№ 180
гр. гр. Добрич, 08.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на осми март през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Анна Великова
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно частно
гражданско дело № 20233200500097 по описа за 2023 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Подадена е частна
жалба от Я. Л. Г. с ЕГН ********** от гр.Търговище срещу определение
№2947/12.12.2022 г. по гр.д.№1050/2022 г. на Добричкия районен съд,с което
е прекратено производството по делото в частта по предявения от Д. Г. Г. с
ЕГН ********** срещу частната жалбоподателка иск за ползване на
семейното жилище в гр.Д. поради отказ от иска.Според жалбоподателката
първоинстанционният съд неправилно постановил горното преграждащо
определение по молба на Д. Г.,постъпила след даване ход на устните
състезания,без да е отменил хода по същество и при невъзстановена
висящност на първоинстанционното производство.В нарушение на
разпоредбата на чл.56 ал.1 изр.посл. от СК районният съд не се произнесъл по
въпроса за ползване на семейното жилище и не изпълнил свое вменено по
закон служебно задължение.Освен горното семейното жилище и
понастоящем се ползвало от Д. Г.,въпреки че същият заявил отказ от
претенцията да го ползва.Единствената цел на отказа от иска била да се
препятства възможността жалбоподателката да получава наем по реда на
чл.57 от СК.Сочи се,че жалбоподателката била депозирала своевременно
молба по чл.250 от ГПК за допълване на първоинстанционното решение с
произнасяне по исканията по чл.56 и чл.57 от СК.Настоява се за отмЯ. на
атакуваното определение като незаконосъобразно.
1
В писмен отговор насрещната страна Д. Г. Г. от гр.Добрич оспорва
жалбата като неоснователна.Навежда,че в първоинстанционното
производство нито една от страните не претендирала ползване на семейното
жилище,като отправеното от Г. първоначално искане в тази насока било под
условие-ако родителските права спрямо родените от брака между страните
деца бъдат предоставени на него.След като предусетил,че няма да му бъдат
предоставени родителските права,подал молбата за отказ от иска за ползване
на семейното жилище.Не отговаряло на действителността твърдението на
жалбоподателката,че същият ползвал жилището.До последното имали достъп
както той,така и насрещната страна,а също и децата на страните.Г.
осъществявал ползване само инцидентно,когато децата били при него в
гр.Добрич,а през останалото време живеел в дома на родителите си.В крайна
сметка Д. Г. не възразява ползването на семейното жилище да се предостави
на него,но дължимата на другата страна наемна цена да се редуцира предвид
факта,че децата на страните почти всяка седмица от петък до неделя живеели
в жилището,както и през всяка учебна ваканция,а също и поради поетите
изцяло от Г. разходи по поддръжка на жилището.
Като постави на разглеждане частната жалба,Добричкият окръжен съд
установи следното:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния едноседмичен
срок по чл.275 ал.1 от ГПК /жалбоподателката е получила съобщение за
атакуваното определение на 20.12.2022 г.,а частната жалба е подадена чрез
куриер на 23.12.2022 г. при изтекъл за страната срок за обжалване на
29.12.2022 г./.Предвид горното и като изхождаща от активно легитимирано
лице-страна по делото,имащо правен интерес от атакуване на неизгодното за
него определение,респ. като насочена срещу акт от категорията по чл.274 ал.1
т.1 от ГПК,подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за
законосъобразност,частната жалба е процесуално допустима.Разгледана по
същество,същата е основателна.
Гр.д.№1050/2022 г. на ДРС е образувано по повод искова молба,с която
Я. Л. Г. е предявила срещу Д. Г. Г. иск за прекратяване на брака между
страните с развод без произнасяне по въпроса за вината,като с брачния иск са
съединени и небрачни искове за предоставяне родителските права спрямо
родените от брака две деца Габриела,на 16 г.,и Любослав,на 8 г.,на майката;за
2
определяне режим на лични контакти между децата и баща им;за присъждане
на издръжка в полза на децата,платима от бащата;за ползване на семейното
жилище в гр.Д. от съпругата и относно фамилното име на съпругата след
развода.В срока за отговор на първоначалната искова молба съпругът Д. Г. Г.
е предявил насрещни искове за предоставяне упражняването на родителските
права спрямо децата на него,за определяне режим на лични контакти между
децата и майка им,за присъждане в полза на децата издръжка,платима от
майката,за ползване от съпруга на семейното жилище в гр.Добрич.
Така всяка от страните е предявила иск за ползване на семейното
жилище.В първото по делото открито съдебно заседание Я. Г. е заявила,че
оттегля иска си за ползване на семейното жилище,тъй като тя и децата щели
да живеят в гр.Търговище.Заявила е,че не оспорва насрещния иск на Д. Г. за
ползване на жилището,но претендира на основание чл.57 ал.2 от СК месечен
наем за ползването.На основание чл.232 от ГПК първоинстанционният съд е
прекратил производството по първоначалния иск на Я. Г. за ползване от
същата на семейното жилище.В хода на съдебното дирене и на устните
състезания в първата инстанция Д. Г. е заявил,че желае да ползва семейното
жилище само в случай,че му бъдат предоставени родителските права спрямо
двете деца.В обратната хипотеза не желае да го ползва.След приключване на
устните състезания в първата инстанция с молба вх.№21745/12.12.2022 г. Г.
заявява,че на основание чл.233 от ГПК се отказва от иска си за ползване на
семейното жилище независимо от това на кого от двамата родители ще бъде
предоставено упражняването на родителските права.С определение
№2947/12.12.2022 г. ДРС е прекратил производството по делото по
отношение на насрещния иск на Д. Г. за ползване на семейното жилище
поради отказ от същия.
С оглед горното съдът е бил десезиран от исковете на двете страни в
брачния процес за ползване на семейното жилище-поради оттегляне на
първоначалния иск от Я. Г. и поради отказ от насрещния иск от Д.
Г..Въззивният съд намира,че въпреки изявленията на
страните,представляващи разпореждане с част от предмета на делото,за
оттегляне и отказ от иска за ползване на семейното жилище в
гр.Добрич,първоинстанционният съд не е следвало да прекратява
производството по тези искове.Тъй като проверката за законосъобразност
касае само определението за прекратяване по заявлението на ищеца по
3
насрещния иск Д. Г. за отказ от иска за ползване на семейното жилище,то
следва да се посочи,че в частност атакуваното определение е
незаконосъобразно.По правило изявление на страна,че оттегля иска си
/временно не го поддържа/ или че се отказва от него /окончателно се отказва
от търсената с иска защита/,следва да бъде зачетено от съда по висящо исково
производство и производството по оттегления иск,респ. по иска,по отношение
на който е налице отказ,следва да бъде прекратено.Налице е обаче
изключение от горното правило в хипотеза,в която произнасянето на съда по
определен въпрос е негово служебно задължение независимо дали е сезиран
или не с иск за разглеждането му.В такъв случай съдът е длъжен да се
произнесе независимо от оттеглянето или отказа от иска,т.е. той не следва да
зачита волеизявлението на страна за оттегляне или отказ от иска,не е
обвързан от такова волеизявление и не следва да прекратява производството
по този иск.
В брачния процес,какъвто е този по настоящото дело,съдът е длъжен
служебно да се произнесе по въпроса за ползване на семейното
жилище,когато от брака има родени ненавършили пълнолетие деца-чл.56 ал.1
изр.2 от СК.Тази регламентация е въведена с оглед съблюдаване интереса на
децата.Настоящата хипотеза е именно такава,като законодателят не е
предвидил изключения,при които такова служебно произнасяне да не е
необходимо въпреки наличието на родени от брака ненавършили пълнолетие
деца.По силата на законовата регламентация независимо от особената
хипотеза в настоящия случай /никой от съпрузите не желае да ползва
семейното жилище/ съдът е длъжен да разгледа въпроса за ползване на
семейното жилище,още повече,че позицията на Д. Г. е нееднозначна-в хода на
делото първоначално е заявил,че би желал да ползва жилището,ако му се
предоставят родителските права,а впоследствие,че не желае да го ползва
независимо дали ще му се предоставят родителските права.В отговора на
процесната частна жалба е заявил,че всъщност не възразява съдът да му
предостави ползването на жилището при редуциране на наемната цена,която
следва да заплаща на бившата си съпруга.
Поради вмененото от закона служебно задължение на съда да се
произнесе по въпроса за ползване на семейното жилище,при което той дължи
произнасяне независимо дали е сезиран изрично с искове от двамата
4
съпрузи,производството по исковете за ползване на семейното жилище не е
следвало да бъде прекратявано въпреки заявеното оттегляне и отказ от
исковете от страните.В този смисъл обжалваното определение е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.Делото следва да бъде върнато
на първоинстанционния съд за разглеждане на подадената от Я. Л. Г. молба
вх.№22651/29.12.2022 г. за допълване на първоинстанционното решение с
произнасяне по въпроса за ползване на семейното жилище от единия или
другия съпруг и за дължимостта на наемна цена за ползването.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №2947/12.12.2022 г. по гр.д.№1050/2022 г. на
Добричкия районен съд.
ВРЪЩА делото на Добричкия районен съд за разглеждане на подадената
от Я. Л. Г. молба вх.№22651/29.12.2022 г. за допълване на
първоинстанционното решение с произнасяне по въпроса за ползване на
семейното жилище от единия или другия съпруг и за дължимостта на наемна
цена за ползването.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5