РЕШЕНИЕ
№ 126
гр. гр.Мадан, 05.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на осми юли през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20255430100027 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от ********** против Б.
М. Х.,с която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415,
ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 6 и сл. ЗПФУР да
бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 2 460.96 лв., от които: 1 916.58 лв. главница по
Договор за кредит №******* от ****** и 544.38 лв.
договорна/възнаградителна лихва за периода 22.11.2023г. - 17.10.2024г., ведно
със законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до пълното погасяване на
дължимата сума, за което вземане има издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № ***/*****г. на Районен съд М.,
В исковата молба се твърди, че на *******г., между страните бил
сключен Договор за предоставяне на кредит от разС.ие №*******. Договора
бил сключен при условията на ЗПФУР. По силата на сключения договор на
ответника е отпуснат кредит с главница в размер на 2000 лева. Съгласно чл. 2,
ал. 2 от Договора предаването на сумата следва да бъде извършено по посочен
от кредитополучателя начин. В случая тя е преведена по банкова сметка с
титуляр ответникът Х., а именно: в „****** с **********. Видно от чл. 4, ал.
3, т. 2 от Договора за кредит вземането на главница в размер на 2000
разпределено на 24 вноски, от които първите 23 в размер на 83.33 лв. и 24-та
вноска в размер на 83.41 лв.за периода 22.11.2023г.- 12.10.2025г.. Погасена е
главница в размер на 83.42 лв., с което изцяло е погасена вноската за
22.11.2023г., като от вноската за 22.12.2023г. е погасена сума в размер на 0.09
лв.. Изпратен бил имейл, чрез който на датата на получаването му -
1
21.10.2024г. надлежно е обявена предсрочна изискуемост. Възможността за
обявяване на предсрочна изискуемост по имейл е предвидена в гл. IX, т. 3 от
Общите условия към договора. В случай, че се приеме, че няма надлежно
обявена такава, то приложение следвало да намери приложение т. 1 от ТР № 8
от 2017г. по т.д. 8 от 2017г. на ОСГТК на ВКС съгласно което се уважава
искането за установяване на вземания, които са непадежирали към датата на
входиране па заявлението и за които не е обявена надлежно предсрочна
изискуемост. Въз основа на горното и в случай че се приеме, че вземането не е
надлежно обявено за предсрочно изискуемо, моли да бъдат определени като
изискуеми всички вземания за главница към момента на формиране на сила на
присъдено нещо. При изплащане на вноските по кредита клиента трябва да
преведе освен дължимата главница, още и договорна лихва, която е фиксирана
и не търпи изменения по време на договора. Договорната лихва е уточнена в
Договора. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от него лихвения процент е в размер на
40.15 %. Няма плащания за договорна лихва. Претендира
договорна/възнаградителна лихва за периода 22.11.2023г. 17.10.2024г. в размер
на 544.38 лв.. Периода на претендираната договорна лихва е съобразен с
обявената предсрочна изискуемост. Ищецът бил депозирал пред Районен съд
М. заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК,
в резултат на което е образувано ч.гр.д. № ***/****г. Връчването на заповедта
на длъжника било осъществено по правилата на чл. 47, ал. 5 от ГПК - чрез
залепване на уведомление, което довело и до образуване на настоящото дело.
По изложените съображения моли за уважаване на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, чрез
назначения му особен представител, с който взема становище за
неоснователност на предявения иск. Ответникът счита, че договора за кредит
бил недействителен на основание чл.22 от ЗПК, защото с уговорената
неустойка, която не била взета предвид при изчисляването на лихвата и ГПР
посочени в договора, действителната лихва и ГПР биха били над границата
предвидена в закона, като стремежът на кредитодателя е по този начин да
заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която ГПР не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Неустойка по договора била
нищожна на осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, както и по чл. 146, ал. 1 от ЗЗП вр. чл. 143, т.
5 от ЗЗП, тъй като чл. 3.1 и 3.2 от договора е неравноправна клауза.Моли за
отхвърляне на иска.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от
фактическа и правна страна, следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение № ***/***** г. по
ч.гр.д. № ***/*** г. по описа на Районен съд М. е разпоредено Б. М. Х., ЕГН:
********** с адрес: **********, да заплати на заявител „****** с ЕИК:
******, със седалище и и адрес на управление: гр. С., ул.“******,
представлявано от Б. И. Н. – управител, чрез юрк. А. Г., сума в размер на
1916.58 лева /хиляда деветстотин и шестнадесет лева и петдесет и осем
стотинки/ - главница по договор за кредит № ****** от ******г., ведно със
законна лихва от датата на входиране на заявлението – 30.10.2024 г. до
2
окончателно изплащане на вземането; 544.38 лева / петстотин и четиридесет
четири лева и тридесет и осем стотинки/ - договорна лихва за периода от
22.11.2023 г. до 17.10.2024 г., ведно със законна лихва от датата на входиране
на заявлението – 30.10.2024 г. до изплащане на вземането. Издадената заповед
за изпълнение е връчена по реда на чл. 47 от ГПК на длъжника, чрез залепване
на уведомление, поради което съдът е указал на кредитора да предяви иск за
установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението.
Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок. Предвид изложеното
предявеният иск е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
От представените по делото писмени доказателства -Договор за
предоставяне на кредит от ******г., извлечение от електронна
кореспонденция, платежно нареждане от ******* г. се установява, че между
******* - кредитор и - потребител е сключен Договор за предоставяне на
кредит № ********от ****** г., по силата на който кредиторът предоставил на
потребителя сумата от 2000 лева, със срок на кредита 720 дни, която следвало
да бъде върната ведно с договорна лихва, дължима при фиксиран годишен
лихвен процент в размер на - 40.15 %, при обща дължима сума по кредита
2824,69 лв. Общо дължимата сума при непредставяне на обезпечение по чл. 3
възлизала на 3866,17 лв. ГПР по договора възлиза на 48.44 %, като били взети
следните допускания: Договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка
от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да
бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за
неизпълнение. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора Потребителят се задължава в
срок до пет дни, считано от датата на сключване на настоящия договор, да
предостави на Кредитора едно от следните обезпечения: банкова гаранция в
полза на Кредитора за сумата по чл. 2, ал. 1, т. 4 със срок на валидност 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор или две
физически лица - поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да
представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото
възнаграждение, като нетния им осигурителен доход е в размер над 1000 лв.;
да работят по трудов договор без определен срок; да не са потребители или
поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „***********; да
нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения
към други банкови и финансови институции или ако имат - кредитната им
история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401
„Редовен“; да подпишат договор за поръчителство. Съгласно чл. 3, ал. 2 от
договора страните се съгласяват, че неизпълнение на задължението по
предходната алинея ще причини на кредитора вреди, за чието обезщетяване се
дължи неустойка. Размерът на тази неустойка бил съобразен с особеностите
на договора и потребителя, като била 1041,48 лева. Неустойката се
начислявала в деня, следващ неизпълнението по предходната алинея и се
заплаща с погасителна вноска. При предсрочно погасяване на договора за
кредит, начислената неустойка се редуцирала съобразно договорната лихва.
Като доказателство по делото е прието платежно нареждане от
23.10.2023 г. видно от което от страна на *******е преведена сумата от 2000
лева по банковата сметка на Б. М. Х., с основание за превода – Дог. за заем
3
*********.
Сключеният между страните договор по свята правна същност е договор
за потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9 от Закона за
потребителския кредит. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК - договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Ищецът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3
ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не
са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства, поради което има качеството на кредитор по чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Ответникът е физическо лице, което при сключването на договора действа
извън рамките на своята професионална или търговска дейност, поради което
има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Доколкото
сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, за неговата валидност и
последици важат правилата на действащия ЗПК, в глава трета на който са
уредени изискванията за формата и съдържанието на договора за
потребителски кредит.
Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото
сключване на договора. Тя е особена по вид с оглед на последиците й,
визирани в чл. 23 ЗПК, а именно - че, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада
изцяло, тъй като той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но
не дължи връщане на лихвата и другите разходи свързани с него.
В отговора на исковата молба са релевирани основания за
недействителност на договора за потребителски кредит, поради това, че
неустойката по договора не в взета предвид при изчисляване лихвата и ГПР по
договора. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът за потребителски
кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите
за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички
приложими лихвени проценти. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
4
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин. В процесния случай възраженията от ответника за
недействителност на договора, поради това, че неустойката по договора не в
взета предвид при изчисляване лихвата и ГПР следва да бъдат разгледани
съвместно, тъй като са неразривно свързани с клаузата на чл. 3 от Договора.
Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с
естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по
своето същество тя представлява скрито възнаграждение за кредитора. Така
въведените изисквания в цитираните по-горе клаузи от договора за броя и
вида обезпечения (двама поръчители, отговарящи на определени в договора
изисквания или банкова гаранция, в размер на сумата от 2824,69 лева) и срока
за представянето му (петдневен), създават значителни затруднения на
длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства.
Изискванията, които посочената клауза от договора въвежда за потребителя са
на практика неосъществими за него. Не само правно, но и житейски
необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна
възможност да осигури банкова гаранция в размер на 2824,69 лева, при
положение, че самият той кандидатства за отпускане на паричен заем, което
предполага нуждата му от финансови средства, или поне две лица-
поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени
изисквания към тях. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно,
че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати. От друга
страна непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на
обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на
договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита.
Същевременно, кредиторът не включва т.нар. от него „неустойка” към
договорната лихва към кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин
да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която ГПР не може да
бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет.
Вземайки предвид посочения в договора ГПР от 48,44 %, срока на
договора от 720 дни, ГЛП 40,15%, размера на отпуснатата сума по договора от
2000 лева, размера на договорната лихва от 824,69 лева, то с включването на
вземането за неустойка от 1041,48 лева към ГПР от същият би надхвърлил
законовото ограничение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Самия кредитор в
погасителния план по договора изначално включва вземането за „неустойка по
чл. 3, ал. 2” при формирането на анюитетната вноска. Задължението за
обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не води до някакви вреди за кредитора, такива биха
възникнали чак при неизпълнение на задължението и невъзможност за
удовлетворяване от имуществото на кредитополучателя. Уговорената
неустойка не може да се счита и уговорена за обезпечение за изпълнение на
същинските задължения по договора, доколкото задължението е именно за
предоставяне на обезпечение. От друга страна задължението е уговорено така,
5
че длъжникът да бъде възпрепятстван във висока степен при изпълнението му,
което да доведе до пораждане на уговорената санкция. Всичко това налага
извода, че уговорената неустойка не притежава присъщите за неустойката
обезпечителната и обезщетителната функция, а води единствено до
оскъпяване на кредита, сигурно увеличаване на възнаградителната лихва и
представлява скрита печалба за заемодателя, поради което е следвало да бъде
включено, както в лихвения процент по договора, така и в годишния процент
на разходите. Ето защо процесният договор не отговоря на изискванията на чл.
11 ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, тъй като посочения в договора лихвен процент и
ГПР не отговаря на реално прилаганият между страните, което води до
недействителността на договора съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК.
Тази норма, от една страна, е насочена към осигуряване защита на
потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на добросъвестност и
отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски
кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В
случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора
не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора предвид предоставените му от законодателя
съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за
да се приеме, че целият договор е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК,
във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД. Съдът намира за
неоснователно въведеното възражение от ищеца, че процесният договор за
кредит няма предвидена клауза за неустойка, поради премахването й от
кредитодателя въз основа на писмо на КЗП от 04.11.2024 г. Доколкото
процесния потребителски кредит е сключен в писмена форма като условие за
неговата действителност, то всички негови анекси, изменения и допълнения
също следва да бъдат сключени в писмена форма /арг. чл. 10, ал. 1 от ЗПК /.
Ето защо признанието от страна на кредитора чрез съобщение на интернет
страницата му, че клаузата за неустойка в сключените договори за кредит е
неравноправна не би могло да породи правни последици по отношение на
вече постигнатите договорености с ответника. В случая липсва валидно
постигнато съгласие от страните за изменение на клаузите на договора, поради
което съдът приема, че е уговорена неустойка за неизпълнение на задължение
на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение. По изложените по-
горе съображения съдът приема, че процесният договор не отговоря на
изискванията на чл. 11 ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, поради което е недействителен
на осн. чл. 22 от ЗПК. Предвид недействителността на договора е
безпредметно обсъждането на въпроса дали са налице предпоставките за
настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията по договора.
На осн. чл. 23 от ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на
кредита, без да дължи лихва или други разходи, която чиста стойност в
настоящия случай възлиза на 2000 лева. Липсват доказателства за заплатени
суми по договора от длъжника извън признанието в исковата молба, че
ответникът е направил плащания по договора в размер на 83,42 лева, поради
което съдът приема, че остатъкът от чистата стойност възлиза на 1916,58 лева,
6
какъвто е и размерът на исковата претенция. Ето защо предявеният иск за
главница е основателен и доказан и следва да бъде изцяло уважен. По
отношение на предявения иск за установяване на дължимост на 544.38 лева –
договорна лихва, то същият е неоснователен предвид последиците, които
придава разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, а именно – потребителят не дължи
лихва, а само чистата стойност на кредита.
По исковото производство са реализирани разноски от ищеца в размер
на 82,26 лева за заплатена държавна такса, 550 лева за особен представител,
като съдът на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК определя юрисконсултско
възнаграждение по исковото производство в размер на 100 лева, предвид
липсата на фактическа и правна сложност на делото. По съразмерност с
уважената част от иска следва да бъдат присъдени разноски в полза на ищеца
по исковото производство в размер на 570,28 лева, от които 77,88 лева за
юрисконсултско възнаграждение, 64,06 лева за държавна такса и 428,34 лева
за възнаграждение за особен представител.
По заповедното производство са реализирани разноски от заявителя в
размер на 44,40 лева за държавна такса, като съдът на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК
определя юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство в
размер на 50 лева, предвид едностранния му характер и липсата на
фактическа и правна сложност, ниския материален интерес по делото. По
съразмерност с уважената част от иска следва да бъдат присъдени разноски в
полза на заявителя по заповедното производство в общ размер на 73,52 лева,
от които 38,94 лева за юрисконсултско възнаграждение и 34,58 лева за
държавна такса. Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б.
М. Х., ЕГН: ********** с адрес: ********** дължи на заявител „******** с
ЕИК: *******, със седалище и и адрес на управление: гр. С., ул.“********
представлявано от Б. И. Н. – управител, сумата в размер на 1916.58 лева
/хиляда деветстотин и шестнадесет лева и петдесет и осем стотинки/ -
главница по договор за кредит № *******от ****** г., ведно със законна
лихва от датата на входиране на заявлението – 30.10.2024 г. до окончателно
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № ***/****** г. по ч.гр.д. № ***/****
г. по описа на РС М., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 544.38 лева /
петстотин и четиридесет четири лева и тридесет и осем стотинки/ - договорна
лихва за периода от 22.11.2023 г. до 17.10.2024 г.
ОСЪЖДА Б. М. Х., ЕГН: ********** с адрес: **********, да заплати
на „****** с ЕИК: ****, със седалище и и адрес на управление: гр. С.,
ул.“******, представлявано от Б. И. Н. – управител сумата от 570,28 лева
/петстотин и седемдесет лева и двадесет и осем стотинки/ разноски по гр.д.
№ 27/2025 г. по описа на РС М. и сумата от 73,52 лева /седемдесет и три лева
и петдесет и две стотинки/ разноски по ч.гр.д. № ***/***** г. по описа на РС
7
М. по съразмерност с уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред ОС С. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
8