№ 341
гр. Сливен, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Живка К. Желязкова - Спирова
при участието на секретаря Албена Г. Василева
като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско
дело № 20242230102540 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, с която е предявен
установителен иск за прогласяване нищожността на договор за паричен заем
№ 200147/16.02.2024 г.
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове за обявяване на нищожността на
сключен Договор за кредит.
Ищцата твърди, че на 16.02.2024 г. сключила с ответното дружество
Договор за паричен наем №200147, като е уговорено отпускането на заем в
размер на 900 лв., с месечен лихвен процент в размер на 39.96%, с размер на
погасителната вноска 117.38 лв., девет брой погасителни вноски и обща сума
за плащане 1,056. 37 лв.
Сочи, че в договора е посочено, че ищеца не трябва да прави и не дължи
никакви допълнителни плащания, които не са посочени в договора за заем при
неговото сключване, дори те да са поискани от лице, за което е известно, че е
оторизиран представител на заемодателя.
Също така се твърди, че при сключването на Договора и конкретно в
1
чл.6 от него, е предвидено, че кредитополучателя да се счита за уведомен, в
случай, че заемателя не предостави догореното в чл.6 от договоря, в тридневен
срок от сключванетом му или предоставеното обезпечение не отговаря на
посочените условия в клаузите на чл. 10, ал.2, т.1 от ОУ към договора за заем и
още едно от посочените обезпечения по избор на заемодателя ценна книга,
издадена в полза на заемодателя. Обезпечението следвало да бъде
предоставено в 3дневен срок от сключването на договора, като ако това не
било спазено от страна на заемополучателя, същия дължал на заемодателя
неустойка в размер на 761.63 лв., с начин на разсрочено плащане, подробно
посочен в погасителния план към договора за заем.
Посочва, че към погасителния план, който е приложен към Договора,
погасителните вноски са посочени както с дължимост на неустойка както и
без такава. Сумата на вноската без посочена неустойка била в размер на
117.38 лв., а дължимата неустойка била в размер на 84.62 лв., което прави
размера на погасителната вноска 202 лв.
Счита, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради
това че размера на ГПР който е посочен в Договора е неточен и заблуждава
потребителя с оглед задължението в договора за обезпечаване на договора за
заем и предвидената в чл.8 от договора за заем неустойка. Твърди, че с това
действие процента се увеличава драстично, което води до драстична разлика
между посочения в ГПР и реално приложения от ответното дружество. Освен
това, нарушение се явява и въз основа на чл.19, ал.4 от ЗПК, който предвижда
че ГПР по договора за потребителски кредит не може да надвишава повече от
5 пъти размера на законната лихва.
Твърди още Договор за потребителски кредит за нищожен на основание
чл.26 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл.19, ал.4 от ЗПК, като не са
спазени извискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7- 12 и 20 и ал.2 и чл.12,
ал.1, т.7 - 9 ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит е
недействителен на специалните опснования по чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.22
от ЗПК във връзка с чл. 11, ал.1, т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е
нищожен ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за
прилагането му. В случая в Договор за паричен заем № 200147 между „Креди
Йес“ и ищцата е посочен годишен лихвен процент, но липсват обаче каквито и
2
да е било условия за прилагането му.
Налице е и неизпълнение на изискването на чл. 11, ал.1, т.9 от ЗПК
относно прилгането на възнаградителна лихва, което прави Договора за
недействителен съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, както и чл. 23 ЗПК. В
процесния Договор никъде не са посочени взетите предвид допускания,
използвани при изчисляването, т.к конкретика за точните допускания, които
евентуално са взети. Сочи, че следва общите разходи настоящи и бъдещи, да
бъдат описани по ясен и разбираем начин за потребителя, за да бъде наясно
кои ще стори и кои са пряко свързани с кредитното правоотношение. Но
предвид това, липвала ясно разписана методика на формиране годишния
процент на разходите /кои компоненти са точно включени в него и как се
формира същият от 48.31%.Тези действия водят до това, че не става ясно по
какъв начеин е формиран ГПР, неясни са както компонентите, така и
математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на
заема, като същия по този начин задава компоненти които водят до неговото
оскъпяване.
Сочи, че следва да бъдат изрично и изчерпателно посочени всички
разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на
ГПР, с което кредитополучателят да бъде информиран и икономически
обоснован дали да го сключи.
Правят възражение за прекомерност на юрисконсултско /адвокатското
възнаграждение в исковото производство.
Претендират за направените по делото съдебни разноски.
Правят искане за назначаване на съдебно- счетоводна експертиза, която
да обследва посочените задачи в последната част на исковата молба.
Ответното дружество е подало при условията на чл.131 ГПК отговор на
исковата молба в срок, с който изразява становище за неоснователност и за
недоказаност на исковата претенция. На първо място, сочи, че ищцата била
запозната с Общите условия на дружеството към момента на подписване на
договора за отпускане на паричен заем, както и с последиците от
непредоставяне на исканите от дружеството обезпечения, ако сключи договор
за заем с ответното дружество. Ищцата имала възможност да се запознае с
ОУ, при които дружеството предоставя заеми, да ги обмисли и да прецени
дали желае да сключи договор за заем при така представените Условия на
3
дружеството.
Посочват наличието на споразумение между страните относно
неустойката и задължението, което има заемополучателя. Неустойката била
първоначално конкретно фиксирана, без да се иска нищо повече от длъжника.
Задълженията на заемополучателя са били обяснени още от подписването на
договора.
Изтъкват, че със сключения договор била налице свободата на
договаряне като търсената неустойка съставлява разход, който заемателят
заплаща при неизпълнение на задълженията си за предоставяне на надежно
обезпечение по него.
Оспорват твърдението, че клаузата по чл. 8 от Договора противоречи на
разпоредбата на чл. 146, ал.1 от ЗЗП, като неоснователно. Считат за
неоснователно твърдението, че предвидената по чл.8 от договора, неустойка
не е включена като елемент на ГПР. Подчертават правото за отказ от страна на
заемателя, при положение, че същия не може да изпълни уговорените на
Договора условия.
Не считат, че процесния Договор заобикаля закона, тъй като
неустойката, не представлява допълнителен разход, а е част от него. Посочват,
че е задължително съществуването за изчисляване на неустойка, тъй като
конкретното дружество, разполага с по-голям риск, поради причина, че
същото не осъществява банкова дейност, като за това твърдение се основава
на СЕФ.
Относно лихвения процент твърдят, че е начислен правилно и въз
основа на СЕФ както и на клаузите от ОУ. Основава твърденията си върху
практика на ВКС, и посочват, че договорената лихва е включена като част от
ГПР и тъй като същия не надвишава законово определения размер, то следва,
че лихвата не е прекомерна и не противоречи на закона и на добрите нрави.
Възразяват относно назначаването на СЧЕ, като твърдят че с подадения
от тях отговор са отговорили на поставените от ищцата въпроси, а именно:
На първо място относно невключването на неустойката в размера на
ГПР, предвид разпоредбата на чл. 19, ал.3, т.1 от ЗПК, тъй като при
изчисление на ГПР не следва да бъде включен размерът на неустойката по чл.
8 от договора за заем. В ГПР е включена договорната лихва и никакви други
4
такси по кредита, тъй като такива такси по кредита няма.
На второ място, относно информацията за броя на плащанията и за
начина на разпределянето им към сумите по процесния договор, и при
неоспорване на твърденията им от ищцата, смятат че изготвянето на
експертиза се явява безпредметно, доколкото би отпаднала необходимостта от
изясняване на обстоятелствата по плащане на суми по договора за кредит.
Молят съдът да постанови решение, с което да се отхвърлят предявения
иск като неоснователен и недоказан.
Претендират за направените по делото съдебни разноски и правят
възражение за прекомерност на разноските на другата страна.
В съдебно заседание ищцовата страна не се явява и не се представлява.
В писмено становище се иска уважаване на иска. Претендират се присъждане
и на съдебно- деловодни разноски.
Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание. В
писмено становище се иска отхвърляне на иска.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че на 16.02.2024 г. ищцата с ответното дружество
Договор за паричен наем №200147, като е уговорено отпускането на заем в
размер на 900 лв., с месечен лихвен процент в размер на 39.96%, с размер на
погасителната вноска 117.38 лв., девет брой погасителни вноски и обща сума
за плащане 1 056.37 лв. с крайна падежна дата 15.11.2024 г. при фиксиран
месечен лихвен процент от 3,300% и ГПР в размер на 48.312 %. В чл. 8 е
уговорена неустойка в размер на 761,63 лв., дължима от ищцата в случай, че
не предостави уговореното в чл.6 от договора обезпечение. Действителният
годишен процент на разходите по договора при включване и на неустойката е
в размер на 48.312 % и надвишава значително петкратния размер на законната
лихва за страната.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка
поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявената искова претенция за прогласяване на нищожността на
договор за паричен заем № 200147/16.02.2024 г., като противоречащ на
императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за
защита на потребителите е допустима, а разгледана по същество е изцяло
основателна.
Установи се по безспорен начин от събраните писмени доказателства по
делото, че между страните е възникнало правоотношение по договор за
потребителски кредит, като ищцовата страна е получила в заем сумата 900
лева.
5
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ,
като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Основателно е твърдението в исковата молба основание за
недействителност на договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да
гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото
задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид
оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната
институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната
лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които
трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да
тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В
конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото в
договора за кредит е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от
48,312 %. Действителният ГПР по процесния договор е значително и
несъмнено в много по-голям размер. Поради това е надвишен максималния
праг на ГПР, установен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. По изложените съображения
процесния договор за потребителски кредит е недействителен на основание
чл. 22 ЗПК и следва да бъде прогласена неговата нищожност, като по тази
причина е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на ищцовата
страна за недействителност.
Годишният процент на разходите е неточен и заблуждава потребителя, с
оглед на задължението в договора за обезпечаване на договора за заем и
предвидената в чл. 8 от Договора за заем неустойка. Реалният ГПР при
съобразяване на тази неустойка ще възлезе на много по-голям процент от този
посочен в ЗПК. Обстоятелството, че не е отчетена неустойката в договора за
заем, както и размера на ГПР водят до категоричния извод, че се констатира и
доказа огромна разлика между посочения в договора ГПР и реално
приложения от ответното дружество. Следователно ответното дружество е
нарушило разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК и нормата на чл. 19, ал. 4
от ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит от разстояние е
6
недействителен. Безспорно императивната норма на посочения чл. 19, ал. 4 от
ЗПК предвижда, че ГПР по договора за потребителски кредит не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва.
По тези съображения съдът намира, че ищцата не дължи изпълнение на
вземането за неустойка и договорна лихва, тъй като се намират в параметри
противоречащи на ЗПК, следователно е налице нищожност на тази сделка. От
друга страна процесния договор е нищожен поради наличието на изначална
недействителност на съществен елемент от договорното съдържание на чл. 11,
ал. 1, т. 9 от ЗПК, досежно договорната лихва, която не поражда валидни
правни последици, тъй като е в противоречие с добрите нрави по арг. на чл.
26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, поради изначална нееквивалентност на насрещните
престации. Кредиторът безспорно е нарушил изискването на чл. 11, ал. 1 т. 9
от ЗПК като не е разписал съдържанието на договора, условията за прилагане
на възнаградителната лихва. Освен това не е посочил изрично кои компоненти
формират размера на ГПР. Това води до нарушение на изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 20 от ЗПК, защото в съдържанието му не е включен размера на
лихвения процент на ден и не са разписани правата на потребителя по чл. 29,
ал. 4 и ал. 6 от ЗПК. Следователно са налице произтичащите последици на чл.
23 от ЗПК, като потребителя дължи връщане само на чистата стойност на
паричния заем, но не дължи лихва и други разходи по заема.
По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по
делото, които са доказани в размер на 450 лева, от които заплатени държавна
такса – 50 лв. и сумата от 400 лв., представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на договор за паричен заем №
200147/16.02.2024 сключен между „КРЕДИ ЙЕС" ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Хасково, ул."Лозарска" №12,
представлявано от управителя Владислав Михайлов Инджов и С. А. А., с ЕГН
********** от гр. С., ж.к. "Д." бл. ., вх. ., ап.. на основание чл. 22 от ЗПК във
връзка с чл. 26 от ЗЗД, поради противоречие на закона.
ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС" ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Хасково, ул."Лозарска" №12, представлявано от
управителя Владислав Михайлов Инджов ДА ЗАПЛАТИ на С. А. А., с ЕГН
********** от гр. С., ж.к. "Д." бл. ., вх. ., ап.., сумата от 450 лева
(четиристотин и петдесет лева), от които заплатени държавна такса – 50 лв. и
сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
7
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8