Определение по гр. дело №26596/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 51140
Дата: 15 декември 2025 г. (в сила от 15 декември 2025 г.)
Съдия: Мария Илчева Илиева
Дело: 20251110126596
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 май 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 51140
гр. София, 15.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20251110126596 по описа за 2025 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Предявени са осъдителни искове от ищеца „Вива Кредит“ АД, ЕИК *********,
срещу С. В. С., ЕГН **********, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
общ размер на 1411,97 лева, представляващи неплатено вземане за главница, лихви и такси,
дължими по сключен между страните договор за паричен заем.
По искането за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, съдът ще
се произнесе в открито съдебно заседание.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените към исковата молба писмени доказателства.

ПО ИСКАНЕТО ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, за
установяване на фактите, посочени в исковата молба съдът ще се произнесе след изслушване
на становището на страните.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 22.04.2026 г. в
9,30 часа, за когато да се призоват страните от адреса, на който веднъж им е връчено
редовно.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД както следва:
Ищецът „Вива Кредит“ АД, ЕИК *********, е предявил искове с правно основание
чл. 240, ал. 1 и 2 от ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. с чл. 9 от ЗПК, чл. 92 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника С. В. С., ЕГН **********, общ размер на 1411,97
лева, от които 600 лева главница по Договор за паричен заем „Violeta“ от 18.03.2022 г., 89,74
1
лева договорна възнаградителна лихва върху главница за периода от 21.03.2022 г. до
18.03.2023 г., 150,77 лева за такса ангажимент за периода от 21.03.2022 г. до 18.03.2023 г.,
35,50 лева за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверение за
настоящ адрес съгласно договора за периода от 21.03.2022 г. до 18.03.2023 г.,, 35,50 лева
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за липса на
задължения съгласно договора за периода от 21.03.2022 г. до 18.03.2023 г., 141,99 лева
неустойка за непредоставяне на съгласие за директен дебит за периода от 21.03.2022 г. до
18.03.2023 г., 163,50 лева начислена такса за ограничаване негативни последици при
просрочие за периода от 21.03.2022 г. до 18.03.2023 г., 21,14 лева законна лихва за забава за
периода от 21.03.2022 г. до 18.03.2023 г., 173,83 лева законна лихва за забава за периода от
18.03.2023 г. до датата на подаване на исковата молба, както и обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху всяка сума от датата на подаване на исковата молба
в съда – 09.05.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 18.03.2022 г ответникът е сключил Договор за паричен заем
„Violeta“ с „Вива кредит“ ООД, по силата на който е получил сумата от 600 лева, като се е
задължил да върне същата на 12 вноски съгласно погасителен план, приложение към
договора, в срок до 18.03.2023 г., при годишен лихвен процент 15% и ГПР 49,32%. Твърди,
че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за потребителски кредит в срок
поради, което изпаднал в забава. При тези твърдения, моли съда да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК такъв не е постъпил.

На основание чл. 154 от ГПК в тежест на ищеца по исковете с правно основание чл.
240, ал. 1 и ал. 2 вр. л. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че между „Вива Кредит“ ООД и
ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по
което заемодателят е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължил
да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер; че
длъжникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава.
По иска по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже валидно възникнала в
предвидената от закона форма уговорка за заплащане на неустойка за твърдения вид
неизпълнение, неизпълнение от страна на длъжника и размера на търсеното вземане, като
неустойката следва да отговаря на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на
паричното си задължение.

Безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1,
т. 4 от ГПК факти: НЯМА.

УКАЗВА на страните, че с оглед задължението на съда да приложи относими
императивни правни норми на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД относно нищожност на клаузите на договора,
имат възможност в едноседмичен срок от връчване на настоящото определение, с писмена
молба с препис за насрещната страна, да вземат становище и да ангажират доказателства в
тази връзка.
УКАЗВА на ответника, че ако не представи в срок отговор на исковата молба, не се яви и не
изпрати представител в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му
в негово отсъствие, ищецът може да поиска и съдът да постанови неприсъствено решение – чл. 238
и чл. 239 ГПК.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
2
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3