Определение по гр. дело №1194/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 3 ноември 2025 г.
Съдия: Ивелина Маринова Симеонова
Дело: 20251110101194
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 януари 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 45742
гр. София, 03.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20251110101194 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „Й.Б. ЕАД срещу Д. К. Ф., с която
са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 345 ТЗ, вр. чл.
342, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, с които се иска от съда да признае за
установено, че ответницата дължи на ищеца сумата в размер на 106,80 лв. - дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по Договор за
мобилни услуги от 29.08.2018 г. и Допълнително споразумение към него от 21.09.2020 г., за
които са издадени фактури № **********/10.10.2021 г., № **********/10.11.2021 г. за
периода от 10.09.2021 г. до 09.11.2021 г.; сумата в размер на 76,95 лв. - незаплатени
лизингови вноски, от които: 59,31 лв. по Договор за лизинг от 21.09.2020 г. за мобилно
устройство XIAOMI Redmi 9 64GB Purple+Mi Band 4, представляваща 8 бр. лизингови
вноски (52,72 лв.), дължими за периода от м. 01.2022 г. до м. 09.2022 г. и допълнителна сума
в размер на 6,59 лв. по чл. 1, ал. 3 от договора, и 17,64 лв. по Договор за лизинг за базови
аксесоари от 21.09.2020 г. за пакет базови аксесоари: 1) Apacer 16GB microSD Class 10 80
MB/s; 2) ULTRON RealPower PB 2600 Alu; 3.1 MvScreen Lite Glass Edge XIAOMI Redmi 9:
4.1 Integral USB 3.0 flash memory 16 GBA, представляваща 8 бр. лизингови вноски, дължими
за периода от м. 01.2022 г. до м. 09.2022 г. (15,68 лв.) и допълнителна сума в размер на 1,96
лв. по чл. 1, ал. 3 от договора; както и сумата в размер на 284,35 лв. - неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 21.09.2020 г. за мобилен номер
+359********* и неустойка за предоставено за ползване устройство XIAOMI Redmi 9 64GB
Purple+Mi Band 4, с отстъпка от стандартната цена, за която сума е издадена фактура №
**********/10.01.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 17.08.2023 г., до окончателното плащане на вземанията за месечни
абонаментни такси и лизингови вноски, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 46193/2023 г. по описа на СРС, 48 състав.
1
Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за мобилни услуги от
29.08.2018 г. за ползване на мобилен номер +359********* и Допълнително споразумение
към договора от 21.09.2020 г. с избран абонаментен план Тотал+ 49,99 лв. промо 44,99 лв.,
като е уговорен първоначален срок на действие на договора от 24 месеца, до 21.09.2022 г.
Между страните е сключен и Договор за лизинг от 21.09.2020 г., по силата на който на
ответницата е предоставено за ползване мобилно устройство марка XIAOMI Redmi 9 64GB
Purple+ Mi Band 4 за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в
размер на 6,59 лв. На същата дата - 21.09.2020 г. е сключен и Договор за лизинг за базови
аксесоари, по силата на който на абоната е предоставен за ползване пакет от 4 броя базови
аксесоари, както следва: 1) Apacer 16GB microSD Class 10 80 MB/s; 2) ULTRON RealPower
PB 2600 Alu; 3) MyScreen Lite Glass Edge XIAOMI Redmi 9; 4) Integral USB 3.0 flash memoiy
16 GB за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на
1,96 лв. Въз основа на сключените договори ответницата е използвала предоставените от
ищеца услуги, но не е заплатила цената на същите. Ищецът посочва, че за претендираните
задължения са издадени следните фактури: фактура № **********/10.10.2021 г. за отчетния
период на потребление 10.09.2021 г. - 09.10.2021 г. с дължима стойност за плащане в размер
на 50,86 лв., и фактура № **********/10.11.2021 г. за отчетния период на потребление
10.10.2021 г. - 09.11.2021 г. с дължима стойност за плащане в размер на 55,94 лв.
Твърди, че с оглед неизпълнението на задължението на ответницата да заплаща
дължимите суми два поредни месеца сключените договори са били едностранно прекратени
от ищеца, на основание чл. 11 от договорите (т. IV.4. от допълнителното споразумение), вр.
чл. 75, вр. чл. 19, б. „в“ от ОУ на мобилния оператор, за което е издадена крайна фактура №
**********/10.01.2022 г. Сочи, че страните са уговорили дължимите по договора плащания
да бъдат платими в определен срок, като сумата става изискуема с изтичането на този срок и
при неизпълнение ищецът има право незабавно да преустанови предоставените услуги и да
прекрати едностранно договора с потребителя, без да е необходимо да съобщава това на
длъжника. В случая процесният абонамент е деактивиран на 30.11.2021 г. Посочва, че
претендираната неустойка в размер на 284,35 лв. представлява стойността на три месечни
абонаменти такси на ползваната програма за всеки ползван номер (149,06 лв.), както и
разликата между цената на лизинговото устройство без абонамент и преференциалната
обща лизингова цена за предоставеното устройство за ползване XIAOMI Redmi 9 64GB
Purple+Mi Band 4, за оставащия срок на договора, съгласно раздел II, т. 1 от Допълнителното
споразумение от 21.09.2020 г. (135,29 лв.).
Посочва, че поради прекратяване на договорите за мобилни услуги и преустановяване
на предоставяните услуги, на основание чл. 12, ал. 2 от Общите условия, приложими към
лизинговите договори, дължимите месечни вноски за предоставените на абоната устройства
на лизинг са били обявени за предсрочно изискуеми. Ищецът твърди, че ответницата не е
заплатила дължимите лизингови вноски по Договор за лизинг от 21.09.2020 г., сключен във
връзка с договорен абонамент за номер +359********* за ползване на мобилно устройство
марка XIAOMI Redmi 9 64GB Purple+ Mi Band 4, обявени за предсрочно изискуеми на
2
основание чл. 12, ал. 2 от ОУ към договора за лизинг, като дължи 8 бр. лизингови вноски на
стойност 52,72 лв. за периода от м. 01.2022 г. до м. 09.2022 г., а поради това, че не е върнала
лизинговото устройство дължи и допълнителна вноска за изкупуване на устройството в
размер на 6,59 лв. Твърди, че ответницата не е заплатила и дължимите лизингови вноски по
Договор за лизинг за базови аксесоари от 21.09.2020 г., сключен във връзка с договорен
абонамент за номер +359*********, като дължи 8 бр. лизингови вноски на стойност 15,68 лв.
за периода от м. 01.2022 г. до м. 09.2022 г., а поради това, че не е върнала лизинговите вещи
дължи и допълнителна вноска за изкупуване на вещите в размер на 1,96 лв. С оглед
гореизложеното моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на сторените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, чрез
назначения й особен представител, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Твърди, че ищецът не е представил доказателства, от които да се установи какви суми е
изплатила ответницата по сключените договори между страните. Оспорва да е надлежно
уведомена за прекратяването на сключените договори и за дължимите суми по тях. Моли за
отхвърляне на предявените искове.
Разпределение на доказателствената тежест:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за главница за неплатени месечни
абонаментни такси и услуги в тежест на ищеца е да докаже: 1/. наличието на валидно
облигационно правоотношение по твърдените от него договори за мобилни услуги със
съдържанието, посочено в исковата молба; 2/. че е изпълнил задълженията си да предостави
на ответницата далекосъобщителни услуги за процесния период, т. е. че е изправна страна по
договорите; 3/. прекратяването на договорите по вина на потребителя и 4/. размера на
месечните абонаментни такси и стойността на доставените услуги по договорите за
процесния период.
По исковете с правно основание чл. 345 ТЗ, вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2, пр.
1 ЗЗД за заплащане на лизингови вноски в тежест на ищеца е да докаже: 1/. наличието на
валидно облигационно правоотношение по твърдените от него договори за лизинг със
съдържанието, посочено в исковата молба; 2/. предоставянето на лизнговите вещи за
ползване на лизингополучателя; 3/. настъпила изискуемост на задължението на ответницата
да заплати уговорените лизингови вноски, респ. уговарянето на клауза за предсрочна
изискуемост на лизинговите вноски по договорите за лизинг при прекратяването на
договорите по вина на потребителя, и прекратяване на договорите по вина на потребителя;
4/. размера на вземанията за процесния период.
По исковете с правно основание чл. 92 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: 1/.
наличието на облигационно правоотношение с ответницата по валидни договори за мобилни
услуги, със съдържанието, посочено в исковата молба; 2/. наличието на валидна клауза за
неустойка в случай на предсрочно прекратяване на договорите поради виновно
неизпълнение на задълженията от ответницата, 3/. настъпване на предпоставките за
ангажиране отговорността на ответницата, както и 4/. конкретния размер на неустоечното
3
вземане.
Ответницата следва да проведе насрещно доказване по посочените по-горе
обстоятелства, а при установяването на фактическия състав на вземанията следва да
установи положителния факт на погасване на задълженията, за което не сочи доказателства.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът отделя за безспорно и ненуждаещо
се от доказване между страните, че през заявените в исковата молба периоди между страните
в производството са съществували валидни договорни правоотношения по сключени между
страните договори за мобилни услуги и договори за лизинг, подробно описани по – горе, по
които ищецът е осигурил достъп на ответницата до своята мобилна мрежа и предлагани
далекосъобщителни услуги, съответно е доставил мобилни услуги и мобилният оператор е
предоставил на ответницата устройства на лизинг, които не са били върнати от абоната.
По доказателствата:
Представените с исковата молба писмени доказателства следва да се приемат като
допустими, относими и необходими за правилното решаване на спора.
Следва да се приложи ч. гр. д. № 46193/2023 г. по описа на СРС, 48 състав за
послужване.
Ответницата е направила искане по чл. 190 ГПК за задължаване на ищеца да
представи справка от счетоводството си за постъпилите от ответницата суми за периода от
21.09.2020 г. до датата на подаването на отговора на исковата молба – 30.09.2025 г., което
искане е относимо и допустимо и следва да бъде уважено.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 03.12.2025 г. от
09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 46193/2023 г. по описа на СРС, 48 състав за послужване.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ищеца в едноседмичен срок от
получаването на препис от настоящето определение да представи справка от счетоводството
си за постъпилите от ответницата суми в периода от 21.09.2020 г. до 30.09.2025 г. във връзка
с процесните договори, като при непредставянето й съдът може да приложи последиците на
чл. 161 ГПК и да приеме за доказани фактите по заплащане на исковите суми от страна на
ответницата.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3 ГПК, могат
4
да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените със същия указания, най-
късно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на
спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че постигнатото по общо
съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по-добро и от най-доброто съдебно
решение, като половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и съдебната
спогодба има значението на влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-
горен съд.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК, срещу тях може да бъде
постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните
предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е
явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца - и препис
от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5