№ 6438
гр. София, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20251100507298 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Н. Б. Н. срещу решение № 7317/24.04.2025 г.
по гр.д. № 53065/2024 г. по описа на СРС, 73 състав, в частта, с която е признато за
установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 и сл.
ЗЗД, че жалбоподателят дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на
4667,33 лв., представляваща цена за предоставена топлинна енергия за периода от
м.05.2021 г. до м.04.2023 г. в имот, намиращ се в гр. София, ул. ********, аб. №
261306, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 29.03.2024 г., до погасяването.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно. Поддържа, че по делото не
е доказано да е предоставена топлинна услуга с цена в размер на присъдената сума,
като оспорва доказателствената стойност на приетите в тази връзка доказателства.
Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен.
Претендира разноските по производството.
Ответникът по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалба, като
счита, че решението на СРС е правилно и моли същото да бъде потвърдено.
1
Претендира разноските.
Третото лице помагач – „Далсия“ ООД, не подава отговор на въззивната жалба в
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът Н. Б. Н. дължи в полза на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми:
4667,33 лв. - главница за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
м.05.2021 г. до м.04.2023 г. в имот, намиращ се в гр. София, ул. ********, аб. №
261306, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 04.04.2024 г., до погасяването; сумата в размер на 846,71 лв. –
мораторна лихва върху посочената главница за периода от 16.07.2021 г. до 15.03.2024 г.
Искът за главница е уважен изцяло, а искът за мораторна лихва – отхвърлен.
Решението на СРС е обжалвано само от ответника в частта, с която искът за
главница е уважен.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество същото е правилно
в обжалваната част.
Във връзка с доводите за неправилност на решението въззивният съд намира
следното:
Основният довод за неправилност на решението, изложен във въззивната жалба,
е, че според въззивника по делото не е доказано да е предоставена топлинна услуга с
цена в размер на присъдената сума.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, неоспорена от
страните, цената за топлинна енергия в процесния имот е начислена въз основата на
ежемесечни отчети по общия топломер в СЕС, като дяловото разпределение е
извършено от дружеството при спазване на действащата нормативна уредба. Общият
топломер в процесния период е бил годно за търговско измерване средство, като са
извършвани регулярни проверки през нормативно определения двугодишен срок.
Сумите за топлинна енергия за процесния период в технически аспект (методология,
алгоритъм) са начислени съобразно изискванията на действащата нормативна уредба.
В заключението освен това е посочено какво е количеството на потребената
топлинна енергия за отделните периоди и по компоненти.
2
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, дължимата цена за
потребената топлинна енергия, посочена по периоди и по компоненти в заключението
на съдебно-техническата експертиза, е в размер на 4667,33 лв.
Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна,
а решението на Софийски районен съд – правилно в обжалвана част, поради което
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само въззиваемото дружество има право на разноски,
като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 100 лв. – разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7317/24.04.2025 г. по гр.д. № 53065/2024 г. по
описа на СРС, 73 състав, в частта, с която е признато за установено на основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 и сл. ЗЗД, че Н. Б. Н. дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 4667,33 лв., представляваща цена за
предоставена топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. в имот,
намиращ се в гр. София, ул. ********, аб. № 261306, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.03.2024
г., до погасяването
ОСЪЖДА Н. Б. Н., ЕГН ********** да заплати в полза на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 100
лв. – разноски по производството за юрисконсултско възнаграждение съобразно
отхвърлената част от жалбата.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Далсия“ ООД,
на страната на ответника по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4