РЕШЕНИЕ
№ 232
гр. ХАСКОВО, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря В.И. К.
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно
гражданско дело № 20225600500287 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК образувано по жалба, подадена от „ Първа
инвестиционна банка“ АД гр. София.
С Решение № 193 от 22.12.2021 г., постановено по гр.д. № 581/2021 г., РС
Димитровград е отхвърлил като неоснователен предявения от „ Първа инвестиционна банка“
АД гр. София против солидарните длъжници Г.И. Е. и П. А. Б. за приемане за установено по
отношение на банката,че Г. И. Е. и П. А. Б. дължат солидарно сумата от 7 839.40 евро, от
които 2616.55 евро просрочена главница, ведно със следващата се законна лихва върху тази
сума от датата на подаване на заявление по чл.417 от ГПК – 23.10.2020 г. до окончателното
й изплащане; 2735.67 евро непогасена договорна лихва за периода 28.05.2011 г. – 28.06.2020
г.; 2084.82 евро. – обезщетение за забава за периода 01.03.2011- 12.03.2020 г.; 76.73 евро
непогасена договорна лихва за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. и 325.63 евро –
обезщетение за забава за просрочените плащания за периода от 14.05.2020 г. до 22.10.2020
вкл., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК № 260149/27.10.2020 г. по ч.гр.д. № 1261/2020 г. по описа на РС
Димитровград
Съдът е осъдил „ Първа инвестиционна банка“ АД гр. София да заплати на Г.И.Е. и
П. А. Б. сумата от 1500 лв. направени по делото разноски.
Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът „ Първа инвестиционна
1
банка“ АД гр. София, който чрез пълномощника си адв. Иванова обжалва в срок. Твърди,че
постановеното от първоинстанционния съд решение е неправилно, поради неговата
необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, в каквато насока излага
подробни доводи във въззивната жалба. Съдът неправилно тълкувал фактите по делото по
отношение на обстоятелствата, свързани с липсата на обявяване на предсрочна изискуемост,
с настъпването на крайния падеж по кредита и с прекъсване на давността. Съдът изградил
своите изводи единствено въз основа на възраженията, направени от ответниците. Моли
въззивният съд да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение на РС
Димитровград и постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло
предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК. Моли да бъдат присъдени направените
по делото, за двете съдебни инстанции, разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от въззиваемите Г. И.Е. и П.А.Б., с който оспорват
подадената въззивна жалба. Считат,че постановеното от първоинстанционния съд решение е
правилно и молят то да бъде потвърдено.
С писмена молба вх. № 4462/ 13.06.2022 г. въззивникът поддържа подадената
въззивна жалба по изложените в нея съображения. Моли да бъдат присъдени направените по
делото разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от
въззиваемия, представляващи платено възнаграждение на адвокат.
С писмено становище вх. № 4503/15.06.2022 г., въззиваемите поддържат подадения
отговор
Хасковският окръжен съд като провери основателността на оплакванията във
въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е
неоснователна. Постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и следва
да бъде потвърдено.
Районен съд Димитровград е сезиран с иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК,
предявен „ Първа инвестиционна банка“ АД гр. София против Г. И.Е. и П.А. Б. за приемане
за установено по отношение на банката,че Г. И.Е. и П. А. Б. дължат солидарно сумата от 7
839.40 евро, от които 2616.55 евро просрочена главница, ведно със следващата се законна
лихва върху тази сума от датата на подаване на заявление по чл.417 от ГПК – 23.10.2020 г.
до окончателното й изплащане; 2735.67 евро непогасена договорна лихва за периода
28.05.2011 г. – 28.06.2020 г.; 2084.82 евро. – обезщетение за забава за периода 01.03.2011-
12.03.2020 г.; 76.73 евро непогасена договорна лихва за периода от 13.03.2020 г. до
13.05.2020 г. и 325.63 евро – обезщетение за забава за просрочените плащания за периода от
14.05.2020 г. до 22.10.2020 вкл., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 260149/27.10.2020 г. по ч.гр.д. №
1261/2020 г. по описа на РС Димитровград
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими
към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и
2
законосъобразен извод, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което го е
отхвърлил изцяло. Съдът е обсъдил всички доводи и възражения на страните. Изложените от
първоинстанционният съд мотиви на основание чл.272 от ГПК се споделят от настоящата
инстанция. Пред въззивния съд не се представиха нови доказателства, които да обосновават
изводи, различни от направените от решаващия съд
Наведените във въззивната жалба оплаквания досежно необосноваността на
постановеният съдебен акт са неоснователни. Както вече се посочи, решаващият съд е
отговорил обосновано на направените възражения, след задълбочена преценка на събраните
доказателства. Правилен е изводът на съда,че предсрочната изискуемост на кредита е
настъпила на 01.10.2011 г., от който момент започва да тече петгодишния период за
погасяване по давност на вземането за главница. Този период е изтекъл на 28.02.2016 г.,
като до тази дата, както е посочил първоинстанционния съд, няма данни да са
осъществявани действия, които биха прекъснали или спрели изтичането на давността.
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК
е подадено на 23.10.2020 г. – значително, повече от четири години, след изтичането на
погасителната давност за главницата. Правно ирелевантно е обявяването на кредита за
предсрочно изискуем от ищеца след изтичането на погасителната давност за главницата.
Правилно съдът е приел, че съгласно чл.119 от ЗЗД с погасяването на главното задължение
се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, дори за тях давността да не е
изтекла.
Основният довод на въззивника се свежда до това,че съдът неправилно е приел,че
предсрочната изискуемост на кредита е възникнала на 01.10.2011 г., от който момент
започва да тече петгодишния период за погасяване по давност на вземането за главница,
като се е позовал на ТР № 4 от 18.06.2014 г., т.18. Действително в цитираното тълкувателно
решение се сочи,че не е достатъчно да са настъпили обективните факти на предсрочна
изискуемост, а следва банката да е упражнила това свое право и обявяването на предсрочна
изискуемост на кредита да е обявена на длъжника преди подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. Идеята на даденото разрешение не е да
толерира бездействието на кредитора, а да даде достатъчна гаранция на длъжника да бъде
предварително уведомен, преди предприемане на действия по издаване на Заповед по чл.417
от ГПК, че кредиторът е упражнил своето право да счита кредита за предсрочно изискуем.
Недопустимо е банката кредитор след повече от единадесет години бездействие по кредит,
който не се обслужва и е в просрочие от 01.03.2011 г.,както сам твърди в исковата молба, да
упражни субективното си право да обяви на длъжника настъпилата предсрочна изискуемост
след този период на бездействие и да се ползва от своето неправомерно поведение. В
допълнение следва да се посочи,че към релевантният период на настъпването на
просрочието – 01.03.2011 г. по силата на договора,сключен между страните просрочието
настъпваше автоматично, при неплащане на определен брой вноски и не беше необходимо
изричното му обявяване на длъжника.
Правилен и законосъобразен е и изводът на съда,че вземането по отношение на
3
втория ответник – П. А. Б., поръчител по кредита се явява погасено и на основание чл.147
ал.1 от ЗЗД, като изложените и в тази насока доводи се споделят от настоящата съдебна
инстанция.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА № 193 от 22.12.2021 г. на РС Димитровград, постановено по гр.д.
№ 581/2021 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4