№ 866
гр. Бургас, 11.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря К. К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20232120202718 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от “С.-****” ООД, ЕИК *********, чрез
управителя Х.С., срещу Наказателно постановление № К22-140-683890-F666743/23.12.2022
г., издадено от директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Бургас, с което за
нарушение на чл. 96, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), вр. чл.
180, ал. 2 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2544.92
лв.
Жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. К. Д. от БАК, която
поддържа жалбата и моли за отмяна на НП и присъждане на разноските.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юк. К. Т.,
която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна.
Съдът‚ след като прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното НП, съгласно изискванията на чл. 314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН,
намира за установено от фактическа страна следното:
По повод на извършена проверка от св. Т. С. - инспектор по приходите в ТД на НАП
- Бургас, било установено, че жалбоподателят не е спазил задължението си да начисли ДДС
за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация,
1
до датата на която е регистрирано от органа по приходите (22.02.2022 г. до 03.05.2022 г.),
при формиран облагаем оборот от 12724.60 лв. и размер на данъка от 2544.92 лв. Поради
това било преценено, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 180, ал. 2 от ЗДДС
и му е съставен акт за неначисляване на ДДС.
Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното НП, с което за нарушение на
чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, му е наложена имуществена санкция в
размер на 2544.92 лв.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали, както и от показанията на разпитания актосъставител, които съдът
кредитира изцяло.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид на така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен
от оправомощено за това лице, видно от представената Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Независимо от това,
съдът намира, че наказателното постановление е издадено в нарушение на разпоредбата на
чл. 57 от ЗАНН по следните съображения.
Производството по установяване на административни нарушения и налагане на
административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго
формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които
трябва да съдържат съответните актове. В конкретния случай, в наказателното
постановление, като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС във връзка с
чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, и на основание същата норма на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция. Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице, което
е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период
не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-
дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да
подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-
дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде
заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът. Съгласно
разпоредбата на чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, алинея 1 се прилага и когато лицето не е начислило
данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в
срок, а съгласно ал. 1 на чл. 180 от ЗДДС, регистрирано лице, което, като е длъжно, не
начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите
лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. С оглед на горното и
видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, от начина по който е
2
описано установеното нарушение, не става ясно за какво точно е санкциониран
жалбоподателя - че не се е регистрирал по ЗДДС в срока по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, за това, че
не е начислил ДДС или и за двете.
Описаните нарушения в НП са самостоятелно уредени с отделни правни
квалификации - по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС и по чл. 86, ал. 1 от ЗДДС. В АУАН е записано, че
нарушението е по чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, докато в НП наказващият орган е приел
квалификация по чл. 96 ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, за каквато няма съставен
АУАН. В случая, в наказателното постановление за първи път като нарушена е посочена
нормата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, като съдът счита, че е неправилно едва в НП да се посочва
правната квалификация на вмененото нарушение.
Също така, ако наказващият орган е приел, че нарушението се изразява в
неначисляване на дължим данък, то същият е следвало да посочи кога е извършено това
нарушение (чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН). Като дата е посочено кога лицето е следвало да се
регистрира по закона, на основание чл. 96 от ЗДДС, но не става ясно дали това е крайният
срок, до който е следвало да се начисли и данъкът, който се твърди да се дължи.
Посочването на датата на извършване на административното нарушение е от значение не
само като индивидуализиращ белег на нарушението, но и с оглед проверката за спазване на
сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Срокът, в който регистрираното лице трябва да изпълни
задължението си е елемент от фактическия състав на нарушението, като е недопустимо той
да се извежда по тълкувателен път от цитираните от наказващия орган правни норми. С
оглед на това, непосочването на датата на извършване на нарушението представлява
съществено процесуално нарушение, което води до незаконосъобразност на наказателното
постановление.
Съдът приема, че в хода на производството са били допуснати съществени
нарушения на закона, поради посочените аргументи, поради което и наказателното
постановление следва да бъде отменено.
С оглед изхода на спора, разноските следва да бъдат присъдени в полза на
жалбоподателя. По делото е представен договор за правна защита и съдействие (л. 19),
съгласно който договореното възнаграждение за процесуално представителство е 550 лв.
Предвид на това, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноските в размер на
550 лв., които да се заплатят от НАП.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № К22-140-683890-F666743/23.12.2022г.,
издадено от директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Бургас, с което за
нарушение на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, на жалбоподателя „С.-****”
ООД, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция от 2544.92 лв.
3
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите - гр. София да заплати на
жалбоподателя „С.-****” ООД, ЕИК *********, съдебно-деловодните разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4