Решение по дело №248/2019 на Районен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е

№444

гр.Силистра, 14 август 2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Силистренският районен съд, гражданска колегия в открито заседание на двадесет и осми юли през 2020 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБА СТОИЛКОВА

СЕКРЕТАР: Н.Г.

разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№248 по описа на съда за 2019 година и, за да се произнесе взе предвид следното:

ИЩЕЦЪТ Т.Д.Т., с ЕГН **********,***, срещу Б.Г.Б., в която твърди, че в периода от 2003 г. до 2004 г. многократно заемала на ответника суми от порядъка на 100 лв. до 1500 лв., които му превеждала по банков път и които достигнали общия размер от 11673 лв. До този момент ответникът не ѝ възстановил предоставените заеми, поради което тя моли съда да го осъди да ѝ заплати следните суми:

-150 лв., представляваща главница по договор за заем от 23.01.2003 г.;

-200 лв., представляваща главница по договор за заем от 17.03.2003 г.;

-200 лв., представляваща главница по договор за заем от 20.03.2003 г.;

-100 лв., представляваща главница по договор за заем от 28.03.2003 г.;

-1000 лв., представляваща главница по договор за заем от 02.04.2003 г.;

-300 лв., представляваща главница по договор за заем от 09.04.2003 г.;

-750 лв., представляваща главница по договор за заем от 10.04.2003 г.;

-700 лв., представляваща главница по договор за заем от 17.04.2003 г.;

-100 лв., представляваща главница по договор за заем от 23.04.2003 г.;

-250 лв., представляваща главница по договор за заем от 25.04.2003 г.;

-450 лв., представляваща главница по договор за заем от 29.04.2003 г.;

-180 лв., представляваща главница по договор за заем от 08.05.2003 г.;

-200 лв., представляваща главница по договор за заем от 12.05.2003 г.;

-800 лв., представляваща главница по договор за заем от 19.05.2003 г.;

-880 лв., представляваща главница по договор за заем от 28.05.2003 г.;

-300 лв., представляваща главница по договор за заем от 03.06.2003 г.;

-135 лв., представляваща главница по договор за заем от 04.06.2003 г.;

-128 лв., представляваща главница по договор за заем от 13.06.2003 г.;

-150 лв., представляваща главница по договор за заем от 20.06.2003 г.;

-1500 лв., представляваща главница по договор за заем от 04.07.2003 г.;

-480 лв., представляваща главница по договор за заем от 12.08.2003 г.;

-350 лв., представляваща главница по договор за заем от 25.08.2003 г.;

-180 лв., представляваща главница по договор за заем от 02.09.2003 г.;

-300 лв., представляваща главница по договор за заем от 07.10.2003 г.;

-500 лв., представляваща главница по договор за заем от 13.10.2003 г.;

-500 лв., представляваща главница по договор за заем от 23.10.2003 г.;

-650 лв., представляваща главница по договор за заем от 27.11.2003 г.;

-240 лв., представляваща главница по договор за заем от 11.02.2004 г.,

заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.02.2019 г., до окончателното плащане.

В условията на евентуалност моли съда да осъди ответника да ѝ заплати общата сума от 11673 лв., като такава, платена без основание заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.02.2019 г., до окончателното ѝ плащане. Претендира направените по делото разноски.

ОТВЕТНИКЪТ Б.Г.Б., с ЕГН **********, счита, че исковете са неоснователни и моли съда да ги остави без уважение.

Твърди, че се е намирал в трудови правоотношения със сина на ищцата В Е Т, в качеството му на ЕТ „Ел Ес Би Си Лимитед – В Т“, в периода от 03.06.2003 г. до 08.04.2004 г., при когото изпълнявал длъжността „бизнес - консултант“, както и че още преди сключване на договора и по време на неговото действие той се занимавал с наемането на офис на фирмата в гр. София, оборудване, извършване на рекламна дейност и др. Превежданите от ищцата суми били предназначени за заплащане на разходите за офиса и дейността на фирмата, тъй като през този период В Т живеел в Англия и му било по – удобно и евтино да извършва преводите чрез сметката на своята майка.

Твърди, че от представената от ищцата разпечатка от банковата ѝ сметка ставало ясно, че нейният син ѝ превеждал суми, които след това тя самата изпращала на различни лица, отговорни за дейността на фирмата – ответникът, както и лицата К. И., В. Г. и Д. Н., служители от офиса на фирмата в гр. Варна, и на лицата Илко Динков и Нона Николова – служители от офиса в гр. София.

Буди недоумение твърдението на ищцата, че той я е посещавал на работното ѝ място в с. А., за да иска заеми, при положение че в този период той пребивавал в София, че понякога му превеждала по два заема на ден, че един от заемите бил предназначен за закупуване на торта за дъщеря му за рождения ѝ ден на 25 януари, а нейният рожден ден бил на друга дата.

Обръща внимание върху факта, че според приложената от ищцата справка за период от около една година тя е реализирала по сметката си оборот в размер на 200000 лв., при положение че в този период е работила като секретарка.

Прави възражение за погасяване на исковете по давност.

При отхвърляне на исковете претендира направените по делото разноски.

Заявява, че оспорва истинността на представената от ищцата разпечатка от банковата ѝ сметка.

След преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 240 ЗЗД (главния иск), чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД (евентуалния) и чл. 86 ЗЗД (акцесорния).

Съдът е дал указания на ищцата, че следва да докаже постигането на съгласие за предоставяне в заем на посочените в исковата молба суми и превеждането по сметката на ответника на същите.

В тежест на ответника е възложено да докаже следните факти:

-че се е намирал в трудови правоотношения със сина на ищцата В Е Т в качеството му на ЕТ „Ел Ес Би Си Лимитед – В Т“ в периода от 03.06.2003 г. до 08.04.2004 г.;

-че през този период В Т пребивавал в Англия;

-че самият ответник през този период пребивавал в София;

-че преведените по сметката му средства са били предназначени за дейността на ЕТ „Ел Ес Би Си Лимитед – В Т“.

Ищцата твърди, че е превела на ответника по банков път посочените по-горе суми. За факта на преводите са представени писмени доказателства /извлечение от разплащателни сметки на Т.Т./ и той не се оспорва от ответника, но сочените от ищеца и събрани по делото доказателства не са достатъчни, за да опровергаят тезата на ответника, че сумата е преведена на друго основание, а именно във връзка с изпълнение на трудовите му функции като служител във фирмата, собственост на сина на ищцата.

По безспорен начин се установява, с представеното от ответника, Решение №443/22.02.2010г. на ВКС, постановено по гр.д.№ 4902/2008г. /л.138 по делото/, че между Б.Б. и В Т- едноличен търговец с фирма „Ел ес би си лимитид- В Т“, гр.Варна, на 03.06.2003г. е възникнало трудово правоотношение, което е съществувало до 18.04.2004г. по силата на което Б.Б. е изпълнявал длъжността „посредник в бизнес услугите“.

Договорът за заем е неформален договор, поради което не необходима писмена форма за неговата действителност. Това не освобождава ищеца от доказателствената тежест да докаже основните елементи по договора – размер на заетата сума, срок на връщането, факта, че сумата е предадена за заемателя. Това не беше сторено в настоящия процес. Сочените от ищеца доказателства са косвени и не установяват по безспорен начин, че между страните е сключен договор за заем. Не беше установено, че именно договор за заем е основанието за извършените многократни банкови преводи, а не заплащане на разходи, свързани с дейността на офиса, в който ответникът е полагал труд, нает от работодателя му- син на ищцата.

В подкрепа на тезата за наличие на заемно правоотношение / освен документите за превода/, ищецът ангажира показанията на свидетеля – Иван Т.Гецов. От показанията на свидетеля се установи, че той е в близки отношения с ищеца и съответно показанията му не са безпристрастни. Факт е, че те също не установяват по категоричен начин наличието на заемно правоотношение. Свидетелят заяви, че за наличието на такова правоотношение знае от Т.Т.. За дадените в заем от нея суми, също е уведомен от нея.

Представените разпечатки от банковата сметка на ищцата установяват факта, че е превела посочените суми на ответника, но не и основанието за тези преводи.

Първоначално предявеното извлечение от банковата сметка/л.18 по делото/ е заверено за вярност от процесуалния представител на ищцата, която по искане на ответника е задължена да представи оригинала на документа. Предвид спецификата на документа, самата банкова сметка ***, а и не е необходимо, тъй като за целите на съдебното производство са достатъчни представените в последствие две извлечение от сметката на ищцата, удостоверени за вярност с банкови удостоверения № 0417-64-010620/02.08.2019г./л.343/ и № 0417-64-005319/29.05.2020г./л.435/.

От изявленията на ответника не стана ясно какво точно оспорва ответната страна и значението на това оспорване за делото, тъй като се касае за първоначално представеното извлечение, което не е подписано от служител на банката и е заверено за вярност от процесуалния представител на ищцата /вероятно/. Другите две извлечения са съпроводени с удостоверения, подписани от съответния банков служител.

Касае се за частни свидетелстващи документи. Първият не е подписан, поради което не може да бъде оспорвано авторството му, тъй като няма автор на документа. Оспорването на авторството на другите две банкови удостоверения е безпредметно с оглед предмета на доказване. Става ясно, че ответникът не оспорва факта, че сумите са му преведени по банков път, от конкретната банка /правоприемник на която са банките издали в последствие удостоверенията/, на сочените дати. От което следва, че не се оспорва и съдържанието на тези документи.

Поради това, в следствие извършената в съответствие с изискванията на чл.194,ал.1 от ГПК, проверка, съдът счита, че тези документи не следва да се изключват от доказателствата по делото. /Още повече, че е оспорено първоначално представеното извлечение, чийто недостатък /липса на сведения за лицето, което удостоверява обстоятелствата/, беше отстранен чрез представените в последствие извлечения.

Освен това, коментираните документи установяват изгодни за ответника факти, а именно, че по тази банкова сметка, ***ели във фирмата на сина ѝ. Този факт потвърждава тезата на ответника, че работодателят му е изпращал необходимите средства за дейностите на офисите си /Варна и София/, на своята майка, която пък от своя страна ги е превеждала на съответните служители.

От показанията на водения от ищцата свидетел Гецов стана ясно, че през 2004г. ищцата е поискала от ответника да ѝ върне заетите думи, но той отказал.

Факт е, ищецът предявява претенцията си 16 години след падежа на задълженията./ Не беше доказано от страна на ищцата какъв срок е уговорен за връщането на дадените суми, поради което следва да се приложи правилото на чл.240,ал.4 от ЗЗД- един месец след поканата/.

Неяснота и противоречие в твърденията на ищцата, противоречието им с житейската логика и липсата на убедителни доказателства, опровергаващи възраженията на ответника, дават основание на съда да отхвърли исковете като недоказани и неоснователни.

Дори да беше доказан факта, на заемно правоотношение, правният резултата би бил същия, предвид възражението за погасяване на вземането по давност, направено от ответника, което е основателно.

Същото се отнася и за предявения евентуален иск с правно основание чл.55 от ЗЗД.

Ищцата не представи убедителни доказателства, за липсата на основание за заплащане на сумите и за неоснователното обогатяване на ответника. Поради това не бяха опровергани доводите на Б.Б., че средствата са му превеждани във връзка с дейността му на служител във фирмата на Вл.Трендафилов. Водените от ответника свидетели потвърдиха тези обстоятелства.

Поради това и евентуалния иск следва да се отхвърли като недоказан и неоснователен.

На основание чл.78,ал.3 от ГПК, ищцата дължи на ответника направените от него разноски по делото. Те са в размер на 900 лева –заплатено възнаграждение за адвокат.

Мотивиран от тези съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ ИСКОВЕТЕ, с правно основание по чл. 240 ЗЗД (главен иск), чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД (евентуален) и чл. 86 ЗЗД (акцесорен), предявени от Т.Д.Т., с ЕГН **********, срещу Б.Г.Б., с ЕГН **********, за заплащането на следните суми: