Определение по дело №2273/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 4401
Дата: 25 ноември 2022 г. (в сила от 25 ноември 2022 г.)
Съдия: Мл. С. Ивелина Чавдарова
Дело: 20223100502273
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4401
гр. Варна, 25.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова

мл. с. Ивелина Чавдарова
като разгледа докладваното от мл. с. Ивелина Чавдарова Въззивно
гражданско дело № 20223100502273 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 58922/29.08.2022г.,
подадена от М. Й. В., ЕГН **********, действащ чрез пълномощника си адв.
К. С., срещу Решение № 2152/30.06.2022г., постановено по гр. д. №
11172/2021г. по описа на ВРС, с което:
– е отхвърлен предявеният от М. Й. В., ЕГН **********, срещу П. Т.
Г.а, ЕГН **********, иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на
ответницата да прекрати неоснователните си действия, изразяващи се в
паркиране на лек автомобил марка и модел „Сеат Ибиза" с peг. № ......... в
границите на ПИ с идентификатор ........ по КК на гр. Варна, район „Одесос“,
при съседи: ПИ с идентификатори ..............
– е отхвърлен предявеният от М. Й. В., ЕГН **********, срещу З. Д. Г.,
ЕГН **********, иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника
да премахне за негова сметка поставената метална, кована, портална врата
между съседни поземлени имоти с идентификатори ........ и .......... по КК на гр.
Варна, район „Одесос“;
– въззивникът - ищец е осъден да заплати на ответниците П. Т. Г.а и З.
Д. Г. съдебно-деловодни разноски.
Първоинстанционното решение се оспорва с твърдения за
необоснованост и неправилност, като се излагат подробни съображения в
тази насока. Сочи се, че съдът не е съобразил, че самото въздействие върху
чужд имот съставлява нарушение на правото на собственост, защитимо с
1
предявените искове по чл. 109 ЗС. Излага се в тази връзка и че изводите на
районния съд за липса на такова нарушение противоречат на събраните по
делото доказателства, като се сочи, че ищецът никога не е твърдял, че иска да
паркира собствен автомобил в незастроената площ от ПИ с идентификатор
......... Твърди се, че в нарушение на процесуалните правила е оставено без
уважение своевременно направеното от ищеца искане за ангажиране на
гласни доказателствени средства чрез разпита на двама свидетели за
установяване на твърденията му, че автомобилът на ответницата се паркира в
пространството между сградата в имот с идентификатор .......... и границата на
имот с идентификатор ........, като така засяга площта на последния и създава
пречки за извършване на означаване на границите между двата имота чрез
поставяне от ищеца на лека, ажурна ограда между имотите. На осн. чл. 266,
ал. 3 ГПК е направено доказателствено искане за допускане на същите до
разпит пред въззивната инстанция. По същество се моли за отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което исковете да
бъдат уважени.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемите П. Т. Г.а и З. Д. Г., чрез
пълномощника си адв. А. П., са депозирали отговор на въззивната жалба, в
който същата се оспорва като неоснователна. Навежда се, че твърдението на
ищеца – въззивник, че имало паркирани автомобили и поради това не можело
да се извърши означаване на границите не кореспондира с действителността.
Споделя се като правилен изводът на първоинстанционния съд, че с
действията си ответниците не възпрепятстват по никакъв начин ищеца да
упражнява правото си на собственост върху 1/3 идеална част от съсобствения
му поземлен имот, като не е възможно в свободната незастроена площ от
същия – 25,34 кв.м. да се паркира автомобил. Твърди се, че причината, която
пречи на ищеца – въззивник да означи границата между двата съседни имота,
като постави лека, ажурна ограда, не е сред наведените с исковата молба, се
състои в липсата на съгласие на останалите съсобственици на ПИ с
идентификатор .......... за поставяне на такава ограда между двата поземлени
имота. Застъпва се, че направеното с въззивната жалба доказателствено
искане е недопустимо поради настъпила преклузия. По изложените
съображения се моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Претендират се разноски.
По допустимостта на обжалването:
Въззивната жалба е депозирана в рамките на преклузивния двуседмичен
срок, считано от връчване на атакуваното решение на процесуалния
представител на жалбоподателя. Жалбата съдържа изискуемите по чл. 260
ГПК реквизити и приложенията по чл. 261 ГПК, с оглед на което е редовна.
Дължимата авансово държавна такса за разглеждане на жалбата е
внесена.
2
Страните се представляват от процесуални представители с права за
въззивна инстанция.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по
обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен
съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт. Съдът приема, че
въззивното производството е допустимо.
По доказателственото искане във въззивната жалба:
Съдът намира за основателно искането на въззивника – ищец за
ангажиране на гласни доказателствени средства чрез разпита на двама
свидетели в режим на довеждане за установяване на обстоятелството, че
автомобилът на ответницата П. Т. Г.а – лек автомобил марка и модел „Сеат
Ибиза" с peг. № ......... се паркира в пространството между сградата в имот с
идентификатор .......... и границата на имот с идентификатор ........, което
създава пречки за означаване на границата между двата имота. Тежестта за
установяване на релевантния по делото факт относно извършвани от
ответницата неоснователни действия, с които се създават пречки за ищеца да
упражнява в пълен обем правото си на собственост върху съответната ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор ........, се носи от ищеца, като с оглед
указването в доклада по делото от ВРС, същият своевременно – в първото
по делото открито съдебно заседание, в което докладът е приет за
окончателен, е направил така заявеното и с въззивната жалба искане за
ангажиране на гласни доказателствени средства. Доколкото за установяване
на посочения факт по делото не са поискани или ангажирани други
доказателства, то в нарушение на процесуалните правила, така направеното
доказателствено искане е било оставено без уважение от първоинстанционния
съд. На осн. чл. 266, ал. 3 ГПК, събирането на поисканите гласни
доказателствени средства следва да бъде допуснато пред въззивната
инстанция.

Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. №
58922/29.08.2022г., подадена от М. Й. В., ЕГН **********, действащ чрез
пълномощника си адв. К. С., срещу Решение № 2152/30.06.2022г.,
постановено по гр. д. № 11172/2021г. по описа на ВРС, с което:
– е отхвърлен предявеният от М. Й. В., ЕГН **********, срещу П. Т.
Г.а, ЕГН **********, иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на
ответницата да прекрати неоснователните си действия, изразяващи се в
паркиране на лек автомобил марка и модел „Сеат Ибиза" с peг. № ......... в
3
границите на ПИ с идентификатор ........ по КК на гр. Варна, район „Одесос“,
при съседи: ПИ с идентификатори ..............
– е отхвърлен предявеният от М. Й. В., ЕГН **********, срещу З. Д. Г.,
ЕГН **********, иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника
да премахне за негова сметка поставената метална, кована, портална врата
между съседни поземлени имоти с идентификатори ........ и .......... по КК на гр.
Варна, район „Одесос“;
– въззивникът - ищец е осъден да заплати на ответниците П. Т. Г.а и З.
Д. Г. съдебно-деловодни разноски.
ДОПУСКА, на осн. чл. 266, ал. 3 ГПК, ангажирането на гласни
доказателствени средства чрез разпита на двама свидетели в режим на
довеждане на страната на въззивника – ищец за установяване на
обстоятелството, че автомобилът на ответницата П. Т. Г.а – лек автомобил
марка и модел „Сеат Ибиза" с peг. № ......... е бил паркиран в пространството
между сградата в имот с идентификатор .......... и границата на имот с
идентификатор ........, като поради това е било невъзможно да се означи
границата между двата имота.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 2273/2022г. за разглеждане
в открито съдебно заседание на 06.02.2023г. от 14:30 часа, за която дата и
час да се призоват страните, чрез процесуалните си представители, ведно с
препис от настоящото определение, а на въззивника да се връчи и препис от
постъпилия писмен отговор на въззивната жалба.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4