прекомерност с оглед
фактическата и правна сложност на спора по административнонаказателно дело пред
районния съд. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира юрисконсултско възнаграждение
и прави възражение за прекомерност на търсеното от ищеца адвокатско възнаграждение
в настоящото производство.
Представителят на
Окръжна прокуратура гр. Стара Загора дава заключение, че предявеният иск е
основателен и доказан по размер, поради което предлага да бъде уважен изцяло.
От събраните по
делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Срещу И.Х.Д. *** е
издадено НП № 18-1228-000668/ 17.04.2019г от Началник група в сектор „Пътна
полиция“ при Областна дирекция на МВР Стара Загора, с което на основание чл.183,
ал.5, т.1 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100лв. Като
административно нарушение са възприети обстоятелствата, че на 21.03.2019г около
14:45ч в гр. Стара Загора на ул.”Христо Ботев“ И.Д. управлява собствения си лек автомобил с
рег.№ *** като на кръстовище с бул. “Св.Патриарх Евтимий“ прави ляв завой, не
спира /преминава/ на червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален
режим, забраняващ преминаването.
По жалба на И.Д. е образувано АНД № 1200/ 2019г по описа на
Районен съд Стара Загора, приключило с Решение № 417/ 15.07.2019г, с което НП №
18-1228-000668/ 17.04.2019г от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при Областна
дирекция на МВР Стара Загора е отменено като незаконосъобразно поради допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването му и неправилно приложение на
материалния закон. Решението е влязло в законна сила на 03.08.2019г.
Към материалите по настоящото дело е приложено
АНД № 1200/ 2019г по описа на Районен съд Стара Загора. Видно от съдържащите се
в делото договор за правна защита и съдействие № 0215798 и пълномощно от 13.07.2019г
/л23/, И.Д. е възложил и упълномощил адвокат Т.В. *** за процесуално
представителство, съдействие и защита в по АНД № 1200/ 2019г по описа на
Районен съд Стара Загора при договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300лв,
заплатено в брой.
Така установената фактическа обстановка
мотивира следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на
административна дейност.
Предявеният
иск за обезщетение за вреди е допустим като предявен от лице с правен интерес,
срещу надлежен ответник /чл.205 от АПК/ и след отмяната на акта, на чиято
незаконосъобразност се основава претенцията, по съответния ред /чл.204, ал.1 от АПК/. Независимо, че НП не е
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо
обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от
незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган, представлява властнически
акт на органите на администрацията, макар че поражда наказателноправни
последици. Неговото издаване е резултат от изпълнение на нормативно възложени
задължения, от упражняване на административна правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Следователно и съгласно Тълкувателно постановление № 1/2015 г. по
т.д. № 2/2014 г. Общото събрание на колегиите на ВАС и на гражданска колегия на
ВКС, за вреди от отмененото НП може да бъде търсено обезщетение по реда на ЗОДОВ при наличие на останалите
предпоставки за това.
Разгледан
по същество, искът за присъждане на обезщетение е
основателен и доказан.
Съгласно
разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени
на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност. Във фактическия състав на
отговорността на държавата за дейността на администрацията, се включват
следните елементи: незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата
или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени
по съответния ред; вреда от такъв
административен акт и причинна
връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от
елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В конкретния случай отговорността на
ответника Областна дирекция на МВР Стара Загора, респективно увреждането на ищеца,
се основава на незаконосъобразно НП № 18-1228-000668/ 17.04.2019г от Началник група
в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, отменено по надлежния ред
с влязло в сила съдебно решение. При прилагане на разрешението, дадено с
Тълкувателно постановление
№ 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от
Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме,
че административнонаказателното
производство по налагане на административни наказания, представлява
осъществяване на административна дейност от административни органи при
упражняване на нормативно регламентирани административнонаказващи функции и
правомощия. Налагането на административни наказания от органите на
администрацията за извършени административни нарушения, е санкционираща
управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. По своята правна
същност тази дейност се определя като форма на административна (изпълнителна)
дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган
от административнонаказващите органи, така и с оглед административната
правосубектност на тези органи. Независимо, че дейността по административно
наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че НП,
като резултат от упражнена дейност по административно наказване
представлява правораздавателен акт с
наказателноправни последици, който не носи белезите на индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21 от АПК,
като властнически акт издаден от административен орган /орган на администрацията/,
по административен ред и при изпълнение на административна /изпълнителна/
дейност, НП следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно лице на
държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по смисъла на
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Към момента на приключване на съдебното
дирене по АНД № 1200/ 2019г на Районен съд Стара Загора на 13.06.2019г законодателят
не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, както пред
районния, така и пред административния съд, което е направено едва с новата
ал.4 на чл.63 от ЗАНН /ДВ, бр. 94 от 29.11.2019г/. Това обаче не е основание за
изключване на приложението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална
възможност да се упражни претенцията за разноски в административнонаказателния
процес налага извод, че разходваните средства в хода му, когато той е приключил
с отмяна на атакувания санкционен акт, се явяват за лицето, подложено на
неоправдана административно-наказателна репресия, имуществена вреда, за която
държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ.
Като
съобрази гореизложеното съдът приема, че са налице първите две предпоставки за
ангажиране отговорността на Областна дирекция на МВР Стара Загора по предявения
иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от
длъжностно лице на общината при изпълнение на административна дейност. На
следващо място безспорно се установи по делото, че за обжалването на посоченото
НП ищецът е ангажирал адвокат, като е договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300лв. Направените от И.Д. разноски, съставляващи
заплатен адвокатски хонорар, несъмнено представляват имуществени вреди по
смисъла на закона и подлежат на репариране.
Налице е и пряка причинно-следствена
връзка между направения от ищеца разход за адвокатско възнаграждение и
отмененото НП, тъй като адвокатската защита е ангажирана именно и единствено
във връзка със съдебното производство по обжалване на НП № 18-1228-000668/
17.04.2019г от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на
МВР Стара Загора. Този извод следва от отбелязването в договора за правна защита и съдействие № 0215798,
който е приложен в оригинал към образуваното АНД № 1200/ 2019г на Районен съд
Стара Загора и не оставя съмнение, че е изготвен за конкретното съдебно
производство. Обстоятелството, че ангажирането на правна помощ и адвокатска
защита в производството по ЗАНН не е задължително, не може да обуслови извод,
че направените разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение за
процесуалното представителство и защита в производството по АНД № 1200/ 2019г
на Районен съд Стара Загора, не е пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразно издаденото и впоследствие отменено НП. Сключването на договор
с адвокат е една закономерна последица от издаването на НП, тъй като е логично
и разумно санкционираното лице да се погрижи за защита на интересите си и
негово право е да използва адвокатско съдействие за успешна защита на правата,
които претендира в съдебния спор. Упражняването на това право не може да се
квалифицира като съпричиняване по смисъла на чл.5 от ЗОДОВ. Макар да липсва
нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на
ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно
постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния
изход от спора. В тази връзка твърдените от ищеца имуществени вреди в размер на
300лв се явяват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно
издаденото НП № 18-1228-000668/ 17.04.2019г от Началник група в сектор „Пътна полиция“
при Областна дирекция на МВР Стара Загора. Приложеният договор за правна защита
и съдействие има характер на разписка, поради което удостоверява по надлежния
ред извършеното плащане до приключване на съдебното производство /в този смисъл
е и Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г, ОСГТК на
ВКС/.
От приложеното АНД № 1200/ 2019г на Районен
съд Стара Загора се установява, че адвокат Т.В. е участвал в насроченото открито
съдебно заседание по делото. Ето защо съдът приема за доказано по делото, че ищецът
е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в направени от него разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с воденото съдебно производство по
обжалване на НП № 18-1228-000668/ 17.04.2019г от Началник група в сектор „Пътна
полиция“ при Областна дирекция на МВР Стара Загора, отменено като
незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт. Допустимо, но неоснователно е
възражението за прекомерност на претендираното обезщетение. Делото не представлява
фактическа и/или правна сложност, разгледано е в едно съдебно заседание без представяне
на нови доказателства, поради което исковата сума, съвпадаща с минимално предвиденият
размер от 300лв по чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1/ 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в редакция към момента на сключване на договора
за правна защита и съдействие /преди отмяната й - ДВ бр. 45 от 2020 г./, по-нисък
от действащата редакция /ДВ бр. 88 от 2022 г./, отговаря на критериите за справедливост
и обоснованост. Като съобрази изложеното съдът намира, че ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца като
обезщетение за причинени имуществени вреди сумата 300лв.
Върху определената като обезщетение
сума ответникът дължи законна лихва до окончателното й изплащане от влизане в
сила на решението за отмяна на незаконосъобразното НП в съответствие с т.4 от
задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 3 от 2004 г., ОСГК на ВКС –
в случая от 03.08.2019г. В тази смисъл акцесорната претенция на ищеца за лихва е
основателна, но следва да се присъди, както е посочено в исковата молба, от 06.08.2019г, защото съдът не може да се
произнася извън рамките на предявения иск.
При прилагането на
правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото следва да бъде
уважено искането И.Д. за присъждане на направените по настоящото дело разноски,
като Областна дирекция на МВР Стара Загора бъде осъдена да му заплати сумата 310
лв., от които 10 лв. платена
държавна такса и 300лв за
адвокатско възнаграждение, договорено и заплатено съгласно представения по
делото договор за правна защита и съдействие № 0245013 от 12.01.2023г /л.9/.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.204, ал.1 от АПК във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция
на Министерство на вътрешните работи Стара Загора със седалище и адрес на
управление гр.Стара Загора, ул.“Граф Игнатиев“ № 16 ДА ЗАПЛАТИ на И.Х.Д. ЕГН **********,*** СУМАТА 300 /триста/лв,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от отменено като
незаконосъобразно наказателно постановление № 18-1228-000668/ 17.04.2019г от Началник
група в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР Стара Загора, изразяващи
се в заплатено адвокатско възнаграждение по АНД № 1200/ 2019г. по описа на
Районен съд Стара Загора, ВЕДНО със законната лихва върху тази сума, считано от
06.08.2019г до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи Стара Загора със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора,
ул.“Граф Игнатиев“ № 16 ДА ЗАПЛАТИ на И.Х.Д. ЕГН **********,***
ап.4 СУМАТА 310 /триста и десет/лв, представляваща направени разноски по настоящото
дело.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред
ВАС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: