РЕШЕНИЕ
№ 1837
Пловдив, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XVI Състав, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
|
Съдия: |
ХРИСТИНА ЮРУКОВА |
При секретар ТАНЯ ЗЛАТЕВА-ЗЕЙНЕЛОВА и с участието на прокурора ВЛАДИМИР ПЕТРОВ ВЪЛЕВ като разгледа докладваното от съдия ХРИСТИНА ЮРУКОВА административно дело № 2767 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража (ЗИНЗС). Образувано е по искова молба, подадена на С.С.Б., понастоящем в
Затвора гр. Пазарджик, чрез от адвокат Д., против Главна дирекция „Изпълнения
на наказанията“ гр.София с иск за заплащане на обезщетение в размер на 50000
лева за причинени неимуществени вреди за престоя му в Затвора гр. Пловдив в
период 10.01.2016г. до 15.10.2020г. Претендира се законна лихва върху
обезщетение от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Твърденията са, че през посочения период при изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода условията са били пренаселени килии, без санитарен възел на
определените и задължителни места/на коридора/, за общата баня се минавало през
двора, наличие на хлебарки дървеници, гризачи, липса на адекватно лечение,
липса на подходяща храна. С посоченото са му причинени неимуществени вреди, в
резултата на условия, които са унизителни за човешкото достойнство и водят до
нарушаване на чл. 3 от КЗПЧ. Моли да бъде уважен изцяло предявеният иск с
правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС и да се присъдят разноски по делото.
Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - София, чрез юрисконсулт, в отговор на исковата молба изразява
становище за неоснователност на исковата претенция. Предлага съдът да отхвърли
исковата молба. Счита, че условията в затвора в своята съвкупност не са годни
да причинят на ищеца така посочените неимуществени вреди. Претендират се
разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава
заключение за неоснователност на исковата претенция.
От събраните по делото доказателства/справки и
становища/ се установява, че ищецът е пребивавал в Затвора гр. Пловдив, както
следва:
Постъпил е в Затвора гр. Пловдив на 08.01.2016г. и е
настанен в Приемно отделение до 15.01.2016г. От 15.01.2016г. до 27.04.2017г. е
в Затвора гр. Пловдив. От 27.04.2017г. до 21.08.2017г. е в Затвора гр.
Пазарджик. От 21.08.2017г. е преведен в Затвора гр. Пловдив и е бил в Приемно
отделение до 25.08.2017г., когато е разпределен в шеста група. Освободен е
условно предсрочно на 26.10.2020г.
Съгласно справка с рег. № от 24.11.2023г./л.60/ Б. е
пребивавал в помещение № 52, пост 5 от 15.01.2016г. до 31.03.2016г., което е с
размери 27,92 кв.м. с два отваряеми прозореца с размери 1,17м/1,17м и
0,45м/1,17м. Санитарният възел е 2,57 кв.м. с един отваряем прозорец
0,34м/1,17м. В периода 01.04.2016г.-27.03.2017г. ищецът е бил в помещение № 54,
на пост 5, което е с размери 25,51 кв.м. с два отваряеми прозореца с размери
0,95м/1,15м и 0,47м/1,15м. Санитарният възел е 2,42 кв.м. с един отваряем
прозорец 0,32м/1,15м.
Оборудването в помещенията е било с осигурено легло с
размери 90см/190см, шкафове с размери 45см/50см. Осигурен е достъп до течаща
топла вода по график за разпределение на времето на лишените от свобода, за
работещите – е всеки ден. Във всеки санитарен възел има течаща студена вода.
Отоплението е чрез централно-локално парно отопление. След ремонт в 5 група са
подменени изцяло подовите настилки, боя, дограма в спалните помещения,
оборудване с нови легла, маси, столове, шкафчета. Представен е график за
разпределение на времето на лишените от свобода от 5 пост.
Съгласно справка с рег. № 9229/23.11.2023г./л.62/ за
времето от 25.08.2017г. до 06.05.2019г. ищецът е бил в стая № 4 , на пост 6.
Размерите на стая № 4 са 28,19 кв.м. с два отваряеми прозореца с размери
0,50м/1м и 0,95м/0,95м. Санитарният възел е 2,99 кв.м. с прозорец 0,30м/1,10м.
По време на престоя в Затвора гр. Пловдив Б. е работил в „Обособено
производство“ и има отработени 598 дни. Участвал е в групови дейности –
Програма живот на свобода:Активно/позитивно бащинство, творческо ателие с благотворителна
цел, Специализирана група Формиране на социални умения, Специализирана група
Краткосрочна програма за работа с лица, злоупотребяващи/зависими от ПАВ. Има
множество дисциплинарни наказания, както и множество присъдени награди.
За всеки лишен от свобода се осигурява достъп до
течаща топла вода по график. Тоалетните във всяко помещение са обособени
самостоятелни помещения с отделен вход, във всеки санитарен възел има достъп до
течаща студена вода. Водата в Затвора гр. Пловдив е от обичайната водоснабдителна
мрежа за града и е с качество, което ползват всички граждани в условията на
свободен живот. Отоплението се осъществява от централно-локално парно.
Проветряването на помещенията е чрез отваряемите прозорци по усмотрение на
пребиваващите. Хигиената – също, като получават съответните консумативи, които
и могат да закупят или да им ги донесат. Всяка група има обособена спортна
зала, която ползва по определен график. Всеки може да ползва библиотека, по
график. Представени са утвърден график за разпределение на времето на лишените
от свобода от пост 6, с разписан дневен режим, график за лекар, баня,
библиотека, лавка; график за ползване на библиотека; Работно време на магазин;
Седмичен график за пералня в Затвора гр. Пловдив.
Съгласно Становище с рег. № от 06.12.2023г./л.69/ Б. е
настанен в трета група, стая № 33 със Заповед № 1579/05.10.2016г. Стаята е с
размери 29,60 кв.м. с два отваряеми прозореца 1,20м/1,20м. Санитарният възел е
с размер 3,96 кв.м. с един отваряем прозорец 1,20м/1,20м.
От 27.04.2017г. до 21.08.2017г. е в Затвора гр.
Пазарджик.
Съгласно становището/л.69/ с протокол №
1194/17.05.2019г. Б. е настанен в трета група стая № 26. В табличен вид се
съдържат данни за настаняването на Б. от 21.12.2019г. до 25.10.2020г./искът е
заявен до 15.10.2020г./ в стая № 26, която е с площ 27,80 кв.м. с два прозореца
0,92м/1,17м и 1,11/1м., и санитарен възел с площ 3,76 кв.м.с отваряем прозорец
0,50м/0,50м.
На всеки лишен от свобода се осигурава достъп до
течаща студена вода във всеки санитарен възел. Отоплението е от
централно-локално парно. Проветряването и хигиената са по преценка на
обитателите. Предоставят се консумативи. Достъпът до топла течаща вода е по
график. Представено е разпределениeто на времето на лишените от свобода на 3
пост за дневния график, включително баня, лекар, библиотека, лавка.
Представени са примерни менюто и диетични такива,
които са съобразени по калории, грамаж и състав спрямо заложените стандарти.
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията"
сключва централен договор за обработки - дезинсекция, дератизация и дезинфекция
на всички помещения в затворите и общежитията към тях. Има утвърден график, по
които се извършва дезинсекция и дератизация на помещенията в затвора. По делото
са представени протоколи от ДДД обработки за процесните периоди/ 34-57л/ от
2016г. до 2020г.
По делото са събрани гласни доказателства. Разпитан е
свидетелят С.К.Д., който през 2015 г. е бил с Б. в следствения арест, а от
януари 2016 година са били заедно на пети пост, в 52- та стая, посочва за
период около три месеца. След това са били в съседни стаи в Затвора-Пловдив
през същата 2016 г. След присъдата той бил в 37 стая, а ищеца в стая 26. За
стая 26 свидетелят казва, че е преходна и вътре били десет човека. Свидетелят е
изтърпял наказанието си през средата на 2017 г. и освободен, през есента на
2018 г. отново е постъпил в Затвора, на 5-ти пост. Казва, че от 2018 г. до 2020
г. е бил в Затвора –Пловдив и в началото на пандемията е бил санитар. Били са
затворени за 45 дни и не са пускани изобщо, хранени са били само с консерви.
Знае, че ищецът е бил на трети пост, където било пренаселено. Били са десет
човека. Нямали вода. Цялата стая била мухлясала, пълно с дървеници и хлебарки.
Таванът бил олюпен, падали мазилки. Имало легла, но в окаяно състояние, всичко
било мухъл, дюшекът бил изпокъсан и все едно се лежи на железата. Мизерни били
завивките. Столовете и масите в стаите са били изпочупени. Имало отваряеми
прозорци. Зимата ги отоплявали с парно, за което посочва, че не работи. Казва,
че няма баня, къпе се на „къра“ с маркуч, пълна мизерия било. Няма къде да се
перат, нямало пералня. Пръскали за хлебарки, но имало много. Храната била в
окаяно състояние. Не можело да се яде. В казаните, където я готвят, имало
хлебарки. Простирали в стаите, перели дрехите на ръце. Всичките изпарения от
дрехите ги дишали и затова в стаите имало мухъл. Имало докторка, която не
обръщала на никого внимание. Той си направил бил зъбите срещу заплащане. Знае,
че ищецът е ходил няколко пъти до стационар, но д-р Даскалова не приемала никой
под предлог, че имала работа. Знае, че през 2019г. ищецът е имал проблем с
крак, но докторката не му е обърнала внимание.
Съдът кредитира с доверие частично показанията на
свидетеля по делото. Той е изтърпявал наказанието лишаване от свобода заедно с
ищеца, има непосредствени впечатления от обстановката в килиите, като съдът
кредитира показанията му в частта им, в която има конкретика. Потвърждават се
данните от писмените доказателства и справки, че има осигурени одеяла, легла,
обзавеждане, ползване на баня, хигиенизиращи материали, както и че се пръска
срещу насекоми. Тези показания не противоречат на събраните писмени
доказателства. В другата си част за пренаселеност – съдът остава критичен към
тях, доколкото се установи, че те не са пребивавали в една и съща килия в
различни периоди, няма килия от справките, която да е 6 кв.м., даже за
2017-2018г. свидетелят е бил извън затвора. От показанията се установява, че в
Затвора има лекар и зъболекар, като съдът не кредитира показанията в частта им
за липсата на внимание към болните, доколкото няма никаква конкретика и
свидетелят не притежава медицинско образование, за да прецени дали са
достатъчни грижите и своевременни.
Така установената фактическа обстановка мотивира
следните правни изводи:
Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице,
което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат престоя му в
Затвора в гр. Пловдив, като ръководство и контрол върху дейността на местата за
лишаване от свобода се осъществява от ГД „Изпълнение на наказанията”, т.е.
дейност на длъжностни лица на държавата. Исковата молба е подадена от лице с
правен интерес.
Претенцията на ищеца е за заплащане на 50 000 лв.
обезщетение за претърпените вреди и е насочена срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗИНЗС прякото ръководство и
контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните
служби се осъществяват от Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията". ГДИН е надлежен ответник по предявения иск за претърпени
неимуществени вреди за действия на администрацията на затворите.
Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3. Съгласно ал. 5 на разпоредбата в случаите по ал. 1 настъпването на
неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
В конкретния случай, като основание за предявения иск
за репарация на вреди от незаконосъобразното бездействие на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”, е да осигури площ и подходящи битово-хигиенни
условия в Затвора гр. Пловдив за период 10.01.2016г. до 15.10.2020г.
Фактическия състав на обезвредата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС включва три елемента: 1. нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, 2.настъпили вреди за
ищеца, 3. пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението.
Доказването на първия елемент е в тежест на ищеца, а за останалите два елемента
съдът прилага принципа на кумулативния ефект на всички условия, при които е
пребивавал лишения от свобода и презумпцията за понесени неимуществени вреди в
случай на установено нарушение, съгласно чл. 284, ал.5 във връзка с ал. 2 от ЗИНЗС.
Ищецът е предявил иск за обезщетяване на
неищумествените вреди от престоя му в Затвора гр. Пловдив от 10.01.2016г. до
15.10.2020г. От събраните писмени и гласни доказателства се установява, че
ищецът е пребивавал в Затвора в гр. Пловдив във времето от 10.01.2016г. до
15.10.2020г., като за период 27.04.2017г. до 20.08.2017г. ищецът е пребивавал в
Затвора гр. Пазарджик.
Оплакванията са за пренаселеност в помещенията през
целия исков период, тоест неспазване изискванията за осигуряване на минимална
жилищна площ /4кв.м/, които са регламентирани в чл. 43 ал. 3 от ЗИНЗС, влязло в
сила на 07.02.2017 г. Отделно от това е приложима Конвенцията за правата на
човека и основните свободи на основание чл.5, ал.4 от Конституцията на
Република България. Съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека
липсата на жилищна площ следва да е за продължителен период от време, за да е
налице отклонение от подходяща жизнена среда и нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС, за
което държавата носи отговорност. Съобразно § 167 от Пилотното решение от 27
Януари 2015 г. за условията в българските затвори „Нешков и други против
България“ на ЕСПЧ : (а) всяко задържано лице трябва да има индивидуално място
за спане; (б) всяко задържано лице трябва да има най- малко три квадратни метра
жилищна площ; и (в) размера на килията трябва да дава възможност на задържаните
лица да се движат свободно между мебелите. В § 166 от същото решение „Нешков и
други против България“, се акцентира, че ако затворниците имат на разположение
по-малко от три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността трябва да се
счита за толкова тежка, че да доведе само по себе си, независимо от други
фактори, до нарушение на чл. 3 от Конвенцията. Разбира се периодът на
пребиваване в Затвора в Пловдив е 15 години след установеното по делото Нешков
и други против България, като видно от справките се осигуряват битовите
условия, храна и консумативи, ведно с достатъчно жилищна площ.
В определението си за насрочване на делото, както и в
протоколно определение съдът е указал на ответника, че доказателствената тежест
лежи върху него за предоставяне на информация от значение за правилното
установяване на фактите по делото. От страна на ответника ГДИН се заяви
изрично, че това са доказателствата, с които разполагат. Липсват данни, поради
процедури по унищожаване след изтичане на определен срок.
Установените факти, съотнесени към исковата претенция
като период 10.01.2016г. до 15.10.2020г., по отношение на твърдяното оплакване
за пренаселеността, могат да се онагледят, както следва:
За времето от 10.01.2016г. до 27.04.2017г./преместването
в Затвора гр. Пазарджик/ по делото няма данни и доказателства за осигурена
жилищна площ от 4 кв.м. съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС – тоест за 473 дни.
за времето от 27.04.2017г. до 21.08.2017г. ищецът не е
бил в Затвора гр. Пловдив, поради което тези 117 дни не следва да включват, тъй
като по исковата молба няма твърдени и оплаквания за пребиваване в Затвора гр.
Пазарджик.
От 22.08.2017г. до 20.12.2019г. по делото не са
представени данни за осигурена жилищна площ от 4 кв.м. съгласно чл. 43, ал. 4
от ЗИНЗС – тоест за 851 дни.
За времето 21.12.2019г. до 15.10.2020 година по делото
със становище от 06.12.2023г. се посочват пребиваващите в стая № 33, като за
целия период от 33 дни осигурената жилищна площ е била от 3,97 кв.м., с което е
спазено изискването по чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, а за другите 267 дни не е
спазено законовото изискване за минимална жилищна площ от 4 кв.м.
При липса на доказателства и информация в какви по
размери помещения и с колко лишени от свобода е бил настанен Б. в посочените в
предходното изложение периоди, при условията на чл. 284, ал. 3, изр.2 от ЗИНЗС,
съдът приема за доказани съответните факти, заявени от ищеца - твърдението за
пренаселеност, тоест за неосигуряване на минималната жилищна площ в нарушение
на чл. 3 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС за период: 1591 дни. За
период от 33 дни/24.07.2020г.-24.08.2020г. и 08.10.2020г./ е бил с осигурена
жилищна площ 3,97 кв.м./което съдът счита, че спазва изискването по чл. 43, ал.
4 от ЗИНЗС, тъй като отклонението е минимално – 0,03кв.м./.
С оглед доказателствената тежест в процеса, съдът
приема, че ответникът не е представил доказателства за осигуряване на приемливи
условия на ищеца за изтърпяване на наказанието по отношение на пренаселеност.
Това обстоятелство води изводите на съда за поставяне на Б. за период от 1591
дни в неблагоприятно положение на пренаселеност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.
Оплакванията на ищеца за липса на вентилация,
отопление, обзавеждане, чистота в помещенията, в които е пребивавал, са
неоснователни. По делото се доказа, че стаите са били обзаведени, същите са
били с отваряеми прозорци, с осигурени хигиенизиращи материали. Неоснователни
са оплакванията, че липсват санитарни възли, където е изискуемо. За
пребиваването в Затвора гр. Пловдив за посочения исков период 10.01.2016г. до
15.10.2020г. по делото са представени данни за налични санитарни възли към
всяко едно от помещенията, където е настаняван ищеца. Стаите са били обзаведени
съгласно нуждите на обитателите. Осигуряван е хранителен режим по стандартен
порцион. Водоснабдяването е от мрежата на града. Отоплението е чрез локално
парно. Проветряването е според желанието на лишените от свобода, от отваряемите
прозорци. Тоалетните са със самостоятелен вход. Поддържането на чистотата в
килиите е отговорност на задържаните, на които се осигуряват препарати и
средства за почистване, които могат да се получават и от близките. По график е
разпределено ползването на баня, а като работещ Боюкиев е ползват такава всеки
ден. Ответникът е представил утвърдени графици за разпределение на времето на
лишените от свобода за всеки от постовете, които съдържат и график за лекар,
баня, библиотека, лавка, пералня. Представен е и график за медицинско
обслужване. В исковата молба са отправени твърдения, че са много души и не им
се обръща внимание, през периода на пандемия и изобщо. Липсват обаче конкретни
твърдения за обстоятелства ищецът да страда от заболяване и за него да не е
получил медицинска грижа. Няма представено нито едно доказателство и медицинска
документация от страна на ищеца за негово заболяване.
ГДИН доказа, че е осигурила ДДД обработка. Видно от
представените доказателства по делото, от страна на администрацията в затвора
гр. Пловдив се извършва дезинсекция и деритаризация на сградите. Разпитаните
свидетели също заявяват, че се извършват. В справките също се сочи за
извършване на тези мероприятия. От страна на ответника са положени усилия за
справяне с проблема с насекомите. Това се потвърждава и от свидетелските
показания на Д., който също казва, че има осигурени препарати, извършва се
дезинфекция, дадени са постелъчно бельо, одеяла. В частта, че същите като
количество са лоши или недостатъчни, съдът не кредитира, още повече, че тези
показания са недостатъчни за доказване на незаконосъобразно бездействие от
страна на администрацията. Същата е осигурила набавянето на препарати, дала е
възможност за закупуване или внасяне, подсигурила е възможност за
самопочистване от страна на лишените от свобода. Самият бит и хигиенни навици
на лишените от свобода не следва да се вменяват в неизпълнение на задълженията
на администрацията.
Има достъп до естествена светлина, прозорците се
отварят, светлината се компенсира от електрическо осветление. Помещенията са
отпляеми от локална инсталация. При поддържане на хигиена и желание от
обитателите, не може да се образува мухъл и влага.
Писмените доказателства сочат, че помещенията са
обзаведени с необходимите вещи - маси, столове, шкафове, които да обслужват
нуждите на обитателите.
В исковата молба се навеждат твърдения за липса на
санитарен възел при коридора. От доказателствата по делото се установява, че на
ищеца му е осигурен санитарен възел към всяко помещение, в което е пребивавал.
Представен е график за ползване на баня, както и наличието на течаща топла
вода. Ползването на обща баня и санитарен възел е било също осигурено.
Неоснователно е твърдението, че неосигуряване на санитарен възел в коридора е
незаконосъобразно бездействие. Няма незаконосъобразни бездействия на
администрацията в тази насока.
При това положение, правилото на чл. 284, ал. 5 във
връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че е налице противоправно
поведение на затворническата администрация, изразяващи се в неосигуряване на
достатъчно жилищна площ за период от 1591 дни и ищецът е претърпял твърдените
от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба
негативни психически състояния единствено по отношение на пренаселеност за този
период от 1591 дни в Затвора гр. Пловдив.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че при
осъществяване на правнорегламентирана дейност от длъжностните лица от Затвора –
гр. Пловдив при изтърпяване на наказанието на С.Б. се установи нарушение на чл.
3, ал. 1 от ЗИНЗС единствено по отношение на пренаселеност. Съгласно всички
справки от Затвора гр. Пловдив се установява, че на ищеца е осигурено
пребиваване в килии, със санитарен възел, мебели, условия, осветеност,
отопляемост, проветряване, хигиенизиране, перални дейности, ползване на баня и
пералня.
С оглед на изложеното, искът на С.Б. срещу ГД
"Изпълнение на наказанията" за присъждане на сумата от 50 000 лева –
обезщетение за вреди по чл. 284 от ЗИНЗС, дължащи се на незаконосъобразни
действия /бездействия/ на администрацията на Затвора в гр. Пловдив за период
10.01.2016г. до 15.10.2020г., нарушаващи правата му, се явява основателен
единствено за неосигуряване на достатъчно жилищна площ за период от 1591 дни и
следва да бъде уважен. В останалата му част искът следва да бъде отхвърлен като
недоказан.
Размерът на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди от тези незаконосъобразни действия/бездействия на
затворническата администрация, подчинена на ГДИН, следва да бъде определен по
реда на чл. 52 от ЗЗД. С оглед изискването на чл. 52 от ЗЗД съдът приема, че по
справедливост и на основание чл. 52 от ЗЗД, исковата претенция за претърпени
неимуществени вреди в Затвора гр. Пловдив за период от 1591 дни се явява
частично доказана и следва да бъде уважена частично. Съобразно правилото на чл.
52 от ЗЗД, конкретният размер на обезщетението за неимуществени вреди за
периодите, за които съдът намира искът за основателен, следва да бъде
определено по справедливост. Спазването на принципа на справедливостта, като
законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди,
изисква размерът на обезщетението да бъде определен от съда с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и
при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането.
Следва да бъде съобразено и Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото
"Нешков и други срещу България", съгласно което паричната компенсация
като форма на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, не трябва да бъде
в неразумен размер в равнение с присъжданията за справедливо обезщетение,
определени от ЕСПЧ по силата на чл. 41 от Конвенцията в подобни случаи, като
насока в това отношение могат да служат принципите, изложени от ЕСПЧ в пилотното
решение, а именно фундаменталния характер на правото на всяко лице да не бъде
подлагано на нечовешко или унизително отношение от една страна, а от друга -
времето, през което лишеният от свобода е бил поставен в условия на нечовешко и
унизително отношение по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС, като най-важният фактор за
оценка на претърпените вреди.
Съдът дължи и съобразяване с практиката на ЕСПЧ по
въпросите за размера на присъжданите обезщетения. С оглед характера на
деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и
периода, при отчитане икономическия стандарт на страната, според настоящия
състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в
общ размер на 7160 лева, за 1591 дни на пренаселеност от исковия период от
10.01.2016г. до 15.10.2020г./с прекъсване от периодите, в които ищецът е бил в
Затвора гр. Пазарджик и за месец в Затвора гр. Пловдив 24.07-24.08.2020г. и
08.10.2020г./, съобразявайки актуалната практика и насоките на ЕСПЧ. ЕСПЧ
приема, че обезщетение в размер на 30 % от това, което той би присъдил, е
адекватно за компенсиране на вредите от лоши условия за задържане в Словения и
Русия (така Bizjak v. Slovenia, жалба № 25516/12, решение по допустимост от 8
юли 2014 г. и Shmelev and others v. Russia, жалба № 41743/17 и 16 др., решение
по допустимост от 17 март 2020 г.). Съответно, за справедлива база за размера
на обезщетението се приема между 4 и 5, 3 евро на ден (така Bizjak vs Slovenia,
жалба 25516/12, решение по допустимост от 08 юли 2014 г.; Domjаn vs Hungary,
жалба 5433/17, решение от 14 ноември 2017 г.), като посочената база е
определена като справедлива за установено задържане в лоши условия в Унгария,
при съобразяване на жизнения стандарт за страната. В този смисъл и доколкото
според статистически данни на Евростат минималните месечни възнаграждения в
България се явяват по-ниски от тези в Унгария средно с 40 %, то отчитайки
жизнения стандарт в България, за справедлив размер би следвало да се счита
такъв между 1, 70 евро и 2, 25 евро на ден при констатирано едно нарушение,
съответно до 4, 00 евро на ден при констатирани повече от едно нарушение.
Според съда обезщетение в размер на 7160 лева ще
овъзмездят претърпените неимуществени увреждания от ищеца и то съответства на
установените по делото факти и е съобразено с критерия за справедливост. Искът
следва да бъде уважен в размер на 7160 лв., ведно със законната лихва от датата
на претенцията - 08.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. В
останалата си част до размера на претендираното от ищеца обезщетение от 50 000
лв., искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен, с оглед липсата на
незаконосъобразни действия/бездействия на ГДИН.
С оглед частичната основателност на иска, следва да се
присъдят разноски за ДТ в размер на 10 лева на ищеца. Адвокатът претендира
разноски за адвокатско възнаграждение, което да бъде присъдено съобразно с чл.
38, ал.1 от Закона за адвокатурата. От приложения договор за правна защита и
съдействие се установява, че адвокатът Н.Д., упълномощена от ищеца за
представителство по делото, е представлявала последния на основание чл.38, ал.1
от ЗА. Съгласно ЗА, при такава хипотеза, съдът е този, който определя размера
на възнаграждението за адвокат, съобразно с предвиденото в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо и предвид
основанията на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, на адв. Д. следва да се
присъди адвокатско възнаграждение от съда в размер, определен съгласно
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в случая,
съобразно с нормата на чл.8, ал. 1, вр.с чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата, което, с
оглед на това, че следва да се присъди съразмерно на уважената част от исковите
претенции, така изчислено по съразмерност се определя на сумата от 400 лева.
По отношение на претендираните разноски от юрк. Ч. в
полза на ответника, съдът счита, че същият няма право на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, тъй като специалната норма на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС не ги предвижда.
Воден от горното и на основание чл. 203 и сл. от АПК,
във вр. с чл. 285, ал. 1, вр. с чл. 284 от ЗИНЗС, Административен съд Пловдив,
ХVI състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
София да заплати на С.С.Б., ЕГН **********, сумата в размер на 7160 (седем
хиляди сто и шестдесет) лева за претърпени неимуществени вреди от
незаконосъобразно бездействие от неосигуряване на минимална жилищна площ за
1591 дни в Затвора гр. Пловдив за исковия период от 10.01.2016г. до
15.10.2020г.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
София да заплати на С.С.Б., ЕГН **********, законна лихва върху присъдената
сума, считано от 08.11.2023г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С.С.Б., ЕГН **********,
против Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр.София за заплащане на
обезщетение над сумата от 7160 лева до предявения размер от 50 000 лева, за
исковия период от 10.01.2016г. до 15.10.2020г. и в останалата му част.
Осъжда Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“
гр.София да заплати на С.С.Б., ЕГН **********, 10(десет)лева разноски по делото
за държавна такса.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
София да заплати на адвокат Н.П.Д., ЕГН ********** сумата от 400 /четиристотин/
лв., съставляваща размер на адвокатско възнаграждение, определено на основание
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, съразмерно на уважената част от
исковата претенция.
Отхвърля искането на Главна дирекция „Изпълнения на
наказанията“ гр.София за присъждане на разноски по делото за юрисконсултска
защита.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред тричленен състав на Административен съд
Пловдив.
|
Съдия: |
|