Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 05.09.2025 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 13
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди двадесет
и пета година, в състав:
Председател: Росен Д.
при секретаря Красимира Г. като
разгледа докладваното от съдия Д. гр.д.
№ 1835/2016 г., за да постанови решение,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по иск с правно основание чл. 422, във вр.
чл. 415, ал. 1
от ГПК, предявен от „У.Б.“ АД, с ЕИК: ********* против
солидарните длъжници И.Г.М., ЕГН **********, „ЛИОН - ТРЕЙДИНГ” ООД ЕИК ********* и А.К.М.
ЕГН ********** за установяване
дължимостта на сума в размер на 246 190,54 евро /210 000 евро главница и 36
190.54 евро лихва/ по договор
за банков ипотечен кредит на физическо лице
№
TR2696967 от 16.06.2010 год. и анекси към него, за която е издадена заповед за изпълнение
от 27.08.2015 г. по ч.гр.дело № 5125/15 г. на СРС, 62
състав.
Твърди,че
на 16.06.2010 г. между „У.Б.” АД, като кредитор и И.Г.М., като кредитополучател
и Л. ООД и А.К.М., като солидарни длъжници е сключен договор
за
банков ипотечен кредит на физическо лице № TR2696967
за
сумата от 210000 евро /двеста и десет хиляди евро/ със срок за усвояване до
16.06.2011 г. и със срок за погасяване на дълга до 20.06.2034 г. Договорът е
изменен последователно с Анекси
от 19.11.2012 , 20.05.2013 г., 07.01.2014 г.
,
14.03.2014 г. и от 15.07.2014 г. , като срокът за
погасяване на кредита е продължен до 20.07.2034 г.
Тъй
като дължимите месечни вноски за периода от 25.08.2014 г. до 25.01.2015 г. не
са платени, считано от 25.02.2015 г. дългът е обявен за изцяло и предсрочно
изискуем на основание т.17 от Анекс към договора № 5 от 15.07.2014 г. , т. 29.3 от Общите
условия и чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции.
Длъжниците И.М. , А.М. и
Л. ООД са уведомени за волята на кредитора чрез нотариални покани надлежно връчени
нотариални покани.
На
27.08.2015 г. ищецът е подал заявление по чл. 417 ГПК, въз основа на което и
приложените към него доказателства е издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист за изпълнение за дължимите суми- 210
000 евро -
неизплатена главница и 36 190,54 евро - договорна
лихва за периода от 25.08.2014 г. до 26.08.2015 г. и разноски
С
оглед подадени от длъжниците възражения срещу издадената заповед за изпълнение
ищецът е предявил настоящата искова молба и моли да постановите решение, с
което да установи,че ответниците дължат солидарно на „У.Б.” АД, следните суми: 210
000 евро /двеста
и десет хиляди евро/ - дължима и неизплатена главница по Договор за банков
ипотечен кредит на физическо лице № TR2696967 от 16.06.2010
г., Анекс № 1 от 19.11.2012 г., Анекс № 2 от 20.05.2013 г., Анекс № 3 от
07.01.2014 г., Анекс № 4 от 14.03.2014 г., Анекр № 5
от 15.07.2014 г. към договора, В9ДНО със
законната лихва върху главницата от 27.08.2015 г. до окончателното изплащане на
сумата. Сумата от 36 190,54 евро /тридесет и
шест хиляди сто и деветдесет евро и петдесет и четири евроцента/ - дължима и
неизплатена договорна лихва по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице
№ TR2696967
от
16.06.2010 г., Анекс № 1 от 19.11.2012 г., Анекс № 2 от 20.05.2013 г., Анекс №
3 от 07.01.2014 г., Анекс № 4 от14.03.2014 г„ Анекс № 5 от 15.07.2014 г. към договора.
Ответниците И.Г.М. и А.К.М. оспорват искът като неоснователен, включително в частта за лихвената претенция.
Оспорват истинността и съдържанието на извлечението
от банковата сметка, както и извлечението от сметки представени по делото ,а
също и представения лихвен лист, правят възражение за нищожност
на конкретни клаузи от Договора
за банков кредит и анексите към него.
Доколкото не са уведомени надлежно за прекратяването на
договора твърдят ,че не е настъпила предсрочна изискуемост.
Отделно възразяват,че Анекс № 4 от 14.03.2014г притежава
присъщите на обективната новация по чл.107 ЗЗД правни белези
и има погасителен ефект по отношение
на породените от договора за кредит вземания, предмет
на установяване с настоящия иск.
Правят въздражение за нищожност поради неравноправни клаузи и на основание чл.26 ал.1 предл. 3 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави
на клаузите на т.5.2 и т.5.3 във вр. с клаузите от Раздел 11 „Лихви
и
комисионни”, от Договор за банков кредит
във вр. клаузите от Раздел III от ОУ /относими
т. 10.2.2, т.10.3 / ; клаузата на т.10.5 от Раздел III от ОУ - в
частта на текста, че събраните такси и комисионни не подлежат
на връщане ;клаузата на т.17 от Договора
за банков кредит и Анексите към него
; на клаузата на т.4.3, съдържаща се в
Договора за
банков кредит , трансформирана в т.4.1 от Анекс № 1
от 19.11.2012г., от Анекс № 2/20.05.2013г., от Анекс № 3 от 07.01.2014г., от
Анекс № 4/14.03.2014г и от Анекс
№ 5/15.07.2014г. и на клаузата на т.10.6 банката предоставя ипотечни кредити на физически лица,
подписани към договора и анексите
Ответникът „ЛИОН
- ТРЕЙДИНГ” ООД също оспорва искът с
аргументите на горните двама ответници, като по отношение предсрочната
изискуемост навежда други доводи,че не е бил надлежно уведомен.
Доказателствата по делото са
писмени и гласни.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и доказателствата по делото приема за
установено от фактическа страна следното:
Установява се, че между
„У.Б.“ АД, от една страна, и И.Г.М., както и солидарните длъжници „Л.“ ООД и А.К.М.,
от друга страна, е сключен Договор за банков ипотечен кредит на физическо
лице № TR2696967 от 16.06.2010 г.
за предоставяне на кредит от 210 000 евро, със краен срок за изплащане
20.06.2034 год.Договорът е променян във времето с Анекс № 1 от 19.11.2012 г. ,
Анекс № 2 от 20.05.2013 г. , Анекс № 3 от 07.01.2014 г. ,Анекс № 4 от
14.03.2014 г и Анекс № 5 от 15.07.2014 г. ,като с част е договорена
капитализация на падежирала, но неплатена лихва,удължен е крайния
срок за изплащане на кредита с един месец и са начислени наказателни лихви.
Съгласно
чл. 4.1. от договора е уговорено, че за ползвания
кредит Кредитополучателят ще заплаща на
Банката годишна лихва в размер на БЛП 6,98 % (0,635
% +6,345 %), а от 21.06.2011 г. до 20.06.2034 г. ГЛП става 8,98 % (0,635 % +
8,345 %).
С оглед забавата на длъжниците, банката се е
снабдила със Заповед за изпълнение въз основа на чл. 417 от ГПК, по ч. гр. д.
51215/2015 г. СРС 62 с-в, ГО., въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 04.09.2015 г., за сумите от 210 000 евро – дължима и неизплатена главница
по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № TR 2696967 от
16.06.2010 г. и анексите към договора, ведно със законната лихва върху
главницата за периода от 27.08.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, за сумата от 36 190,54
евро – дължима и неизплатена договорна лихва, за периода от 25.08.2014 г. до
26.08.2015 г. и 9 630,14 лева –
направени разноски по ч.гр.д. № 51215/2015 г. за заплатена държавна такса и
9 303,12 лева, за адвокатско възнаграждение.
След постъпили
възражения от длъжниците по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение,
съдът е указал на заявителя за възможността да предяви установителен иск по чл.
422 от ГПК за вземанията си по заповедта за изпълнение.
На 12.02.2016 г.
заявителят „У.Б.“ АД е предавил иск по чл. 422 ГПК за
установяване на вземанията си по заповедта.
По делото е
назначена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се
установява, че общо усвоената от Кредитополучателя сума по Договор за банков
ипотечен кредит на физическо лице № TR 2696967/16.06.2010 г.
е 210 000 евро. След капитализации, извършените
с Анекс 2 и Анекс 3 към договора, размерът на усвоената главница е достигнал
223 295,47 евро.
В периода от
20.07.2010 г. до 23.11.2012 г. е погасена главница в общ размер на
13 295,47 евро.
Общият размер на дължимата
главница, представляващ разлика между усвоената и погасена такава е 210 000 евро.
Общият размер на дължимата
договорна лихва за периода от 25.08.2014 г. до 26.08.2015 г. е 33 869,01 евро, представляващ сума
от:
- Лихва за просрочена главница
по т. 4.1./т. 4.3. - 17 428,09 евро;
- Просрочена договорна лихва -
8 062,13 евро;
- Наказателна лихва на редовна
плюс просрочена главница - 2 555,00
евро;
- Дължима и отсрочена в отделен
компонент лихва - 8 145,32 евро.
От правна страна:
Искът по чл.
422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 417 от ГПК е положителен установителен иск. Целта е да се
установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата
страна съществуването на вземането, предмет
на издадена заповед за изпълнение.
По допустимостта на иска:
Производството
по делото е образувано по иск
с правно основание чл. 422,
във вр. чл.
415 ГПК, предявен от кредитора в заповедното производство за установяване съществуване на вземанията му
срещу длъжника, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК.
Съдът намира искът е предявен в изискуемия по закон едномесечен
срок. Наред с това предявеният иск има за
предмет същото вземане, за което
е издадена заповедта за незабавно изпълнение,
поради което съдът намира, че
същият е процесуално допустим и следва да се разгледа
по същество.
По основателността на иска:
Искът по чл.
422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК е положителен установителен иск. Целта е да се
установи със сила на пресъдено нещо спрямо длъжника
съществуването на вземането, предмет на издадена заповед
за изпълнение.
При предявен установителен иск по чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.
430 ТЗ, в тежест
на ищеца е да докаже факта,
от който произтича вземането, а
ответниците – възраженията си
срещу това вземане.
Съдът кредитира като доказателства по делото договора и анексите, сключени между кредитора „У.Б.“ АД и
кредитополучателя и солидарни длъжници. Описаните документи доказват валидно възникналата облигационна връзка между Банката, от една страна,
и ответниците, от друга.
На следващо място е установено неправомерното поведение на длъжниците, като плащанията на дължимите вноски по
договора започнали на 20.07.2010 г. са преустановени 23.11.2012 год. що се касае за главницата, а с нотариални
покани длъжниците са уведомени за реализиране правото на банката да развали
договора за кредит и да направи неплатения остатък от него и дължимите лихви
предсрочно изискуеми в пълен размер.
Съдът не обсъжда възраженията на ответниците за нищожност
на отделни договорни клаузи, доколкото по делото е установено,че тяхната
нищожност е била предмет на отделно и нарочно исково производство по гр.
д. № 38644/2016 г. СРС 35 с-в, като по това дело и
въззивното такова при инстанционния контрол като нищожни са прогласени клаузите
на т.4.3. от договора относно дължимостта на наказателна лихва,т.5.2. относно
начисляването на такса за обслужване на кредита и т.11.2 относно правото на
кредитора едностранно да променя лихвения процент по договора.
Неснователни са оспорванията от страна на ответниците на представени от
ищеца писмени доказателства по делото-извлечението от счетоводните книги
съдържа необходимите реквизити,подписано е от компетентните длъжностни лица от
страна на банката и ясно сочи размера на задълженията на ответниците към датата
на издаването му,вкл. и относно задълженията за лихви. Оспорването на други
доказателства автоматично генерирани от информационната система на
банката-информации по сметка и движение по сметка също е неоснователно,тъй като
ответниците не доказаха в какво се състои неавтентичността на тези документи.
Възраженията на ответниците за
липса на предсрочна изискуемост на кредита са неоснователни и не се възприемат
от съда-с нотариална покана връчена на И.Г.М. и
А.К.М. на 06.08.2015 год. лично /л.38
от заповедното дело/ последните са уведомени,че банката е обявила кредита за
предсрочно изискуем в пълен размер поради
просрочие,т.е. от тази дата е настъпила за тези длъжници предсрочната
изискуемост.За длъжника „Л.“ ООД това е
станало две седмици след залепване на уведомлението на адреса на дружеството
направено на 24.07.2015 год.,а именно на 11.08.2015 год./л.44 от заповедното
дело/. С тези покани банката е обявила предсрочната изискуемост и е дала срок
на длъжниците да платят дадената в заем сума и натрупаната до 03.07.2015 год. лихва.
Съдът кредитира заключението на вещото лице,
като правилно и кореспондиращо с правилата на ГПК, същото не е оспорено от
страните. Чрез експертното заключение се установява, че кредитът е усвоен
в пълен размер и размера на непогасената
главница, възлизаща в размер на 210 000
евро, както и че общият размер на дължимата
договорна лихва за периода от
25.08.2014 г. до 26.08.2015 г. е 33 869,01 евро. Предвид прогласената в друго съдебно производство нищожност
на т.4.3. от договора за банков кредит касаеща дължимостта на наказателна лихва
от посочената обща сума следва да се приспадне начислената в извлечението от
счетоводните книги и претендирана от ищеца наказателна лихва в размер на 2 555,00 евро.
С
оглед гореизложеното, настоящият състав намира, че предявеният иск с правно
основание чл. 422 във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 430 ТЗ
и чл.86,ал.1 от ЗЗД, е основателен и доказан по размер на главницата от 210 000
евро и за договорна лихва в размер на 31314.01 евро,като над този размер до
претендирания такъв от 36 190,54 евро следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По
разноските: В
заповедното производство са направени разноски в общ размер на 18933.26 лв., от
които 9630.14 лв. – държавна такса и 9303.12 лв. – адвокатско възнаграждение. В
исковото производство ищецът претендира разноски за държавна такса в размер на 9630.14
лв. , 600 лв. – възнаграждение за ССЕ, както и 17970.24 лв. – адвокатски
хонорар.
Предвид
заявеното от ответниците възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение платено от ищеца и степента на правна и фактическа сложност на
делото съдът намира,че възражението следва да бъде уважено-адвокатското
възнаграждение в заповедното производство следва да бъде намалено на 4000 лв.,а
това в настоящето производство на 8000 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр.
чл. 415, ал. 1 от ГПК, че съществува изискуемо парично вземане в полза на „У.Б.“ АД срещу солидарните длъжници И.Г.М., ЕГН **********,
„ЛИОН - ТРЕЙДИНГ” ООД ЕИК ********* и А.К.М. ЕГН **********, произтичащо от сключен между тях
Договор за банков ипотечен кредит на физическо
лице № TR2696967 от
16.06.2010 г., Анекс № 1 от
19.11.2012 г., Анекс № 2 от
20.05.2013 г., Анекс № 3 от
07.01.2014 г., Анекс № 4 от
14.03.2014 г., Анекс №
5 от 15.07.2014 г. за следните суми: 210 000 евро—
дължима и неизплатена главница по Договора
за банков ипотечен кредит и анексите
, ведно със законнага лихва
върху главницата от 27.08.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 31 314.01 евро — дължима и неизплатена
договорна лихва по Договора
за банков ипотечен кредит и анексите за периода
от 25.08.2014 г. до
26.08.2015 г., като
относно лихвата ОТХВЪРЛЯ иска над уважения
размер до претендирания такъв от 36 190,54 евро като неоснователен.
ОСЪЖДА И.Г.М., ЕГН **********, „ЛИОН - ТРЕЙДИНГ” ООД ЕИК ********* и А.К.М.
ЕГН ********** да заплатят, при условията
на солидарност на „У.Б.“ АД, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 18230
лв. – разноски в настоящото исково производство.
ОСЪЖДА И.Г.М., ЕГН **********, „ЛИОН - ТРЕЙДИНГ” ООД ЕИК ********* и А.К.М.
ЕГН ********** да заплатят, при условията
на солидарност на „У.Б.“ АД, сумата от 13620 лв. – разноски в заповедното производство по ч. гр. д. 51215/2015 г. СРС 62
с-в, ГО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщението за
изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: