№ 2530
гр. Варна, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка М. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело №
20213110118391 по описа за 2021 година
Производството е образувано по молба с пр.осн. чл.432, ал.1, вр.чл.429 от КЗ от
Ж. Т. К. с ЕГН ********** от град Варна срещу „****“ АД, ****, седалище и адрес
на управление гр.София, район Оборище, бул.“****, представлявано от **** и **** за
заплащане на сумата от 295.92 /двеста деветдесет и пет лева и 92 ст./ лева,
представляваща обезщетение за забава за периода 25.01.019 г. – 01.03.2020 г. върху
главница в размер на 2650 лева, което вземане е признато със съдебно решение по гр.д.
№ 3034/2020 г. на ВРС, 34 състав. Ищецът моли ответникът да му заплати съдебно
деловодни разноски и адвокатски хонорар.
Твърденията в молбата от които ищецът черпи права са, че с влязло в сила
решение по посоченото гр.дело на РС Варна ответното дружество е осъдено да му
заплати застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2550 лева,
настъпили от ПТП на 17.01.2019 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 02.03.2020 г. до окончателното изплащане на сумата – частичен иск
от 15000 лева, на осн.чл.432, ал.1 КЗ.
Ищецът е уведомил контролните органи, както и застрахователя на виновния
водач за настъпилото ПТП за което е съставен Протокол за ПТП № 1661416
установяване на за административно нарушение от водача, причинил ПТП. След
предявяване на претенция пред застрахователя на виновния водач, - ответника по
делото е получил отказ за заплащане на обезщетение, поради което ищецът е подал
искова молба по която е било образувано гр.д.№ гр.д.№ 3034/2020 г. на ВРС, 34 състав
и предявения от него иск е уважен частично.
1
Съгласно чл.429, ал.2 КЗ в застрахователното обезщетение се включват и
лихви за забава когато застрахователят отговаря за тяхното плащане пред увреденото
лице при условиятаа на ал.3. Същите се дължат от датата на уведомяването на
застрахователя за настъпването на застрахователно събитие по реда на чл.423, ал.1, т.2
КЗ или от датата на уведомяване или предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. В случая завеждането на претенцията е
направено на 25.01.2019 г. и от този момент започва да тече срока за изпълнение на
задължението от страна на заастрахователя. След направени изчисления с електронен
калкулатор за сумата в размер на 2650.00 лева, с която ответното дружество е
изпаднало в забава, законната лихва от 25.01.2019 г. до 01.03.2020 г. – ден преди
подаване на исковата молба по гр.д.№ 3034/2020 г. е в размер на 295.92 лева.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е представил отговор в който изразява
становище за допустимост и основателност на иска. Не оспорва предявения иск по
основание и по размер. Не оспорва твърденията в молбата. Представя доказателства за
извършено плащане на процесната сума в размер на 295.92 лева.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно
и поотделно и въз основа на Закона, приема за установено следното от фактическа и
страна:
От представените с исковата молба писмени доказателства – уведомление за
щети, решение от 09.02.2021 г. по гр.д.№ 3034/2020 г., решение от 20.07.2021 г. по гр.д.
№ 1217/2021 г. се установяват твърденията в молбата. Същите не се оспорват от
ответника, който признава иска.
След служебна справка в деловодната система на ВРС се установи, че същото
решение е влязло в сила и с него е уважен предявения от ищеца Ж.К. осъдителен иск
срещу ответното дружество „****“ АД за заплащане на застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 2650 лева, настъпили от ПТП на 17.01.2019 г.
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.03.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата – частичен иск от 15000 лева, на осн.чл.432, ал.1
КЗ.
Искова претенция на ищеца срещу ответника за заплащане на обезщетение за
забава за периода 25.01.2019 г. – датата на събитието до 01.03.2020 г. – ден преди
подаване на исковата молба не е заявявана и не е разглеждана в производството по
гр.д.№ 3034/2020 г., поради което предявеният иск е допустим.
След образуване на настоящото производство, с молба от 27.01.2022 г.,
ответното дружество е представило доказателство, че е изплатило на ищеца по банков
път в Райфайзенбанк България дължимото му обезщетение за забава в пълен размер на
295.92 лева, както и сторените разноски за настоящото производство за държавна такса
50 лева и за адв.възнаграждение с ДДС 360 лева – общо 705.92 лева. Същото
2
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.213 от КЗ, с плащането на застрахователното
обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата. Правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило повредата
на застрахована вещ след плащането на застрахования е регресно право, а встъпването
във всички права, които застрахованият има срещу третото лице - суброгационно
право.
Отговорността по чл. 45 ЗЗД не е обективна безвиновна отговорност, а е
отговорност за деликт при нарушаване на общата забрана да се вреди другиму.
Следователно ищецът – застраховател следва да установи наличието на вина на
ответника за настъпилите щети по застрахования автомобил. Липсата на вина
изключва отговорността за тези щети. Във всички случаи на непозволено увреждане,
вината се предполага до доказване на противното.
В производството не е спорно между страните, че вина за настъпилото ПТП има
другия водач и на същия е съставен АУАН видно от доказателствата по делото. С
влязло в сила решение е уважен изцяло предявеният иск от ищеца против ответника в
качеството му на застраховател на виновния водач за заплащане на имуществени
вреди от ПТП на 20.04.2018 г., на 423, ал. 1 от КЗ ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на сума, на осн.чл.86 ЗЗД.
Съгласно чл.429, ал.2 КЗ в застрахователното обезщетение се включват и лихви
за забава когато застрахователят отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице
при условиятаа на ал.3. Същите се дължат от датата на уведомяването на
застрахователя за настъпването на застрахователно събитие по реда на чл.423, ал.1, т.2
КЗ или от датата на уведомяване или предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. При задължение от непозволено
увреждане за имуществени и неимуществени вреди, вземането на ищеца става
изискуемо от посочения по-горе падеж за плащане. Причинителят на вредата,
съответно застрахователят, отговарящ обективно за настъпилите увреждания е
изпаднал в забава и без покана, а давност за погасяване на вземането започва да тече
от деня на настъпване на злополуката, както по отношение на обезщетението за вреди
от деликт, така и спрямо лихвите за забава върху това обезщетение. Вземанията за
лихви се погасяват с различен срок от този за главното вземане, а именно в
тригодишен срок, съгласно чл. 111, ал. 1, б.”в” ЗЗД. В този смисъл е налице практика
на ВКС в решение № 133/26.5.2011 г. по к.гр.д.№ 664/10 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО и други.
В случая завеждането на претенцията е направено на 25.01.2019 г. и от този момент
започва да тече срока за изпълнение на задължението от страна на заастрахователя.
3
След направени изчисления с електронен калкулатор за сумата в размер на 2650.00
лева, с която ответното дружество е изпаднало в забава, законната лихва от
25.01.2019 г. до 01.03.2020 г. – ден преди подаване на исковата молба по гр.д.№
3034/2020 г. е в размер на 295.92 лева.
По изложените мотиви, съдът намира, че предявеният иск е основателен и
доказан по размер.
Поради извършено плащане на задължението в хода на производството от
страна на ответника и след подаване на исковата молба, осъдителният иск следва да се
отхвърли.
По въпроса за разноските:
Страните нямат спор, че дължимите за настоящото производство разноски са
заплатени изцяло от ответника на ищеца, поради което такива не се претендират.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявен иск с пр.осн.чл.86 ЗЗД, вр.чл.432, ал.1, вр.чл.429 КЗ от Ж.
Т. К. с ЕГН ********** от град Варна срещу „****“ АД, ****, седалище и адрес на
управление гр.София, район Оборище, бул.“****, представлявано от **** и **** за
заплащане на сумата от 295.92 /двеста деветдесет и пет лева и 92 ст./ лева,
представляваща дължимо обезщетение за забава за периода 25.01.019 г. – 01.03.2020 г.
върху главница в размер на 2650 лева, което вземане е признато със съдебно решение
по гр.д.№ 3034/2020 г. на ВРС, 34 състав., поради извършено плащане след подаване
на исковата молба и погасяване на задължението от страна на ответника в полза на
ищеца с преводно нареждане от 17.01.2022 г. в ****, клон ****.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4