М О
Т И В И
към
присъда по НОХД № 4659/2009г. по описа на ПРС ХХ н.с.
Районна прокуратура гр. П. е повдигнала обвинение срещу Н.Д.Н. ***, ЕГН:********** и същият е
предаден на съд за извършено престъпление по чл.211, пр.2, вр. чл.210, ал.1, т.1, вр. чл.209, ал.1, вр.
чл.29 ал.1,
б.”а” и „б”, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от
НК в
това през периода от 23.01.2008 год. до
19.01.2009 год. в гр. П. при условията на продължавано престъпление, в условията на опасен рецидив
– извършил е престъплението
след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода
не по-малко от 1 година, изпълнението
на което не е отложено по
чл. 66 от
НК и е извършил престъплението
след като е бил осъждан два
или повече пъти на лишаване
от свобода за умишлено престъпление
от общ характер,
ако поне за едно от
тях изпълнението на наказанието не е отложено по
чл. 66 от НК, в съучастие като съизвършители с неизвестен извършител, като се е представил за длъжностно лице
– служител на банка, с цел да
набави за себе си и за
другиго – неустановено лице имотна облага
е възбудил заблуждение у М.М.А.,
Б.П.П., Й.Г.Д., М.Л.В. и Л.Д.К., всичките от гр. П. и
с това им е причинил имотна вреда, както следва:
на 23.01.2008 год. на М.М.А. в размер
на 3 000 лв.; на 25.03.2008 год. на Б.П.П. в размер
на 1 900 лв.; на 24.06.2008 год. на Й.Г.Д. в размер
на 3 000 лв.; на 02.07.2008 год. на М.Л.В. в размер
на 1 600 лв.; на 19.01.2009 год. на Л.Д.К. в размер
на 5 000 лв., като общата стойност
на причинената имотна вреда възлиза
на 14 500 лв.,
и
по чл.316, вр. чл. 308, ал.2, вр.
ал.1 от НК за това, че на 19.01.2009 год. в
гр. П. съзнателно
се е ползвал от преправен официален
документ за самоличност – лична карта № ……., издадена
на името на К.Н.И. ЕГН ********** ***, когато
от него за
самото му съставяне не може
да се търси
наказателна отговорност.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със същата правна квалификация
на деянията. С
оглед проведеното производство по реда на глава ХХVІІ от НПК по отношение на реализирането
на наказателната отговорност се предложи на подсъдимия Н. за престъплението по чл. 211 от НК да бъде наложено наказание
при условията на чл. 55 от НК под минимума опреден за това престъпление, а
именно 2 години и 11 месеца Лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален Строг
режим, а за другото престъпление да му
се наложи наказание Пробация. Предложи се спрямо двете наказания да се приложи разпоредбата на чл. 23, ал.1 от НК и се определи общо най – тежко наказание, което наказание да изтърпи ефективно, като му
бъде приспаднато времето през което спрямо него е прилагана МНО ”Задържане под
стража”. Направи се искане за
възлагане на подсъдимият на направените разноски по делото, както и произнасяне
по приложените по делото веществени доказателства .
Подсъдимият
Н.Д.Н. в
съдебно заседание преди
даване ход на делото на основание чл. 371, т.2 от НПК призна
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласи да не се събират повече доказателства за тези факти, като чрез своя
защитник адв. С.В. и лично, направи
искане делото да се гледа по реда на глава ХХVІІ от НПК. Съдът, като съобрази,
че самопризнанието на подсъдимия Н. по
чл. 371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства, с определение от 13.10.2009г. обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да
събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. В хода на съдебното следствие подсъдимият заяви, че разбира в
какво е обвинен, признава се за виновен в извършването на посоченото в
обвинителния акт деяние, заяви че е наясно с последиците от проведеното
съкратено следствие и е съгласен с тях, че съжалява за постъпката си.
При насрочване на делото в съдебно заседание
са изпратени съобщения до пострадалите лица, с които им е разяснено правото да предевят граждански иск и да участват като гражданските ицщи и
да ползват повереник – адвокат. Преди даване ход на делото се направи изявление
от свидетелката А. и Д. че предевяват граждански иск,
но тъй като техните устни изявления не претежават
определените от разпоредбата на чл. 85 от НПК атрибути за да се определят като
граждански искове, поради което съдът не ги прие за съвместно разглеждане в
процеса и не конституира свидетелките като граждански ищци. Във връзка с направено искане от свидетел Й.Д.,
съдът поради не представяне на доказателства съгласно чл. 100, ал.2 от НПК не
назначи служебно повереник на свидетелката.
Съдът, след
като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намери за установено следното:
Подсъдимият Н.Д.Н. е роден на ***г. в гр.Е., обл.С., живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование,
неработещ, разведен, осъждан, ЕГН **********
Към момента на извършване на
инкриминираните деяния подсъдимият Н. е осъждан девет пъти, като съгласно
посоченото в обвинителния акт определящи за правната квалификация на деянията
предмет на настоящето производство, като такива извършени при условията на
опасен рецидив, по смисъла на чл. 29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК са следните му
осъждания:
- С определение от 20.11.2003г. на
ВРС по НОХД № …/2002г. на ВРС на основание чл.25 ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК е
определено едно общо най-тежко наказание за осъжданията по НОХД №…./1996г. на
СРС, по НОХД №…/2001г. на РС Г.О., по НОХД №…/2002г. на ВРС и по НОХД №…/2001г.
на РС К., а именно лишаване от свобода за срок от три години при общ
режим.
- С определение от на Районен съд
В. , в сила от 03.04.2008г. по НОХД №…./2006г.
на основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК е определено едно общо най-тежко
наказание за осъжданията по НОХД №…/2003 г. на РС Д., по НОХД №…/2006г. на РС Р.
и по НОХД №…/2006г. на РС В., а именно лишаване от свобода за срок от осем
години при първоначален строг режим.
Н.Д.Н. е лице познато от години на
полицейските и съдебни органи като извършител на измами на територията на
цялата страна, за което е и многократно осъждан. Измамите включително и тези
предмет на настоящото производство извършвал по идентична, утвърдена и
отработена с годините престъпна схема. Водейки със себе си поне един свой
съучастник – неустановено в хода на разследването лице или лица, подсъдимия Н. ***
и подбирал обществена сграда с асансьор или с два входа. След това набелязвал
жертвата си в някой банков офис, където или той или негов съучастник наблюдавал
клиентите и попълваните от тях документи и така придобивал информация за
точната изтеглена от тях сума. След излизането на улицата на набелязаното лице,
подсъдимия Н. го настигал и представяйки се за банков служител го въвеждал в
заблуждение, че току що изтеглените от съответната банка пари са или фалшиви,
или белязани и това недоразумение следва да бъде поправено чрез подмяната им.
За достоверност подсъдимия се обаждал по мобилен телефон на „шефа”, с който
уточнявал пред пострадалите начина, по който ще стане подмяната на парите. След
това завеждал жертвата си в предварително набелязаната сграда, обяснявайки, че
там се намира или трезора на банката , или друг неин офис. На стълбището го
чакал негов съучастник, който се представял за клиент на банката, чиито пари
също трябвало да бъдат подменени. Подсъдимият Н. „сменял” парите първо на
съучастника си, а след това взимал и парите на пострадалия за да смени и тях.
Докато пострадалите го чакали на някоя от междустълбищните
площадки, подсъдимият Н. напускал сградата с парите им или чрез асансьора, или
през втория й вход.
На 23.01.2008г. около 12.00 часа
свидетелката М.А., придружавана от сина
си свидетел Р.А. отишла в клон на банка
„….” находящ се на Главната
улица в гр. П. за да изтегли сумата от 3000лв., представляваща част от одобрен
й предходната седмица кредит. В банката свидетелката А. влязла сама, изтеглила
горепосочената сума, след което двамата със сина й тръгнали пеша в посока
аптека „М.”. Действията на свидетелката А. били наблюдавани от подсъдимия Н.,
който я настигнал и представяйки се за служител на банката й казал, че
изтеглените пари са фалшиви, такива, дадени й по погрешка от служителката. Той обяснил, че парите трябва да се сменят и
провел телефонен разговор в приложение на гореописаната престъпна схема. След
това завел двамата свидетели на втория етаж в предварително избрана от него за
целта триетажна сграда, находяща се на ул.”Ж.” №... Там, след като уж „сменил”
парите на съучастника си / неустановено лице/ - в ролята на друг клиент на
банката, взел изтеглената от свидетелката А. сума от 3 000 лв. и след като
се качил на горния етаж, напуснал сградата с асансьора. След като не се
завърнал известно време, свидетелката А. и сина й го потърсили без успех и
разбрали, че са били измамени.
На 25.03.2008г. около 14.15 –
14.30 часа свидетел Б.П. изтеглил от офис на „С.” АД находящ се на бул.”К.М. ***
сумата от 1 900 лв. Докато попълвал необходимите за извършване на
банковата операция документи, същия бил набелязан за субект на планираната от
подсъдимия Н. измама. След като излязъл от банковия офис с парите, на
кръстовището между бул.”К.М.Л.” и бул.”И.”, свидетел П. бил застигнат и спрян
от Н.. Последния му се представил като служител на банката, в уверение на което
на врата си имал окачен „бадж” със снимка и емблемата на банката. Подсъдимия обяснил,
че току що изтеглените от свидетеля пари са му дадени погрешка от служителката
на банката, че същите са белязани и са били предназначени за друга финансова
операция. Подсъдимият поканил свидетел П. да го придружи до финансовата служба
на банката, която се намирала в сградата на В.П., където неговите и на още
няколко клиенти пари щели да бъдат сменени с небелязани такива. Свидетел П. се
съгласил и с наето от подсъдимия такси
двамата се придвижили до сградата на В.П.. На входа на сградата ги чакал
неустановен в хода на разследването съучастник на подсъдимия, който обяснил, че
е изтеглил пари от същия клон на банката
и чака да му бъдат проверени и евентуално подменени. Тримата се качили до
предпоследния етаж на сградата, където подсъдимият Н. действайки по
гореописания начин взел парите на свидетел П., като му казал, че ще ги остави в
последната стая в дъното на коридора, където се намира финансовата служба на
банката и откъдето след малко може да отиде да ги вземе сменени с небелязани
банкноти. След това Н. незабавно напуснал сградата. Отивайки малко след това до
посочената му стая свидетел П. установил, че същата е заключена, а на вратата
имало табела на някаква агенция. След като разговарял слизайки на първия етаж с
пазача на сградата свидетел П. установил, че в сградата не се помещава
„Финансова служба” на която и да е банка и е бил измамен.
На 24.06.2008г. свидетелката Й.Д.
изтеглила сумата от 3 000 лв. от своя сметка в …. АД, от клон на банката
на ул.”Р.Д. №.. в гр. П.. След излизането й от банката, около подлеза на аптека
„М.” я застигнал запъхтян Н., който й се представил за служител на банката
изпратен за да я догони. Обяснил й , че по погрешка са били изплатени на
няколко клиенти заделени фалшиви пари, а грешката се поправяла чрез замяна на
парите в Централния офис на банката. Подсъдимия попитал свидетелката знае ли
къде се намира същия, на което същата отговорила отрицателно. Подсъдимия Н. я успокоил, като предложил услугите си да я
придружи до мястото. Двамата се качили на спряло на булеварда такси, с което се
придвижили до избраната от Н. за финализиране на
измамата офис сграда, намираща се на бул. „И.” № ... Качили се на площадката
между втория и третия етаж на сградата, където ги пресрещнал неустановен
съучастник на подсъдимия, който се представил за клиент на банката, чиито пари
също трябвало да бъдат подменени. По установената и описана по-горе схема Н. взел парите на съучастника си, които уж
подменил. Мъжът ги взел и си тръгнал, след което Н. взел и парите на
пострадалата свидетелка, като й казал да го изчака на място. Качил се на горния
етаж, от където ползвайки асансьора на сградата я напуснал, с парите на свидетелката
Д.. След като го почакала известно време, същата попитала охраната къде в
сградата се намира централния офис на банка „….”. Служителят учуден й
отговорил, че такъв офис не се помещава при тях. Свидетелката Д. осъзнала, че е била измамена и
сигнализирала органите на полицията.
На 02.07.2008г. около 11.30 ч. свидетелката М.В. посетила офис на банка „…” на ул. „Р.Д.”
№ .. в гр. П., за да изтегли и съответно внесе различни парични суми. Необходимите
документи същата попълнила във фоайето на банката, където действията й били
наблюдавани от неустановен в хода на разследването съучастник на Н.. Около 12.00 ч. свидетелката напуснала
офиса, като носела в себе си изтеглените от нея 1 600 лв. Придвижвайки се
пеша в посока към Централни хали, същата била извикана по име от Н., който я
догонил. Същият й се представил за служител на банката, като й обяснил, че
имало срив в компютърната система, при което са й били изплатени от касиерката
пари, които е следвало да бъдат бракувани. Поради тази причина изтеглените от
нея пари следвало да бъдат сменени, като мястото където трябвало да се извърши
това била сградата на Централния депозитар, намираща се на бул. „М. Л.”.
Свидетелката и подсъдимия се насочили към бул. „….”, от където да наемат такси.
Междувременно за да поддържа заблуждението пред свидетелката, Н. провел
разговор по мобилния си телефон, в който „уточнявал” подробностите около
предстоящата замяна на изтеглените от свидетелката В. пари. Дори й предоставил телефона си, за да
разговаря и тя с „шефа”. Двамата се придвижили с такси до офис сграда, намираща
се на бул. „М. Л.” № ... Пред сградата ги чакал мъж – неустановен в хода на
разследването съучастник на подсъдимия , чиито пари последния сменил преди да
вземе тези на свидетелката. След като свидетелката В. предала на Н. сумата от 1 600 лв. той
ги взел, тръгнал нагоре по стълбите и посредством асансьора на сградата я
напуснал незабелязано за нея, отнемайки й парите. След като разпитала,
свидетелката установила, че във въпросната сграда не се помещава офис на която
и да е банка и разбрала, че е била измамена.
На 19.01.2009г. около 11.15 ч. свидетел Л.К. изтеглил сумата от 5 000 лв. от офис
на „……”, клон „Б.”, намиращ се на ул. „Р.Д.” в гр. П.. След като тръгнал пеша в
посока подлеза на бул. „…..” свидетел К.
бил настигнат по пътя си от Н.. Същият му се представил за служител на банката,
като за достоверност на врата му бил окачен шнур с бадж със снимка. Обяснил на
свидетеля, че току що изтеглените от него пари са белязани, поради което
двамата трябвало веднага да отидат до „зам. директора”, чиито офис се намирал в
хотел „С.П.”, за да бъдат подменени там парите. Свидетел К. обаче се усъмнил в
думите на подсъдимия и му заявил, че никъде няма да отиде с него. Тогава Н.
набрал някакъв номер от мобилния си телефон, като дал слушалката на
пострадалия, за да разговаря със „зам. директора” и да се убеди в истинността
на думите му. Свидетел К. отново заявил, че никъде няма да ходи и ако иска той
да дойде при него, след което върнал слушалката на подсъдимия. Тогава Н.
обяснил на свидетел К., че не може да
ползва тези пари и това си е за негова сметка, след което си тръгнал в
посоката, от която бил дошъл. К. му извикал да почака, но подсъдимия притеснен
от създалата се ситуация продължил. Тогава свидетел К. тръгнал след него, като започнал да вика
„Измамник!”. Подсъдимия Н. ***, а пострадалият тичал след него и викал. Преди
пресечката с ул. „П.К.” свидетел Р.Х.
хванал подсъдимия. До тях дотичал и пострадалия, като се събрали и други
случайни минувачи. Някои казал да се повика полиция. Докато пострадалия
обяснявал на свидетел Х. какво се е случило, от тълпата излезли двама непознати
мъже – неустановени в хода на разследването съучастници на подсъдимия, които се
представили за полицейски служители. Заявили, че от тук нататък те поемат
случая, като повели Н. ***. Свидетелите К. и Х. тръгнали след тях, за да видят
какво ще се случи. Двамата непознати излезли на главната, водейки подсъдимия за
ръце, като тръгнали към подлеза на бул. „…..”. Следващите ги свидетели решили,
че „полицаите” ще отведат подсъдимия в сградата на Дирекцията на полицията,
която знаели, че е в пресечката на ул. „К.Б.”. Тримата мъже обаче подминали
тази пресечка. Точно пред офиса на „У.” Н.
казал на двамата си съучастници да го пускат и да бягат, което те и направили.
Тогава обаче свидетел Х. настигнал подсъдимия
и го задържал отново. Завел го до входа на банката, където казал на появилата
се свидетелка Н.К., работеща там като охранител да повика полиция. Не след
дълго на място пристигнали полицейските служители при .. РУ на МВР гр. П. С.М.
и Р. П.. Поканен от тях да представи документ за самоличност, Н. се легитимирал с лична карта № ……, издадена
от МВР гр. С. на 22.08.2001г. на името на В.Я.А. ЕГН ********** ***. След като
бил отведен и задържан във ІІ РУ на МВР гр. П., полицейските служители
извършили справка в АИС „БДС”, тъй като снимката в предоставената им лична
карта будела съмнение. При справката се установило, че данните от личната карта
са автентични, но снимката в АИС „БДС” е на друго лице. Тогава Н. съобщил на
полицаите истинската си самоличност, признал че личната карта е фалшива, но не
обяснил от къде я има.
При проведените в хода на досъдебното
производство разпознавания от страна на свидетелите А., П., Д. и В., същите
категорично посочват Н.Н. като лицето,
въвело ги в заблуждение, представяйки се за банков служител, на когото са дали
парите си.
Видно от проведената съдебно-техническа експертиза, лична
карта № ……, издадена от МВР гр. С. на името на В.Я.А. е преправен истински
документ, а именно лична карта с № ……, издадена на името на К.Н.И. ЕГН **********,
върху която посредством залепено от двете й страни прозрачно самозалепващо се
фолио са принтирани данните на А. и снимката на Н., като истинските данни и
снимка са заличени.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът счита за установена
по несъмнен начин от следните,
събрани по делото доказателствени материали - от обясненията на подсъдимия Н.,
дадени в съдебно заседание, с които признават изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, които Съдът кредитира, от
показанията на свидетелите М.М.А., Б.П.П., Й.Г.Д., М.Л.В., Л.Д.К., Р.Х. Х.,
Н.Г.К., С.Т.М., С.Ж.Т., Р.Д. А., Н. Л.С.,
Р.П.П., дадени в досъдебното производство, прочетени
на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал,
както и от писмените доказателства, събрани на предварителното производство,
прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения
материал: заключение на техническа експертиза,
протоколи за разпознаване на лица, протоколи за доброволно предаване ,
протоколи за оглед на веществени доказателства, справка съдимост и
характеристична справка.
От наличните по делото
доказателствени материали, събрани и проверени по реда и със средствата,
предвидени в НПК, по безсъмнен начин се установи осъществяването на деянието,
предмет на настоящото наказателно производство, неговото време, място,
механизъм и начин на извършване, както и авторството.
Противоречия в събраните доказателства
Съдът не констатира. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите М.М.А., Б.П.П.,
Й.Г.Д., М.Л.В., Л.Д.К., Р.Х. Х., Н.Г.К., С.Т.М., С.Ж.Т., Р.Д. А., Н. Л.С., Р. П.П., като логични,
последователни и непротиворечиви помежду си и с останалите доказателства
събрани и проверени по реда на НПК.
Съдът намира, че събраните в хода на досъдебното производство доказателства, обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност, са непротиворечиви, взаимно допълващите се и че водят
до единствено възможния извод, непораждащ никакво
съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му в следния
смисъл:
Съдът като прецени всички
доказателства, релевантни по делото, съгласно чл. 14 от НПК, приема че с
горните си деяния подсъдимият Н. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпленията от общ характер както следва: по чл.211, пр.2, вр. чл.210, ал.1, т.1, вр. чл.209, ал.1, вр.
чл.29, ал.1, б.”а” и б.„б”, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от
НК тъй като в периода от
23.01.2008год. до 19.01.2009год.
в гр. П. при условията на продължавано престъпление, в условията на опасен рецидив
– извършил е престъплението
след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода
не по-малко от 1 година, изпълнението
на което не е отложено по
чл. 66 от
НК и е извършил престъплението
след като е бил осъждан два
или повече пъти на лишаване
от свобода за умишлено престъпление
от общ характер,
ако поне за едно от
тях изпълнението на наказанието не е отложено по
чл. 66 от НК, в съучастие като съизвършители с неизвестен извършител, като се е представил за длъжностно лице
– служител на банка, с цел да
набави за себе си и за
другиго – неустановено лице имотна облага
е възбудил заблуждение у М.М.А.,
Б.П.П., Й.Г.Д., М.Л.В. и Л.Д.К., всичките от гр. П. и
с това им е причинил имотна вреда, както следва:
на 23.01.2008 год. на М.М.А. в размер
на 3 000 лв.; на 25.03.2008 год. на Б.П.П. в размер
на 1 900 лв.; на 24.06.2008 год. на Й.Г.Д. в размер
на 3 000 лв.; на 02.07.2008 год. на М.Л.В. в размер
на 1 600 лв.; на 19.01.2009 год. на Л.Д.К. в размер
на 5 000 лв., като общата стойност
на причинената имотна вреда възлиза
на 14 500 лв.,
и по чл. 316, вр. чл. 308, ал.
2, вр. ал. 1 от НК, тъй като на 19.01.2009 год. в гр. П. съзнателно се е ползвал от преправен
официален документ за самоличност – лична карта № ……., издадена на името
на К.Н.И. ЕГН ********** ***, когато
от него за
самото му съставяне не може
да се търси
наказателна отговорност.
От обективна страна подсъдимият Н. в
периода от 23.01.2008год. до 19.01.2009год в
гр. П., през непродължителни периоди от време е възбуждал заблуда, като е
създавал невярна представа в различни лица относно парите които са получили
малко преди това от различни клонове на банки, че същите са фалшиви или
белязани, и съобразно така породените в лицата обстоятелства ги мотивира да
направят разпореждане със своето имущество – парите които са в тях, и да му
предадат на него парите си, създавайки невярна представа в тях че е банков
служител, без това да се дължи това от
тях към когото и да е било. Следствие на това разпореждане в лицата е настъпила
имотна вреда лично за тях, и в последствие на това е настъпила имотна облага за
него и неговия съучастник. В настоящето производство са налице квалифициращи
обстоятелства а именно измамата е извършена с друго лице, неустановено
лице, като съизвършители, като
подсъдимия се е представял като длъжностно лице, качество което не е имал.
Освен посоченото отделните измами са извършени при един и същ начин, през
непродължителни периоди от време което определя и че същото е при условията на
продължавано престъпление, а предишните осъждания на подсъдимия определя и
опасния рецидив, тъй като те са извършени след като е бил осъден с влезли в
сила съдебни актове, извършил е престъплението след като е бил осъждан
за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от 1 година,
изпълнението на което не е отложено
по чл. 66
от НК и е извършил престъплението след като е бил осъждан
два или повече
пъти на лишаване
от свобода за умишлено престъпление
от общ характер,
ако поне за едно от
тях изпълнението на наказанието не е отложено по
чл. 66 от
НК.
Формата и видът на вината са прекия
умисъл, тъй като отделните престъпленията
са извършени от подсъдимия с предварително сформиран и пряко насочен умисъл.
Във връзка с посоченото относно деянието
осъществено от подсъдимият Н. и представляващо по смисъла на НК престъпление по
чл. 316, вр. чл.
308, ал. 2, вр. ал.
1 от НК от обективна страна съзнателно се е ползвал от преправен официален
документ за самоличност – лична карта № ……., издадена
на името на К.Н.И. ЕГН ********** ***, когато
от него за
самото му съставяне не може
да се търси
наказателна отговорност,
тъй като той е знаел че отразеното в документа не отговаря на действителните
факти и обстоятелства – а именно че тази карта не е издаване на него, че
данните посочени в картата относно имената и другите индивидуализиращи
личността данни са на други лица, нямащи нищо общо с него и не се отнасят за
снимката поставена в картата, която е неговата.
Формата и видът на вината са
прекия умисъл, тъй като престъплението е
извършено от подсъдимия с предварително сформиран и пряко насочен умисъл.
Като причина за извършването на
престъплението следва да се отбележи незачитането от страна на подсъдимия на
обществените отношения гарантиращи собствеността на гражданите в страната.
Относно наказанието което следва да
се наложи на подсъдимия съдът се
съобрази със следните обстоятелства:
В конкретната хипотеза, съдебното производство
се проведе при условията на чл. 371, т.2 от НПК, и Съдът приложи разпоредбата
на чл. 373, ал.2 от НПК с оглед императивния и характер, като съответно
определи наказанието на подсъдимия Н.Д.Н. при условията на чл. 58а от НК, съгласно които
когато в производството по чл.372, ал.4
от НПК съдът постанови осъдителна присъда наказанието се определя при условията
на чл. 55 от НК. За деяние представляващо
престъпление по чл. 211 от НК законодателят
е предвидил наказание от три до десет години лишаване от свобода. С оглед
разпоредбата на чл. 55 от НК, съдът приложи ал.1 т.1 и наказанието което се
наложи на подсъдимия се определи под минимума на наказанието който е определен
като размер на три години, и му наложи наказание лишаване от свобода в размер
на две години и единадесет месеца. При
индивидуализиране на наказанието на подсъдимия Н., съдът отчете направеното от
него самопризнание. Като отекчаващи вината обстоятелства Съдът отчете предишните осъждания
на подсъдимия, които се отразяват на квалификацията на настоящото деяние като
такова, извършено при условията на опасен рецидив. Същите характеризират
подсъдимия като деец с установени престъпни навици, което сочи на сравнително
по-високата му степен на обществена опасност. Според преценката на Съда именно
това наказание се явява съответно на степента на обществена опасност на
деянието и дееца, поради което и е
справедливо.
Относно изтърпяването на
така наложеното наказание, с оглед предишните осъждания на подсъдимия и
разпоредбите на чл.61, т.2, чл. 60, ал.1 и чл. 57 от ЗИНЗС съдът определи то да
бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при
първоначален Строг режим.
Относно второто деяние
осъществено от подсъдимия и представляващо по смисъла на НК престъпление по чл.
316, вр. чл. 308, ал.2, вр.
ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до осем
години, т.е без да е определил неговия минимум, поради което съдът определи
наказанието при приложение на разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.2, б.”б” от НК и
наложи на подсъдимия наказание „Пробация” при изпълнение на пробационните
мерки по чл. 42а, ал.2, т.1 и т.2, вр. ал.1 от НК за
срок от една година. Тъй като деянията предмет на настоящето производство са
осъществени от подсъдимия преди да е имало влязла в сила присъда за което и да
е от тях, то съдът след като определи наказанията посочени по – горе, определи едно общо най – тежко наказание а
именно две години и единадесет месеца лишаване от свобода на подсъдимия, което
наказание на основание чл.61, т.2, чл.
60, ал.1 и чл. 57 от ЗИНЗС да бъде
изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален
Строг режим.
Спрямо подсъдимия в хода
на досъдебното производство е била постановена мярка
за неотклонение „Задържане под стража” поради което на основание чл. 59, ал.1
от НК съдът постанови да се приспадне времето от 19.01.2009г. до 02.02.2009г.
през което е търпял наложената му МНО като изтърпяно наказание от определеното
му общо най – тежко наказание.
Вещите ползвани от подсъдимия Н. за
осъществяване на неговите деяния съдът на основание чл.53, ал.1, б.А от НК постанови да се отнемат в полза на държавата
веществените доказателства
– мобилен телефон марка „Нокиа” модел 1280 с …… със СИМ карта на
„В.”, мобилен
телефон марка „Нокиа” модел 1650 с ІМЕІ ……. със СИМ карта на
„В.”; мобилен телефон марка „Сименс” модел А65 с ІМЕІ ……. със СИМ карта на
„В.” на съхранение при домакина на …. РУ на МВР гр.П..
Относно
другите веществените доказателства
- лична карта с № …..на името
на В.Я.А.; връзка със син на
цвят бадж, със снимка и надпис
„REPUBLIKA BULGARIA …, гл.
касиер С.Д.”; компактдиск с надпис „ADVAN CD R”; компактдиск с надпис „Verbatim” съдът
постанови да бъдат
унищожени като вещи без стойност.
С оглед изхода на
делото съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия Съдът възложи направените по делото разноски в размер на 50 лв.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
Секретар: В.И.