№ 222
гр. Русе, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Палма Тараланска
Антоанета А.
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно гражданско дело
№ 20244500500288 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П. Х. Р., чрез процесуалния му
представител адв. Л. П. – АК Варна против Решение № 894/12.06.2023 г.,
постановено по гр.д. № 5276/2022 г. по описа на РРС, с което е отхвърлен
като неоснователен предявеният от него против Н. Х. Р. положителен
установителен иск за сумата от 525,67 лв., представляваща законна лихва за
забава върху главница в размер на 4 150 лв. за периода 09.03.2021 г. -
07.06.2022 г. по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 от ГПК. В жалбата са развити подробни съображения за
неправилност на обжалваното решение като постановено при допуснати
нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на
материалния закон и необоснованост на формираните изводи относно правно
релевантните факти по спора. Моли решението на РРС като неправилно и
незаконосъобразно да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново
1
такова, с което предявената претенция да бъде уважена изцяло или
евентуално частично до размера на 260,93 лв. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Н. Х. Р., чрез процесуалния й представител адв.
В. А. – АК – Русе счита жалбата е неоснователна, а решението на
първоинстанционния съд правилно и законосъобразно и като такова моли да
бъде потвърдено.
По делото е постъпила и Въззивна частна жалба от адв. Л. П. – АК –
Варна по пълномощие на П. Х. Р. против Определение № 686/16.02.2024 г.,
постановено по гр.д. № 5276/2022 г. по описа на РРС, с което е оставено без
уважение молбата му за изменение на Решение № 894/12.06.2023 г. в частта
за разноските. В същата се излагат съображения за неправилност на
определението и жалбоподателят моли въззивният съд да отмени
определението и вместо него да постанови друго, с което да уважи молбата
му по чл. 248 от ГПК. В отговора си ответната страна Н. Х. Р. изразява
становище, че същата е неоснователна, а определението на
първоинстанционния съд правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от
надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
За да отхвърли заявената претенция за признаване за установено по
отношение на ответницата Н. Х. Р., че същата дължи на ищеца П. Х. Р.
сумата от 525,67 лв, представляваща законна лихва да забава по непогасено
изискуемо задължение /главница/ в размер на 4 150,00 лв за периода от
09.03.2021 г. до 07.06.2022 г., по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3544/2022 г. по описа на РРС,
първоинстанционният съд е приел, че същата се дължи от 06.11.2021 г. -
момента на влизане в сила на Решение № 260067/14.07.2021 г. по гр.д. №
257/2020 г. по описа на Районен съд Кубрат, с което решение Р. е осъдена да
заплати главницата от 4 150,00 лв на основание чл. 346 ГПК – искания по
сметки във връзка с воденото дело за делба на наследствени съсобствени
имоти. Посочвайки подробни изчисления на извършените от Р. плащания
след момента на влизане на съдебното решение в сила, е установил, че
претендираната в производството по гр.д. гр.д. № 5276/2022 г. по описа на
2
РРС сума от 525,67 лв не само, че е погасена, но и Р. е изплатила на ищеца
253,51 лв в повече от дължимото.
Настоящият въззивен състав намира за неоснователни наведените
във въззивната жалба възражения относно това, че лихва за забава върху
главницата от 4 150,00 лв се дължи от датата на подаване на искането по
сметки, което е станало с молба от 0.03.2021 г., а не както е приел
първоинстанционният съд – от момента на влизане на решението в сила –
06.11.2021 г. Безспорно не може да се приеме, че е налице забава преди
вземането да бъде установено като безспорно и изискуемо, а това в
настоящата хипотеза става едва с влизането на решението, с което се решава
спора по същество в сила. Едва в този момент се определя конкретният
размер на вземането за извършените подобрения в наследствените
съсобствени имоти и възниква задължението за плащане на присъдените
суми. Особеното в настоящия случай се свежда до това, че по делото, с което
е допусната делбата - гр.д. № 257/2020 г. по описа на Районен съд Кубрат, с
молбата с искания по сметките от 09.03.2021 г. ищецът е претендирал само
суми за главница и не е претендирал лихва за забава върху главницата,
считано от датата на предявяване на претенцията до окончателното й
изплащане и поради това и такава не му е присъдена със съдебното решение.
За първи път претенцията за лихва върху присъдената главница за
извършените в наследствените съсобствени имоти подобрения от страна на
ищеца П. Х. Р. е отправена до ответната страна Н. Х. Р. на 30.06.2022 г. с
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК. Същата се претендира за изминал период от
09.03.2021 г. до 07.06.2022 г. Тук следва да се отбележи волята на
законодателя, изразена в нормата на чл. 84, ал.2 ЗЗД по силата на която
разпоредба „когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава след като бъде поканен от кредитора“, което пренесено към процесния
казус сочи, че едва, считано от 30.06.2022 г. Р. е била поканена да заплати
лихва върху главницата, поради което и не дължи лихва за забава за
претендирания период преди това от 09.03.2021 г. до 07.06.2022 г.
Като е стигнал до този извод, първоинстанционият съд е постановил
като краен резултат законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден, но с изложените по-горе мотиви.
3
С оглед изхода на спора в тежест на въззивният жалбоподател са
направените от ответната страна разноски съобразно представената от адв. В.
А. – АК Русе справка по чл. 80 ГПК за заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 400,00 лв. Съдът намира за неоснователно направеното от
ответната възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Видно от
представеният от адв. Л. П. – АК Варна договор за правна защита и
съдействие, в същият размер от 400,0 лв е договорен и заплатен и от неговия
клиент, като същият е съобразен с минималните такива.
Съдът като съобрази доказателствата по делото и характера на
спора, намира за неоснователна и подадената Въззивна частна жалба от адв.
Л. П. – АК – Варна по пълномощие на П. Х. Р. против Определение №
686/16.02.2024 г., постановено по гр.д. № 5276/2022 г. по описа на РРС, с
което е оставено без уважение молбата му за изменение на Решение №
894/12.06.2023 г. в частта за разноските. Заплатените и присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение в заповедното и исково производството,
съответно по ч.гр.д. № 3544/2022 г. и гр. д. № 5276/2022 г. и двете по описа на
РРС са към минималния размер, определен в чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съобразени с цената на иска.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 894/12.06.2023 г., постановено по
гр.д. № 5276/2022 г. по описа на РРС.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 686/16.02.2024 г., постановено по
гр.д. № 5276/2022 г. по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5