Р Е Ш Е Н И
Е
№...
13.04.2016г. Гр. Г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГЪЛЪБОВСКИ РАЙОНЕН СЪД Граждански състав
На 30.03.2016г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Б.К.,
като разгледа докладваното от съдия Минчева Гр.дело №580 по описа за 2015г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.49 от СК.
Искът е предявен от И.Д.Д. *** срещу А.М.Д. от гр.Г.. С исковата молба се твърди, че страните са съпрузи от 24.10.2001г. Имали две деца – И.И.Д. и К.И.Д.. В началото на брака си страните се разбирали добре, макар че когато голямото им дете било на две години ответницата заживяла за известно време с друг мъж. Впоследствие се прибрала при семейството и страните продължили да живеят нормално. На 11.10.2015г. ответницата отишла в гр.Казанлък, където живеели майка й и сестра й, и останала там, като ищецът се съмнявам, че тя отново е заживяла с друг мъж. Ответницата оставила децата на грижите на ищеца, като контактувала с тях само по телефона. Ответницата отказвала да се върне при ищеца, въпреки, че той бил склонен да я приеме заради децата. Децата били много привързани към ищеца и се чувствали добре в дома му, като той поел цялата отговорност за отглеждането им. Насърчавал децата да учат и се стараел отношенията му с ответницата да не им повлияят негативно. Ищецът счита, че бракът му с ответницата се е изчерпал и е без всякакъв смисъл.
Излагайки тези обстоятелства ищецът счита, че бракът им с ответницата е дълбоко и непоправимо разстроен и моли да бъде прекратен по вина на ответницата. Моли упражняването на родителските права над родените им деца да бъде предоставено на ищеца, като съдът определи местоживеенето на детето да бъде адресът на бащата. Моли да бъде определен подходящ режим на лични контакти на децата с майката, а именно: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00ч. в съботния ден до 18,00ч. на неделния с преспиване в дома на майката, както и два пъти по десет дни през лятната ваканция, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на бащата. Моли съдът да осъди ответника да заплаща ежемесечна издръжка за детето И.И.Д. в размер на 130лв., а за детето К.И.Д. в размер на 110,00лв., считано от подаване на исковата молба в съда до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане. Моли семейното жилище, находящо се в гр.Г., ул.”Л.” №* да бъде предоставено за ползване на ищеца. Моли съда да постанови след прекратяване на брака ответницата да носи предбрачното си фамилно име. Не претендира плащане на издръжка на съпрузите след прекратяване на брака. Претендира разноските по делото.
Ответницата в срока за писмен отговор не изразява становище по предявените искове, в съдебно заседание не се явява.
Съгласно указанията на съда и разпоредбата на чл.15 от Закона за закрила на детето Дирекция “Социално подпомагане” гр.Г. представя социален доклад, който съдът е приложил към делото.
Съдът разгледа предявения иск по реда на особеното производство по брачни дела – чл.318-чл.330 ГПК.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:
Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак №18/24.10.2001г. на гр.Г., страните са сключили граждански брак на 24.10.2001г. в гр.Г..
Видно от представените и приети като доказателства по делото копие на Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0079/13.08.2001г. на гр.Г. и копие от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0085/14.09.2006г. на гр.Г., съпрузите имат две деца – И.И.Д., родена на ***г. и К.И.Д., родена на ***г.
За изясняване на делото от фактическа страна, бяха допуснати гласни доказателства.
Съгласно свидетелските показания на свидетелката А.Д.М., страните са живеели добре. Не са се карали, не са имали скандали. Ищецът е работел и е издържал семейството, а ответницата се е грижела за децата и домакинството. Ищецът се е отнасял добре с ответницата. Преди няколко месеца без никакви причина ответницата е напуснала семейството си и е заминала за гр.Казанлък. Оттогава тя не се е връщала, не е виждала децата си, не е изпращала средства за тяхната издръжка. Страните имали две дъщери, за които се грижел ищецът.
От показанията на свидетелката С.А.Д. се установява, че семейството на страните е живеело добре. Ищецът е осигурявал издръжка на семейството, а ответницата се е грижела за домакинството. Страните не са имали конфликти. Имали две дъщери, за които се грижели. Когато голямата им дъщеря била на две години, ответницата напуснала семейството и заживяла с друг мъж. Тогава ищецът в името на семейството и детето, я прибрал отново в дома си, въпреки изневярата. Преди няколко месеца ответницата отново напуснала семейното жилище без никакво обяснение и оттогава не се връщала. Децата са оставени на грижите на ищеца, който успявал да задоволи нуждите им. Ответницата не изпращала средства за издръжка на децата и не се интересувала от тях.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, тъй като счита, че същите имат близки отношения със семейството на страните за целия период на брака и имат преки впечатления, освен това не са налице данни за евентуалната заинтересованост на свидетелите от изхода на делото.
Като взе предвид описаната фактическа обстановка, съдът счита, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Липсват нормални отношения между съпрузите, същите са отчуждени един от друг, налице е безразличие относно емоционалното, физическо и духовно състояние на партньора. Тези обстоятелства се потвърждават, както от изразеното от ищеца становище и свидетелските показания, така и от безспорно установеното състояние на фактическа раздяла, която е довела до окончателното задълбочаване на брачното разстройство. Трайна е и съдебната практика на ВС, че фактическата раздяла може да се прояви чрез фактическо разделение между съпрузите или чрез пълното физиологическо и интелектуално отчуждение при формално съжителстване. Това поведение е трайно установено между страните. Ето защо, в този вид бракът между тях не би бил в интерес както на съпрузите, така и на техните деца, тъй като липсва нормална семейна среда.
Предвид на това, съдът счита, че брачната връзка е дълбоко и непоправимо разстроена и следва да се прекрати.
ОТНОСНО ВИНАТА ЗА РАЗСТРОЙСТВОТО НА БРАКА
Като изхожда от установената по делото фактическа обстановка, съдът приема, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругата. Същата е напуснала семейството без причина и без обяснение, за периода на фактическата раздяла не се е интересувала от нуждите на семейството си – от съпруга и децата си, не е осигурявала средства за тяхната издръжка, поставила ги е в ситуация на несигурност. С това си поведение ответницата е допринесла за разкъсване на брачната връзка, което е довело до невъзможност за продължаване на съвместния съпружески живот. Ето защо, се е стигнало до пълното физическо и интелектуално отчуждение между съпрузите, за което вина носи съпругата.
ПО ВЪПРОСА ЗА УПРАЖНЯВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА
Страните имат родени две деца – И.И.Д., родена на ***г. и К.И.Д., родена на ***г.
Съдът счита, че при предоставяне упражняването на родителските права следва да се съобрази единствено с интересите на децата. От разпитаните по делото свидетели и от социалния доклад на Д”СП” безспорно се установи, че за периода на фактическата раздяла между съпрузите, децата са се отглеждали единствено от бащата, който към настоящия момент изцяло полага грижи за отглеждането и възпитанието им. Ответницата не е направила искане за присъждане упражняването на родителските права.
На основание чл.15, ал.1 от Закона за закрила на детето съдът изслуша детето И.И.Д. в съдебно заседание в специализираното за това помещение „Синя стая” в присъствието на социален работник от Д”СП”-Г. и в отсъствието на родителите. Детето обясни, че заедно с по-малката му сестра живеят в жилището на баща им, който се грижи за тях и им осигурява всичко необходимо. Майка им ги е напуснала внезапно без да даде някакво обяснение и децата се чувстват обидени, че тя ги е изоставила по този начин. Децата контактували по телефона с майка си, но от известно време тя заживяла в Италия и по-рядко контактували. Откакто майка им е заминала, децата не са я виждали и тя не им е изпращала средства за издръжка, нито вещи или подаръци. Детето споделя, че в началото на двете със сестра й им било мъчно за майка им, но вече са свикнали и не искали да живеят с нея. Баща им се справял много добре с грижите за тях и нищо не им липсвало.
Предвид изложеното и с оглед становището на страните, съдът намира, че в интерес на децата е да предостави упражняването на родителските права на ищеца. Определящ в случая е интересът на децата и създаването на предпоставки за възможно най-малък психологически натиск за по-лесно преодоляване на развода на родителите. Следва да бъде определен адрес за местоживеене на децата – адресът на бащата.
В интерес на децата също е, те да получават грижи от двамата родители. В този смисъл, поддържането на лични отношения между родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права е изключително важен и деликатен въпрос. Осъществяването им се налага не само в интерес на родителя, при когото след развода не остават да живеят децата, но преди всичко е в интерес на самите деца. Ето защо, законодателят вменява в задължение на съда, при постановяване на решение за прекратяване на брака, да реши и въпросите, свързани с упражняването на родителските права и личните контакти. Съдът следва да определи такъв режим на лични отношения, който от една страна да удовлетворява правото на родителя, при когото не остава да живее детето, да го вижда, възпитава и общува с него, и от друга страна, да охрани изцяло интересите на това дете, като отстрани, доколкото е възможно, всички негативни последици от развода на родителите му за него. Режимът на лични отношения трябва да наподобява и да приближава създадената след раздялата, обстановка, до нормалната, поради което по принцип следва да се създава широка възможност за лични контакти на детето с родителя, при когото не живее. Това би позволило на детето да изживее по-безболезнено разрива между своите родители и липсата на единия от тях. /В този смисъл Р № 47-56 г. - ІІ г.о. на ВС, Р № 758 – 73 г. – ІІ г.о. на ВС/. Този широк контакт може да бъде ограничен само и единствено ако интересите на детето, свързани с неговото нормално психическо, физическо и емоционално развитие, налагат това.
За да вземе решение какъв режим на лични контакти да определи между децата и майката, съдът съобрази становищата на страните и константната съдебна практика. Поради това, съдът намира, че в интерес на децата ще бъде да определи режим на лични контакти - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00ч. в съботния ден до 18,00ч. на неделния с преспиване в дома на майката, както и два пъти по десет дни през лятната ваканция, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.
ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА
При определяне размера на издръжката съдът следва да изхожда от нуждите на детето, което има право на издръжка и възможностите на родителите, дължащи такава.
Видно от представената по делото Декларация за семейно и имотно състояние на ищцата, ищецът получава нетни месечни доходи в размер на 200,00лв. и притежава недвижим имот.
Ответницата не представи Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние и документ за доходите си, въпреки изричните указания на съда. Предвид обстоятелството, че същата е в трудоспособна възраст, би могла да реализира доходи около средните за страната.
От друга страна от представените по делото копия от Етапна епикриза от 14.01.2015г., Рецептурна книжка, Експертно решение №0141/007 от 19.01.2015г. на МБАЛ „Проф.д-р С.К.” АД /университетска/ гр.С.З., детето К.И.Д. страда от хронично заболяване – “Бронхиална астма”, за което ежемесечно са необходими както прегледи при специалист, така и специфично лечение.
С оглед нуждите на децата и след като се съобрази с тяхната възраст, възможностите на двамата родители, както и с обстоятелството, че бащата е този, който ще поеме непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на децата, съдът намира, че за задоволяване нуждите на детето И.И.Д. са необходими 240 лева, от които майката следва да поеме 130лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването на присъдената издръжка. Съдът намира, че за задоволяване нуждите на детето К.И.Д. са необходими 200 лева, от които майката следва да поеме 110лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването на присъдената издръжка.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ
В хода на съдебното производство се установи, че семейното жилище, в което страните са живели като семейство, е къща в гр.Г., ул.”Л.” №*. С оглед предоставянето на упражняването на родителските права над родените от брака деца на ищеца, както и с оглед вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, ползването на семейното жилище следва да бъде представено на ищеца.
ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ
Ищецът е направил искане след прекратяване на брака ответницата да носи предбрачното си фамилно име – Д.. По делото не се събраха данни, които да навеждат на някакви особени обстоятелства, поради което това искане да не бъде уважено. Ето защо, съдът счита, че следва да постанови след прекратяване на брака ответницата да носи предбрачното си фамилно име – Д..
Предвид обстоятелството, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има ответницата, съдът намира, че в нейна тежест следва да бъдат възложени разноските по делото. Поради тази причина ответницата следва да бъде осъдена да заплати останалата част от държавната такса и да заплати на ищеца направените от него разноски в размер на 25лв. за държавна такса и 600лв. за адвокатско възнаграждение.
Воден от горните мотиви и на основание чл.49, ал.1 от СК съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА сключения на 24.10.2001г. в гр.Г., граждански брак между И.Д.Д. с адрес: ***, ЕГН ********** и А.М.Д. с адрес: ***, ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПРИЕМА за установено, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака носи съпругата А.М.Д..
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА върху родените от брака деца – И.И.Д., ЕГН ********** и К.И.Д., ЕГН **********, на бащата И.Д.Д. с п.а. и ЕГН, като определя адрес за местоживеене на децата, адресът на бащата.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на майката
А.М.Д. с п.а. и ЕГН с децата – И.И.Д. и К.И.Д. - всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 10,00ч. в съботния ден до 18,00ч. на неделния с преспиване
в дома на майката, както и два пъти по десет дни през лятната ваканция, когато
това не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.
ОСЪЖДА А.М.Д. с
п.а. и ЕГН, да заплаща на непълнолетното дете - И.И.Д.,
ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 130 лева /сто и тридесет
лева/, чрез неговия баща и законен представител И.Д.Д. с
п.а. и ЕГН, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 10.11.2015г. ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска до настъпване на основания за нейното изменяване или
прекратяване.
ОСЪЖДА А.М.Д. с п.а. и ЕГН, да заплаща на малолетното дете - К.И.Д.,
ЕГН ********** ежемесечна издръжка в
размер на 110 лева /сто и
десет лева/, чрез неговия баща и законен представител И.Д.Д. с п.а. и ЕГН, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 10.11.2015г. ведно със законната лихва за
всяка закъсняла вноска до настъпване на основания за нейното изменяване или
прекратяване.
ОСЪЖДА А.М.Д. с п.а. и ЕГН да заплати държавна такса върху определения размер
на издръжката в размер на 345,60 лева /триста
четиридесет и пет лева и 60 стотинки/, по сметка на РС-Г..
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Г., ул.”Л.” №* на съпруга И.Д.Д. с п.а. и ЕГН.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име Д..
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в размер на 50.00лв. от
които първоначална такса, внесена от И.Д.Д. в размер на 25.00 лв., като осъжда А.М.Д.
с п.а. и ЕГН да ЗАПЛАТИ държавна такса в
размер на 25.00лв. /двадесет и пет лева/, по сметка на РС Г..
ОСЪЖДА А.М.Д. с п.а. и ЕГН да заплати на И.Д.Д. с п.а. и ЕГН направените разноски по делото в размер на 25.00лв. /двадесет и пет лева/ за платена държавна такса и 600,00лв. /шестстотин лева/ за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С.З. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: