№ 52690
гр. София, 09.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20211110134050 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от К. Н. К. срещу И. А. П., с която са
предявени осъдителни искове за неплатена наемна цена по договор за наем на недвижим
имот, пнеплатени консумативи и неустойки.
Препис от исковата молба е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради
което и на основание чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника следва да бъде назначен особен
представител на разноски на ищеца. С разпореждане от 15.02.2024г. съдът е указал на ищеца
в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателство за внесен
депозит за особен представител на ответника. Съдът е указал на ищеца последиците от
неизпълнение на дадените указания.
Препис от разпореждането е връчен на ищеца на 19.03.2024г., като в срока за
изпълнение на указанията, както и към датата на настоящото определение, указанията не са
изпълнени.
Указанията за внасяне на възнаграждението за особен представител са дадени по
реда на. Разпоредбата е приложима на чл. 129, ал. 2 ГПК е приложима, независимо от това,
че внасянето от страна на ищеца на възнаграждение за назначен на негови разноски особен
представител на ответника не е сред изискванията за редовност на исковата молба,
съдържащи се в чл. 127 и 128 ГПК. Това е така, защото участието на особен представител в
производството е задължително, съответно неучастието му представлява процесуална
пречка за извършване на каквито и да било по-нататъшни съдопроизводствени действия по
делото. Затова невнасянето на определеното от съда възнаграждение особен представител
на ответника по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК съставлява основание за прилагане на чл. 129, ал. 3
ГПК /така Определение № 61 от 9.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 148/2018 г., I г. о., ГК,
Определение № 105 от 6.02.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 534/2015 г., IV г. о., ГК/.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, исковата молба следва
да бъде върната.
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА исковата молба, подадена от К. Н. К. срещу И. А. П..
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
1
2