РЕШЕНИЕ
№ 14843
гр. София, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20231110122647 по описа за 2023 година
На 06.08.2019г. ищецът М. Б. Х. е сключил договор за паричен
заем № 3597885 с „И. А. М." АД. Страните са се договорили за
отпуснатия заем да бъде в размер на 300.00 лева, размерът на
месечния лихвен процент не бил посочен.
В чл. 4 от процесния договор е уговорено, че страните се
съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две
физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на
институцията, отпуснала кредита. Текста определя и условията, на
които поръчителите следва да отговарят по отношение на размера на
трудовото си възнаграждение и пр.
На датата на сключване на договора, между „И. A. М." АД Х. е
сключен и договор за предоставяне на гаранция № 3597885 с „Ф. Б."
ЕООД, по силата на който „Ф. Б." ЕООД е поело задълженията да
обезпечи пред „И. А. М." АД задълженията на ищеца. Обезпечението
се изразявало в наличие на парични средства и готовност за
изплащане на задълженията на кредитополучателя. Дружество „И. А.
М." АД било едноличен собственик на капитала на дружеството
гарант. Въз основа на сключения договор за поръчителство ищецът се
задължил да заплати на гарантиращото дружество възнаграждение,
което е разсрочено за изплащане, заедно с месечната вноска по
договора за кредит.
1
Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство,
възнаграждението се дължало в полза па поръчителя „Ф.Б." ЕООД,
като „И. А. М." АД единствено е овластено да приеме плащането.
М. Х. твърди, че е погасил изцяло сумата по сключения договор
преди завеждането на исковата молба.
В исковата молба се излагат аргументи, че правоотношенията по
кредита и по гаранцията следва да се разглеждат в цялост и се твърди,
че, разгледани в цялост водят до извод за недействителност и на
гаранционното правоотношение. Ищецът заявява, че по същество е
бил принуден да сключи гаранционния договор. Твърди, че –
доколкото кредиторът е изключителен собственик на гаранта, то
гаранционният договор прикрива допълнителен доход за кредитора,
който противоречи на императивната норма на чл. 19 ЗПК. Излагат се
аргументи, че плащането по гаранционния договор между ищеца и
„Ф. Б." ЕООД следва да се включи в годишния процент на разходите
по процесния кредит. Ищецът посочва, че по същество не е получил
от „Ф. Б." ЕООД каквато и да било услуга, тъй като по силата на чл. 5,
ал. 1 от договора за поръчителство поръчителят имал право на регрес
срещу него за пълната стойност на платеното.
Посочва се, че обвързаността на двете дружества по същество
води до съвпадение на кредитор и поръчител и противоречи на
нормите на чл. 138 - чл. 148 ЗЗД.
Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство е
нищожен поради накърняване на добрите нрави, защото сумата, която
е уговорена като възнаграждение, е в размер повече от половината от
сумата по отпуснатия заем.
Ищецът моли съда както следва:
-/ Да прогласи нищожността на клаузата на чл.4 ал.2 от Договора
за заем 3597885 между М. Б. Х. и „И. А. М." АД, както и на договора
за гаранция между ищеца и „Ф. Б." ЕООД.
-/ Да осъди ответника „Ф. Б." ЕООД да заплати на ищеца 36,02лв
- цената на договора за гаранция между този ответник и
ищеца.Претендира разноски.
В писмените си отговори и двете ответни дружества оспорват
допустимостта и основателността на иска, като ответникът„Ф. Б."
ЕООД навежда и аргумент, че договора между него и ищеца не е
потребителски.
Ответникът „И.А. М." АД оспорва всички правни твърдения на
ищеца относно валидността на оспорената договорна клауза и
2
характера на плащането по гаранционната сделка със „Ф. Б." ЕООД.
Съдът, като обсъди становищата на страните, намира следното:
фактите, релевантни за правооотношенията са безспорни. Разгледани
по същество исковете са основателни.
Клаузата на чл. 4 ал.2 от процесния договор изисква
допълнително плащане, което се събира с месечните анюитети.
Независимо, че допълнителното плащане се извършва и събира в
полза на трето лице, то това плащане следва да се включи в годишния
процент на разходите. Всяко плащане, което се събира с анюитетите и
не представлява допълнителна услуга, предоставена от кредитора на
длъжника следва да се включи в ГПР. В случая плащането е в полза на
трето лице, което е поело задължение спрямо кредитора и не
представлява цена на услуга, предоставена на длъжника.
Основателно е и твърдението на ищеца, че капиталовата
обвързаност на двете дружества по същество води до съвпадение на
кредитор и поръчител и противоречи на нормите на чл. 138 - чл. 148
ЗЗД. Дружеството заемател е собствениик на капитала на
дружеството поръчител. Разделяйки по същество един капитал в две
регистрации собственикът на капитала на заемателя по
потребителския кредит става поръчител на себе си и си осигурява
допълнителен доход, заобикаляйки законовите ограничения. Сделки,
при които кредитор и поръчител по същество съвпадат противоречат
на установеното в чл.138 ЗЗД правило, че кредитор и поръчител са
различни лица. В разлеждания случай правната фикция „юридическо
лице“ е използвана за постигане на забранен от ЗЗД и ЗПК резултат.
Съдът следва да прогласи недействиителността на оспорената
клауза в договора за потребителски кредит, както и на целия договор
за поръчителство и да уважи изцяло осъдителния иск.
По разноските: Представяващото ищеца адвокатско дружество
„Д.М.“ претендира на основание чл. 38 ал.2 ЗАдв. три възнаграждения
за трите иска, всяко по 480 лева. Ответниците са направили
възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно.
Формалната разлика между различни искове, които се основават на
общи за тях обстоятелства не са основание за определяне на отделни
възнаграждения.В разглеждания казус материалния интерес е
незначиителен, а продължителността на спора се дължи на опущения
в процесуалните действия на ищцовия адвокат. Съдът намира за
съответно общо възнаграждение по чл. 38 ал.2 ЗАдв. размер на 600
лева. Разноските на ищеца и неговия адвокат следва да бъдат
понесени от ответниците поравно.
3
Съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА недействителността на клаузата на чл. 4 ал. 2 от
от договора за заем № 3597885 между М. Б. Х. ЕГН ********** и „И.
А. М." АД ЕИК ...
ПРОГЛАСЯВА недействителността на договора за предоставяне
на гаранция по договор за заем № 3597885, сключен между М. Б. Х. и
„Ф. Б." ЕООД ЕИК....
ОСЪЖДА Ф.Б." ЕООД да заплати на М. Б. Х. 36,02 лева, сума
недължимо платена по договора за гаранция, ведно със законната
лихва от 28.04.20233г. до изплащане.
ОСЪЖДА ответните дружества да заплатят на ищеца по 25 лева
разноски по делото.
ОСЪЖДА ответниците да заплатят на Адвокатско дружество „Д.
М.“ по 300 лева възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от Закона за
Адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4