Р Е Ш
Е Н И Е № 260499
15.12.2021 г., гр. Сливен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД VІ-ти
ГРАЖДАНСКИ състав
в
публично заседание на първи октомври 2021г., в следния състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар:
ТАНЯ ИВАНОВА
прокурор:
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО
МИНЕВ
гр. дело № 184 по описа за 2021
година.
В исковата молба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ- Сливен” ООД /ВиК/, със седалище гр. Сливен се твърди, че при
него е открита партида за недвижим имот,
намиращ се в гр.С., на ул.“Ч. К.“ №..., който е свързан към водопреносната
мрежа и до който то ежемесечно доставя питейна вода, а изразходваното
количество фактурира. С това пък за титуляра на партидата, в случая ответника П.Т.П.,
възниквало задължение, на основание Общите условия на дружеството, в
тридесетдневен срок от датата на фактурата да заплати стойността на
изразходваното количество вода. Процесуалният представител на ищеца изрично
посочва, че в случая е извършвано т.н. служебно начисляване на количеството
консумирана вода, като това е извършвано на основание чл.23 ал.8, т.1 от Общите
му условия- тъй като в имота не е имало монтиран индивидуален водомер.
Ищецът твърди, че ответницата не изпълнила
задължението си за периода 01.01.1999 г.- 31.05.2020 г. С това не само станала
негов длъжник, но и изпаднала в забава- на осн.чл.44 от цитираните ОУ. За
сумите за главница и лихва за забава дружеството депозирало пред Сливенски
районен съд /СлРС/ заявление по чл.410
от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 3380/ 2020г. по описа на
последния и издадена заповед за
изпълнение.
П. обаче
не била открита от съда и заповедта й била връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което пък заповедния съд дал указание на търговското дружество като
заявител, че за паричните си вземания по нея трябва да предяви установителен
иск. Това то е сторило и на
основание чл. 415 ал.1 и чл. 422 ал. 1 от ГПК претендира съда с решението
си да приеме за установено, че тя му
дължи, но по-малки по размер суми: за главница 627.02 лева, представляващи
стойността на доставена й и консумирана питейна вода за периода
01.07.2016г.-31.05.2020г., заедно със законната лихва, считано от датата на
заявлението до окончателното й изплащане, а също и лихва за забава, натрупана
върху нея към 01.07.2020 г. в размер на
96.63 лв.
Търговското дружество търси направените от
него разноски - както в заповедното производство – 75.73 лв., така и в
установителното исково.
На ответницата е връчен, чрез назначен й от
съда, в условията на чл.47 от ГПК особен процесуален представител препис от
исковата молба и той именно депозира писмен отговор. Навежда възражения, при които
извежда довод, че исковете са неоснователни. Главното е за изтекла в нейна
полза погасителна давност- кратката, тригодишна, а другото- че неправилно, по
неправилна методика ВиК дружеството е начислило дължимите от П. суми.
В проведените съдебни заседания за страните
се явиха процесуални представители, които поддържаха вече заетите от тях в
писмен вид позиции.
След
като обсъди събраните по делото доказателства съда намери за установено
следното от фактическа страна:
От документите, представляващи листи №№ 30,31
и 32 от материалите по делото -т.н. карнети, както и постановление от
25.11.2014г. на ЧСИ с рег.№ 837 П.Георгиев по изпълнително дело № 139/ 2009г. е
видно, че през процесния период от време /01.07.2016г.-31.05.2020г./, титуляр
на откритата при „ВиК-Сливен“ООД партида за имот в гр.Сливен, ул.“Ч. К.“ №...,
представляващ обект № 4334, е била П.Т.П.. Всъщност, преди това титуляр е бил Л.
З. П., но след като е починал, а смъртта му е настъпила не по-късно от края на
м.ноември 2014-та година, от когато е това постановление за прекратяване на
изпълнителното производство, длъжници в което са били наследниците на този мъж,
сред които и съпругата му П.Т.П., титуляр на партидата при ВиК Сливен е станала
именно тя.
От карнета се установява още, че за всеки от
месеците в процесния период от време е
начислявано за консумация количество от 10 куб.м. вода. За всеки от тях
дружеството е издало фактури- документите, представляващи приложения на
исковата молба.
От материалите по ч.гр.д.№ 3380/2020 г. по
описа СлРС е видно, че в развилото се в
него заповедно производство, на „ВиК- Сливен“ е издадена заповед за изпълнение-
№ 260276/ 13.10.2020 г., с която на П. е разпоредено да му заплати сума в размер
на 2049.66 лева, представляваща главница за доставена питейна вода за периода
01.01.1999г.- 31.05.2020 год., лихва за забавеното й плащане, изтекла към
01.07.2020 г., в размер 1676.80 лева; законна лихва върху главницата, считано
от 12.10.2020 год. до окончателното й изплащане, както и разноски от 75.73 лв.
Заповедта е връчена на П. в хипотезата на
чл.47 ал.5 от ГПК, т.е. тя не е намерена от призовкаряи поради това съда е дал
указания на заявителя, че за вземанията си по нея трябва да предяви установителен
иск. Това е сторено в срок.
Така
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявени са положителни установителни
искове, с правно основание чл.415 ал.1 и чл.422 ал.1 във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК. Те са допустими - както защото са предявени в изпълнение указания на съда,
дадени на основание първата от тези разпоредби, така и защото това е сторено в
срок- в едномесечния от връчването на съобщението с указанията. Исковете са
допустими и тъй като безспорно са налице както активната- на ищеца, така и
пасивната- на ответника, процесуална легитимация, тъй като двамата именно са
вписани като кредитор, респ. длъжник, в издадена от Сливенски районен съд
заповед за изпълнение.
По същество:
Първият от исковете, главния, за стойността
на доставена от ищеца услуга ще бъде уважен, но частично. Така е, защото против
него са направени две възражения, едното от които е, че неправилно, по
неправилна методика ВиК дружеството е начислило дължимите от П. суми. Доводът е
основателен. В исковата молба процесуалния представител на ищеца акцентира и на
това, че в случая е извършвано т.н. служебно начисляване на количеството
консумирана вода, като това е извършвано на основание чл.23 ал.8, т.1 от Общите
му условия- защото в имота не е имало монтиран индивидуален водомер. Съдът
приема за доказано, че такъв в процесиня имот не е имало- тъй като това
обстоятелство е отбелязано в издаваните от ищеца фактури, а и ответната страна
не оспори това релевантно за делото твърдение. Така също, липсата му е отрицателен
факт, а принципно те не подлежат на доказване; т.е., в тежест на ответницата бе
да докаже, че имота е имало водомер. Такова доказване обаче не бе проведено.
От друга страна обаче, ищеца нито
твърди, нито ангажира доказателства в имота да е имало и друг обитател, освен
титуляра на партидата. По тази причина следва да се приеме, че имота на ул.“Ч.
К.“ №... е бил обитаван от едно лице, а това дава право на ВиК дружеството, при
липса на водомер, да начислява – на основание цитираната по-горе разпоредба от
общите му условия, консумация от 5 куб.м. на месец, а не 10 куб.м., както
всъщност е постъпвало то в процесния период от време. Това означава, че му се
следва половината от сумата, търсена като главница.
Второто възражение в писмения
отговор против иска е, че задължението е погасено с изтекла в полза на
ответницата давност. То е частично основателно, като съда споделя становището
на особения процесуален представител на П., че вземанията за стойността на
доставяна от ВиК дружествата вода са за периодични плащания и поради това се
погасяват с краткия, тригодишен давностен срок /чл.111 б.“в“ от Закона за
задълженията и договорите/. С депозирането на искова молба обаче се прекъсва
теклия до него момент давностен срок- чл.116 б.“б“ от ЗЗД. Така също, когато
производството е започнало като заповедно и при редовно предявен установителен
иск за сумите по заповедта се счита, по силата на изричната норма на чл.422
ал.1 от ГПК, че иска е предявен от датата на подаване на заявлението. В случая
първото от предявените с иск от ВиК вземания за стойността на доставяната от
него вода е за м.10.2016г., а заявлението си ВиК Сливен е подало пред СлРС на
12.10.2020г. Т.е., то е било погасено по давност- защото са били изминали почти
четири години от момента, в който е настъпил падежа му. Същото е положението и
с вземанията за следващите месеци, до м.08.2017г.вкл. Вземането за м.08.2017г.
е трябвало да се заплати до края на м.09.2017г. и поради това от 01.10.2017г. е
започнала да тече погасителната давност за него, като е изтекла на 01.10.2020г.
Т.е., вземането по главния иск е не половината от претендирата с иска сума
/313.51лв. = ½ от 627.02лв./, а половината от сумата за периода, който
не е погасен по давност- м.09.2017г.- м.05.2020г.вкл. Представените от ищеца
доказателства за вземанията му- издавани от него фактури, обаче не са целия
непогасен по давност период от време, тъй като първата от фактурите, представляващи
приложения на исковата молба, е за м.07.2018г. Ето защо съда може да уважи
иска, като доказан, само за период м.07.2018г.вкл.- м.05.2020г. вкл. За всеки шестте
месеца от 2018-та година са начислявани по 19.61лв. Стойността обаче е за
10кум.б., а съда вече изложи виждането си, че в случая на ВиК се следва вземане
за 5куб.м. на месец. Т.е. главния иск е доказан и основателен за шест месеца от
2018г. за 58.83лв. През 2019г. е фактурирана месечна консумация от 20.54лв., с
изключение на м.януари, когато тя е била 20.08лв. Ето защо главния иск е
доказан и основателен за 2019-та г. за 123.01 /1/2 от 246.02лв./. През 2020г. е
фактурирана месечна консумация от 21.24лв. и поради това главния иск е
основателен за петте месеца /първите пет/ от 2020-та г. за 53.10 / ½ от 106.20лв./.
При това положение главния иск е основателен
за 234.94лв., а за разликата над него до пълния претендиран- 627.02лв., ще бъде
отхвърлен.
По вторият иск- той като акцесорен следва
неговата съдба. Т.е., коментарът на съда по-горе за погасяване по давност и за
начален момент, от който иска е доказан, важи и за вземането за мораторна
лихва. Това означава, че иска е основателен и доказан за периода м.07.2017г.-
м.05.2020г.вкл., но за половината от стойността на лихвата за него- защото тя е
начислявана от ВиК дружеството върху парично вземане за 10куб.м. вода, а му се
следва вземане за 5 куб.м. Подробна извадка/справка за вземанията си за лихва
за забава ВиК Сливен е представило в заявлението си, образувано в ч.гр.д.№
3380/2020г. От нея съда по настоящото дело приема, че ответницата дължи
мораторна лихва в размер на 21.26лв. /1/2 от 42.52 лв./, за който иска ще бъде
уважен, а за горницата над него- отхвърлен.
По въпроса за разноските: такива се търсят от
ищеца, но съгл.ал.1 на чл.78 от ГПК му се следват не изцяло, а съразмерно
уважената част от исковете. В случая разноските на „ВиК Сливен“ в исковото
производство са общо 585лв., от тях: 75лв.- довнесена д.т. за образуване на
делото; 360лв.- възнаграждение за пълномощника-адвокат и 150лв.- депозит за
назначения от съда особен процесуален представител на ответника. Ето защо на
ВиК Сливен се следва на това основание сумата 207.11лв.
По същата логика се разрешава въпроса за
сторените от „ВиК Сливен“ разноски в заповедното производство- те са 75.73лв.,
но му се следват 5.21 лв.
При горните съображения, Сливенски районен
съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че П.Т.П. с ЕГН: **********, представляван
в делото от назначения му от съда особен процесуален представител- адв.П.А.-Б. ***,
ДЪЛЖИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ-СЛИВЕН” ООД с ЕИК *********, със седалище гр.Сливен и адрес на
управление на дейността- ул. ”6-ти
септември” № 27 част от сумите, за които
на дружеството е издадена, в заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№
3380/2020г. по описа на СлРС, заповед за изпълнение- № 260276/ 13.10.2020г.: 234.94лв.
/двеста тридесет и четири лева и деветдесет и четири стотинки/, представляващи
стойността на доставена от дружеството на адрес гр.Сливен, ул.“Ч. К.“ №...
питейна вода в периода 01.07.2016г.- 31.05.2020г., която се дължи заедно със
законната лихва, считано от 12.10.2020г. до окончателното й изплащане, а
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска за разликата над 234.94лв. до
пълния претендиран размер- 627.02лв.; 21.26лв. /двадесет и един лева и
двадесет и шест стотинки/- мораторна лихва за забавата в плащането на сумата
234.94лв., а отхвърля иска като неоснователен и недоказан за разликата над
21.26лв. до пълния претендиран размер- 96.63лв.
ОСЪЖДА
П.Т.П.
с ЕГН: ********** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ-СЛИВЕН” ООД с ЕИК *********, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК,
направените от дружеството разноски в исковия процес- гр.д.№ 184/2021г. по
описа на СлРС, съразмерно уважената част от исковете – 207.11лв. /двеста
и седем лева и единадесет стотинки/.
ОСЪЖДА
П.Т.П.
с ЕГН: ********** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ-СЛИВЕН” ООД с ЕИК *********, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК,
направените от дружеството разноски в заповедното производство- ч.гр.д.№
3380/2020г. на СлРС, съразмерно уважената част от исковете, разгледани в гр.д.№
184/2021г. по описа на СлРС – 5.21лв. /пет лева и двадесет и една
стотинки/.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване- пред Сливенски окръжен съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: