РЕШЕНИЕ
№ 6885
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Виктория Р. Митева
при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20251100500003 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 16887/17.09.2024г. по гр.д. № 45423 по описа за 2022г. на
Софийски районен съд, 59-ти състав е отхвърлен като неоснователен
предявеният от „Универсал Строй Консулт“ООД, ЕИК ********* срещу
„Електроразпределителни мрежи Запад“АД , ЕИК *********,
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК за
признаване за установено, че „Универсал Строй Консулт“ООД, ЕИК
********* не дължи на „Електроразпределителни мрежи Запад“АД ,
ЕИК ********* заплащане на сумата от 5031,41лв. начислена с фактура №
**********/10.05.2022г. въз основа на констативен протокол №
2001710/13.04.2022г. за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на
електрическа енергия, за преизчислени количества електрическа енергия по
партида с клиентски № 540006070509 за обект „спортен комплекс“, намиращ
се в гр. Благоевград, местност „Бачиново“ за периода от 14.01.2022г. до
13.04.2022г., като Универсал Строй Консулт“ООД, ЕИК ********* е
осъдено да заплати на „Електроразпределителни мрежи Запад“АД , ЕИК
1
********* на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 670лв.,
представляващи съдебни разноски.
Срещу така постановената решение е депозирана въззивна жалба вх. №
341937/28.10.2024г. по регистъра на СРС, изпратена на 25.10.2024г. идентична
с въззивна жалба вх. № 344954/29.10.2024г. по регистъра на СРС, изпратена
на 24.10.2024г. от ищеца Универсал Строй Консулт“ООД, ЕИК ********* в
частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило е съображения, че
решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени
правила и на материалния закон, необосновано. Посочило е, че ответникът не
бил материално правно легитимиран да начисли и инкасира процесната сума,
не бил страна по договор с ищеца във връзка с доставяна и консумирана
електрическа енергия в имота, такива съществували между ищеца и
„Електрохолд Проджаби“ЕАД. Разпоредбата на чл. 56, ал. 2 от ПИКЕЕ
противоречала на чл. 98, ал.2 и на чл. 104а, ал.2 от ЗЕ и като такава от
нормативен акт с по-нисш ранг от закона не следвало да се прилага. Отделно,
проверката била извършена при нарушение на чл. 49 от ПИКЕЕ, защото
ищецът нито бил уведомен, нито бил поканен да присъства на тази проверка.
Протокол бил връчен на свидетеля Б., който не бил ползвател на имота нито
представител на ищеца. Той по стечение на обстоятелства държал ключовете
за обекта , оказал съдействие на проверяващите, но му било отказано да
уведоми ищеца за проверката. Подписването на протокола от представител на
Федерация на потребителите /ФП/ не можело да отстрани този порок, защото
не били налице условия за такова действие, а и този свидетел не бил без
обвързаност с ответника- тя била дежурен свидетел при проверките на
ответника, който редовно и по график участвал в такива. Не било установено
и този свидетел реално да е участвал в проверката, защото сочела, че
разпределителна касета била отключена с универсален ключ, а вещите лица
посочили че тя се отключва с райбер. Показанията й сочели и че проверка
била рутинна, но другият разпитан по делото свидетел сочел, че проверка била
нарочно назначена. Не било установено че на свидетеля от ФП е извършено
измерването и изчисляването на сечението на кабела съобразно методики и
формули, ползвани от вещите лица. Другият свидетел – Г., сочел че сечението
се определя окомерно, че не извършват измервания и това опровергавало
показанията на свидетеля от ФД –Ц.. Противоречия имало и в показанията на
св. Г., който работел при ответника в частта за техническо състояние на
2
касетата № 2, както и за начина на заключването й. Поведението на ответника
било противоречиво- Протокол бил изпратен с писмо на ищеца, което се
предвиждало когато при проверка за която потребител е уведомен не
присъствал негов представител, а същевременно ответникът твърдял , че Б.
бил представител на ищеца при проверката. Св. Г. признавал че при проверка
нямало представител на ищеца. Реално проверки на обекта били две и това
било признато от ответника, за втората проверка от 10.05.2022г. не бил
съставен протокол и за нея ищецът не бил уведомен , ищецът узнал за нея от
отговора на исковата молба. ПИКЕЕ не правили разграничение на проверките
на първични, вторични и т.н. , напротив сочели, че за всяка проверка следва да
се съставя констативен протокол по посочения в тях ред. При повторната
проверка се установило, че присъединения кабел е със сечение 4х10 кв.мм. а
не както в първоначалната проверка било посочено 4х16кв.мм. и въз основа
на втората проверка била преизчислена и сумата за доплащане. Измерването
на сечението на кабела „на око“ било далеч от разбирането на точност, това
поставяло под съмнение останалите сочени от ответника установявания.
Повторната проверка сочела друг тип кабел и с друго сечение, трудно било да
се приеме, че служители на ответника – специалисти, не могат да определят
поне типа на кабела. Вещото лице Н. посочило, че кабел е този по повторната
проверка, но измерен по външна изолация бил 14,74мм. В сочения от вещото
лице каталог обаче за така измерен по изолация кабел сечението било 4х6
кв.мм. , а не 4х10кв.мм. Така заключението по повторната техническа
експертиза на вещото лице Н. не следвало да се кредитира. Противоречията в
констативния протокол касаели и обстоятелства във връзка с измерването на
енергията – сочело, че се има неправомерно присъединяване преди СТИ с
кабел 4х16кв.мм., че това е промяна на схема на свързване, като
неправомерното присъединяване е премахнато и е възстановена правилната
схема. Неправомерното присъединяване обаче било различно от промяна на
схемата на свързване и това личало то чл. 51 и чл. 50 от ПИКЕЕ.
Разграничение било направено и в чл. 49 и в чл. 63 от ОУ, какво е
неправомерно присъединяване сочела разпоредбата на § 13 от ДР на ПИКЕЕ.
Взаимоизключващи се алтернативи били смесени по недопустим начин.
Нямало основание да се начисляват цена на достъп до
електроразпределителна мрежа и задължения към обществото съгласно чл.
40, ал.1 от ОУ вр. с чл. 32 от ОУ, аналогични на чл. 49 от ПИКЕЕ, но такива
3
били начислени. Начисленията били за тримесечен период, тоест по чл. 50 от
ПИКЕЕ, но нямало данни кога е извършената преди това проверка , а това
било необходимо за да се определи дали период е 3 месеца или друг.
Свидетелят Б. посочил че в края на март 2022г видял служители на ответника
да извършват действия по проверка на разпределителната касета, тоест период
на изчисления следвало да бъдат за по-кратък период. Установено било че
касетата е в много лошо състояние както отвън, така и отвътре, че се заключва
с райбер и не е обезопасена. Задължение на ответника било да я обезопаси,
неизпълнението на това задължение водело до невъзможност ищецът да
отговаря безусловно за въздействието върху касетата. Клиентския номер бил
различен от сочения във фактурите, откритата нова партида била без негово
знание и съгласие. Спортния комплекс бил тенис-комплекс и се ползвал от
април до октомври, през останалия период не се ползвал, само за няколко
маломощни лампи се потребявала електрическа енергия от начислението по
процесния протокол. Така начисленото потребление било форма на неустойка,
наказателна санкция като свръхпрекомерния й размер противоречал на
добрите нрави. Клаузата на чл. 32, ал.1 от ОУ била нищожна поради
противоречие с чл. 146, ал.1 от ЗЗП и чл. 26, ал.1 от ЗЗД. Разпоредбите на чл.
50 ичл. 51 от ПИКЕЕ били извън законовата делегация по чл. 83 от ЗЕ и не
следвало да бъде прилагана. § 1 от ЗЗП уреждал правилото че при
противоречиви закони се прилага този, който осигурява по-висока защита на
потребителя. Уредената в ПИКЕЕ процедура противоречала на общото
правило че се дължи заплащане само на реално потребеното, както и на
виновната отговорност при неизпълнение на облигационни правоотношения.
Начислената сума надвишавала двукратно максималния дневен размер на
доставеното количество ел.енергия-договор сочел максимална предоставена
мощност от 15 кВтч, но начислена била 31,18кВтч., такава не можело да се
потреби . Кабелът бил за трифазен ток, а не било установено такъв да се
ползва в обекта Плащането на сумата по фактурата не било признание за
дължимост, възражение срещу първоначалното начисление бил направил, в
последствие предявил иск пред съда за преизчислената сума, неплащането
щяло да доведе до преустановяване на електроснабдяването. Претендирало е
разноски.
Въззиваемият – ответник по исковете - „Електроразпределителни
мрежи Запад“АД ЕИК ********* в предоставения срок е оспорил жалбата.
4
Установено било че ищецът е потребител на електрическа енергия в имота,
верността на констатации по протокола били установено от свидетелите,
разпитани по делото, на проверка присъствал представил се за наемател на
обекта, за проверка била уведомена полицията. Заключенията и на двете
експертизи установявали правилността на извършената корекция.
Отговорността на абоната била обективна. Корекцията била способ за
отстраняване на неоснователно обогатяване. Посочил е, че трайно
установената съдебна практика включително и Решение № 77/30.05.2022г. на
ВКС, 3-то Г.О. , Решение № 115/17.06.2022г. по дело № 3817/2021г. на ВКС
приемала, че електроразпределителното дружество има право да начислява
корекции на сметки на потребители за минал период и да начислява суми,
представляващи реално потребената електрическа енергия, като нормите на
чл. 55 и на чл. 56 от ПИКЕЕ са в рамките на законовата делегация и не
противоречи на нормативен акт от по-висока степен, както и на общото
правило на чл. 183 и на чл. 200 от ЗЗД, съгласно които за доставена
електроенергия потребителят заплаща цена съгласно действащия ЗЕ и
решение на КЕВР. Претендирало е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
175284/23.08.2022г. по регистъра на СРС, изпратена на 22.08.2022г. на
Универсал Строй Консулт“ООД, ЕИК ********* срещу
„Електроразпределителни мрежи Запад“АД , ЕИК *********, с която е
поискало от съда да признае за установено, че „Универсал Строй
Консулт“ООД, ЕИК ********* не дължи на „Електроразпределителни
мрежи Запад“АД , ЕИК ********* заплащане на сумата от 5031,41лв.
начислена с фактура № **********/10.05.2022г. въз основа на констативен
протокол № 2001710/13.04.2022г. за проверка на неточно измерване и/или
неизмерване на електрическа енергия, за преизчислени количества
електрическа енергия по партида с клиентски № 540006070509 за обект
„спортен комплекс“, намиращ се в гр. Благоевград, местност „Бачиново“ за
периода от 14.01.2022г. до 13.04.2022г. Навел е твърдения, че протокол бил
връчен на 21.04.2022г, този протокол бил връчен на И. Б., но той не бил
наемател на обекта. Първоначално била начислена сума от 6428,88лв., но в
последствие било направено ново изчисление за сумата от 5031,41лв. За
5
проверката от 13.04.2022г. нито бил уведомен, нито негов представител
присъствал, нямало основание да се подписва протокол от свидетел.
Обстоятелства по протокола били противоречиви, неправомерното
присъединяване било различно от променената схема на свързване, а всяка от
тях предпоставяла различни преизчисления на консумация. Не ставало ясно
защо са правени два пъти изчисления. Присъединителен кабел бил със
сечение 4 х10 кв.мм., а не посочения в протокола 4 х16 кв.мм. Клиентски
номер във фактури не бил на процесния имот. Комплексът се ползвал за
тенис, функционирал само през летния сезон, през зимата консумация била
нищожна-за маломощни лампи, през 2022г. за този период начисления били
142 пъти по-малки. Начислената сума била санкционна, това било неустойка,
която противоречала на добрите нрави. Нямал отношения с ответника,
договор за доставка сключил с Електрохолд Продажби“ЕАД. Чл. 32 от ОУ
била нищожна като противоречаща на чл. 26, ал.1 от ЗЗД и на чл. 146 от ЗЗП,
такива били и чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ При сочената от ответника повторна
проверка били допуснати същите нарушения – не бил уведомен за нея, не
присъствал на същата Начисленията били два пъти над допустимия лимит от
договорените 15 кВтч. Претендирал е разноски.
Ответникът„Електроразпределителни мрежи Запад“АД /с предишно
наименование Чез Разпределение България/, ЕИК ********* в предоставения
му срок е оспорил иска. Посочил е, че за проверката от 13.04.2022г. уведомил
МВР, на проверката присъствал свидетел от ФП, констатациите по протокола
сочели на промяна в схемата на свързване, преизчислението било по
правилата на чл. 50, ал.2 от ПИКЕЕ и за същото било уведомен ищец.
Соченият от ищеца клиентски номер бил по система на Електрохолд
Продажби“ за редовен отчет, а посоченият в процесните фактури бил от
системата на ответника за преизчисление на потребление. Преизчислението на
сумите се наложило поради възражение на ищеца за сечението на кабела за
присъединяване. СТИ не бил проверяван в периода от 14.01.2022г. до
13.04.2022г. и затова изчисленията били за три месеца назад. Преизчислението
било по чл. 50 ал.2 от ПИКЕЕ и без значение било потреблението за други
години през тези месеци. Имал право да получи процесните суми, такава била
трайната съдебна практика на ВКС. В случая проверката била направена през
2022г. и приложими за случая били ПИКЕЕ от 2019г., съгласно чл. 56, ал.2 от
които ползвателят на мрежата заплаща на оператора на мрежата дължимата
6
сума по направената корекция. За територията на западна България оператор
на мрежата бил ответникът и така процесната сума се дължала на него. При
извършената проверка на 30.09.2021г. било установено че има промяна в
схема на свързване и неотчитане на потреблението , съставен бил констативен
протокол, уведомени бил органи на МВР, имало свидетел. За проверката и за
корекцията потребителят бил уведомен с писма КЕВР имал право да прецени
правата на разпределителното дружество и да приеме, че на него следва да се
заплатят сумите по корекцията. Тази сума имала за цел да компенсира
мрежовия оператор за понесените от него вреди. Преизчисляването се
извършвало по цени на електроенергията за покриване на технологичен разход
съобразно чл. 56,ал. 3 от ПИКЕЕ. Тези технологични разходи се формирали от
два компонента- по – малка част били загуби на ел.енергия при преноса й и
разпределението й поради физически процеси, а по-голямата част – от
неизмерена или неправилно измерена електрическа енергия, потребена от
потребителите В действителност разликата между измереното като влязло в
мрежата и излязло от мрежата количество енергия надхвърляло многократно
присъщите на дейността загуби и се формирала от неизмерена, неточно
измерена потребена енергия от потребителите. Това били така нар.
нетехнически загуби. Компенсирането на този нетехнически разход изисквало
ответникът да закупува допълнителни количества електрическа енергия ,
защото следва да балансира електроенергийната система във всеки момент.
Затова и съгласно чл. 100 от ЗЕ вр. с чл. 4, ал. 3 от Правилата за търговия с
електрическа енергия /ПТЕЕ/ и лицензията на ответника той имал право да
закупува електрическа енергия, за да покрие технологичните разходи по
преноса. Така разходите за неизмереното /неточно измереното потребление се
поемали изцяло от Чез Разпределение България“ затова и то издавало
фактурите за тази енергия и на него се дължало плащането. Снабдителното
дружество нямало отношение към закупуването на ел.енергия за покриване на
технологичните разходи поради което и КЕВР е преценил че не се дължи
плащане на него на сумите по корекциите. Енергията по процесната фактура
била фактурирана по пазарната цена на ел.енергията за покриване на
технологичен разход съобразно раздел 4 от ПТЕЕ и чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ
Така ответникът получавал частична компенсация за направените от него
разходи за закупуване на ел.енергия за покриване на технологичен разход. Не
било възможно да се отчете реалното потребление на потребителя,
7
определянето на същото ставало по методика, но било възможно потребителят
да е потребил повече. Отговорността на потребителя била обективна.
Претендирало е разноски.
Приет е протокол от 29.01.2021г. неоспорен от страните, съгласно който
на 29.01.2021г. на обект на ищеца в местност „Бачиново“ в присъствието на
свидетел И. Б. е сменен електромер.
Приет е неоспорен от страните протокол от 16.06.2023г. съгласно който
комисия от 2-ма електротехници по възлагане на ищеца е измерило диаметър
на кабел по протокол от 13.04.2022г. и е установила че външен диаметър е
14,2 мм.
Прието е неоспорено от страните писмо от МВР съгласно което на
13.04.2022г. в 15:34ч. е постъпило обаждане от лице, представило се за Д.П.,
сочещо че има неправомерно ползване на електрическа енергия в гр.
Благоевград, местност „Бачиново“ .
По делото е приет констативен протокол № 2001710/13.04.2022г.,
съставен от служители на „ЧЕЗ Разпределение България”АД- Д.П. и Д. Г.,
Е.Ц., подписан и от свидетел от Федерацията на потребителите-Ю. Ц.,
съгласно който на 13.04.2022г. е направена проверка на средство за търговско
измерване на електроенергия за имот в гр. Благоевград, местност Бачиново,
спортен комплекс с титуляр на партидата Универсал Строй Консулт“ООД
абонатен № **********, потребителят бил потърсен, но отсъствал, ,протокол
е подписан от наемател-И. Б. , при която е констатирано, че в
разпределителната касета № 2, захранена от ТП помпа е направено
неправомерно присъединяване пред СТИ с кабел тип СВТ със сечение
4х16кв.мм, който в единия си край е свързан към шинна система на РК № 2,
монтирана на фасадата на сградата, а в другия край е свързан към част от
инсталацията на абоната-осъществена е промяна в схемата на свързване за
измерване на ел.енергия в следствие на което част от консумираната
ел.енергия не се измерва. Неправомерното присъединяване е премахнато и е
възстановена правилната схема.
Прието е писмо от 14.04.2022, справка, фактура от 15.04.2022г., известие
за доставяне, съгласно които на 14.04.2022г. ответникът е съставил писмо до
ищеца, сочещо е извършена проверка на 13.04.2022г. и ще бъде преизчислено
потреблението, , на 15.04.20222г. е начислена енергия от 28683 кВтч. За
8
период от 14.01.2022г. до 13.04.2022г. , като е издадена фактура за 6428,88лв. с
посочен клиентски номер на обекта 540006070509, ищецът е получил писмо
от ответника на 21.04.2022г
Прието е писмо от ответника до ищеца от 10.05.2022г., фактура от
10.05.2022г., справка, съгласно която по протокола от 13.04.2022г. дължимата
сума е 5031,41лв. за 22448 кВтч, която е преизчислена. Във фактурата е
посочено че сумата е формирана като стойност на изчисленията по протокола
от 13.04.2022г., задължения към обществото, пренос пред
електроразпределителна мрежа, пренос през електроразпределителна мрежа,
достъп до електропреносна мрежа , ДДС.
Приети са фактури, издадени от „Чез Електро България“ на ищеца за
процесния имот с кл. № 210031593342.
Приет е договор от 07.08.2020г. сключен между ищеца и“ Чез Електро
България за доставка на електрическа енергия в спортен комплекс в гр.
Благоевград, м. „Бачиново“ с кл. № 210031593342с предоставена мощност от
15 кВт и оператор на мрежата „Чез Разпределение България“ЕАД.
По делото са приети лицензия № Л-135-07/13.08.2004г., издадени от
ДКЕВР, съгласно която ЧЕЗ Разпределение България”АД има лицензия за
разпределение на електрическата енергия за срок от 35 години на територия
по Приложение № 1, като съгласно чл. 2.7.5 от същата има право да купува
необходимата електрическа енергия за покриване на технологични разходи по
процеса.
По делото са приети Общи условия за използване на
електроразпределителните мрежи на ЧЕЗ Разпределение“АД съгласно чл. 32
от които редът и начина на преизчисление на електрическата енергия при
установяване на неизмерена , неправилно или неточно измерена или за която
няма измерени показания в невизуализиран регистър на електромер се
уреждат в ПИКЕЕ, а редът и срок за уведомяване на клиентите за същото е
посочен в чл. 40, чл. 65 и чл. 71 от ОУ. Последните сочат, че клиентите се
уведомяват с фактура, изпратена по пощата или на посочен от клиента и-мейл
адрес, така се връчва и констативния протокол и съгласно чл. 71, ал. 3 от ОУ,
като ако при посещение на адреса поради отсъствие препоръчана пратка не
може да бъде доставена и след неявяване на клиента за получаване в срока
посочен от пощенската служба, то пратката се счита за доставена. Съгласно
9
чл. 49 от ОУ „Чез Разпределение може да преустанови преноса на
електрическа енергия без да уведоми клиента предварително, ако такава се
полза без да се измерва или се измерва неправилно или се установи
несъгласувана промяна на схема на свързване на клиента. Съгласно чл. 54 от
ОУ преноса се възстановява след отстраняване на причината за
преустановяването, като в случай че същото е било по вина на клиента, за
същото се заплаща цена по ценоразпис. Съгласно чл. 40 , ал.1 от ОУ при
хипотезата на чл. 32 от ОУ се издава нова фактура за преизчисление на
задължението по правилата на ПИКЕЕ, за дължима слуга за мрежови услуги
(освен за достъп до електроразпределителна мрежа, формирана на база
предоставена мощност) и за задължения за обществото.
Разпитан по делото св. Ю. Ц. е заявила, че е от Федерацията за защита на
потребителите, по график присъствала на проверките на
електроразпределителното дружество, обикновено 10 дни в месеца участвала
при такива проверки. На проверката на имота била с техници от ЧЕЗ, това
било рутинна проверка – минавайки, спирали и проверявали. В случая видели
табло на една сграда , видели кабел и мерейки, установили че има консумация,
тогава попитали на кого е имота, казали им името и му се обадили по
телефона. Момчето дошло, за да отключи самото ел.табло, което се намирало
от другата страна в техен имот. На сградата имало разпределителна касета, а
самото ел.табло било от другата страна, където било заключено и до него
нямало достъп. Момчето дошло и им отключило, изключили цялото ел.табло,
но сградата си останала да свети, слушало се музика, така се установило, че
има неправомерно присъединяване. Била на проверката през цялото време,
служител на ЕРМЗ потърсил представител и дошло това момче, представило
си личната карта, отключило. Позвънили на тел.112, за да заявят, че има
неправомерно присъединяване. Видяло се къде отивал кабелът – в едно
помещение, което било нещо като баня с бойлер. Имало и друго помещение –
нещо като офис с радиатор. Имало и разклонител, в който били включени
осветление, кафе-машина, музика. Техниците измервали с ампер-клещи.
Касетата се намирала на сградата, където е барчето, бойлера и т.н. Не помнела
дали касетата е заключена, мислела че била заключена, но техниците имали
универсален ключ и те отключили и видели. С протокола констатирали, че има
поставен кабел на тази разпределителна кутия, която отивала към бойлера ,
радиатора и барчето, проследили бойлера и при изключен електромер се
10
виждало, че всичко работи. Техниците видели, че има консумация по кабела и
затова се наложило да извикат момчето, за да може да отключи централното
табло и да се види има ли консумация.
Разпитан по делото св. И. Б. е заявил, че към 13.04.2022г. не бил наемател
в обекта, но някой бил казал на техниците че е такъв и затова те му се
обадили, за да им отключи за проверка. Нямал права да представлява
собственика на имота, попитал техниците да се обади ли на собственика, но те
му казали, че не е необходимо, достатъчно било той да подпише протокола.
Преди седмица по възлагане от ищеца двама независими техници замерили
кабела и установили че по външната изолация диаметър на кабела е 14,2мм.
Обект бил ползван за тенис-кортове и работел от април до октомври. Към
момента на проверката не работел, нямало никой, светела само лампа в
банята, вероятно е включена за сигурността, обект не се охранявал дори през
зимата, бил извън града към планината. Сградата била вътре в имота, на нея
била залепена касетата, никой не я заключвал, тя си седяла по-често отворена.
Там минавали много деца, защото било до бейзболното игрище, където
тренирали футболисти. При проверката гледали всичко, прекъснаха всичко и
се оказало, че работи радиото, лампите светели, човека на бара си почиствал ,
оправял нещо. Свидетелят бил виждал веднъж годишно
електроразпределителното дружество да извършва проверка. На 1-2 години
сменяли електромера, правели профилактика, проверявали разпределителната
кутия, ел.таблото. В края на март 2022г. видял на камерите, които бил
поставил там, служители на разпределителното дружество-проверявали нещо
по касетата, но вътре в имота не можели да влязат. Договорът му за наем
започвал от края на април –началото на май и завършвал в края на сезона.
Багажът му си стоял там докато преценят , че друг ще е наемател. Ако е лошо
времето можело да започне и по-късно, така било през 2023г.Сезон завършвал
през октомври – ноември, когато замръзвали кортовете и не можело да се
ползват. Ключ стоял при свидетеля, защото багажът му бил там.
Разпитан по делото св. Д. Г. е заявил, че е служител на ответника на
длъжност „техник ел.системи контрол нетехнически загуби“. Спомнял си
проверката на имота на 13.04.2022г. – спортен комплекс в местност
„Бачиново“, бил заедно с колегите си П. и Ц., както и със свидетел от
Федерация на потребителите. В района били изпратени поради загуби на ел.
енергия. При проверка на спортния комплекс установили, че от
11
разпределителната касета, която се намирала на фасада на сградата има
свързан кабел, който не минава през таблото и потреблението по него не се
измерва. След справка установили титуляр на партидата, намерили и телефон
за контакт на лице, което било наемател на обекта, обадили се и този човек
дошъл, отключил им и тогава установили, че този кабел влиза директно в
сградата и захранва бойлер, в другата стая –нещо като офис, имало
електрически печки, а от стаята имало удължител, който водел до бар плота на
барчето. Показали какво установили на наемателя, като изключили цялото
ел.табло това, което било захранено от кабела останало под напрежение и
навсякъде имало захранване. Токът спрял, когато отстранили кабела. През
цялото време присъствал представител на ФП. Потърсили МВР, но
наемателят дошъл и им оказал, необходимото съдействие. В имота преди да
дойде наемателя имало човек на барчето, той го насочил към наемателя, като
им дал телефон за връзка. Наемателят дошъл, отключил и показал документ,
който те поискали, за да го запишат в протокола, този човек им казал, че е
наемател на фирмата. Видимо установили сечението на кабела, не правели
измервания . Кабелите винаги били различни, интересували се дали по кабела
се потребява енергия и дали тя се измерва. Имало жалба от клиента – че кабел
е 10 кв. а не 16кв. , и затова свидетелят отишъл отново и действително
установили че кабел е 10кв.. Този кабел бил с дебела изолация и вероятно
затова били посочили първоначално, че кабел е 16кв. Не били гледали
сечението на жилото, само визуално преценявали. За тази втора проверка не
били съставяли протокол, защото тогава нямало нарушение . Проверките били
периодични , ако имат сигнал или съмнение за нарушение, нямало точно
определен период на периодичността – можело през две седмици, можело и
през две години да бъде проверката. На касетата имала брава тип „енерго“.
Касетата и кабела проверили без да чакат да им отключат, установили че има
кабел. Таблото било заключено и чакали наемателя да им отключи.
С прието по делото заключение по първоначалната съдебно-техническата
експертиза, вещото лице А.Ц. след запознаване с документи по делото и тези
в електронния масив на ответника, оглед на място, каталог на „Тилком“ООД
и на „Филкаб“АД е посочило, че за периода обектът е бил присъединен към
електроразпределителната мрежа и в него е ползвана електрическа енергия.
Посочило е, че при измерване на кабела към разпределителната кутия е
установило ,че диаметър на същия с външна изолация е 16,3мм, външни
12
диаметри на жило – фазово и нулево съответно 6мм и 5мм, а без изолацията –
съответно 3,5мм и 2,5мм. По външен диаметър кабел по таблици на фирмите
съответствал на кабел СВТ 4х10мм. Имало разлика в клиентските номера
сочени от Електрохолд Продажби“ и ответника. Описаните в констативния
протокол факти сочели, че има неправомерно присъединяване на ел.кабел
СВТ 4х10мм, което представлявало промяна в схемата на свързване и
приложими били правилата на чл. 50, ал.2 от ПИКЕЕ Изчисленията по двете
справки , изготвени от ответника били математически правилни за двата типа
кабел – съответно 4х16мм и 4х10мм. Преизчисленията били направени по
цени, одобрени от КЕВР. Проверка на електромер не била извършвана в
периода от 14.01.2022г. до 13.04.2022г. Начисленото количество ел.енергия
можело да бъде потребено през процесния кабел. Кабелът бил за трифазен
ток, но не установил в имота да се потребява такъв, възможно било всички три
фази да бъдат разпределени на токови кръгове, които да захранват и за
използват като цяло този трифазен ток в зависимост от натоварването.
Разпределителната кутия била на фасада на сграда и била затворена с резе,
нямало катинар, дясната страна била увиснала, състоянието не отговаряло на
актуалните изисквания. Такива кабели вече не се произвеждали, но този който
бил поставен отговарял на параметри на СВТ 4х10мм по новите каталози.
С прието по делото повторно заключение по съдебно-техническата
експертиза вещото лице В. Н. след запознаване с документи по делото, оглед
на място е посочило, е кабел в разпределителната кутия бил силов кабел
четири жилен с външен диаметър около 15мм, като той съответствал на кабел
СВТ тип 4 х10мм по каталога на „Тилков“ООД. По този кабел за 90 дни при
прилагане на правилата на чл. 50, ал.2 от ПИКЕЕ потреблението е 22448 кВтч
и корекцията от май 2022г. била правилна. Нямало данни да е извършвано
проверка на електромера в период от три месеца назад считано от 13.04.2022г.
Кабел съответствал на стандарт по БДС, кабел бил в добро състояние във
видимата част. Физическото състояние на разпределителната касета било
много лошо, заключвала се с райбер, позволяващ нерегламентиран достъп до
нея, тя се монтирала и контролирала от ответника. Начислената енергия и
стойност по справката и фактурата от май 2022г. била определена по правила
на ПИКЕЕ съобразно действащите цени на електрическата енергия.
Предоставената мощност от 15 кВт била максималната активна мощност,
която оператор бил длъжен да осигури на клиента. На нейна база се
13
определяла цената за достъп до разпределителната мрежа на месец и тя не
зависела от потреблението. 31,18кВтЧ определена по ПИКЕЕ не била
предоставената мощност а присъединената мощност, тоест тази за която са
оразмерени съоръженията за присъединяване, на нейна база се сключвал
договора за присъединяване на клиента към електроразпределителната мрежа.
През процесния кабел можело да се потреби ел.енергия с мощност 31,18 кВтч.
Двете мощности били за различни неща, те били и в различни мерни единици
– едното в кВт, а другото - в кВтЧ. Подаването на ел.енергията от
разпределителното дружество се определяла по присъединената мощност, а
не по предоставената мощност. Предоставената мощност се договаряла с
продавача на енергията, а присъединената мощност – с разпределителното
дружество, двете нямали общо.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението :
Съгласно чл. 91, ал.1 вр. с чл. 92 и чл. 83, ал.1, т. 6 вр. с ал. 2 от Закона за
енергетиката (ЗЕ), продажбата и преноса на електрическата енергия се
извършват със сделки по регулирани от комисията цени, по свободно
договорени цени между страни и на организиран пазар на електрическа
енергия, като страни по тях са общественият доставчик на електрическа
енергия оператор на електроперносната , оператора на
електроразпределителната мрежа и потребителя.
Електрическата енергия съгласно чл. 110, ал.2 от ЗС е движима вещ и
един от индивидуализиращите й белези, при така предявен иск, е
количеството й. Това количество се измерва със средства за търговско
измерване и те съгласно чл. 120 от ЗЕ са собственост на разпределителното
или на преносното предприятие. Тази уредба законодателя провежда
последователно и с разпоредбата на чл. 28 и на чл. 29, ал.5 от Наредба
14
№6/2004г. за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически
мрежи. Само по изключение потребителят може да е собственик на уредите за
търговско измерване. Тези изключения са подробно уредени в ЗЕ и Наредба
№6/2004г. за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически
мрежи.
Съгласно разпоредбите на чл. 104а от ЗЕ крайните клиенти използват
електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към
която са присъединени, при публично известни общи условия.
По делото не се спори, а и от събраните по делото доказателства се
установява, че ответникът е оператор на електропреносната мрежа и
електроразпределителните мрежи за територия, в чийто обхват попада
процесния имот, както и че ищецът е потребител на електроенергия през
процесния период в този процесен имот в Благоевград, местност Бачиново, -
обект „Спортен комплекс“.
Доколкото по делото няма твърдения и доказателства ищецът в
предвидения от закона срок да е заявил, че не е съгласен с Общите условия на
ответника и да е внесъл при него заявление, в което да предложи специални
условия, то съдът приема, че ищецът е потребител на електрическа енергия в
процесния имот, както и че ответникът пренася и разпределя електроенергия в
него, като страните са обвързани от договор при Общи условия, одобрени от
ДКЕР и при регулирани цени на електроенергията.
Установява се по делото, че за процесния имот клиентския номер при
ответника е бил № 540006070509. , а при продавача на енергия-Еле7ктрохолд
Продажби“ЕАД, този имот е бил с клиентски № 210031593342. Разликата в
клиентските номера няма значение за спорните по делото факти.
Съдът приема, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства
по делото е установено, че на 13.04.2022г. е извършена проверка на
измерването на потреблението на електрическа енергия в процесния имот,
която е извършена с участие на един представител на Федерацията на
потребителите, както и че органите на МВР са уведомени за същото, но не са
присъствали на проверката и на констатациите по нея. Приетият по делото
констативен протокол носи подписи на представител на Федерацията на
15
потребителите , разпитаните по делото свидетели са потвърдили
обстоятелствата по записванията по този протокол, като тези свидетелски
показания съдът кредитира като логични, последователни, категорични и
резултат от личните възприятия на свидетелите, неопровергани от другите
доказателства по делото. Неоснователни са доводите на въззивника в частта за
свидетелските показания на св. Ц. и св. Г.. Показанията им са резултат от
личните им възприятия, не са противоречиви, а допълващите се, те не са
опровергани от останалите събрани по делото доказателства, включително и
от показанията на св. Б.. Свидетелят Ц. е посочила, че проверката била
рутинна, като минавайки покрай имота, служителите на ответника са спрели и
пристъпили към проверка и поради установяване на кабел в разпределителна
кутия, който е под напрежение, решили да извършат проверка и на ел.табло.
Свидетелят Г. е посочил, че проверките в района се извършвали поради загуби
на ел.енергия, но не е посочил, че конкретно за този имот е имало подаден
сигнал или проверката да е била планирана предварително. Същевременно ,
този свидетел е посочил същите обстоятелства като св. Ц. – установяване на
кабел под напрежение в разпределителна касета, което ги мотивирало да
извършат проверката и на ел.таблото. Свидетелят Ц. е посочила, че не помни
как точно се е заключвала разпределителната кутия, обяснила че обикновено
служителите на ответника имат универсален ключ, но не е заявила
категорично че в случая такъв е ползван. Неясния спомен на св. Ц. за това
обстоятелство е обяснимо с отдалечеността във времето на събитието и на
разпита й пред СРС, както и на обстоятелството , че тя участва в множество
проверки , извършвани от ответника. Изискването на чл. 49 от ПИКЕЕ на
проверка да присъства свидетел при отсъствие на потребителя в случая е
спазено. Изискването е този свидетел да не е служител на ответника и същото
е спазено. Действително, св. Ц. е посочила, че участва регулярно обикновено
по 10 дни в месеца, на проверки на ответника. Това обаче само по себе си не я
прави заинтересован свидетел по смисъла на чл. 172 от ГПК. Свидетелят е
член е на Федерацията на защита на потребителите и при липса на други
доказателства които да опровергават показанията й съдът приема, че няма
основание да не се кредитират. По същите съображения – от свидетелските
показания, съдът приема за установено по делото, че на 13.04.2022г. в имота в
разпределителната касета № 2, захранена от ТП помпа е с кабел тип СВТ със
сечение 4х10кв.мм. пред електромера е направено присъединяване, като кабел
16
с единия си край е свързан към шинна система на РК № 2, монтирана на
фасадата на сградата, а в другия му край е свързан към част от инсталацията
на абоната , в следствие на което част от консумираната ел.енергия не се
измерва. Тези констатации са закрепени в протокола от 13.04.2022г., носещ
подписите на служители на ответника на свидетеля Ц., както и на св. Б., те
установени са и от показанията на св. Ц. и Г., от приетия по делото протокол
от 2023г. за измерване на кабела, като и от заключенията по двете технически
експертизи в частта за параметри на кабела, изводите на вещите лица по които
са еднозначни и категорични, резултат от проверките на вещите лица на място
и съобразяване на актуалните към момента каталози за кабелите. Свидетелят
Ц. е посочила, че е присъствала на проверката през цялото време, същото е
посочил и св. Г., че са видели записаното в протокола. Този протокол носи и
подпис на св. Б., който не е закрепил други обстоятелства, напротив – посочил
е че при изключено ел.табло в имота е имало ел. захранване. Същевременно
св. Г. и св. Ц. подробно са описали електроуреди, които са работели при
изключено ел.табло, че те са били захранени с електрическа енергия от кабела
в разпределителната касета. Съдът приема, че обстоятелство, че в протокола е
записано че кабел е с параметри 4х16кв.мм. не обосновава извод за
основателност на иска. Тези записвания се установява от заключенията по
техническите експертизи, че съответстват на размера на кабела с изолацията
му , тоест външния му диаметър с изолация. Доколкото свидетелят Г. е
посочил, че на място не се измерват с уреди диаметър на кабела, а същото се
прави „на око“, то съдът приема, че тази неточност при записването в
протокола не се отразява на верността на останалите записвания по него.
Следва да се посочи, че за параметри на кабел като СВТ 4х10кв.мм. извод в
подкрепа на заключенията на вещите лица е и представения от въззивника
протокол за измерването на този кабел от 2023г. Кабел с такива параметри е
съобразен при преизчислението от май 2022г. на потреблението в имота и е
определена процесната сума, както и от двете вещи лица по изслушаните пред
районния съд съдебни експертизи. Вещите лица са посочили, че кабелът в
имота вече не се произвежда, че по външни белези във видимата част е в
добро състояние, че по актуални каталози той съответства на кабел тип СВТ
4х10кв.мм. Изводите на вещите лица са задълбочени , категорични и
еднозначни и съдът ги кредитира като неопровергани от останалите събрани
по делото доказателства. Такъв тип кабел е възприет от ответника през май
17
2022г. след допълнително направено измерване. За това измерване съдът
приема, че не било необходимо да се съставя протокол по правилата на чл. 49
от ПИКЕЕ. Това е така, защото това измерване не е било за установяване
точността на измерването на потреблението на ел.енергия в имота, при него не
е установено ново неизмерване на потреблението, а само са уточнени
параметрите на кабела, тоест не са накърнени правата на ищеца.
Съдът приема, че за проверката на 13.04.2022г. ответникът е потърсил
абоната. Това се установява от показанията на св. Ц. и на св. Г.. Доколкото
протокола е подписан от свидетел, то без самостоятелно значение по делото е
дали на проверката е присъствал представител на абоната. Следва да се
посочи обаче с оглед на възраженията в жалбата, че представител на абоната
съдът приема, че е присъствал на проверката. Протоколът е подписан от И. Б.
представител се пред служителите на ответника като наемател на обекта и
това е обозначението за него в протокола. Установява се от събраните гласни
доказателства, че той е осигурил достъп на служителите на ответника до
имота с оглед проверка на ел. таблото и достъп до имота. Установява се от
показанията на св. Б., че той е наемател на този имот за периода април –
октомври ежегодно, а през останалото време не ползва имота по
предназначение за тенис-клуб, но си държи багажа в имота и има ключове за
него, че през 2023г. той е бил в имота при проверката на кабела, от
показанията му се установява че е бил наемател и през 2023г. Показанията на
св. Г. и на св. Ц. установяват, че намиращия се в имота човек на бара им
посочил Б. като човек, който може да им осигури достъп до имота. Установява
се че това е направено от И. Б.. Така съдът приема, че за служителите на
ответника И. Б. е бил представител на абоната, защото така осъществените
пред тях обстоятелства сочат на извод, той е бил такъв и не е имало основание
да се усъмнят в същото. Твърденията на въззивника че било отказано на
свидетеля Б. да уведоми ищеца за проверката не се установява, дори
показанията на св. Б. не са в такъв смисъл, а само сочат че служители на
ответника са му казали, че това не е необходимо..
Съдът приема за установено, че така направените промени са промяна на
схемата на свързване. За този извод съдът съобрази установените промени в
електрическата схема, както и заключението на вещите лица по съдебно-
техническата експертиза, които в тази част съдът кредитира като верни и
задълбочени, неопровергани от останалите събрани по делото доказателства.
18
Действително в протокола от 13.04.2022. е посочено „..неправомерно
присъединяване преди СТИ с кабел …“, което представлява „….промяна в
схема на свързване…“. Тези записвания съобразени с целия изписан текст не
са противоречащи и взаимоизключващи, а описателни и уточняващи-
посочено е как е направена промяната в схема на свързване, а не че има
неправомерно присъединяване на обект към електрическата мрежа по
смисъла на л. 51 от ПИКЕЕ. Правната квалификация на нарушенията по общо
правило не обвързва съда, като описаните в случая обстоятелства сочат , че е
налице промяна в схемата на свързване по смисъла на чл. 49, ал. 8 от ПИКЕЕ -
добавяне на чужд за системата елемент, представляваща промяна на схемата
на свързване, което не влияе на изправността на средството за търговско
измерване. Тези обстоятелства не сочат на „неправомерно присъединяване" по
смисъла на §1, т. 12 от ДР на ПИКЕЕ , съгласно която такова е присъединяване
на обект към електропреносната или електроразпределителната мрежа, за
който не е осъществена процедура за присъединяване към тази мрежа по реда
на наредбата по чл. 116, ал. 7 от ЗЕ. В случая обектът е присъединен към
електропреносната и електроразпределителна мрежа, не се спори, че това е
направено по правилата на Наредбата, поради което и свързването направено с
кабел преди СТИ съдът приема, че е промяна в схемата на свързване . Така
съдът приема, че приложими за определяне на дължимата сума са правилата
по чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ.
Съдът приема, че в случая Правилата от 2019г. са приложими доколкото
неточното измерване е констатирано на 2022г. тоест след влизането им в сила.
Те са издадени от компетентен орган въз основа на законова делегация
съобразно чл. 83, ал.1 т. 6 от ЗЕ. След влизане в сила на Правилата
отношенията между страните по договора за продажба на електрическа
енергия и тези за пренос и разпределянето й се регулират и от тези Правила,
като съществува законово основание за едностранна корекция на
задълженията, ако се установи неточно измерване и доставчикът е изпълнил
задълженията си по чл. 98а, ал.2, т. 6 от ЗЕ за предвиждане на ред за
уведомяване на потребителя при извършване на корекцията. Тези разпоредби
уреждат отговорността на потребителя за заплащане на електроенергия при
установено неточно измерване на същата поради промяна на схемата на
свързване или при негодно средство за измерване на енергията като специална
19
отговорност, съответно при неточно въведени данни за параметри на
измервателна група , която отговорност е в отклонение от общите правила на
договорната отговорност. Тя е въведена от законодателя, делегирал права за
същото на ДКЕВР с разпоредба на чл. 83, ар.1,т. 6 и чл. 21, т. 9 от ЗЕ, като
обективна отговорност, тоест за да се ангажира същата не е нужно за се
установи, че причината за неизмерване на енергията се дължи на
неправомерно поведение от потребителя в определен момент. Това е
отговорност, която е основана само на обективния факт на констатирано
неотчитане или неточно отчитане на потреблението, без да е доказан виновно
поведение на потребителя. Този законодателен подход съответства на
разпоредбите на чл. 183 от ЗЗД съобразно която купувачът дължи заплащане
на потребеното количество енергия. За да се ангажира тази отговорност на
потребителя, обаче, законодателят е въвел строги формални изисквания, които
са гаранция за охраняване на правата на потребителя. Това са гаранциите по
чл. 49 от Правилата, изискващи изрично доказване на негодност на
техническото средство за измерване на енергията чрез метрологична проверка
на електромера по реда на Закона за измерванията, изискването протокол да се
съставя в присъствието на потребителя , а при отсъствието му - в присъствие
на свидетел, който не е служител на електропреносното дружество. (В този
смисъл Решение № 467/28.07.2017г. по гр.д.№ 609/2017г. по гр.д.№ 609/2017г.
на ВКС, І-во Т.О.; Решение № 118:18.09.2017г. по дело № 961/2016г. на ВКС,
ІІ-ро Т.О.). Тези правила в чл. 49-58 от ПИКЕЕ не уреждат неустойка , която
да е свръхпрекомерна и като такава нищожна, те са съобразени с
пропускателната способност на присъединителните съоръжения, ограничени
са и в периода, за който се начисляват сумите.
Доколкото в конкретния случай по делото се установи промяна на схемата
на свързване, че същото е установено и демонстрирано пред свидетел, който
не е служител на ответника, че ОУ предвиждат ред за уведомяване на
потребителя за същото и че той е спазен, то съдът приема, че по делото е
установено валидно възникнало право на ответника да извърши едностранна
корекция на потреблението на ищеца за процесния период по правилата на чл.
50, ал.2 от ПИКЕЕ. Съдът приема, че по делото е установено, че начислената
от ответника на ищеца сума за потребена електроенергия за процесния
период, е изготвена съобразно цените по чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ , както и че
същата не надхвърля стойността, която би се получила при съобразяване на
20
математически правила, разписани в чл. 50, ал.2 от Правилата за измерване
на количество електроенергия (Правилата от 2019г.), приети от ДКЕВР с
Решение от 24.04.2019г., изм. 2021г. Тези обстоятелства се установяват от
приетото по делото заключение по двете съдебно-технически експертиза,
които съдът кредитира в тази част като вярна и неопровергана от други
доказателства по делото. Неоснователни са доводите на въззивника, че в
случая не следвало начисленията да за за три месеца преди проверката. Не е
установено по делото да е направена проверка на измерването на
потреблението след 14.01.2022г, поради което и период следва да е три
месеца. Посоченото от св. Б. че видял на камерите си в края на март 2022г.
служители на ответника нещо да проверяват по разпределителната касета не
обосновава друг извод. Свидетелят Б. е посочил, че служители на ответника
не са били до ел.табло, че до него те не могат да достигнат. Двете вещи лица
при проверки при ответника не са установили по записванията на ответника
да са правени проверки на измерването на потреблението след 14.01.2022г.,
други доказателства в подкрепа на твръденията на ищеца не са ангажирани.
Така съдът приема, че потреблението следва да се определи за три месеца
преди 13.04.2022г. Доводите на въззивника, основани на потреблението на
енергия в имота през януари-април предходни години съдът приема за
неоснователни . Това е така, защото при хипотеза на промяна на схема на
свързване това потребление е без значение. Същото би имало значение при
приложимост на чл. 52 от ПИКЕЕ, какъвто не е случая.
Неоснователни са доводите на въззивника, основани на договорената
мощност в договора, сключен с Чез Електро България“ЕАД-15 кВт , с която
обосновава възражението си за начислената мощност от 31кВтЧ. Двете
стойности са несъпоставими, защото измерват различни величини. Те са в
различни мерни единици- кВт и кВтЧ и са показател съответно за
предоставена мощност и за присъединена мощност , всяко от което е
определящо за отношения с различни правни субекти – съответно продавач
на енергията Електрохолд Продажби“ разпределителното дружество и
Електроразпределителни мрежи Запад“. Тези изводи на съда са основани и
на разясненията, дадени от вещото лице по повторната техническа
експертиза, изводите на което съдът кредитира изцяло като задълбочени и
верни. Двете вещи лица са били категорични в изводите си, че през
монтирания в случая в разпределителната касета кабел може да се пренесе
21
мощност от 31,18 кВтч, поради което и доводите на въззивника съдът приема
за неоснователни. Обстоятелството , че процесният кабел бил за трифазен ток
няма самостоятелно значение по делото, защото вещото лице Цвятков при
изслушването му от районния съд е обяснило, че при такъв кабел може трите
фази да бъдат разделени на токови кръгове, които да захранват и да използват
трифазния ток в зависимост от натоварването. Отделно констатациите на
вещите лица за включени към кабела уреди са много след 13.04.2022г. и не са
от естество да установят към 13.04.2022г. кои уреди са били захранени с
кабела от разпределителната касета.
Съдът приема, че определената със справката от май 2022г. и фактурата
от май 2022г. сума е дължима от ищеца. За този извод съдът кредитира изцяло
заключенията по двете технически експертизи, установили че изчисленията са
направени съобразно действащите цени на електрическата енергия и
правилото на чл. 50, ал.2 от ПИКЕЕ, което съдът прие за приложимо в случая.
Неоснователни са доводите на въззивника, че не дължи сумите по
фактурата, начислени за цена на „достъп до електропреносната мрежа“,
както и сумите за „задължения към обществото“. Съгласно разпоредбата на
чл. 27 и на чл. 29 от приложимите за процесния случай Правилата за
продажба на електрическа енергия /2013г./ , наричани по-долу за краткост
ПТЕЕ, крайни клиенти, дължат утвърдени от комисията за съответния ценови
период цени за достъп и пренос до/през електропреносната мрежа и за
други мрежови услуги по електропреносната мрежа; за достъп и пренос
до/през електропреносната мрежа, за достъп и пренос до/през
електроразпределителната мрежа и за други мрежови услуги по
електроразпределителната мрежа, като тези мрежови услуги се заплащат за
цялото фактурирарно количестно енергия, тоест върху използваната
електрическа енергия. Крайната сума за потреблението на електрическа
енергия , която потребителят заплаща се дели най-общо на цена за
снабдяване и цена за разпределение на електрическа енергия. Цената за
разпределение е сбор от цените за достъп и пренос на електроенергия, като
включва цена за пренос през електропреносната система; цена за пренос през
електроразпределителната мрежа; цена достъп до електропреносната мрежа и
цена за достъп до електроразпределителната мрежа. Те зависят от
консумираната електроенергия. Стойността на енергията и задълженията към
обществото се дължат от крайния потребител . Цената за задължения към
22
обществото се заплаща от крайните клиенти на свободния пазар на
електрическа енергия в страната, клиентите на доставчика от последна
инстанция и електропреносното и електроразпределителните дружества за
закупената електрическа енергия, предназначена за покриване на
технологични разходи. Аргумент за този извод на съда са разпоредбите на чл.
100, ал. 3 чл. 35, чл. 31 от ЗЕ в редакцията приложима за процесиня случай,
сочещи че операторът на електропреносната мрежа и на
електроразпределителните мрежи, заплаща разходите по чл. 34 и по чл. 35 от
ЗЕ. В слуая в процесните актури са начислени „задължения към обществото“
и мрежови услуги за фактурираната сума, тоест за реалното потребление, като
те по съображения, изложени по-горе съдът приема, че са дължими. Доводите
на въззивника, основани на чл. 40 вр. с чл. 32 от ОУ са неоснователни. Това е
така, защото разпоредбата на чл. 40 от ОУ изключва само възможността за
начисляване допълнително на цена на достъп до електроразпределителната
мрежа, формирана на база предоставена мощност, но не и за останалите
мрежови услуги и стойността на задълженията към обществото. В случая с
процесната фактура не е начислена сума за цена на достъп до
електроразпределителната мрежа, а цена на достъп до електропреносната
мрежа, поради което и съдът приема че не е нарушена разпоредбата на чбл. 40
от ОУ.
Спорен въпрос по делото е дали ответникът е носителят на вземането за
плащането на тази сума. С оглед на постановените по реда на чл. 290 от ГПК
съдебни решения на ВКС – Решение № 77/30.05.2022г. по гр.д. № 2708/2021г.
на ВКС, 3-то Г.О. и последвалите го в същия смисъл Решение №
115/17.06.2022г. по гр.д. № 3817/2021г. на ВКС, 4-то Г.О.; Решение № 153 от
29.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2999/2021 г., IV г. о., ГК, Решение № 56 от
21.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1629/2021 г., IV Г. О., ГК Решение №
50243/07.02.2023г. по дело № 339/2022г. на ВКС 3-то Г.О. ; Решение №
50074/16.05.2023г. по дело № 1099/2021г. на ВКС, 3-то Г.О, въззивният съд
приема следното:
Нормите на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 ПИКЕЕ са приети в рамките на
законовата делегация на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и не противоречат на чл. 98А,
ал.2, т. 6 и на чл. 97, ал.1, т. 4 от ЗЕ , поради което и следва да бъдат
приложени. Тези норми уреждат законово основание за съществуване на
23
вземане в полза на енерго-разпределително дружество към потребителя за
заплащане на измерената по реда н чл. 50, ал.2 от ПЕКЕЕ електрическа
енергия. Законова делегация за приемане на ПИКЕЕ от регулатора се съдържа
в нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, във вр чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ .
Материализираната подзаконова уредбата в чл. 55 и чл. 56 ПИКЕЕ е в
рамките на законовата делегация и не противоречи на законова норма в ЗЕ,
или друг закон, включително не противоречи на общото правило, че за
доставена на потребителя електроенергия се заплаща цена (чл. 183, чл. 200
ЗЗД). Съгласно ЗЕ цена на електроенергията е регулирана от държавен орган.
Приетите от КЕВР ПИКЕЕ - ДВ бр. 35/2019 г, изм ДВ бр. 57/2021 г., при
действието на които се е развила процесната корекционна процедура и която
уредба е приложима в случая, е в съответствие с измененията в законовата
уредба. Регулация в съответната насока съдържа и чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ по
отношение преизчисленията, които ответникът по иска извършва като
оператор на съответната мрежа, както и прякото им заплащане от клиента ( чл.
56, ал. 2 ПИКЕЕ). Правно основание да се ангажира отговорност за плащане
при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на
потребената електрическа енергия, съществува както преди, така и след
изменението на Закона за енергетиката (ДВ бр. 54/2012 г) . Когато
констативният протокол е съставен по време на действието на ПИКЕЕ от
2019г., правоотношението по заплащане на неправилно отчетената, потребена
се подчинява на уредбата в действащите ПИКЕЕ независимо дали
потреблението е станало по време на действието на тези ПИКЕЕ – аргумент
от § 2 от ПЗР на ПИКЕЕ от 2019 г. Така при действието на ПИКЕЕ от 2019г.
легитимиран по вземането за преизчислената енергия е операторът на
мрежата. Тази уредба не накърнява правата на потребителя , защото
предвижда в съответствие със закона подзаконова регулация, основана на
установеност и възмездност в отношенията по доставка пренос и
разпределение на електрическа енергия при регулирани от държавен орган
цени за електроенергия. Действително, отношенията между крайния
снабдител и оператора на мрежите се уреждат съгласно чл. 98В от ЗЕ от
Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/, а не с ПИКЕЕ. При
съобразяване обаче на начина по който както ПИКЕЕ, така и ПТЕЕ се
приемат, както и че издателят им е един и същ – КЕВР, че ПИКЕЕ се приемат
по предложение на снабдителя и на оператора на мрежите, то съдът приема, че
24
разпоредбата на чл. 56 от ПИКЕЕ е приета съобразно законовата делегация по
чл. 83 и по чл. 91, ал.2 от ЗЕ. Самото подзаконово възлагане на вземането по
корекцията, легитимиращо оператора на мрежата вместо доставчика, не
поставя потребителите в по-неблагоприятно положение. По силата на
разпоредбата на чл. 86, ал. 3, т. 2 ЗЕ дейността по пренос на електрическа
енергия на оператора на електропреносна мрежа включва и събирането на
всички вземания, свързани с преноса, част от които са и тези суми, които са
преизчислени по реда на чл. 50-56 ПИКЕ. Ето защо крайният клиент дължи
заплащане на потребената електрическа енергия, преизчислена при условията
на ПИККЕ, на оператора на електроразпределителната мрежа като потребител
на енергийна услуга по смисъла на т. 41б, б.а ДР ЗЕ.
С оглед гореизложеното съдът приема за установено по делото валидно
възникнало вземане на ответника към ищеца за заплащане на сумата от
5031,41лв. за която е издадена фактурата от 10.05.2022г. по протокола от
13.04.2022г., поради което решението на СРС е правилно и като такова следва
да се потвърди.
По отговорността за разноските
При този изход на делото съдът приема, че разноските по делото следва
да се оставят в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия разноски за възнаграждение за юрисконсулт за производство пред
СГС в размер на 100лв. , определено от съда по правилата на чл. 78, ал. 8 от
ГПК при съобразяване на сложността на делото.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 16887/17.09.2024г. по гр.д. № 45423 по
описа за 2022г. на Софийски районен съд, 59-ти състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Универсал Строй Консулт“ООД, ЕИК ********* да
заплати на „Електроразпределителни мрежи Запад“АД , ЕИК ********* на
основание на чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 100лв. , представляващи
съдебни разноски за производство пред СГС.
Решението е окончателно.
25
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
26