РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Стара Загора, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Соня Хр. Каменова
Членове:Ива Н. Стефанова
Красимира Дончева Стоянова
при участието на секретаря Иванка Г. Георгиева
в присъствието на прокурора Ю. С.
като разгледа докладваното от Красимира Дончева Стоянова Въззивно
административно наказателно дело № 20215500602542 по описа за 2021
година
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С Решение № 260325/02.07.2021 г., постановено по АНД №
2841/2020 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, обвиняемият М.А.А.,
ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 06.10.2019 г. в гр. Стара
Загора, причинил на М.С.П. леки телесни повреди, изразяващи се в контузия
на главата, мозъчно сътресение, кръвонасядане и оток по клепачите на лявото
око, разкъсно-контузна рана на лявата вежда, кръвонасядане по лявата лицева
половина и кръвонасядане по гърба, довели до разстройство на здравето,
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като деянието е извършено в
условията на домашно насилие - престъпление по чл.131, ал. 1, т.5а, вр.
чл.130, ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 1000 лева.
Обвиняемият М.А. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР –
1
Стара Загора направените в хода на досъдебното производство разноски в
размер на 1575,60 лв. и в полза на съдебната власт сумата в размер на 425 лв.,
представляваща направените съдебни разноски.
В срока по чл. 319 от НПК горепосоченото решение е обжалвано от
обвиняемия М.А. чрез защитника му адв. С.Ч..
В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност,
немотивираност и неправилност на обжалваното решение, без да се развиват
съображения.
ИСКАНЕТО в жалбата е обжалваното решение да бъде отменено и
постановено ново, с което обвиняемият да бъде признат за невинен и
оправдан в това да е извършил престъплението по повдигнатото обвинение.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура –
Стара Загора заема становище, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
Защитникът на обвиняемия адв. С.Ч. в съдебно заседание поддържа
жалбата, както и искането за отмяна на атакуваното решение и оправдаването
на подзащитния му.
Обвиняемият А. в съдебно заседание поддържа жалбата, като в
последна дума моли за оправдателна присъда.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с
доводите и становищата на страните и провери изцяло правилността на
обжалваното решение, намери за установено следното:
Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въззивният съд, след извършения самостоятелен анализ на
събраните по делото доказателства намира за установена по делото следната
фактическа обстановка:
Обвиняемият М.А.А. и свидетелката М.С.П. съжителствали на
семейни начала през периода от 2011 г. до 2015 г., като обитавали жилището
на обвиняемия, находящо се в гр. С., ул.***. На 20.09.2013 г. се родило детето
им A.M.A. След раждането на детето отношенията между родителите се
влошили. Свидетелката П. била подлагана системно на физически и
2
психически тормоз от страна на обвиняемия А.. Последният се държал грубо
с нея, обиждал я и дори я удрял. По тази причина, на 04.08.2015 г. тя
напуснала дома му и заедно с дъщеря им се преместила да живее в
апартамента на родителите си в гр. С., кв.***
На 06.08.2015 г. свидетелката П. отишла до жилището на
обвиняемия А. с намерението да си вземе лични вещи и дрехи на детето.
Между двамата възникнал конфликт, при който обвиняемият я хванал за
ръцете, изблъскал я навън, ритнал я по краката и я ударил с глава в челото. По
нейна молба, на 05.10.2015 г., с Решение № 891 по гр.дело № 3968/2015 г. по
описа на РС - Стара Загора е издадена Заповед за защита на основание
разпоредбите на ЗЗДН, с която съдът задължил обвиняемият А. да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо свидетелката П. и му
забранил да доближава жилището й за срок от шест месеца. Решението било
потвърдено изцяло с Решение № 455/24.11.2015 г. по въззивно гр.д. №
1559/2015 г. по описа на ОС - Стара Загора.
С Решение №1174/02.12.2015 г. по гр.дело № 3969/2015 г. РС - Стара
Загора одобрил постигнатото между обвиняемия А. и свидетелката П.
споразумение, съгласно което упражняването на родителските права върху
детето А. било предоставено на неговата майка. Определен бил и режим на
лични контакти на бащата с дъщеря му.
Психическият и физически тормоз упражняван от страна на
обвиняемия спрямо свидетелката Петкова не престанал въпреки издадената
заповед за защита от домашно насилие. Той я заплашвал както с физическа
разправа, така и че ще й вземе детето. Когато свидетелката П. му предавала
детето и после отивала да го вземе, той създавал проблеми. За тях тя
споделяла със свидетелката З. Г. Б. - нейна приятелка, с майка си –
свидетелката В.П.Й., със свидетеля С.Д.Т. (нейн приятел) и с брат си –
свидетеля Ст.С.П.. Всички те описват случаи на оказван психически и
физически тормоз от страна на обвиняемия, за които са били уведомявани
или на които са били очевидци.
Поредният инцидент станал на 18.12.2016 г., когато обвиняемият А.
се намирал пред жилищния блок на свидетелката П., с намерението да върне
детето, съобразно определения режим на лични контакти. При излизането на
свидетелката П. той започнал да я обижда, като крещял да не облича повече
3
съответна дреха на детето. Свидетелката П. взела на ръце дъщеря си и
започнала да се отдалечава към входа. Тогава обвиняемият, все още викайки
след нея, я хванал за косата и я изритал отзад. Свидетелката П. подала молба
до РС - Стара Загора за издаване на Заповед за защита. С Решение №
186/27.02.2017 г. по гр.дело № 6032/2016 г. по описа на РС - Стара Загора
съдът издал Заповед за защита по реда на ЗЗДН, като задължил обвиняемият
А. да се въздържа от извършване на домашно насилие (осъществяване на
физически тормоз) спрямо свидетелката П. и му забранил да доближава
жилището й за срок от шест месеца. Решението било потвърдено изцяло с
Решение № 200/16.06.2017 г. по въззивно гр.д. № 1176/2017 г. по описа на ОС
- Стара Загора.
На 06.10.2019 г., малко след 17,30 часа свидетелката П. и майка й –
свидетелката В. П. Й., отишли до дома на обвиняемия А. да вземат детето А.
след поредния му престой при баща му. Като отворил вратата на апартамента,
обвиняемият казал на свидетелката Петкова, че детето плаче, защото не иска
да се прибира с нея. Свидетелката П. видяла, че то не е приготвено за
тръгване и го прегърнала, за да го успокои. Обвиняемият А. започнал да я
обижда с груби изрази, а свидетелката П., побързала да си тръгне, взела
детето на ръце и натиснала бутона за асансьора. В този момент майката на
обвиняемия А. – свидетелката Н.М. А., затиснала вратата му с ръце, а
обвиняемият я сграбчил за косата. Двамата с майка му взели детето от ръцете
й, а обвиняемият я повлякъл към стълбището, като я удрял в главата с
юмруци. Свидетелката Й. се опитвала да ги разтърве, като викала: "Не ми бий
детето!". Пред стълбището обвиняемият А. завъртял свидетелката П. с лице
към себе си и й нанесъл удар с ръка в областта на лявото око. Ударил и майка
й. Хванал свидетелката П. с две ръце за якето и я изблъскал към стълбите.
Свидетелката Й. успяла да задържи дъщеря си да не падне. През цялото време
обвиняемият крещял: "Ще ви избия всичките, боклуци мръсни!".
Свидетелката П. се свлякла на земята, а обвиняемият А. се прибрал в
апартамента си. Пострадалата подала сигнал на тел.112 и заедно с майка си
слязла пред входа на блока, където изчакала идването на полицейските
служители. Обадила се и на приятеля си – свидетеля С.Д.Т., който пристигнал
на мястото. Обвиняемият А. също подал сигнал на тел.112.
Свидетелите С.М.В. и М.К.Т. - старши полицаи в група "ООР" при
Второ РУ - Стара Загора заварили свидетелката П. седнала на стълбите пред
4
входа на жилищния блок. Забелязали, че по лицето й се стича кръв и извикали
екип на ЦСМП. Свидетелят В. и свидетелката Й. се качили до жилището на
обвиняемия А., който предал дъщеря си на баба й. Свидетелката П. била
откарана в УМБАЛ "Проф. д-р Стоян Киркович" АД - Стара Загора, където
след консултация била хоспитализирана в Клиника по неврохирургия. След
проведено лечение, на 09.10.2019 г. била изписана.
Във връзка с този инцидент, пострадалата подала в РС - Стара
Загора поредна молба за защита по реда на ЗЗДН. На 08.10.2019 г. й била
издадена Заповед за незабавна защита по гр.дело № 5168/2019 г. по описа на
РС - Стара Загора, с която обвиняемият А. отново бил задължен от съда да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо нея.
Видно от заключението на назначената по делото
съдебномедицинска експертиза, при нанесения й на 06.10.2019 г. побой
пострадалата М.С.П. е получила контузия на главата, мозъчно сътресение,
кръвонасядане и оток по клепачите на лявото око, разкъсно-контузна рана по
лявата вежда, кръвонасядане по лява лицева половина, кръвонасядане по
гърба. Тези травматични увреждания добре отговарят да са от действието на
твърди тъпи предмети и могат да са получени по време и начин, каквито
данни има в досъдебното производство, а именно при нанасяне на удари с
юмруци. Тези травматични увреждания са й причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота и имат характер на леки
телесни повреди по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
В хода на разследването са назначени съдебни психолого-
психиатрични експертизи на свидетелката М.П. и на А.А. (към момента на
изготвяне на заключението на 7 години). От заключенията на експертите се
установява, че свидетелката Петкова е очертана като тиха, затворена,
интроспективна с вътрешен локус на контрол, емоционално-неустойчива,
осъзнаваща трудностите, но реагираща с негативна емоционална реакция и
хаотично търсене на изход, налице е вглъбяване при осъзнаване на
трудностите, нарастване на силата на негативната емоция, влошаване на
функционирането, понижаване на мотивацията или отбранителната реакция.
Посещавала центрове за социални услуги в общността за помощ от страна на
психолог и социални работници. Свидетелката П. може да дава достоверни
показания за случилото се и няма данни за нарушение на базисните психични
5
функции. Детето А.М.А. (на 6 години към датата на инцидента) е било
свидетел лично на станалото, но го е преживяло като събитие и няма данни за
психологични и психиатрични последици.
По досъдебното производство е изготвена и комплексна
психолого-психиатрична експертиза на обвиняемия М.А.. Видно от
заключението й се установява, че същият не страда от психично заболяване.
Обвиняемият проявява поведение на власт и контрол спрямо бившата си
съжителка, което е затвърден модел на поведение на насилие към нея и
обяснява проявите на физическа агресия и психически тормоз. Лицата,
склонни към власт и контрол, често използват децата си, за да създават
проблеми на своите жертви - в случая бившата съжителка и майка на детето,
отмъщават манипулативно чрез детето. Обстоятелството, че малолетната А.
става свидетел на насилие, я поставя в риск. Обвиняемият А. не преживява
емпатично ситуацията, разглежда я егоистично като травмираща единствено
за него. Декларира, че това е израз на неговата любов и привързаност към
детето, без да отчита психотравмите за него и за майка му.
С оглед на гореизложеното от фактическа страна
първоинстанционният съд е стигнал до правилен и обоснован извод, че по
описания начин с деянието си обвиняемият М.А. А. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.131, ал.1,
т.5а, вр. чл.130, ал.1 от НК, като на 06.10.2019 год. в град Стара Загора
причинил на М.С.П. леки телесни повреди, изразяващи се в контузия на
главата, мозъчно сътресение, кръвонасядане и оток по клепачите на лявото
око, разкъсно-контузна рана на лявата вежда, кръвонасядане по лявата лицева
половина и кръвонасядане по гърба, довели до разстройство на здравето,
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като деянието е извършено в
условията на домашно насилие.
От събраните по делото доказателствата по безспорен начин се
установява, че телесните увреждания на свидетелката М.П. са били
причинени от обвиняемия М.А., който й нанесъл удари с юмруци по главата и
лицето, а в резултат от падането й върху терена и по гърба. От друга страна,
по делото е установено, че леките телесни повреди са осъществени при
условията на домашно насилие, предвид обстоятелството, че са предшествани
от системно упражняване на физическо и психическо насилие, като са
6
извършени спрямо лицето, от което обвиняемият има дете и е бил във
фактическо съпружеско съжителство. Съгласно разпоредбата на чл.93, т.31 от
НК: "Престъплението е извършено в условията на домашно насилие, ако е
предшествано от системно упражняване на физическо, сексуално или
психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост, принудително
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права и е било
осъществено спрямо възходящ, низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице, от
което има дете, лице, с което се намира или е било във фактическо
съпружеско съжителство, или лице, с което живеят или е живяло в едно
домакинство". По безспорен начин е доказано по делото, че обвиняемият А.
системно е упражнявал физическо насилие над пострадалата П.. Налице са
както писмени доказателства – решения на гражданските съдилища,
постановени по реда на ЗЗДН и издадени въз основа на тях ограничителни
заповеди срещу обвиняемия А., така и гласни доказателства - показания на
пострадалата, на нейни родственици и приятели ставали очевидци било на
психически, било на физически тормоз упражняван от обвиняемия над
пострадалата П. през продължителен период от време - от 2015 г. до
инкриминираната дата. За някои от случаите на физически и/или психически
тормоз пострадалата е подавала сигнали до Районна прокуратура - Стара
Загора (преписки №№ 4642/2014 г., 3894/2015 г., 5239/2016 г., 283/2016 г.,
289/2017 г., 2393/2017 г., приключили с отказ да се образува досъдебно
производство, приложени на л.95-л.105, в т.І от ДП, тъй като се касае за
деяния от частен характер. С оглед на всичко изложено следва да се направи
извод, че нанесеният побой от обвиняемия на пострадалата на 06.10.2019 г. не
е изолиран случай, а е проява на системен физически тормоз спрямо нея.
Индиректно, това, че настоящото деяние разкрива признаците на домашно
насилие се установява от приложеното гражданско дело № 5168/2019 г. по
описа на Районен съд – Стара Загора, приключило с Решение №
1736/09.12.2019 г., с което гражданският съд за тези действия, извършени от
обвиняемия А. на 06.10.2019 г. спрямо пострадалата П. е приел, че се касае за
домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН, с оглед на което го е
задължил да се въздържа занапред от извършване на домашно насилие върху
М.С.П., като му е забранил да я приближава, както и жилището, в което
същата живее за срок от осем месеца, считано от постановяване на решението
– 09.12.2019 г.. Районният съд, въз основа на решението е издал и Заповед за
7
защита на пострадалата Петкова. Това решение е било обжалвано от
обвиняемия А., като е оставено в сила с Решение № 55/13.02.2020 г. по в.гр.д.
№ 1687/2019 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора.
От друга страна, безспорно е установено и какви травматични
увреждания са били причинени на пострадалата М.П. от нанесеният й от
обвиняемия побой на инкриминираната дата, които съставляват леки телесни
повреди по см. на чл.130, ал.1 от НК, в условията на домашно насилие.
От субективна страна деянието е извършено от обвиняемия М.А.
виновно, при пряк умисъл - обвиняемият е съзнавал обществено опасния му
характер, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал
настъпването им.
Описаната фактическа обстановка и обвинението се доказват от
събраните в хода на разследването, в хода на първоинстанционното и на
въззивното съдебно следствие доказателства - свидетелски показания,
частично от обясненията на обвиняемия, от заключението на съдебно
медицинска експертиза, заключенията на комплексните психолого-
психиатрични експертизи, заключението на съдебно-техническа експертиза
подадените сигнали на тел.112, изслушани от въззивния съд, справка за
съдимост, заповеди за защита от домашно насилие и решения на
гражданските съдилища по Закона за защита срещу домашно насилие,
социален доклад, справки и други писмени доказателства приложени по
делото. Акцент следва да се постави на свидетелските показания на В.П.Й. -
очевидец на инцидента, свидетеля С.С.М. - свидетел на състоянието на
свидетелките П. и Й. след инцидента, свидетеля С.М.В. - старши полицай,
посетил мястото след подаден сигнал на телефон 112, установяващ наличие
на нараняване по свидетелката П., свидетеля Х. Н. Д. - шофьор на линейка,
посетил мястото, след подаден сигнал за нараняване и откарал наранена жена
до Спешен център, свидетелят С.Д.Т., установяващ състоянието на
свидетелката П. след позвъняването й до свидетеля и наличието на
нараняване по свидетелката, кръв и подутина около окото, свидетелката З.Г.Б.
- установяваща състоянието на свидетелката П. след инцидента.
Първата инстанция не е допуснала процесуални нарушения при
събирането, проверката и анализа на събраните по делото доказателства и
направените фактически и правни изводи кореспондират на
8
доказателствената съвкупност.
Обосновано първоинстанционният съд е приел за заинтересовани
показанията на свидетелката Н.М.А. – майка на обвиняемия, че свидетелката
М.П. е тази, която е упражнила физическо насилие над сина й – обвиняемия
А., като същата в разпита си не е изложила факти за такова упражнено от
него спрямо П.. Правилно не е даден кредит на доверие и на обясненията на
обвиняемия А. в тази им част, тъй като освен доказателствено средство
обясненията на обвиняемия са и средство за защита. Обясненията на
обвиняемия, че той не е упражнявал физическо насилие над П. на
инкриминираната дата, а точно обратното се опровергават от останалите
гласни доказателства събрани по делото и подробно анализирани от
районният съд, както и от заключенията на изготвените по делото съдебно
медицинска и съдебно психолого-психиатрични експертизи. Районният съд в
мотивите на обжалвания съдебен акт е изложил установеното чрез разпит на
експертите, изготвили заключението по назначената в хода на досъдебното
производство комплексна психолого-психиатрична експертиза по отношение
на обвиняемия М.А.. От разпита им се установява, че е налице затвърден
модел на поведение на насилие на обвиняемия спрямо свидетелката П., като
една повтаряща се реакция се превръща в модел на поведение. В
заключението си и при изслушването им в съдебно заседание експертите са
дали категорично становище , че психологичните причини за поведението на
обвиняемия М.А. се крият в изградения модел на поведение, като
демонстрира поведение на власт и контрол, което цели да сплаши, да
отмъсти, да демобилизира и накърни физически и психически М.П.. Този
модел на поведение се използва от доминиращи личности, които не могат
адаптивно да се контролират и често умишлено и чрез прояви на физическа и
психическа агресия целят да се налагат, да сплашат, да победят и принудят
жертвата си да се подчини веднъж завинаги и да не търси повече подкрепа,
справедливост и възмездие. Обвиняемият А. не преживява емпатично
ситуацията, разглежда я егоистично като травмираща единствено за него.
Експертите не установяват данни за патологично състояние, за
психологическо или психично разстройство.
Обясненията на обвиняемия, каквито дава и пред въззивния съд, че
той не е упражнявал физическо насилие над П. на инкриминираната дата, а
точно обратното, се опровергават и от изслушаните в хода на въззивното
9
съдебно следствие и вписани в съдебния протокол записи на сигнали на ЕЕН
112, постъпили на 06.10.2019 г. в 17,50 часа от телефон ********** от лице,
представило се като М.С.П. и запис от същата дата и час от телефон
********** от лице, представило се като М. АП. АП.. От съдържанието на
сигнала, подаден от пострадалата П. е видно, че същата е съобщила за
упражнено спрямо нея физическо насилие от мъжа, с който има дете, т.е. от
обвиняемия М.А. и е поискала оказването на медицинска помощ. От
съдържанието на сигнала, подаден от обвиняемия А. се установява, че същият
е заявил за възникналия инцидент, който е съобщил като: „Току-що детето ми
беше задърпано и заблъскано от майката, от дома ми, скъсаха ми дрехите“.
Същият е заявил, че няма нужда от медицинска помощ, като не е съобщил за
каквито и да е травми, нанесени му от пострадалата, а единствено за
разкъсана фланелка.
Дори и да се приеме, че в хода на възникналото спречкване между
обвиняемия и пострадалата във връзка с предаването на детето, последната е
разкъсала блузата, с която е бил облечен, то това по никакъв начин не влияе
върху съставомерността на извършеното от обвиняемия М.А. спрямо М.П.
престъпно посегателство, осъществяващо състава на престъпление по чл.131,
ал.1, т.5а, вр. чл.130, ал.1 от НК.
За това престъпление в закона е предвидено наказание „лишаване от
свобода“ до три години. Районният съд правилно е приел, че по отношение на
А. са налице в кумулативна даденост всички материално-правни
предпоставки по чл.78а, ал.1 от НК и законосъобразно, след като го е признал
за виновен в извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.5а, вр. чл.130, ал.1
от НК, го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
Глобата справедливо е индивидуализирана в минималния размер,
като са отчетени смекчаващи отговорността на обвиняемия обстоятелства.
Законосъобразно в тежест на обвиняемия А. са възложени
разноските по делото, направени в хода на досъдебното и съдебно
производство.
Предвид гореизложените съображения, съдът намери въззивната
жалба за неоснователна и тъй като при извършената съгласно чл.314 от НПК
цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, не се установиха
10
основания за отмяната или изменението му на основание чл.334, т.6 и чл.338
от НПК прие, че решението следва да бъде потвърдено.
Воден от горните мотиви, Окръжен съд – Стара Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260325/02.07.2021 г., постановено по
АНД № 2841/2020 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11