Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер ГоД. 23.04.2020 Град
С.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На деветнадесети
февруари ГоД. 2020
в публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. административно дело номер 6332 по описа за 2019 гоД. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на §62, ал. 3 ПЗР на ПМС
456/1997 г. за ИД на ППЗСПЗЗ.
Образувано
е след разделяне на съедините оспорвания с определение № 4440/02.12.2019 г. по адм.д.
№ 2001 по описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд, за разглеждане на жалбата
на Д. И.И. против заповед № 10-00-2340/07.12.2018 г. на Зам. - К. по заместване
на К.а на О., с която е признато на Н.Д.А. правото да
придобие собственост върху имот № -, с площ 399 кв.м, местност „Б.“, землище на
гр. С., по неодобрен план на новообразуваните имоти, съгласно протокол на Комисия
по чл. 28б, ал. 2 ППЗСПЗЗ от 22.11.2018 г. (който не е представен с преписката,
въпреки изискването й в цялост от съда), при граници и съседи: -. В жалбата
и поправената жалба, в непрекратената им с определение № 2490/04.07.2019 г. по адм.д.
№ 2001/2019 г. на Старозагорския районен съд част, предмет на делото след разделяне
на съединените с нея оспорвания с определение № 4440/02.12.2019 г. по адм.д. №
2001 по описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд, се излагат по същество доводи
за незаконосъобразност на обжалваната заповед и се иска отмяната й.
Въззиваемият К. на О., редовно призован, не е подал
писмен отговор, а в съдебно заседание, чрез пълномощника си, оспорва жалбата,
която моли съда да отхвърли, като неоснователна и му присъди разноски, с
възражения и доводи, изложени от пълномощника му в хода на делото по същество.
Заинтересованата страна Н.Д.А. поддържа становището на пълномощника
на въззиваемата страна.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с
искането, възраженията и доводите на страните, и провери изцяло
законосъобразността на обжалваната заповед съгласно чл. 168 АПК, намери за
установено следното:
Жалбата
е допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, във вр. с §62, ал. 3,
изр. 3 ППЗСПЗЗ и §19, ал. 1 ЗИД на АПК (Обн. ДВ, бр. 39/2011 г.) и от легитимирано лице – единственият наследник
на бившия собственик на имота, заявен за възстановяване. Разгледана по същество
е основателна.
Страните
не спорят, че жалбоподателката е единствен наследник по закон на А.К.К., б.ж.
на -, починал на 10.02.1968 г. (л. 7-8). Към откритото му наследство е признато
с решение № 50616/28.06.1999 г. на ПК С. и определено за възстановяване на
наследниците му, при условията на §4-4л от ПЗР на ЗСПЗЗ, правото на собственост
върху нива от 4.000 дка, находяща се в терен по §4 в землището на С., местност „Б.“,
върху част от 202 кв.м от площта на която попада и процесния новообразуван имот
№ -, с площ 399 кв.м, местност „Б.“, землище на С., по неодобрения план на
новообразуваните имоти, при граници: -. Това се установява от т. 1 и 4 на
заключението на назначената по делото съдебно – техническа експертиза и приложените
към него скица от помощния план и регистър към него (л. 135 – 136, 138 и 143). Посочената
част от 202 кв.м от процесния новообразуван имот -, попада в стар имот 251.47
по помощния план така, както е отразено
на комбинирана скица № 1 към т. 1 от ЗСТЕ (л. 139). В разписния му списък този
стар имот 251.47 е записан на името на А.К.К., въз основа на посоченото решение
на ПК (л. 135 и 143). Останалата част от 197 кв.м от процесния новообразуван
имот попада в друг стар имот с пл. № 251.9510 по помощния план, който в
регистъра му е записан, без посочено основание, на О. (л. 135 и 143).
Заинтересованата
страна Н.Д.А. е подал на 23.06.1992 г. заявление до О. за превръщане на правото
му на ползване в право на собственост върху имот в м. „Б.“ от 0.400 кв.м, при
граници: -.. В заявлението посочил, че имота представлява лозе и овощна граД.,
и има построена сграда с РЗП 13.70 кв.м въз основа на строително разрешение № 99/22.05.1981
г. (л. 13). Последното е представено с преписката по делото (л. 15). Със същото
му е позволено да построи сезонна постройка върху 13.70 кв.м от имот в м. „Б.“ (л.
15). С преписката е представено и удостоверение № 602/06.08.1980 г. на
Председателя на ИК на ГОНС (л. 14). От същото е видно, че в изпълнение на ПМС
76/1977 г. и решение № 111а/21.09.1978 г. на ИК на ГОНС С., на същия е
предоставено право на ползване върху лозе и овощна граД. от 0.400 дка в
землището на С., местност „Б.“, при граници: -(л. 14). По това му заявление не
е била изготвена оценка на земята, видно от т. 7 на ЗСТЕ (л.
137). Това го принудило да подаде и друго заявление на 21.01.1998 г. за
придобиване на правото на собственост върху този предоставен му за ползване
имот, в което е посочил, че същият представлява лозе и овощна граД., и негова единствена
земя, но не и че е застроен с посочената в първото му заявление постройка (л.
12). Такава няма и построена в този имот, видно от т. 2 и 6 на ЗСТЕ, а само в
съседния му от север новообразуван имот 279.135, върху който е било
предоставено право на ползване на баща му Д.А.Д., но не и на него (л. 135 и 137).
Предоставената за ползване на Н.Д.А. незастроена земя от 0.400 дка, е била
заснета като част от по-голям имот с пл. № 135 по неодобрения кадастрален план
от 1992 г., който в разписния му списък е бил записан на негово и на баща му Д.А.Д.
име, въз основа на ПМС 76 (т. 2 ЗСТЕ, л. 135 и 141-142). Само част от 202 кв.м
от тази предоставена на Н.Д.А. за ползване земя от 0.400 дка по това ПМС, съвпада
със същата част от 202 кв.м от процесния новообразуван имот така, както е
посочено в т. 4 на ЗСТЕ и комбинирана скица № 1 към него (л. 136 и 139). Останалата
част от 197 кв.м от същия новообразуван имот, попада в друг стар имот 251.9510
от помощния план, записан в регистъра му, без посочено основание, на О. (т. 4
ЗСТЕ, л. 136, 139 и 143). Въпреки това целият процесен новообразуван имот - е
записан в регистъра към неодобрения план на новообразуваните имоти на Н.Д.А., въз
основа на протокол от 05.07.2017 г. на О. (т. 5 ЗСТЕ, л. 136 и 144). Този
новообразуван имот съвпада с имот № - по помощния план, видно от т. 5 на ЗСТЕ и
комбинирана скица № 2 (л. 136 и 144).
От т. 2 на ЗСТЕ и отговорите на вещото лице в съдебно заседание е видно още,
че по неодобрения кадастрален план от 1992 г., по който предоставената за
ползване на заинтересованата страна земя от 400 кв.м, е била заснета като част
от по-голям имот с пл. № 135, записан в регистъра му на същата страна и Д.А.Д.,
в частта на процесния имот няма заснета постройка, а е отразено само, че има
лозови насаждения, показани на този план с условния знак за лозе – „$“ (л. 135, 141-142 и 145). Само
въз основа на този знак в този неодобрен план вещото лице е заключило в т. 2 на
ЗСТЕ, че в процесния имот е имало лозови насаждения към датата на подаване на заявлението на 23.06.1992 г. (л. 136). Този условен знак в този неодобрен кадастрален план обаче, представлява
само едно косвено, но не и пряко доказателство за наличие на такива насаждения.
Поради това, само въз основа на него, без наличие и на други доказателства, не може
да се приеме за пълно и главно, тоест несъмнено доказано по делото (защото само
с такова доказване носещите тук доказателствената тежест въззиваема и
заинтересована страни могат да докажат този релевантен за делото спорен факт –
чл. 170, ал. 1 АПК), че в процесния имот е имало лозови насаждения към датата
на подаване на заявлението на 23.06.1992 г. (в този смисъл и Р 4528-2009-IV о. на ВАС). А въпреки указанията
на съда с доклада на делото, че не сочат такива доказателства, въззиваемата и
заинтересованата страни, чиято е тук според чл. 170, ал. 1 АПК
доказателствената тежест, не представиха и по делото няма такива доказателства,
от които да се установява пълно и главно, тоест несъмнено по делото, към
подаване на 23.06.1992 г. на заявлението за закупуването на процесния имот от
бившия му ползвател Н.Д.А., същият да е бил засят с лозови насаждения или с овощни
дървета (чл. 170, ал. 1 АПК). Поради това съдът не възприема, поради
необосноваността му, тази част от т. 2 на ЗСТЕ, в която въпреки това вещото
лице е заключило само от този условен знак в този неодобрен кадастрален план, че
в процесния имот е имало лозови насаждения към датата на подаване на
заявлението на 23.06.1992 г. за закупуването му от заинтересованата страна (чл.
202 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК). Поради това съдът намери за недоказани по
делото релевантните факти - същият имот да е представлявал лозе или овощна граД.
към датата на подаване на заявлението за закупуването му на 23.06.1992 г., нито
пък да е бил застроен до 01.03.1991 г. със сграда (чл. 170, ал. 1 ПАК, в този
смисъл и Р 4528-2009-IV о. ВАС).
Въпреки
това на 05.07.2017 г., назначена със заповед от 17.08.2016 г. на К.а на Общината
– Комисия по §62, ал. 1 от ПЗР на ПМС 456/1997 г., е взела решение да му
предложи да издаде заповед, с която да признае право по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ на заинтересованата
страна да придобие собствеността върху този ползван от него новообразуван
процесен имот -, с площ от 274 кв.м, след корекция на регистъра на неодобрения
план на новообразуваните имоти (л. 34). Единствените мотиви, които тази Комисия
е изложила в този протокол за това си решение се изчерпват по същество с три
изречения, че на същата заинтересована страна е предоставено по ПМС 76/1977 г.
право на ползване върху 0.400 дка в м. Б., като имотът, за който е подадено
заявлението, към момента бил с номер - и площ 274 кв.м. по неодобрения план на
новообразуваните имоти, както и че били налице условията на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ
за придобиването му, тъй като имало строително разрешение № 99/22.05.1981 г. за
сезонна постройка (л. 34). Очевидно е, че в този протокол няма никакви мотиви/фактически
основания и подкрепящи ги доказателсвства, от които да стане ясно защо
изготвилата го Комисия е приела, че са налице основанията по §4а от ПЗР на
ЗСПЗЗ за придобиване на собствеността на процесния новообразуван имот от
заинтересованата страна, след като в същия протокол дори не е посочено в този
имот да е била построена сграда до 01.03.1991 г.
Въпреки
това З. – К. по заместване на К.а на Общината е издал на 07.12.2018 г., въз
основа на този протокол, обжалваната заповед, с която признал на заинтересованата
страна право да придобие процесния новообразуван имот, посочен неясно защо в
същата заповед с по-голяма квадратура от 399 кв.м, и възложил на техническата
служба на Общината да извърши оценката му по чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ (л. 9). Като правни
основания за издаването на тази заповед в нея са посочени нормите на чл. 44,
ал. 2 ЗМСМА, във вр. с §62, ал. 3 от ПЗР на ПМС 456/1997 г., §4а от ПЗР на
ЗСПЗЗ и протокола от 05.07.2017 г. на Комисията по §62, ал. 1 от ПЗР на ПМС
456/1997 г. А като фактически основания за издаването й в нея е посочено само, че
правото на ползване на процесния имот е предоставено на основание ПМС № 76/1977
г., което е сред предвидените в §63 на ПЗР на ППЗСПЗЗ актове, удостоверение № 602/06.08.1980
г. в изпълнение на Решение № 111а/21.09.1978 г. на ИК на ОБНС С., както и че
към момента на подаване на заявлението за трансформиране, имотът представлявал
лозе и овощна граД., като имало и изградена постройка със строително разрешение
№ 99/22.05.1981 г. (л. 9). Очевидно е при това положение, че в явно нарушение
на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, и в тази заповед не само не са изложени мотиви за контретния
правопораждащ признатото с нея право на собственост фактически състав, но и изложените
са противоречиви до степен, че от тях въобще не става ясно дали със същата е
признато на ползвателя такова право по §4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ или по §4б, ал.
1, изр. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ, което по същество представлява липса на мотиви на
същата заповед. А липсата им е винаги съществено нарушение и основание за
отмяната й само на това основание (Р 14630-2010-IV
о. ВАС).
От
една страна в титулната й част е посочено, че тя е издадена на основание §4а
ПЗР на ЗСПЗЗ и протокола от 05.07.2017 г. на Комисията по §62, ал. 1 от ПЗР на
ПМС 456/1997 г., а според същия е налице само основанието по §4а, ал. 1 ПЗР на
ЗСПЗЗ за признаване на правото на заинтересованата страна за придобиване на
право на собственост върху процесния новообразуван имот -, защото „имало
строително разрешение № 99/22.05.1981 г. за сезонна постройка“ (л. 34). А след
това в мотивите на същата заповед, която според §63, ал. 3 ПЗР на ПМС 456/1997
г. за ИД на ППЗСПЗЗ следва да е издадена именно въз основа на този протокол, противоречиво
на същия са изложени, макар и непълно, и фактически основания по §4б, ал. 1,
изр. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ за признаване на същото право – че към момента на подаване
на заявлението за придобиването му, този имот представлявал лозе и овощна граД..
А след това, противоречиво и на горното, в същата заповед само се споменава
мимоходом, че в същия имот имало и изградена сезонна постройка със строително
разрешение № 99/22.05.1981 г., без и в нея да е посочено, въз основа на какви
доказателства издалият я административен орган е установил тези факти/от кои
доказателства е приел, че имота е представлявал към датата на заявлението лозе
и овощна граД., както и че в същия има изградена сезонна постройка (л. 9).
Нормите на §4а, ал. 1 и §4б, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ обаче, уреждат две взаимоизключващи
се основания за трасформиране на правото на ползване в право на собственост,
които поради това не могат да се кумулират. Тъкмо напротив. Параграф 4а, ал. 1
има предвид само застроени до 01.03.1991 г. със сграда, извън изключенията на
§1в, ал. 3 ДР на ППЗСПЗЗ, имоти. А §4б, ал. 1, изр. 2 има предвид само незастроени
лозя, овощни градини или единствена земеделска земя на бившите ползватели (§4б,
ал. 1, изр. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ и Р 1752-2012-IV о. ВАС).
От
друга страна в заповедта няма и мотиви/фактически основания, от които да стане
ясно нито дали изградената според нея в имота сезонна постройка, е била построена
до 01.03.1991 г., нито от кои доказателства в преписката се установява това,
тъй като такива в последната няма. Нещо повече. По делото се установи от ЗСТЕ,
че в процесния имот въобще няма изградена никаква постройка. В заповедта няма и
мотиви, от които да стане ясно, защо със същата е признато на ползвателя право
да придобие собственост върху новообразуван имот - с по-голяма площ от 399 кв.м
от посочената по-малка такава от 274 кв.м на същия имот в протокола на
комисията, нито пък в преписката се намира цитираният само в диспозитива на тази
заповед - протокол от 22.11.2018 г. на Комисия по чл. 28а, ал. 2 ППЗСПЗЗ, въз
основа на който вероятно (защото и за това няма мотиви в заповедта) е настъпила
тази промяна. Такъв протокол обаче, въззиваемата страна не представи и по
делото, въпреки изискването на съда на цялата преписка (л. 37). А нито
компетентният административен орган, нито съдът могат да признават право за
придобиване на собственост върху имот, различен по местоположение, граници и/или
с по-голяма площ от този, който е бил предоставен за ползване (в този смисъл Р
10764-2002-IV о.
ВАС). Това следва и от нормата на чл. 28, ал. 6, изр. 2 ППЗСПЗЗ, според която,
новообразуваните имоти запазват границите и размерите си, когато площта им не
надвишава 600 кв.м, съответно 1000 кв.м, и имат осигурен достъп до улица или
път. А в случая по делото не е изяснено, защото няма изложени и по този въпрос
мотиви/фактически и правни основания в обжалваната заповед, по каква причина,
от кой орган, по коя процедура и с какъв точно акт е била увеличена площта и
границите на новообразувания имот - – от 274 кв.м на 399 кв.м. Нещо повече. Видно
от т. 1 от ЗСТЕ, част от 197 кв.м от същия попада и в друг стар имот 251.9510,
записан в регистъра към помощния план на друг собственик – О., различен от
стария имот 251.47 по същия план, записан в регистъра му на наследодателя на
жалбоподателката, върху който попада останалата част от 202 кв.м от същия
новообразуван имот (л. 135). А това обстоятелство е важно. Не само защото
обуславя заинтересованите страни, които следва да участват в настоящото
производстство (чл. 15, ал. 1 АПК, във вр. с §62, ал. 3, изр. 2 ПЗР на ПМС 456/1997
г. за ИД на ППЗСПЗЗ, в този смисъл и Р 10764-2002-IV о. ВАС). Но и защото е свързано с последващият му етап -
извършването на оценката на имота (в този смисъл Р 10764-2002-IV о. ВАС). Тази неяснота в случая е и една от пречките за
решаване на въпроса по делото по същество от съда (чл. 173, ал. 2 АПК).
При
тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че обжалваната заповед е
незаконосъобразна, защото, с оглед изложеното, липсват мотиви, въз основа на
които е издадена, а изложените са противоречиви до степен, че не става ясен
нито правопораждащият признатото с нея право фактически състав по §4а, ал. 1
или по §4б, ал. 1, изр. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ, нито точната площ и граници на обекта
на същото право, нито обусловеното от последния задължително участие и на други
заинтересовани страни/бивши собственици в настоящия административен процес. Трайна
е практиката на ВАС, че с тази заповед се признава право на бивш ползвател да
придобие собственост в административна процедура по §62 от ПЗР на ПМС 456/1997
г. за ИД на ППЗСПЗЗ. За успешното й провеждане е необходимо осъществяване на
сложен фактически състав, при стриктно спазване на изискуемите предпоставки по
§4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и §61-63 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за ИД на
ППЗСПЗЗ. А според §62, ал. 3 от ПЗР на ПМС 456/1997 г., именно въз основа на
протокола на комисията по ал. 2, К.ът на общината издава такава заповед, с
която отказва или признава правото да се придобие собственост от ползвателя. Следователно.
Протоколът на тази комисия е съществен елемент от сложния фактически състав на
същата административна процедура, в който поради това следва да се изложи пълно
становище не само за спазването на изискванията на актовете на държавните
органи по §4, но и дали са налице останалите условия на §4а или на §4б ПЗР на
ЗСПЗЗ. Процедурата е точно регламентирана и неспазването й съставлява
съществено нарушение на административнопроизводствените правила. А в случая административният
орган е издал процесната заповед въз основа на немотивиран протокол, при липса
на посочени и в нея конкретни и непротиворечиви фактически и правни основания за
признатото с нея спорно право, по отношение на които да се преценява спазването
на законовите предпоставки за признаването му. Нещо повече. Макар и непълно, в
този протокол са посочени фактически и правни основания за признаване на право
на ползвателя да придобие собственост върху новообразувания имот само по §4а,
ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, а издадената въз основа на него заповед, в противерие с
него, са изложени фактически основания за признаване на същото право и по §4б,
ал. 1, изр. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ. При оспорване на такава заповед обаче, съдът
извършва проверка и на решението на комисията по §62 ПЗР на ПМС 456/1997 г. за ИД
на ППЗСПЗЗ, въз основа на което е издадена тя. А в случая тази проверка е обективно
невъзможна, защото съдът не би могъл да провери действителните фактически и
правни основания за постановяване на заповедта, защото при издаването й не е спазена
установената форма - липсват мотиви/конкретни
фактически и правни основания за издаването й, а изложените са противоречиви, което
само по себе обуславя основание за отмяната й по чл. 146, т. 2 АПК, във вр. с
чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 АПК (Р 6183-2009-IV о. на ВАС). Защото, при неизпълнение на елементи от
формата й, какъвто е случая с оглед изложеното, съдът не би могъл да прецени
доколко е законосъобразна тази заповед и с оглед доказателствата по делото да
се произнесе по съществото на заявения за разрешаване с оспорващата я жалба
административноправен спор, най-малкото поради липсата в случая и на яснота за
причината за разминаването в площта и границите на новообразувания имот в
същата заповед и протокола на комисията, въз основа на който е издадена, а
оттам за преценка и на участието на други заинтересовани страни в
производството, върху чийто стар имот по попомощния план попада останалата част
от новообразувания имот, която според ЗСТЕ не попада в стария имот на
наследодателя на жалбоподателката (чл. 15, ал. 1 АПК,
във вр. с §62, ал. 3, изр. 2 ПЗР на ПМС 456/1997 г. за ИД на ППЗСПЗЗ, в този
смисъл и Р 10764-2002-IV о.
ВАС). Поради това, при разглеждане на заявление за
придобиване право на собственост от бивш ползвател, административният орган
следва да изложи в своя акт всички фактически и правни основания за признаване
на това право, спазвайки установената от закона форма, като обсъди и всички
доказателства от преписката от значение за признаване или отричане на същото
право по §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, които в случая очевидно не са конкретизирани
с оглед изложеното в обжалваната заповед. Освен това, по отношение на имота,
следва да има и пълна индивидуализация по местоположение, площ и граници, след
като е изработен в случая план за новообразуваните имоти, макар и неодобрен, в
който ползвателя е записан с него. А в случая и това не е сторено с оглед
изложеното, защото има размиване между площта и границите на процесния
новообразуван имот в протокола на комисията и заповедта, без и по делото да
установена причината за същото, каквато не е посочена и в обжалваната заповед,
което също обуславя извод за липсата на мотиви в същата (в
този смисъл и Р 6183-2009-IV о.
на ВАС).
В
случая съдът не може да направи извод за правните и фактически основания за издаването
й и от другите писмени доказателства в административната преписка, защото такива
няма в същата - както за наличието на построена до 01.03.1991 г. сграда в процесния
имот, така и същият да е представлявал лозе или овощна граД. към датата на
подаване на 23.06.1992 г. на заявлението за придобиването му от
заинтересованата страна. А порокът на административния акт - липса на мотиви, е
допустимо да бъде саниран само ако в административната преписка се съдържат
писмени доказателства, от които могат да се извлекат правните и фактически
основания за издаването му. Съгласно тълкувателната практика, такива доказателства
могат да бъдат обаче само доклади и становища на помощен орган. А в случая
протокола на комисията по §62, ал. 1 от ПЗР на ПМС 456/1997 г. е също немотивиран.
Поради това и от него не може да се извлече за конкретния ползвател фактическото
основание за признаване и на посоченото в същия право само по §4а ПЗР на ЗСПЗЗ
за придобиване на собствеността върху процесния имот, защото и в този протокол нито
е посочено да е израдена в същия сграда, нито датата, на която е изградена,
нито от кои доказателствата в преписката се установява това. Такива фактически
основания няма изложени и в обжалваната заповед. Вместо това в същия протокол в
тази насока е посочено само, че „имало строително разрешение № 99/22.05.1981 г.
за сезонна постройка“, но не и че същото е било реализирано от ползвателя до
релевантната дата 01.03.1991 г., а в последното изречение на обжалваната
заповед е посочено само, че в имота „имало изградена постройка със строително
разрешение № 99/22.05..1981 г.“, каквато по делото се усттанови от ЗСТЕ, че
въобще няма изграждана в този имот, а само в съседния му от север, който не е
предмет на делото след разделяне на съединените с жалбата оспорвания (л. 9 и 34).
А мотивите на административния акт представляват съображенията на административния
орган за издаването му, които сочат какви фактически констатации и въз основа
на кои точно доказателства е направил същият орган, и как прилага към тях
правната норма. Поради това фактическите основания за издаване на обжалваната
заповед не могат да се извлекат от сезиращото издалият я административен орган в
случая заявление от 23.06.1992 г. на заинтересованата страна, в което се твърди,
че процесния имот бил лозе и овощна граД., и застроен със сграда от 13.70 кв.
въз основа на строителното разрешение № 99/22.05.1981 г. за сезонна постройка (Р
6183-2009-IV о. ВАС). А в преписката няма други доказателства в тази
насока, от които да се установява несъмнено в имота да е имало построена до
01.03.1991 г. сграда, нито пък същият да е представлявал лозе или овощна граД.
към датата на подаване на 23.06.1992 г. на заявлението за закупуването му от
заинтересованата страна. А след като е така и трансформирането на правото на
ползване в право на собственост е уредено в три различни хипотези на §4а, ал.
1, §4а, ал. 5 и §4б, ал. 1, изр. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ, които са приложими при наличие
на коренно различни материалноправни предпоставки, порокът на оспорената по
делото заповед - липса на мотиви, се явява особено съществен и е основание за
отмяната й на това основание.
Не
само защото, с оглед изложеното, от същата заповед не става въобще ясно дали на
ползвателя е признато с нея правото да придобие собственост върху процесния
имот на основание §4а, ал. 1 или на основание §4б, ал. 1, изр. 2 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, а те без съмнение очертават коренно различни хипотези, с различни
предпоставки за придобиването му (Р 1752-2012-IV
о. ВАС). Но и защото и по делото няма доказателства, от които несъмнено да се
установява наличието на която и да било от тях - нито имота да е бил застроен
със сграда до 01.03.1991 г., нито да е представлявал лозе и овощна граД. към
датата на заявлението за придобиването му. А липсата на мотиви в тази заповед
не може да бъде санирано и от протокола на комисията по § 62, ал. 1 от ПЗР на
ППЗСПЗЗ, въз основа на който е издадена, защото и в него няма такива мотиви
дори за наличието на единствено посоченото в него основание по §4а ПЗР на ЗСПЗЗ,
въз основа на което комисията е предложила на К.а да признае на ползвателя право
да придобие собственост върху процесния новообразуван имот. Този протокол също не
отговаря на изискванията на § 62, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, защото и в него не е
посочено в имота да е била построена до 01.03.1991 г. сграда, а само че „имало
строително разрешение № 99/22.05.1981 г. за сезонна постройка“, което очевидно
не изчерпва въобще изискванията на §4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗЗ за придобиването му
от ползвателя на това основание. А заповедта по §62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ
може да се издаде само на база мотивирано и конкретно становище на комисията по
§ 62, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ в този протокол, каквото случая очевидно няма в
същия протокол (Р 5839-2010-IV
о. ВАС).
Вярно
е, че правната доктрина и съдебна практика допускат празнота от такъв характер -липса
на фактически основания за издаване на административния акт, но изискват те да
са посочени в подготвителния акт. Така в ТР 16-1975-ОСГК на ВС е прието, че ако
административния акт е издаден на основание на подготвителни документи,
изложените в тях съображения са такива и за издаването му, което обуславя
извод, че е налице възможност мотивите на един акт да бъдат изложени в друг,
предшестващ го акт, но в последния следва да са изложени такива, които не следва
да противоречат на изложените след това в последващият го административен акт,
а случаят не е такъв. При него в протокола на комисията
по § 62, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ не само липсват, с оглед изложеното, фактически
основания за единствено посочения в него фактически състав на §4а ПЗР на ЗЗСПЗЗ
за придобиване на правото на собственост от ползвателя, каквито липсват и в обжалваната
заповед, но и в последната за пръв път са изложени, отново непълно, и други
фактически основания по §4б, ал. 1, изр. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване на същия
имот (че представлявал и лозе и овощна граД. към заявлението за придобиването
му), каквито въобще не са излагани в протокола на комисията по § 62, ал. 2 от
ПЗР на ППЗСПЗЗ. А тази липса на мотиви и противоречие в изложените в тази
оспорена заповед и протокола на комисията, въз основа на който е издадена, е
самостоятелно основание за отмяната й. Това следва и от т. 2 от ТР № 4-2004 на
ВАС, в което е прието, че дори и в случаите, когато административният орган е
овластен да реши въпроса по свободна преценка, неизлагането на мотиви
съставлява основание за отмяна на административния му акт. А в случая липсват с
оглед изложеното такива мотиви за релевантните факти по §4а или по §4б, и доказателсва,
от които се установяват, както в протокола на помощния орган - комисията по §
62, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, така и в самата обжалвана заповед, в която освен
това са изложени, отново непълно, и фактически основания по §4б, каквито не са
излагани в протокола на комисията (Р 4318-2008-IV о. и Р 7889-2009-IV о. на ВАС).
А материалната й законосъобразност се преценява спрямо фактите, посочени като
основания за издаването й (арг. от чл. 146 и чл. 168 АПК). Известно е, че последните
са правопораждащите юридически факти/фактически състави на признатото с нея
право – негов индивидуализиращ го белег, който заедно със съдържанието му и
носителите на правоотношението, съставка на което е това право, го отличава и
отграничава от останалите права. Затова липсата им не позволява
индивидуализирането на същото право, за да бъде то проверено. Тя по аргумент от
чл. 168 АПК не може поради това да бъде запълвана едва пред съда чрез
доказателства, събрани след издаване на обжалваната заповед, каквото в случая е
заключението на назначената по делото съдебно – техническа експертиза (в този
смисъл Р 5839-2010-IV о.
ВАС).
Ето
защо съдът намери, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, поради липса на непротиворечиви
и ясни мотиви, обективиращи еднозначно конкретни фактически и правни основания
за издаването й, което обуславя извод за съществено нарушение на
административнопроизводствените правила при издаването й, съставляващо
основание за отмяната й по чл. 146, т. 2 АПК, във вр. с чл. 59, ал. 1 и ал. 2,
т. 4 АПК, както и за връщане в случая на преписката на издалият я административен
орган за ново произнасяне с указания за отстраняване на тези непълноти, неясноти
и съобразяване при същото на административнопроизводствените правила за
издаване на заповедта, в това число и излагане на подробни, ясни и непротиворечиви
мотиви/фактически и правни основания за издаването й по §4а, ал. 1 или по §4б,
ал. 1, изр. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ, включително и за точната квадратура, площ и граници
на новообразувания имот, както от комисията по §62, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 456/1997
г., така и от К.а на Общината в заповедта му по §62, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 456/1997
г., която следва да издаде (чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК, и Р 6183-2009-IV о. ВАС).
При
този изход на делото, само жалбоподателката има право да й се присъдят сторените
по същото разноски (чл. 143, ал. 1 АПК). По делото обаче няма данни същата да е
сторила разноски, нито е налице нейно искане за присъждането им, поради което
такива не й се присъждат.
Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна заповед № 10-00-2340 от 07.12.2018
г. на З.-К. по заместване на К.а на О., с която е признато на Н.Д.А., с ЕГН **********,
с адрес ***, правото да придобие собственост върху имот № -, с площ 399 кв.м,
местност „Б.“, землище на гр. С., по неодобрен план на новообразуваните имоти,
съгласно протокол на Комисията по чл. 28б, ал. 2 ППЗСПЗЗ от 22.11.2018 г., при
граници и съседи: -, и ВРЪЩА преписката на К.а на О. за ново произнасяне
съобразно указанията на съда дадени в мотивите на настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Старозагорския
административен съд в 14-дневен срок от връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: