Решение по дело №2317/2018 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: 697
Дата: 23 декември 2019 г. (в сила от 23 януари 2020 г.)
Съдия: Христо Тотев Христов
Дело: 20184210102317
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

508

Гр. Габрово, 23.12.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Габровски районен съд в публично съдебно заседание на 21.11.2019 г., в състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

       

При секретаря ДАНИЕЛА МАРЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия Христов гр.д. № 2317 по описа за 2018 г.,  за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Х.С.Е., с ЕГН **********, с адрес: *** срещу Р.И.Г., с ЕГН **********, с адрес: *** за предоставяне на родителските права, местоживеенето, издръжката и режима на лични отношения по отношение на детето им Н.Р.Г..

І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за претендираните права и възражения:

1. От страна на ищцата:

Твърди, че с ответника живяли във фактическо семейно съжителство от 2005 година до преди около две години. По време на съжителството им се родила дъщеря им Н.Р.Г., родена на *** год.

Ответникът работел в строителна фирма, като през зимният период не работел и изцяло издръжката на домакинството поемала тя. През 2016 година ответникът заминал да работи в Чехия, като известен период от време изпращал средства за да издържа дъщеря им. През 2017 година си идвал в отпуск, но през настоящата година не си дошъл, като се оправдал, че няма отпуск. Преди около месец и се обадил и и заявил, че се разделят окончателно, като няма чувства към нея и детето им. Детето им било със специални образователни  потребности и учело в училище „Неофит Рилски".

От раздялата им поела почти изцяло издръжката на детето им. То било ученичка в шести клас и нуждите й били относително големи.

През съвместният им живот и след раздялата им само тя единствено се грижела за отглеждането и възпитанието на дъщеря им, и двете били привързани една към друга.

Искането на ищцата е съдът да постановите решение, с което:

- да й предостави упражняването на родителските права по отношение на детето Н.Р.Г. и да постанови местоживеенето му при нея на адрес: гр. Габрово, ул."********" № 4, ет. 1, aп. 1;

- да постанови подходящ режим на лични отношения между детето и ответника;

- да осъди ответника да заплаща на детето си Н.Р.Г., чрез нея, като неговата майка и законен представител, ежемесечна издръжка в размер на 200,00 лева, считано от 01.01.2018 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства за нейното прекратяване или изменение.

2.  От страна на ответника:

Назначеният особен представител на ответника намира предявения иск за основателен в частта относно искането за упражняване на родителските права от майката Х. Е. и определяне на местоживеенето на детето Н.Р.Г. при нея.

При определяне на режима на лични отношения на ответника с дъщеря му Н.Г. следвало да бъде взето предвид,  че ответникът към момента се намирал извън пределите на Република България и с оглед на служебни и лични ангажименти вероятно нямал, и нямало да има за в бъдеще възможност да се завръща в страната често или на точно определени интервали. Поради това режимът на лични отношения на ответника с дъщеря му следвало да бъде максимално свободен, след предварително съгласуване с майката, тъй като твърдото ограничаване до определени дни от седмицата и периоди в годината силно щяло да попречи на контактите с детето му.

Искането ответникът да бъде осъден да заплаща издръжка на малолетното си дете, чрез ищцата, като негов законен представител, считано от 01.01.2018 година било основателно, но не и в искания размер от 200 лева. По делото липсвали всякакви данни за размера на получаваното от Р.Г. възнаграждание за положен труд, както и дали той въобще получава такова, или има други доходи. Въз основа на това размерът на дължимата от ответника издръжка следвало да бъде определен на 160  лева.

ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност от фактическа и правна страна намира следното:

1. Правна квалификация.

Пред съда е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 127 ал. 2 от СК относно местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката /за периода до една година преди подаване на исковата молба съгласно чл. 149 от СК и от подаване на исковата молба насетне съгласно чл. 143 от СК/ по отношение на детето Н.Р.Г., с ЕГН **********.

2. От фактическа страна:

Не е предмет на спор, че ищцата и ответникът са родители на детето Н.Р.Г., с ЕГН **********. Двамата живеят разделени, като от 2016 г. бащата живее и работи в Р Чехия, а детето живее с майка си в гр. Габрово и тя се грижи за него.

Към настоящия момент детето е на тринадесет години.

Видно от изготвения социален доклад, към момента учи в Основно училище „Неофит Рилски” – Габрово, в  седми клас. Майката е осигурила подходящи условия на детето – има подходящи условия за отглеждане и израстване на детето. Детето е привързано към майка си и има емоционална връзка с майка си. Бащата се  е отчуждил  и няма желание за активна родителска връзка с дъщеря си.

3. От правна страна:

3.1.Относно предоставяне на родителските права и местоживеенето на детето:

От 2016 г. и до настоящия момент за отглеждането на детето се грижи майката, която е осигурила подходящи условия и полага съответни на възрастта на детето грижи за отглеждането му.

Бащата се  е отчуждил от детето и от негова страна не е постъпило искане за присъждане на родителските права.

Поради това родителските права по отношение на детето следва да бъдат предоставени на майката и местоживеенето следва да бъде определено на адреса на който и сега двамата живеят, а именно: гр. Габрово, ул." ********" № 4, ет. 1, ап. 1.

3.2.Относно личните отношения на бащата с детето:

Режимът на срещите следва да стимулира връзките между бащата и детето и да не възпрепятства обучението и възпитанието му.

Тъй като бащата  живее  в Р Чехия, с оглед възможността на бащата да планира престои в България за пълноценни срещи с детето, следва личните отношения на бащата с детето да бъдат осъществявани в почивните дни на всяка първа и втора седмица от месеца – от 18 часа на петъчния ден до 20:00 часа на неделния ден с приспиване при бащата и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск и детето е във ваканция.

3.3.Относно задължението за издръжка:

Заявен е иск за издръжка за минало време, т.е. за периода до подаване на исковата молба и за в бъдеще време, т.е. от подаване на исковата молба насетне.

Задължението на родителите да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца има абсолютен характер и обстоятелството, че родителят не работи или получава ниски доходи, има задължения към  кредитни институции и задължения от публичен характер, както и че страда от заблявания не го освобождава от задължението да дава издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца.

Ответникът, като неосъществяващ родителските права и непсредствените родителски грижи следва да заплаща ежемесечна издръжка на малолетното си дете.

При определяне на размера на дължимата издръжка съдът следва да изхожда от възрастта на детето, нуждите му и възможностите на двамата родители да я дават, както и от обстоятелството дали родителят има задължение от абсолютен характер и към друго лице. 

Няма данни по делото двамата родители да имат абсолютно задължение за издръжка  към други лица.

Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата /чл. 142 ал. 2 от СК/.

3.3.1. Относно претенцията за издръжка за минало време:

Такава се претендира за периода от 01.01.2018 г. до 22.11.2018 г. /до 21.11.2018 г. включително/ в общ размер на 2147,00 лева /по 200 лева месечно/. Периодът на претенцията е в границите на допустимия едногодишен период съгласно чл. 149 от СК.

Видно е от установеното от фактическа страна, че  през претендирания период е налице фактическа раздяла между родителите, детето е живяло с майката и  бащата не е полагал непосредствено родителски грижи, поради което дължи издържка за него.

 

Издържката съгласно чл. 146 ал. 1 от СК е парична и се изплаща ежемесечно. По делото няма данни да е заплащана такава от бащата за претендирания период /което е в негова тежест за доказване/.

Относно доходите на страните:

Видно от Удостоверение изх. № 556/08.11.2018 г. на Еврохим-груп ЕООД, представено от ищцата, за годишния период преди подаване на исковата молба тя е получила брутен трудов доход в общ размер на 6252,02 лева – по 521 лева /месечно – на ниво минималната работна заплата за страната.

За доходите на ответника няма данни, няма данни и за негова неработоспособност. От показанията на свидетелката А.З. е видно, че бащата работи в Р Чехия. Минималната заплата в Р Чехия през 2018 г. е 467 евро/месечно, а през 2019 г. е 513 евро/месечно. С оглед данните за трудовата заетост на бащата следва да бъде прието, че реализира доходи поне на ниво минималната заплата за Р Чехия, посочена по-горе. 

За 2018 г. минималният размер на дължимата месечна издръжка е 127,50 лева (една четвърт от МРЗ 510,00 лева). С оглед потребностите на 12 годишното през този период дете и невисоките доходи на родителите, следва да бъде определена обща издръжка в размер на 280 лева, от които на бащата, предвид по-високите му доходи и обстоятелството, че не упражнява непосредствено родителските права, което е свързано с  допълнителни разходи по бита, следва да бъде възложена по-голямата част, а именно 160 лева.

Поради изложеното искът за присъждане на издръжка за периода от 01.01.2018 г. до 21.11.2018 г. включително следва да бъде уважен до общ размер от   1717,60 лева /по 160 лева /месечно/.

3.3.2. Относно задължението за издръжка за бъдеще време:

Заявен е иск за присъждане на издръжка за бъдеще време, т.е. от подаване на исковата молба 22.11.2019 г. насетне, в размер на 200 лева.

Претенцията за присъждане на издръжка за периода от 22.11.2018 г. до края на 2018 г. следва да бъде уважена до размера на 160 лева по изложените аргументи относно издръжката за минало време, тъй като обстоятелствата за този период не се отличават от разгледания период до подаване на исковата молба.

От  началото на 2019 г. насетне минималният размер на дължимата от родителя издръжка е 140 лева (1/4 от МРЗ 560.00 лева). Тъй като минималната заплата е характеристика на социално-икономическите условия в страната и съответства на увеличаващи се разходи на живота, и с оглед израстването на детето, следва за 2019 г. да бъде определена обща издръжка на детето в размер на 300 лева, като по изложените по-горе съображения бащата следва да заплаща издръжка в  размер на 180 лева.

От  началото на 2020 г. насетне минималният размер на дължимата от родителя издръжка е 152,50 лева (1/4 от МРЗ 610,00 лева). Предвид обществено-икономическите условия на живот в страната, намиращи отражение в минималната работна заплата и израстването на детето, следва за периода след 01.01.2020 г. насетне да бъде определена обща издръжка на детето в размер на 340 лева, като по изложените по-горе съображения бащата следва да заплаща издръжка в по-голям размер, а именно в  размер на 200 лева.

ІІІ. Разноски и държавни такси:

Разноски не се претендират от страните.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху издръжката за минало време в размер на 68,70 лева и за бъдеще време /върху тригодишния й падеж/ в размер на 291,20 лева, или държавни такси в общ размер на 359,90 лева.

По изложените съображения, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Н.Р.Г., с ЕГН ********** на майката Х.С.Е., с ЕГН **********, с адрес: ***, като бащата Р.И.Г., с ЕГН **********,*** ще има право на лични отношения с детето, както следва: всяка първа и втора седмица от месеца – от 18 часа на петъчния ден до 20:00 часа на неделния ден с  приспиване при бащата и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск и детето е във ваканция.

ПОСТАНОВЯВА детето Н.Р.Г., с ЕГН ********** да има местоживеене на адреса на майката: гр. Габрово, ул."********" № 4, ет. 1, ап. 1, на основание чл. 127 ал. 2 от СК.

ОСЪЖДА Р.И.Г., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на малолетното си дете Н.Р.Г., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Х.С.Е., с ЕГН **********, с адрес: ***  издръжка за минало време, а именно за периода от 01.01.2018 г. до 21.11.2018 г. вкл., в общ размер на 1717,60 лева, на основание чл. 149, във вр. с чл. 143 ал. 1 и ал. 2 от СК.

ОСЪЖДА Р.И.Г., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на детето си  Н.Р.Г., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Х.С.Е., с ЕГН **********, с адрес: ***  ежемесечна издръжка в размер на 160 лева за периода от 22.11.2018 г. до 31.12.2018 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, на основание чл. 143 ал. 1 и ал. 2 от СК.

Оставя без уважение иска за присъждане на издръжка за посочения период за разликата над присъдената сума от 160 лева до претендирания размер от 200 лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Р.И.Г., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на детето си  Н.Р.Г., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Х.С.Е., с ЕГН **********, с адрес: ***  ежемесечна издръжка в размер на 180 лева за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, на основание чл. 143 ал. 1 и ал. 2 от СК.

Оставя без уважение иска за присъждане на издръжка за посочения период за разликата над присъдената сума от 180 лева до претендирания размер от 200 лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Р.И.Г., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАЩА на детето си  Н.Р.Г., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Х.С.Е., с ЕГН **********, с адрес: ***  ежемесечна издръжка в размер на 200 лева за периода от 01.01.2020 г. до настъпване на законните основания за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, на основание чл. 143 ал. 1 и ал. 2 от СК.

 

ОСЪЖДА Р.И.Г., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ държавни такси върху присъдените издръжки в общ размер на 359,90 лева в полза на бюджета на  съдебната власт, по сметката за държавни такси на РС – Габрово, на осн. чл. 71 ал. 1 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване от страните пред ОС – Габрово в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

Районен съдия: