Определение по дело №2222/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2641
Дата: 8 септември 2020 г.
Съдия: Наталия Панайотова Неделчева
Дело: 20203100502222
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 август 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 264127.08.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 27.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева

Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело №
20203100502222 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано е по въззивна жалба на Ж. Й. Г.
, ЕГН********** срещу решение №48/06.01.2020г., поправено с решение
№2280/10.06.2020г. по гр. дело №3607/2019г. по описа на ВРС, само в частта, относно
квотите на допуснатите до делба процесни недвижими имоти между съделителите Ж. Й. Г. и
нейния брат Ж. Й. Г. , като моли да бъде отменено в обжалваната част, като бъде
постановено ново, с което се допусне делбата при равни квоти - по 6/ 36 идеални части за
всеки от тях, както е поискано в исковата молба. Жалбоподателката счита решението за
незаконосъобразно, необосновано и неправилно в обжалваната част. Счита за неправилен
изводът на съда, който въпреки, че отхвърля доказателствената сила на оспореното
завещание като не го приобщава към доказателствата в процеса, се позовава на неговото
вписване на 05.11.2007 г. и на това основание признава второто възражение на ответника -
заявено в условията на евентуалност , а именно придобиване на 1/9 идеална част
/завещаната част/ от процесиите имоти на основание давностно владение, упражнявано от
2000 г. до настоящия момент, с начална дата 05.11.2007г. Счита за неправилни и изводите на
ВРС по въпроса за изпълнените в пълнота изисквания на фактическия състав на давностното
владение. Позовава се на установената и трайна съдебната практика, според която
ползването на имота само от един от съсобствениците не означава промяна в намерението
по отношение на останалите съсобственици. Получаването на рента също не е такова
действие, тъй като може да доведе само до облигационни претенции на сънаследниците.
Счита за неприемлив и извода на съда, че след като тя е желаела да получава по - голяма
аренда, то това е само обстоятелство, доказващо, че владението на тази идеална част е
доведена до нейното знание и по този начин е отблъснато нейното владение. Напротив,
счита, че оспорването на получавания от брат по - голям аренден дял е оспорване и на
намерението за владение на тези идеални части. Ищцата никога не се е отказвала от свои
идеални части в полза на нейния брат. Оспорването на намерението за давностно владение е
осъществявано от ищцата винаги: от момента на получаване на по - голямо рентно плащане,
през осъщественото досъдебно производство 2016 г. – 2018г., до момента на завеждане на
настоящото дело за делба. Всички тези действия явно и недвусмислено говорят за
претендирания РАВЕН ДЯЛ от страна на Ж. Й. Г. по отношение на нейния брат Ж. Й. Г. .
Отношенията между тях по въпроса за получаваното в повече рентно плащане води до
облигационни претенции, а не до придобиване на по - голям дял от собствеността в полза на
Желязко Георгиев, каквато е трайната съдебна практика по този въпрос. По изложените
съображения моли Решение № 48/06.01.2020г. , постановено по гр.д. № 3607 / 2019 г. на
ВРС - 50 състав да бъде отменено само в частта относно постановените квоти на
допуснатата делба на процесиите недвижими имоти между съделителите Ж. Й. Г. и нейния
брат Ж. Й. Г. и да бъде постановено ново, с което да се допусне делбата между тях при
равни квоти - по 6/36 идеални части за всеки от тях. Във въззивната жалба не са направени
доказателствени искания.
Въззиваемата страна-Ж. Й. Г. е депозирал писмен отговор, в който излага становище
за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е
правилно и законосъобразно, като не са налице твърдяните от въззивника пороци. Твърди,
че първоинстанционният съд, след като е анализирал събраните по делото доказателства, е
достигнал до правилен извод квотите в съсобствеността. Моли се жалбата да бъде оставена
без уважение като неоснователна и необоснована, а първоинстанционното решение –
потвърдено в обжалваната част. Доказателствени искания не са направени.
Останалите съделители не изразяват становище по въззивната жалба.
Съдът, като взе предвид, че постъпилата въззивна жалба е допустима с оглед
съответното прилагане на чл.262 ГПК, и като съобрази, че не съдържа доказателствени
искания, намира, че производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание.

Водим от гореизложеното и на осн. чл.267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх.№7297/28.01.2020 на
Ж. Й. Г. , ЕГН********** срещу решение №48/06.01.2020г., поправено с решение
№2280/10.06.2020г. по гр. дело №3607/2019г. по описа на ВРС, в частта, относно квотите на
допуснатите до делба процесни недвижими имоти между съделителите Ж. Й. Г. и нейния
брат Ж. Й. Г.
НАСРОЧВА производството по делото в о.с.з. на 14.10.2020г. от 9.30 часа, за която
дата и час да се уведомят страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________