№ 113
гр. Велико Търново, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20214000500472 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК,
във връзка с чл. 124 от ГПК, вр. чл. 108 от ЗС, вр. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
С Решение № 260082/ 23.07.2021 г., постановено по гр.д. № 725/ 2020
г. по описа на Ловешкия Окръжен съд, състав на съда е ПРИЗНАЛ ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124 от ГПК, по отношение на ответника
„ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ТЕРМИНАЛ ТРОЯН“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище в гр. Троян, че ищецът „ДЕСПРЕД“ АД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София, е собственик на ПИ с идентификатор 73198.502.608 по
ККР на гр. Троян, одобрен със Заповед № Рд-18-11/ 20.04.2007 г. на ИД на
АГКК; адрес – гр. Троян, ул. „Опълченска“; площ – 848 кв.м.; трайно
предназначение на територията – урбанизирана; начин на трайно ползване –
за друг вид производствен, складов обект; предишен идентификатор
73198.502.594; съседи: 73198.502.594, 73198.321.20, 73198.502.610,
73198.502.584; сгради, които попадат върху имота: сграда 73198.502.608.1,
със застроена площ от 236 кв.м., бр. етажи – 1, предназначение – сграда на
1
транспорта; ОТМЕНИЛ е, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, НА № 20, т. 2,
рег. № 1814, дело № 189/ 2014 г. на Нотариус рег. № 525 на НК, вписан в
Имотния регистър с вх. рег. № 1329/ 2014 г., Акт № 36, том V, дело № 588/
2014 г., издаден в полза на ответника по реда на чл. 587, ал. 2 от ГПК в частта,
касаеща имота на ищеца, чиято собственост е установена и който е нанесен в
КК на гр. Троян, на основание влязло в сила Решение по гр.д. № 555/ 2014 г.
по описа на Ловешкия Окръжен съд, която част, съгласно това Решение,
представлява: ПИ, разположен върху част от територията на ПИ с
идентификатори: № № 73198.502.594 и 73198.502.20 с граници: от север:
ПИ с идентификатор № 73198.502.594 и част от сграда с идентификатор №
73198.502.594.1 /съборена/; от изток - ПИ с идентификатор № 73198.502.20;
от запад – 73198.502.584, като границата с последния минава частично по
сервитутната линия, нанесена със син цвят на скицата към заключението на
вещото лице Вълко Василев Присадашки; от юг – ПИ с идентификатор №
73198.502.594, ведно с построената в него сграда с идентификатор №
73198.502.594.2, със застроена площ от 236 кв.м., с предназначение – сграда
на транспорта, който имот е очертан на скицата на вещото лице Вълко
Василев Присадашки, приложена на л. 696, т. 3 от гр.д. № 555/ 2014 г. по
описа на Ловешкия Окръжен съд, в кафяв цвят, като западната граница на
имота минава частично по синята пунктирана линия, обозначаваща сервитута,
а не по линията между букви „К“ и „И“, означени със зелен цвят, а към
момента, съгласно НА № 104, том 3, рег. № 3961, дело № 398/ 2019 г. на
Нотариус рег. № 477 на НК и скица на ПИ № 15-569061-01.07.2020 г. на
СГКК – Ловеч: ПИ с идентификатор 73198.502.608 по ККР на гр. Троян,
одобрен със Заповед № Рд-18-11/ 20.04.2007 г. на ИД на АГКК; адрес – гр.
Троян, ул. „Опълченска“; площ – 848 кв.м.; трайно предназначение на
територията – урбанизирана; начин на трайно ползване – за друг вид
производствен, складов обект; предишен идентификатор 73198.502.594;
съседи: 73198.502.594, 73198.321.20, 73198.502.610, 73198.502.584; сгради,
които попадат върху имота: сграда 73198.502.608.1, със застроена площ от
236 кв.м., бр. етажи – 1, предназначение – сграда на транспорта; ПРИЗНАЛ Е
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 108 от ЗС, по отношение на ответника,
че ищецът е собственик на СГРАДА 73198.502.608.1, със застроена площ от
236 кв.м., бр. етажи – 1, предназначение – сграда на транспорта, застроена в
ПИ с идентификатор 73198.502.608 по ККР на гр. Троян, одобрен със Заповед
2
№ Рд-18-11/ 20.04.2007 г. на ИД на АГКК; адрес – гр. Троян, ул.
„Опълченска“; площ – 848 кв.м.; трайно предназначение на територията –
урбанизирана; начин на трайно ползване – за друг вид производствен,
складов обект; предишен идентификатор 73198.502.594; съседи:
73198.502.594, 73198.321.20, 73198.502.610, 73198.502.584 и е ОСЪДИЛ
ответника да предаде на ищеца владението на процесната сграда; ОСЪДИЛ е,
на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, ответника да заплати на ищеца сумите:
26 582,72 лева, представляваща обезщетение за ползване без основание на ПИ
с идентификатор 73198.502.608 по ККР на гр. Троян, одобрен със Заповед №
Рд-18-11/ 20.04.2007 г. на ИД на АГКК; адрес – гр. Троян, ул. „Опълченска“;
площ – 848 кв.м.; трайно предназначение на територията – урбанизирана;
начин на трайно ползване – за друг вид производствен, складов обект;
предишен идентификатор 73198.502.594; съседи: 73198.502.594,
73198.321.20, 73198.502.610, 73198.502.584; сгради, които попадат върху
имота: сграда 73198.502.608.1, със застроена площ от 236 кв.м., бр. етажи – 1,
предназначение – сграда на транспорта, за периода от месец декември 2015 г.
до месец февруари 2020 г.; 3 200 лева, представляваща обезщетение за
ползване без основание на СГРАДА 73198.502.608.1, със застроена площ от
236 кв.м., бр. етажи – 1, предназначение – сграда на транспорта, застроена в
ПИ с идентификатор 73198.502.608 по ККР на гр. Троян, одобрен със Заповед
№ Рд-18-11/ 20.04.2007 г. на ИД на АГКК; адрес – гр. Троян, ул.
„Опълченска“; площ – 848 кв.м.; трайно предназначение на територията –
урбанизирана; начин на трайно ползване – за друг вид производствен,
складов обект; предишен идентификатор 73198.502.594; съседи:
73198.502.594, 73198.321.20, 73198.502.610, 73198.502.584, за периода от
месец март 2020 г. до месец ноември 2020 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване исковата молба до окончателното
им изплащане; ОСЪДИЛ е ответника да заплати на ищеца общо сумата
7 237,35 лева направени разноски по делото.
Недоволен от постановеното Решение, ответникът „ЖЕЛЕЗОПЪТЕН
ТЕРМИНАЛ ТРОЯН“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Троян, чрез
пълномощника си адвокат Г.Т. Ж. от АК – гр. София, е подал въззивна жалба.
Оплакването е за неправилност на обжалвания съдебен акт. Навеждат се
доводи за необоснованост, нарушение на материалния и процесуалния закон.
Твърди се, че ответникът нито владее или държи процесните имоти, нито
3
оспорва правото на собственост на ищеца върху тях. Твърди се също така, че
съдът е допуснал множество съществени съдопроизводствени нарушения,
като: неотстраняване нередовност на исковата молба; непроизнасяне по
възражението за недопустимост на иска; постановил е при разпределение на
доказателствената тежест ответникът да докаже наличието на отрицателен
факт, както и неправилно е разпределил доказателствената тежест при
оспорване по реда на чл. 193 от ГПК; недопускане на съдебно-счетоводна
експертиза по искане на ответника; оставяне без уважение искане за
допускане на повторна съдебна техническо-оценителна експертиза; оставяне
без уважение искане за повторен разпит на вещото лице по съдебната
техническо-оценителна експертиза. Твърди се и че е налице специален иск по
чл. 73, ал. 1 от ЗС, поради което исковете по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД са
неоснователни. Излагат се съображения в подкрепа на доводите и
твърденията. Иска се от въззивния съд да отмени изцяло обжалваното
Решение и да се произнесе по съществото на спора, като отхвърли исковата
молба, като неоснователна, респективно като недопустима в съответната част.
Претендират се направените разноски.
В законно-определения срок, редовно уведомен, ищецът „ДЕСПРЕД“
АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, чрез пълномощника си
адвокат Б.Б. от АК – гр. Плевен, е подал подробен отговор. В него е изразено
становище да допустимост, но неоснователност на въззивната жалба. Навежда
се довод, че са налице доказателства относно владеенето на вещта от
ответника към момента на подаване исковата молба. Твърди се, че исковете са
допустими, като се навеждат доводи в тази насока, както и че не са допуснати
посочените в жалбата процесуални нарушения от съда. излагат се
съображения в подкрепа на доводите и твърденията. Иска се от въззивния съд
да остави без уважение въззивната жалба.
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните,
прецени доказателствата по делото и провери правилността на обжалвания
съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
Пред Ловешкия Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 262904/
4
22.12.2020 г. /262312/ 25.11.2020 г./, от ищеца „ДЕСПРЕД“ АД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София, чрез пълномощника си адвокат Б.Б. от
АК – гр. Плевен, срещу ответника „ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ТЕРМИНАЛ ТРОЯН“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Троян, с правно основание: чл.
124, ал. 1 от ГПК, съединен с ревандикационен иск с основание чл. 108 от
ЗС; иск по чл. 537, ал. 2 от ГПК, както и искове по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за
сумите 36 465 лева и 4 671 лева. В исковата молба ищецът твърди, че в
качеството си на правоприемник на СП „ДЕСПРЕД“ – Троян – първоначално
създадено като държавна фирма с държавно имущество, а впоследствие
преобразувано в търговско дружество по реда на ЗОЕТДДИ, получило в
собственост недвижим имот, съставляващ, съгласно Акт за държавна
собственост № 2118/ 16.03.1989 г. на ОНС – гр. Троян, ПИ /Дворно място/ с
площ от 1 350 кв.м., ведно с построените в него Склад за дребни пратки с
площ от 240 кв.м. и реално обособена част от Административна сграда с
площ от 117 кв.м. Имотът бил разположен в неурегулирана поземлена
територия в регулационните граници на гр. Троян, бивш район на ЖП гара-
Троян. Поради липсата на приложена регулация имотът не бил нанесен в ЗРП
на гр. Троян, но територията му била реално обособена, а границите му
обозначени с поставена ограда. Пак поради липса на регулация имотът не бил
нанесен и на кадастрлалната карта /КК/ на гр. Троян и не бил вписан в
кадастралния регистър /КР/ като собственост на „ДЕСПРЕД“ АД. Ищецът
твърди, че до края на месец април 2014 г. владеел спокойно и
необезпокоявано имота си, ползвайки го лично или отдавайки го под наем на
трети лица. През месец май 2014 г. имотът бил неправомерно завладян от
ответника, който премахнал оградите му, заличил трайно материализираните
му граници и фактически го присъединил към свой съседен имот. На
22.05.2014 г. ответникът се снабдил с акт за собственост върху имота,
издаден по реда на чл. 587, ал. 2 от ГПК - НА № 20, т. 2, рег. № 1814, н.д. №
189/ 2014 г. на Нотариус с рег. № 525 на НК, като със Заповед № 18-8505/
06.06.2014 г. на Началника на СГКК – Ловеч, по искане на ответника, имотът
бил обединен с други негови имоти, под нов кадастрален номер –
73198.502.594. С влязло в сила на 20.05.2019 г. Решение № 214 от 15.08.2018
г. на Великотърновския Апелативен съд е бил уважен иск, с правно основание
чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, като съдът е признал за установено по отношение на
„ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ТЕРМИНАЛ ТРОЯН“ ЕООД, че „ДЕСПРЕД“ АД е
5
собственик към момента на изготвяне КККР на гр. Троян, на НИ по Акт за
държавна собственост № 2118/ 16.03.1989 г. на ОНС – гр. Троян, на ПИ
/Дворно място/ с площ от 1 350 кв.м., ведно с построените в него Склад за
дребни пратки с площ от 240 кв.м. и реално обособена част от
Административна сграда с площ от 117 кв.м. В хода на съдебния спор –
периодът от месец октомври 2014 г. до месец май 2019 г. – ответникът
продължил да владее имота, лишавайки ищеца от възможностите да го
ползва, да получава доходи и да се разпорежда с имота. Неправомерното
владение продължило и след това – до месец март 2020 г., когато ищецът бил
допуснат да влезе в имота си. Владение от ищеца било установено по
отношение на поземлената територия на имота, но не и по отношение на
сградата, която останала в държане на ответника. Така изложените накратко
факти обосновават правния интерес на ищеца да потърси защита на правата
си по съдебен ред, като поиска: установяване правото си на собственост
върху процесния имот, ревандикиране на частта от имота, представляваща
сграда, която продължава да се владее от ответника, съответно – отмяна на
издадения в полза на ответника НА по обстоятелствена проверка, както и
присъждане обезщетения за ползването на имота.
Пред Ловешкия Окръжен съд е образувано гр.д. № 725/ 2020 г. по
описа на съда.
В о.с.з. на 21.04.2021 г. процесуалният представител на ищеца –
адвокат Б. е заявил, че подържа исковата молба, като е поискал исковете за
обезщетение да бъдат изменени съответно за сумите 26 582,72 лева и 3 200
лева, което съдът е допуснал. В пледоарията си по съществото на делото
адвокат Б. е поискал да бъдат уважени исковете и да бъдат присъдени
направените разноски по делото, като в представените писмени бележки е
изложил доводи за основателността на обективно съединените искови
претенции.
С отговора на исковата молба ответникът, чрез пълномощника си по
делото адвокат Ж., е възразил срещу редовността на исковата молба в частта
й по чл. 108 от ЗС, оспорил е допустимостта на исковете за установяване
правото на собственост на ищеца върху процесните имоти и за отмяна на НА,
както и основателността на исковете с твърдения, че нито с изявления, нито с
действия ответникът не е оспорвал собствеността на ищеца, а още по-малко е
6
създавал фактически пречки за упражняване на тази собственост. В
пледоарията си по съществото на делото адвокат Ж. е поискал от съда да
отхвърли исковете, като в представената писмена защита е изложил доводи за
неоснователността им.
От фактическа страна се установява следното:
С исковата молба ищецът е представил писмени доказателства, част от
които са били оспорени от ответника с отговора на исковата молба, а имено:
Договор от 14.10.2019 г. между ищеца „ДЕСПРЕД“ АД и „ГЕОЦВЕТ“
ЕООД; Уведомително писмо от „ГЕОЦВЕТ“ ЕООД до „ДЕСПРЕД“ АД;
Анекс към Договор от 14.10.2019 г. между „ДЕСПРЕД“ АД и „ГЕОЦВЕТ“
ЕООД; Приемо – предавателен протокол от 11.03.2020 г.; Протокол от
04.05.2020 г. Оспорването е с довода, че те не отразяват реални стопански
отношения и факти, а са съставени единствено, за да обслужват интересите на
ищеца по делото. С доклада си по делото съдът е открил производство по
оспорване истинността на посочените по-горе писмени доказателства,
разпределяйки доказателствената тежест по правилата на чл. 193 от ГПК. Тъй
като представените писмени доказателства представляват частни документи,
неподписани от оспорващата ги страна, доказателствената тежест по
правилата на чл. 193, ал. 3 от ГПК е върху представящата ги страна. Със
Заявление, вх. № 261293/ 26.03.2021 г., пълномощникът на ищеца – адвокат
Б., е представил, във връзка с оспорването и разпределената доказателствена
тежест от съда, допълнително следните писмени доказателства: Фактура №
3661/ 04.05.2020 г.; Протокол обр. 19 от 04.05.2020 г.; Извлечение по сметка
на „ДЕСПРЕД“ АД към 11.05.2020 г.; Преводно нареждане от 11.05.2020 г.;
Извлечение от аналитичния счетоводен регистър на „ДЕСПРЕД“ АД;
Извлечение от дневник за покупки на „ДЕСПРЕД“ АД за м. май 2020 г., като
е поискал да бъде допуснато и събирането на гласни доказателства – разпит
на поискания с исковата молба свидетел Т. И. Н..
Съдът е изискал и приложил по делото заверено копие от
нотариалното дело, по което е издаден НА № 20, т. 2, рег. № 1814, н.д. 189/
2014 г. и гр.д. № 555/ 2014 г. по описа на Ловешкия Окръжен съд.
По искане на ищеца съдът е допуснал извършването на съдебна
техническо – оценителна експертиза /СТОЕ/ за установяване на
претенидараното, с исковете по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, обезщетение по размер. В
7
заключението си вещото лице инж. Силвия Иванова Стефанова е отговорило
на поставените й задачи. В о.с.з. на 21.04.2021 г. вещото лице е заявило, че
подържа изготвеното заключение и е отговорило на поставените му въпроси.
Процесуалният представител на ответника – адвокат Ж. е оспорил
заключението и е поискал допускането на повторна СТОЕ, което искане е
оставено без уважение от съда.
По делото съдът е допуснал извършването и на съдебно-техническа
експертиза /СТЕ/ с оглед установяване идентичността между процесния
недвижим имот и този, описан в диспозитива на Решение № 214/ 15.08.2018
г., постановено по в.гр.д. № 480/ 2018 г. по описа на Великотърновския
Апелативен съд и в НА № 20, т. 2, рег. № 1814, н.д. 189/ 2014 г. В
заключението си вещото лице инж. К. Т. К. е отговорило на поставените му
задачи. В о.с.з. на 23.06.2021 г. вещото лице е заявило, че подържа
изготвеното Заключение, същото не е било оспорено от страните и е било
прието от съда.
До разпит е бил допуснат един свидетел.
При тази фактическа обстановка въззивният съд прави следните
правни изводи:
Обжалваното Решение е валидно и допустимо.
Въззивният съд намира, че ищецът е предявил ревандикационен иск по
чл. 108 от ЗС, като по отношение на този иск намира следното:
С отговора на исковата молба и във въззивната жалба ответникът
възразява за недопустимост на ревандикационния иск и на искането за отмяна
на НА, тъй като въпросът за собствеността на процесния недвижим имот е
бил решен с влязло в сила Решение по гр.д. № 555/ 2014 г. по описа на
Ловешкия Окръжен съд, а легитимиращият ефект на констативния
Нотариален акт отпада с вписване на съдебното Решение по чл. 54 от ЗКИР, с
което ищецът е признат за собственик.
Тези доводи са несъстоятелни тъй като предметът на иска по чл. 54 от
ЗКИР и предмета на иска по чл. 108 от ЗС не са идентични, в каквато насока е
и постоянната съдебна практика, а когато с решението по иска за собственост
са отречени правата на ответника, признати с констативен НА, този акт
подлежи на отмяна, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК.
За да бъде уважен иска с правно основание чл. 108 от ЗС следва да се
8
установи, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот, както и че
ответникът владее частта от имота, представляваща сграда, без основание.
Обстоятелството, че ищецът „ДЕСПРЕД“ АД е собственик на
процесния недвижим имот, на основание правоприемство от СП „ДЕСПРЕД“
ТРОЯН, не се оспорва от ответника и се установява от писмените
доказателства по делото.
Ищецът твърди, че до месец април 2014 г. владеел спокойно и
необезпокоявано имота си, ползвайки го лично или отдавайки го под наем на
трети лица. В тази връзка е приложил сключен между него, в качеството му на
наемодател и ЕТ „ВАРИАНТ-КАЛЕВ“, впоследствие преименуван на
„СИМАКОМ“ ЕООД, в качеството на наемател, договор за наем на процесния
недвижим имот и анекс към него от 01.06.2009 г.
В исковата си молба ищецът твърди, че след месец април 2014 г.
имотът бил завладян от ответника, като неправомерното владение върху него
продължило до месец март 2020 г., когато ищецът бил допуснат да влезе във
владение на имота си частично – единствено по отношение на поземлената
територия, но не и по отношение на намиращата се в имота сграда, която
продължавала да се държи от ответника без всякакво основание и до датата на
подаване исковата молба.
С отговора на исковата молба ответникът възразява, че не е създавал
фактически пречки за упражняване от ищеца правото на собственост върху
процесния имот като незабавно, след влизане в сила на съдебното Решение по
гр.д. № 555/ 2014 г. по описа на Ловешкия Окръжен съд, имотът бил
предоставен на разположение на „ДЕСПРЕД“ АД.
Във връзка с изясняване на това спорно между страните обстоятелство,
ищецът е провел доказване, представяйки писмени доказателства.
Видно от приложения по делото НА за собственост на недвижим имот,
придобит по давностно владение № 20, т. ІІ, рег. № 1814, н.д. 189/ 2014 г. на
Нотариус Д. К., с рег. № 525 към НК, с район на действие РС – гр. Троян е, че
на 22.05.2014 г. ответникът „ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ТЕРМИНАЛ ТРОЯН“ ООД е
бил признат за собственик по давностно владение на процесния недвижим
имот, като до влизане в сила на 20.05.2019 г. на съдебното Решение,
постановено по гр.д. № 555/ 2014 г. по описа на Ловешкия Окръжен съд, е
владеел имота на правно основание, а след това е бил държател. Със Заповед
9
№ 18-8505-06.06.2014 г., издадена от началника на СГКК-гр. Ловеч – инж. М.
К., въз основа на заявление, подадено от ответника, имотът е кадастрално
обединен с други недвижими имоти на ответника под кадастрален №
73198.502.594. Тези правни действия на ответника накърняват правото на
собственост на ищеца и представляват пречка за неговото упражняване.
По делото е била разпитана свидетелката Т. И. Н. – работеща от 1997 г.
при ищеца като отговорник за недвижимите имоти на „ДЕСПРЕД“ – клон
Ловеч. Тя заявява, че е запозната с обстоятелството, че ищецът е собственик
на имот в района на ж.п. гарата на гр. Троян, състоящ се от склад и
административна сграда, които са оградени. От 2002 г. до 2012 г. имали
наематели, като тя лично сключвала договорите за наем. През 2012 г.
наемателят „СИМАКОМ“ ЕООД, произвеждащ лепило за плочки, напуснал
имота, тъй като било прекъснато водоснабдяването и електрозахранването.
Свидетелката посочва, че през 2014 г. ответникът завладял имота, съборил
оградата, разрушил административната сграда до основи, ползвал склада,
който и към момента бил в държане на ответника – вратите на склада били
заключени, като ключовете са при ответника. След като ищецът извадил
Нотариален акт за собственост на имота през 2019 г. наел фирма, която го
оградила след месец февруари 2020 г., тъй като се наложило да изчакат, за да
си изнесе ответника нещата от склада, което не било сторено. Въззивният съд
кредитира показанията на свидетелката като обективни, въпреки нейната
трудова ангажираност с ищеца, тъй като е налице съвпадение между тях и
останалите доказателства по делото. Въз основа на тези показания въззивният
съд констатира, че процесния недвижим имот е бил завладян от ответника
през 2014 г., като поземленият имот бил предоставен във владение на ищеца
след месец февруари 2020 г., когато бил ограден от ищеца, а складът и към
момента се намира в държане на ответника, който не си е изнесъл нещата от
него.
Оспорването истинността на представените с исковата молба писмени
доказателства: Договор от 14.10.2019 г. между ищеца „ДЕСПРЕД“ АД и
„ГЕОЦВЕТ“ ЕООД; Уведомително писмо от „ГЕОЦВЕТ“ ЕООД до
„ДЕСПРЕД“ АД; Анекс към Договор от 14.10.2019 г. между „ДЕСПРЕД“ АД
и „ГЕОЦВЕТ“ ЕООД; Приемо – предавателен протокол от 11.03.2020 г., не е
било проведено успешно от ответника, тъй като от представените писмени
доказателства от ищеца: Протокол от 04.05.2020 г. Фактура № 3661/
10
04.05.2020 г.; Протокол обр. 19 от 04.05.2020 г.; Извлечение по сметка на
„ДЕСПРЕД“ АД към 11.05.2020 г.; Преводно нареждане от 11.05.2020 г.;
Извлечение от аналитичния счетоводен регистър на „ДЕСПРЕД“ АД;
Извлечение от дневник за покупки на „ДЕСПРЕД“ АД за м. май 2020 г., както
и от разпита на поискания с исковата молба свидетел Т. И. Н. се установява,
че ищецът действително е наел фирма за ограждането на процесния имот, на
която е заплатил, като ограждането е започнало, но е било преустановено, тъй
като ответникът е поискал да има достъп до склада, за да изнесе намиращите
се в него вещи, като впоследствие е било довършено.
Следователно, след ограждането на процесния недвижим имот през
месец февруари 2020 г., ищецът е влязъл във владение на дворното място, но
са налице фактически пречки за ползването на сградата, представляваща
склад, тъй като тя продължава да се държи от ответника, който не е изнесъл
намиращите се в склада вещи.
По изложените съображения въззивният съд приема, че предявеният
ревандикационен иск е основателен и следва да се уважи, като се признае
правото на собственост на ищеца върху процесния недвижим имот и
ответникът бъде осъден да предаде на ищеца владението върху сградата,
находяща се в поземления имот и представляваща склад.
Във връзка с уважаването му, следва да се уважи искането за отмяна на
констативен НА за собственост на недвижим имот, придобит по давностно
владение № 20, т. ІІ, рег. № 1814, н.д. 189/ 2014 г. на Нотариус Д. К., с рег. №
525 към НК, с район на действие РС – гр. Троян, на основание чл. 537, ал. 2 от
ГПК.
По отношение на исковете, с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД:
Ответникът възразява, че исковете с правно основание чл. 59, ал. 1 от
ЗЗД, са неоснователни с оглед наличието на специален иск по чл. 73, ал. 1 от
ЗС.
Разпоредбата на чл. 73 от ЗС регламентира отношенията между
собственика и недобросъвестния владелец на вещта. Ответникът
„ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ТЕРМИНАЛ ТРОЯН“ ЕООД владее имота на правно
основание – Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давностно владение с дата 22.05.2014 г., но от момента на предявяване иска
по чл. 54 от ЗКИР – 07.10.2014 г., който впоследствие е бил уважен, той се
11
явява недобросъвестен владелец до 20.05.2019 г., когато с влязло в сила
съдебно Решение е признато правото на собственост на ищеца върху
процесния недвижим имот. За този период правоотношенията между ищеца и
ответника следва да се уреждат съгласно нормата на чл. 73, ал. 1 от ЗС. След
влизане в сила на решението владелецът се превръща в държател, който
упражнява фактическата власт върху чуждия имот без правно основание и
отговаря по правилата на чл. 59 от ЗЗД за неоснователно обогатяване.
Доколкото първостепенния съд е разгледал и се е произнесъл по
обстоятелства и доводи, очертаващи предмета на делото – обезщетение за
ползване на имота, представляващо средната пазарна месечна наемна цена за
процесния период, без да е налице твърдение, нито пък доказателства, че
ответникът е направил разноски във връзка с ползването на имота, даването
на различна правна квалификация на иска при произнасянето, което не излиза
извън обхвата на търсената защита, не обуславя недопустимост на съдебния
акт, постановен от първостепенния съд, поради което неговото Решение
подлежи на преценка за правилност.
В заключението на вещото лице по допуснатата СТОЕ е изчислена
средна пазарна месечна наемна цена за поземлената територия и сграда за
периода месец декември 2015 г. – месец март 2020 г. на обща стойност
26 582,72 лева, като за периода от месец декември 2015 г. до 20.05.2019 г.,
когато е влязло в сила решението, с което е бил уважен иска по чл. 54 от
ЗКИР, общият размер на сумата е 21 566,72 лева. За тази сума искът следва да
се уважи, на основание чл. 73, ал. 1 от ЗС, като решението, с което искът е
бил уважен, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, следва да се отмени като
неправилно.
В останалите обжалвани части решението е правилно и следва да се
потвърди.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото, на въззиваемия следва да се присъдят
разноски в размер на 4 424 лева, представляващи заплатено по банков път
адвокатско възнаграждение, съгласно списък на разноските и доказателства
за заплащането им.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
12
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260082/ 23.07.2021 г., постановено по гр.д. №
725/ 2020 г. по описа на Ловешкия Окръжен съд в частта, с която ответникът
„ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ТЕРМИНАЛ ТРОЯН“ ЕООД, ЕИК *********, е бил
осъден за заплати, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, на ищеца „ДЕСПРЕД“
АД, ЕИК *********, сумата 21 566,72 лева, представляваща обезщетение за
ползване без основание на ПИ с идентификатор 73198.502.608 по ККР на гр.
Троян, одобрен със Заповед № Рд-18-11/ 20.04.2007 г. на ИД на АГКК; адрес
– гр. Троян, ул. „Опълченска“; площ – 848 кв.м.; трайно предназначение на
територията – урбанизирана; начин на трайно ползване – за друг вид
производствен, складов обект; предишен идентификатор 73198.502.594;
съседи: 73198.502.594, 73198.321.20, 73198.502.610, 73198.502.584; сгради,
които попадат върху имота: сграда 73198.502.608.1, със застроена площ от
236 кв.м., бр. етажи – 1, предназначение – сграда на транспорта, за периода от
месец декември 2015 г. до 20.05.2019 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл. 73, ал. 1 от ЗС, „ЖЕЛЕЗОПЪТЕН
ТЕРМИНАЛ ТРОЯН“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Троян, ЖП гара Троян, складови бази, Троянска борса за
строителство, представлявано от управителя Ц. А. С., да заплати на
„ДЕСПРЕД“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, *********, представлявано от изпълнителния директор Л. Т., сумата
21 566,72 /двадесет и една хиляди петстотин шестдесет и шест лева и
седемдесет и две стотинки/ лева, представляваща обезщетение за ползване без
основание на ПИ с идентификатор 73198.502.608 по ККР на гр. Троян,
одобрен със Заповед № Рд-18-11/ 20.04.2007 г. на ИД на АГКК; адрес – гр.
Троян, ул. „Опълченска“; площ – 848 кв.м.; трайно предназначение на
територията – урбанизирана; начин на трайно ползване – за друг вид
производствен, складов обект; предишен идентификатор 73198.502.594;
съседи: 73198.502.594, 73198.321.20, 73198.502.610, 73198.502.584; сгради,
които попадат върху имота: сграда 73198.502.608.1, със застроена площ от
236 кв.м., бр. етажи – 1, предназначение – сграда на транспорта, за периода от
месец декември 2015 г. до 20.05.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260082/ 23.07.2021 г., постановено по
гр.д. № 725/ 2020 г. по описа на Ловешкия Окръжен съд, в останалите
13
обжалвани части.
ОСЪЖДА „ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ТЕРМИНАЛ ТРОЯН“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Троян, ЖП гара Троян,
складови бази, Троянска борса за строителство, представлявано от управителя
Ц. А. С., да заплати на „ДЕСПРЕД“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, *********, представлявано от
изпълнителния директор Л. Т., сумата 4 424 /четири хиляди четиристотин
двадесет и четири/ лева, представляваща разноски за изплатено по банков път
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14