РЕШЕНИЕ № 260655

 

гр. Бургас, 27.04.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 6082/2020 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, с която претендира приемане за установено, че ответникът М.М. ***, му дължи сума в размер от 60,25 лева, представляваща сборна главница за месечни абонаментни такси за периода 15.03.-15.07.2017 год. по договор за мобилни услуги от 04.10.2016 год., което вземане съставлява част от предмета на Заповед за изпълнение № 1549/13.07.2020 год. по ч. гр. д. № 3543/2020 год. на БсРС; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.

Правното основание на предявения положителен установителен иск е чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК.

Ответникът оспорва иска, вкл. като погасен по давност, моли за присъждане на деловодните разноски; не ангажира доказателства.

Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

По делото не се спори, че на 04.10.2016 год. между „БТК“ ЕАД и ответника М. А.. е бил сключен писмен договор за телекомуникационни услуги – интернет и телевизия (кл. № …). За процесните задължения на ответника – абонаментни такси от 60,25 лева за периода 15.03.-15.07.2017 год., са съставени представените по делото 4 месечни сметки – л. л. 15-18 по описа.

Ищецът твърди, че е легитимиран като кредитор на ответника за спорната сума на основание писмен договор за цесия от 01.10.2019 год., а цедентът по него – „С. Г. Груп“ ООД, е придобил процесното парично вземане от първоначалния кредитор, на основание договор за цесия от 16.10.2018 год.

За заплащане на процесната главница е издадена Заповед за изпълнение № 1549/13.07.2020 год. по ч. гр. д. № 3543/2020 год. на БсРС, срещу която е подадено възражение по чл. 414, ГПК.

Ответникът оспорва исковете с твърдения за изтекла погасителна давност и липса на уведомяване за цесионните сделки; сочи, че е спряла да потребява услугите през 2017 год.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения главен положителен установителен иск за частично основателен. Облигационната връзка по процесния договор от 04.10.2016 год., както и вземанията по съставените от ищеца месечни сметки не са спорни за страните обстоятелство – в тази насока е изричното признание на ответника М. А.. на стр. 2 от писмения й отговор. Съглашението е сключено като срочно, за период от 24 месеца, и няма доказателства за предсрочното му прекратяване по общо съгласие на страните. Правно ирелевантен е фактът дали ответникът реално е ползвал предоставените по договора услуги, тъй като паричното задължение за месечен абонамент не е поставен в зависимост от потреблението или от неговия обем.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за недължимост на претендирана главница поради липса на съобщаване на цесионните договори. По делото няма доказателства уведомлението по чл. 99, ЗЗД да е достигнало до длъжника-ответник преди подаване на исковата молба. Това уведомяване следва да бъде извършено от стария, а не от новия кредитор, освен при упълномощаване (така и Решение № 137/02.06.2015 год. по гр. д. № 5759/2014 год. на III ГО на ВКС). Настоящият съдебен състав счита, че цесията е надлежно съобщена на длъжника, но едва с получаване на писменото приложение към исковата молба на новия кредитор – цесионер, а това обстоятелство следва да бъде взето предвид от съда, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК (вж. Решение № 78/09.07.2014 год. по търг. д. № 2352/2013 год., II ТО на ВКС и Решение № 3/16.04.2014 год. по търг. д. № 1711/2013 год. на I ТО на ВКС). В настоящото дело не се спори, че съставените писмени уведомление и потвърждение за цесия са получени от ответника като приложения към исковата молба и към допълнителната молба-становище на ищеца, поради което възражението за недължимост на главницата поради ненадлежно съобщаване на цесията е неоснователно.

Съдът намира за неоснователен иска в частта му за сумата от 1,69 лева с ДДС – по месечната сметка от 16.07.2017 год. (л. 15 по описа на делото). Дължимостта на двете абонаментни такси – 0,75 лева и 0,66 лева, зависи от установяване изправността на ищеца като страна по процесния договор, вкл. престиране на предоставените услуги – интернет и телевизия. Видно от втората страница на разглежданата месечна сметка, периодът на отчитане на услугите е 12-14.07.2017 год. В писмената си молба-становище от 08.03.2021 год., обаче, ищецът признава неизгодния за себе си факт, че е деактивирал процесния абонамент на ответника на 15.06.2017 год., а това означава, че договорените услуги не са били доставени през м. юли 2017 год., съотв. не е възникнало и задължението на абоната да заплати претендирана цена от 1,69 лева с ДДС.

Предвид изложеното, съдът намира, че следва да се произнесе по възражението за изтекла погасителна давност за остатъчното вземане от 58,56 лева, което възражение намира за основателно. Според т. 29 от общите условия на ищеца, заплащането на главницата следва да се извърши в 15-дневен срок от издаване на сметката/фактурата, като ищецът определя началната и крайната дата на този срок. Делото, обаче, не съдържа данни за такова допълнително определяне на друга начална дата, поради което съдът приема, че началният момент на изискуемостта е денят на издаване на всяка писмена сметка, от която дата започва да тече срокът за плащане, съотв. и погасителната давност на изискуемото вземане – чл. 114, ал. 1, ЗЗД. Дължимостта на процесната остатъчна сборна главница от 58,56 лева не възниква с издаване на крайната месечна сметка от 15.09.2017 год., тъй като в нея са пренесени съставните й суми от предходни периоди (преди 16.07.2017 год. – вж. сметката на л. 15 по описа на делото, в която е посочена, че сумата от 58,56 лева е „баланс от предходни периоди“). Заявлението по чл. 410, ГПК, което има за последица прекъсване на давността, е подадено на 09.07.2020 год., т. е. след изтичане на 3-годишната давност за вземанията по месечните сметки от 15.04., 15.05. и 15.06.2017 год. (л. л. 16-18 по описа на делото); няма и данни за надлежното спиране или прекъсване на давността през периода 15.06.2017-15.06.2020 год.

Изложеното мотивира съда да приеме, че до подаване на заявлението по чл. 410, ГПК е изтекла кратката 3-годишна погасителна давност по чл. 111, б. „в“, предл. трето, ЗЗД (вж. Тълкувателно решение № 3/2011 год. на ОСГТК на ВКС) и сборната главница от 58,56 лева е погасена, поради което искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Неоснователността на претенцията налага оставяне без уважение и на молбата на ищеца за присъждане на направените в заповедното и в настоящото дело деловодни разноски. В тежест на посочената страна следва да бъдат възложени направените от ответника деловодни разноски от 300 лева – заплатено адвокатско възнаграждение (чл. 78, ал. 3, ГПК).

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, за приемане за установено, че ответникът М.М. А.., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на ищеца „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Триадица, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8, сума в размер от 60,25 лева, представляваща сборна главница за абонаментни такси за периода 15.03.-15.07.2017 год. по договор за мобилни услуги от 04.10.2016 год., като неоснователен – за сумата от 1,69 лева по Месечна сметка № …/16.07.2017 год., и като погасен с изтичане на 3-годишна давност през периода  15.06.2017-15.06.2020 год. – за сумата от 58,56 лева, посочена като „баланс от предходни периоди“ в Месечна сметка № …/16.07.2017 год., което сборно вземане съставлява част от предмета на Заповед за изпълнение № 1549/13.07.2020 год. по ч. гр. д. № 3543/2020 год. на БсРС.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищеца „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, за осъждане на ответника М.М. А.. да му заплати деловодните разноски, направени в заповедното производство по ч. гр. д. № 3543/2020 год., както и в производството по гр. д. № 6082/2020 год., двете на БсРС.

 

ОСЪЖДА „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Триадица, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8, на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да заплати на М.М. А.., ЕГН **********, с адрес ***, деловодни разноски в размер от 300 лева.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ