№ 22736
гр. С., 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20251110114836 по описа за 2025 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 90612/14.03.2025г. на СРС, подадена
във връзка със Заповед № 38096/01.12.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 68644/2024г. на Софийския районен съд. Видно от
извършената служебна справка в НБД „Население“, ответницата е с актуално фамилно име
И..
Ищецът „************“ ЕАД чрез юрк. Ф.И. е предявил срещу ответницата С. Н. Н.
/с актуално фамилно име – И./ искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо
ответницата, че същата дължи на „************“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на
недвижим имот - апартамент в град С., ж.к. „*******“, бл. 279, вх. Г, ет. 3, ап. 407 Г, аб. №
********, както следва:
2329,68 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.12.2022г.-м.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозирането
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (15.11.2024г.) до окончателното
им изплащане;
348,81 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.08.2022г.-29.10.2024г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответницата съществува
облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без
да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на тези
общи условия е доставило за процесния период топлинна енергия, като не била заплатена
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите условия
срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. В насрочените по делото
1
публични съдебни заседания ищецът се представлява от юрк. Диана Берова / юрк. Ния
Соларова. Предявените искове се поддържат, включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата С. Н. И. чрез адв. М. – АК-С., е подала
Писмен отговор, вх. № 211148/16.06.2025г. на СРС, с който оспорва предявените искове.
Моли да бъдат събрани поисканите от ищеца писмени доказателства, като на страните бъде
дадена възможност за постигане на извънсъдебно споразумение. В тази връзка се моли
произнасянето по исканията за изслушване на заключения на вещи лица да бъде отложено за
първото по делото заседание. В насрочените по делото открити съдебни заседания
ответницата не се явява, като се представлява от адв. М. или адв. Н.Г.. Предявените искове
се признават, като се моли да бъде приложена нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК и в тежест на
ответницата да не се възлагат разноски.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД е подало Молба, вх. №
322497/03.10.2025г. на СРС, в която негов процесуален представител изразява становище за
основателност на предявените искове. За насрочените по делото открити съдебни заседания
не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба,
предявените с нея искове и становището на ответника, съобразявайки събраните по
делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното
си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
В настоящия случай ответницата е заявила чрез процесуалния си представител, че
признава исковите претенции /л. 95/. В съдебното заседание, проведено на 02.12.2025г.,
съдът е обявил на страните, след заявено искане от тази насока от страна на ищеца, че ще се
произнесе с решение при признание на иска.
Съгласно чл. 237, ал. 2 ГПК решението при признание на иска не се мотивира, като
съдът единствено посочва, че основава произнасянето си на направеното признание.
Доколкото такова по настоящото дело е налице и липсват основания да се приеме, че
признатото право противоречи на закона или на добрите нрави или е признато право, с което
страната не може да се разпорежда, като признанието е заявено от надлежно оправомощен за
това процесуален представител (л. 69-70), съдът намира, че следва да уважи при условията
на чл. 237 ГПК предявените искове.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Принципно съобразно изхода от спора право на разноски
има само ищецът, който е заявил претенция в тази насока, като е представен и списък по чл.
80 ГПК. Ответницата е направила възражение, че не следва да носи отговорност за разноски,
тъй като е признала иска и не е дал повод за образуване на делото (чл. 78, ал. 2 ГПК). Това
възражение е неоснователно. Ответницата е била длъжна да изпълни точно, своевременно и
в цялост задълженията си. Видно от представените разписки за извършени плащания, тя е
плащала частично задълженията си, което е отразено на всяка една разписка. Поради това и
забавата ú е дала повод на топлоснабдителното предприятие да предприеме действия за
събиране на вземанията си по съдебен ред. Обстоятелствата, посочени като причина за
натрупване на дълга – положение след развод, с новозакупено жилище, изтеглен ипотечен
кредит и две деца, за които трябва да се грижи, са от човешка и житейска гледна точка
разбираеми, но не могат да освободят ответницата от задължението да заплати надлежно
сумите, свързани с доставка на топлинна енергия до имота. Следва да се има предвид, че
дори в изпълнителното производство изплащането на задълженията би могло да бъде
2
разсрочено – например по чл. 454 ГПК.
При това положение ответницата дължи на ищеца сторените по делото разноски. В
нейна тежест следва да се присъдят доказаните разноски в заповедното производство в
размер на 83,57 лева /с включено юрисконсултско възнаграждение от 50,00 лева/ и
доказаните разноски в първоинстанционното исково производство в размер на 289,62 лева
/с включено юрисконсултско възнаграждение от 200,00 лева/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. Н. И. /старо фамилно име Н./, ЕГН
**********, от град С., дължи на „************" ЕАД, ЕИК **********, със седалище в
град С., във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к.
„*******“, бл. 279, вх. Г, ет. 3, ап. 407 Г, аб. № ********, както следва:
2329,68 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.12.2022г.-м.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозирането
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (15.11.2024г.) до окончателното
им изплащане;
348,81 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.08.2022г.-29.10.2024г.
ОСЪЖДА С. Н. И. /старо фамилно име Н./, ЕГН **********, от град С., да
заплати на „************" ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град С., на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 83,57 лева за разноски в заповедното производство
/ч.гр.д.68644/2024г. на СРС/ и сумата от 289,62 лева за разноски в първоинстанционното
исково производство /гр.д. 14836/2025г. на СРС/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3