Решение по дело №27723/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 май 2025 г.
Съдия: Гергана Великова Недева
Дело: 20231110127723
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 май 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 9450
гр. София, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20231110127723 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен e иск за делба с правно основание чл. 34 ЗС.
Ищецът С. С. Р., ЕГН ********** твърди, че с ответниците С. М. Р., с ЕГН
********** и М. П. П. с ЕГН **********, са съсобственици на следния недвижим имот:
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.507.1276 по ККР на гр. София,
одобрени със Заповед № РД-18-53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК (с
последно изменение на КККР засягащо поземления имот от 11.09.2018 г.) с адрес на обекта:
гр. София, ***, площ 320 кв.м., начин на трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), стар идентификатор :
1276, кв.105, парцел VIII, при съседи: обекти с идентификатори 68137.507.5032.;
68134.507.5241; 68134.507.1275.; 68134.507.5022, както и разположената в поземления имот
с идентификатор 68134.507.1276 СГРАДА с идентификатор 68134.507.1276.2 по ККК,
одобрени със заповед № РД-18-53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК (с
последно изменение на КККР засягащо поземления имот от 11.09.2018 г.), с адрес на обекта:
гр. София, ***, със застроена площ от 78 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна
сграда – еднофамилна.
Твърди квотите в съсобствеността да са разпределени, както следва: 4/6 ид. за ищеца
С. С. Р. и по 1/6 ид.ч. за ответниците С. М. Р. и М. П. П..
Поддържа, че е притежател на 2/3 ид.ч. от описание по-горе недвижими имоти, въз
1
основа на саморъчно завещание от 22.08.2017 г. вписано в СлВп. – гр. София, под вх.№
76057/14.11.2018 г. от завещателя М. Т... Р.а, а за двамата ответници твърди наследствено
приемство от наследодателя М. П. Р. (за ответника С. Р.), а за ответника М. П. П., освен
наследственото приемство от М. Р. (баща на ответника С. Р. и дядо на ответника М. П.), но
също и по наследяване от П. М. П. (баща на ответника М. П., починал на *** г., съгл. Акт за
смърт № *** г. на СО).
С оглед изложеното се поддържа, че страните са съсобственици на имота при
горепосочените квоти. Към исковата молба ищеца е приложил писмени документи, които
моли да бъдат приети по делото като писмени доказателства. В съдебно заседание, ищецът
се представлява от упълномощен адв. Н. П., който поддържа иска за делба, при посочените в
ИМ квоти.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците С. М. Р. и М. П. П., редовно уведомени за
заведения срещу тях иск за делба, не са подали писмен отговор, не релевират възражения и
не правят доказателствени искания.
По искане на ответника М. П., е била инициирана процедура по чл.65 от ГПК за
възстановяване срока за отговор по чл.131 от ГПК, с мотиви, че същия е пребивавал в
Следствения арест при получаване на съдебните книжа и е нямал възможност да организира
защитата си по иска. Съдът е оставил без уважение искането за възстановяване на срока,
което не е било обжалвано и е влязло в сила.
В проведеното първо съдебно заседание на 05.07.2024 г., ответника М. П., не се явява,
представлява се от упълномощен адв. Р., който оспорва иска за делба, по отношение на
посочените от ищеца съделители и квоти. Оспорва истинността на представеното от ищеца
саморъчно завещание на М. Т... Р.а, като счита, че същото не е изпълнено от същата. След
прогласяването му за нищожно, поради неспазване на изискванията на чл.25, ал.1 от ЗН,
съдът да допусне делбата, при квоти по закон и между лицата, между които съществува
съсобственост по отношение на делбените имоти.
Ответникът С. М.ов Р., не се явява и не се представлява по делото. Преди последното
заседание е депозирал писмено становище по същество, в което е заявил искане делбата да
се допусне между посочените в ИМ страни и при посочените от ищеца квоти.
Съдът като обсъди доводите на страните и като прецени, по реда на чл.
235 от ГПК, събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното:
В първата фаза по съдебна делба, образувана по иск, предявен от някой от
съсобствениците, чрез който упражнява потестативното си субуктивно право да иска
прекратяване на съсобственастта е необходимо да бъде установено дали такова състояние на
съсобственост действително съществува, между кои лица и какви са техните права от
съсобствената вещ. В тази фаза непосредствената цел е именно установяване
съществувенато на съсобствеността, както и разрешаването на всички спорове между
съсобствениците, свързани с наличието на съсобствеността върху конкретната вещ или
2
съвкупност от вещи, които са предмет на делбата, доколкото това е допустимо в делбеното
производство – чл.341-345 от ГПК. Като несъгласието и възражението на някой от
съсобствениците не е процесуална пречка за разглеждане на делото, нито води до
недопустимост на производството, тъй като с естеството на правото да бъде прекратена
делбата по съдебен ред предполага промяна по инициатива на един или няколко
съсобственика, която настъпва в правната сфера на всички съсобственици независимо дали
са съгласни или не, дори и да има противни уговорки между съсобствениците или
разпореждания на наследодателя, тъй като същите са недействителни /чл.34, ал.1 ЗС и чл.69,
ал.1 от ЗН/.
Относно иска за делба на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.507.1276 по
ККР на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-53/23.11.2011 г. на изпълнителния
директор на АГКК (с последно изменение на КККР засягащо поземления имот от 11.09.2018
г.) с адрес на обекта: гр. София, ***, площ 320 кв.м., начин на трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), стар
идентификатор : 1276, кв.105, парцел VIII, при съседи: обекти с идентификатори
68137.507.5032.; 68134.507.5241; 68134.507.1275.; 68134.507.5022, както и разположената в
поземления имот с идентификатор 68134.507.1276 СГРАДА с идентификатор
68134.507.1276.2 по ККК, одобрени със заповед № РД-18-53/23.11.2011 г. на изпълнителния
директор на АГКК (с последно изменение на КККР засягащо поземления имот от 11.09.2018
г.), с адрес на обекта: гр. София, ***, със застроена площ от 78 кв.м., брой етажи:2,
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, от приетите доказателства се установява
следното:
През 1959 г., видно от нотариален акт за собственост на придобит имот по Закона за
реда на прехвърляне на вещни права върху някой недвижим имоти № 95/01.10.1959 г., М. П.
Р. и Б.Р.Й., са закупили едно празно дворно място с пространство от 516 кв.м., находящо се в
кв. *** - физкултурен комплекс, на ъгъла на ул. „***“ и ул. „***“, София, съставляващо
парцел II – 10 от кв. 195 по плана на София, при съседи по н.а. Г.К., Братя Т. и братя К.и и
път за сумата от 11 560 лв. През 1960 г., видно от н.а. № 35/12.01.1960 г. за собственост върху
недвижим имот придобит по регулация, към описаното по-горе дворно място, придобито от
М. Р. и Б. Й., по силата на дворищната регулация, се придават още 96 кв.м., които се вземат
от мястото на К.А.С.
Същата 1960 г., видно от позволителен билет № 106 и 410 за нова постройка, на М. Р.
П., било позволено да си направи нова жилищна сграда в придобитото в съсобственост с Б.
Й., дворно място.
През 1983 г. по силата на постигната съдебна спогодба, по гр.д. № 4396/1983 г.,
наследодателите на страните по делото М. П. Р. и М. Т... Р.а, са получили собствеността и
владението на дворно място, находящо се в гр. София, представляващо Парцел VIII – 1276
от кв. 105 по плана на гр. София, местност „***“ с площ от 297 кв.м., ведно с построената в
него двуетажна еднофамилна жилищна сграда, със застроена площ от около 64 кв.м.,
състояща се от две стаи, кухня и сервизни помещения на първия етаж и три спални на
3
втория етаж, както и мазе и таван в сградата.
Видно от Справка по кадастралната карта за поземлен имот с идентификатор №
68134.507.1276., имота понастоящем съставлява поземлен имот в гр. София, район Сердика,
кв. ***, ул. „Света София“ № 58 с площ от 320 кв.м., в който е нанесена жилищна сграда с
идентификатор 68134.507.1276.2, представляваща Жилищна сграда-еднофамилна, на два
етажа, със ЗП от 78 кв.м.
От представеното църковно свидетелство за брак, се установява, че М. Р. и М. Т... са
сключили църковен брак на 10.02.1952 г.
Представено е по делото удостоверение за наследници на М. Р., от което е видно, че
след смъртта му /на 04.08.1994 г./ е оставил за свои законни наследници преживяла съпруга
М. Т... Р.а и двамата си сина – С. М. Р. /настоящ ответник/ и П. М. П. /починал на *** г./.
След смъртта на М. Т... на 08.12.2017 г., видно от удостоверение за наследници от 18.05.2023
г, на л.16, към наследяване са призовани наследниците й по закон – С. М. Р. – син /ответник
по делото/ и М. П. П. – внук, заместил починалия преди наследодателката си нейн син, П.
М. П..
От представения по делото препис-извлечение от Акт за смърт № *** г., е видно, че П.
М. П. е починал на *** г., като неженен и единствен негов наследник е ответника по делото
М. П. П..
От горе обсъдените доказателства, се налага извод, че след смъртта на бившите
собственици на процесните недвижими имоти – М. Р. и М. Р.а, техни наследници по закон се
явяват сина им С. М. Р. и внук им М. П. П., по заместване на мястото на починалия преди
наследодателката М. Р.а, нейн син П. П.,
Ищецът по делото – С. С. Р., син на ответника С. М. Р., от своя страна се легитимира
като съсобственик в процесните имоти, по силата на завещателно разпореждане от своята
баба – М. Т... Р.а.
От приетото по делото саморъчно завещание /на л.10,11/ и протокола за обявяването му
с рег. № 2939/23.08.2018 г., е установява, че М. Т... Р.а на 22.08.2017 г. се е разпоредила с
имуществото, което притежавала към момента на смъртта си, описано като „недвижимото
имущество находящо се в гр. София, кв. ***, *** представляващо по протокол от 25.03.1983
г. по дело № 4396, дворно място находящо се в гр. София, представляващо Парцел VIII76 от
кв. 105 по плана на София, с пространство 297 кв.м. заедно с построената върху него място
двуетажна еднофамилна жилищна сграда със ЗП от около 64 ксв.м., състояща от две стаи,
кухня, и сервизни помещения на първия етаж, както и мазе и таван в сграда, пи съседи на
дворното място от две страни улици и Б.Р.Й. и Т. Й.а Й.а. Този парцел и част от бившия
парцел II-10 – 195“ на нейния внук С. С. Р..
Към момента на откриване на наследството на М. Р.а, същата притежава общо 4/6 ид.ч.
от процесните недвижими имоти – поземления имот и построената в него жилищна сграда.
Следователно, ищеца се легитимира по силата на завещателното разпореждане, като
собственик на 4/6 ид.ч. от имотите, за които иска да бъде допусната делбата.
4
Саморъчното завещание на М. Т... е своевременно оспорено от ответника М. П. П., по
отношение на неговата истинност.
По искане на ищеца, чиято е доказателствената тежест за установяване истинността на
саморъчното завещание, по делото е изслушана и прието заключение на СГрЕ, изпълнена от
в.л. В..
От заключението на почерковата експертиза, което съдът кредитира изцяло като
обективно, ясно, пълно и компетентно дадено, се установява, че ръкописния текст,
съдържащ се в саморъчно завещание, изготвено и подписано от името на М. Т... Р.а, на
22.08.2017 г., обявено от нотариус П.Д. на 23.08.2018 г. с Протокол за обявяване на
саморъчно завещание, с рег. № 2939, вероятно не е изпълнен от сочената за негов автор М.
Т... Р.а, а подписът, положен от името на М. Р.а, вдясно под ръкописния текст в саморъчно
завещание, изготвено и подписано от името на М. Т... Р.а, на 22.08.2017 г., обявено от
нотариус П.Д. на 23.08.2018 г. с Протокол за обявяване на саморъчно завещание, с рег. №
2939, категорично не е положен от нея. За да достигне до тези изводи по отношение на
подписа, вещото лице е анализирало сравнителните образци, които са безспорни, и
установило категорично, че същите изхождат от едно и също лице, но същевременно всички
те фрапиращо се различават от подписа, непосредствен обект на изследването. При
констатираните характерни фрапиращи и устойчиви различия, техния характер и
относителна значимост, вещото лице е дало категоричен извод, че подписа, положен от
името на М. Р.а в оспореното саморъчно завещание, не е бил положен от нея.
Няма данни и доказателства по делото, които да опровергават този извод на вещото
лице, нито да внасят съмнение в категоричността на извода.
Предвид гореизложеното и при този извод на СГрЕ, съдът приема, че ищеца не успя да
установи, при нарочно възложена му доказателствена тежест, истинността на саморъчното
завещание от 22.08.2017 г., изготвено и подписано от името на М. Т... Р.а.
Други доказателства не са приети по делото.
При тази установеност от фактическа страна и след съвкупен анализ на всички приети
по делото писмени доказателства и заключението на приетата почеркова експертиза, съдът
достигна до следните изводи от правна страна:
Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗН саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано
ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е
подписано от него, като подписът трябва да бъде поставен след завещателните
разпореждания, а неспазването на изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН води до нищожност на
завещателното разпореждане – чл. 42, б. “б” ЗН.
Саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано от самия завещател.
Практиката не допуска ръкописния текст да бъде изписан от друго лице, а само подписа на
бъде положен от завещателя, като например за по-добра четливост, като и в този случай,
същото отново се счита нищожно.

5
Следва да е спазено изискването на разпоредбата на чл.25 ал.1 изр.2 от ЗН – подписа в
саморъчното завещание да е поставен след изписване на цялото съдържание на завещанието
включително и след датата на съставянето му.
Подписът придава автентичност на документа. Той е завършващият елемент при
съставянето на завещанието. Затова чл. 25, ал. 1, изр. 2 ЗН изисква изрично подписът да
бъде поставен след завещателните разпореждания. Нормата на чл. 25 от ЗН относно
действителността на завещанието обаче изисква да е несъмнено кой и кога е извършил
подписването.
Предвид приетата експертиза и категоричния извод на вещото лице, че представеното
по делото саморъчно завещание, със сочен автор М. Т..., не е подписано от последната, се
налага категоричния извод, че оспореното завещание е нищожно на осн. чл.42, ал.1, б.“б“ от
ЗН. От този извод следва, че след смъртта на М. Р.а, собствените й 4/6 ид.ч. от процесните
недвижими имоти, не са наследени от нейния внук С. Р., по силата на саморъчното
завещание, което се оказва че не е изпълнено от нея, а следва да се наследят от нейните
наследници по закон – С. Р. /син/ и М. П. /внук, по право на заместване от своя баща П. П.,
починал преди наследодателката Р.а/. Съгласно чл.5, ал.1 от ЗН и чл.10, ал.1 от ЗН, децата на
починалия наследяват по равни части, а когато низходящите на наследодателя /какъвто е
настоящия случай с П. П./, които са починали преди него или са недостойни, се заместват в
наследяването по закон от своите низходящи без ограничение на степените /.
Така, при откриване на наследството на М. П. Р., всеки от наследниците му по закон в
лицето на преживялата съпруга М. Т... и двете деца – С. Р. и П. П., е наследил по 1/6 ид.ч.
Съпругата М. Р.а е собственик по силата на прекратената СИО и на ½ ид.ч. от имота,
или след смъртта на съпруга й М. Р., М. Т... е притежавала общо 4/6 ид.ч. Поради обявяване
на саморъчното завещание от 22.08.2017 г., на М. Т..., за нищожно, нейните 4/6 ид.ч. не са
преминали в собственост на внука й С. Р., а следва да се наследят отново от наследниците й
по закон – С. Р. и М. П., при равни права от по 1/3 ид.ч. Прибавени тези части, към
придобитите по наследство от М. Р., идеални части от по 1/6 ид.ч. за всеки от наследниците,
към датата на приключване на устните състезания по делото, ответниците по делото С. Р. и
М. П., се легитимират като единствени съсобственици на недвижимите имоти, чиято делба
се иска, при равни квоти от по ½ ид.ч.
По отношение на ищеца С. С. Р., иска за делба ще следва да се отхвърли, тъй като не се
установява същия да притежава дял в собствеността в делбените имоти.
Следователно, с оглед събраните писмени доказателства и изслушаната експертиза, се
налага безпротиворечивия извод, че само ответниците по делото са съсобственици по
отношение на процесните недвижими имоти, при равни права, а ищеца не притежава
никакъв дял в същите.
Искът за делба ще следва да се уважи и същата да се допусне само между ответниците
С. М. Р., с ЕГН ********** и М. П. П. с ЕГН **********, при равни дялове от по ½ ид.ч. за
недвижимите имоти, както следва: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.507.1276
6
по ККР на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-53/23.11.2011 г. на изпълнителния
директор на АГКК (с последно изменение на КККР засягащо поземления имот от 11.09.2018
г.) с адрес на обекта: гр. София, ***, площ 320 кв.м., начин на трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), стар
идентификатор : 1276, кв.105, парцел VIII, при съседи: обекти с идентификатори
68137.507.5032.; 68134.507.5241; 68134.507.1275.; 68134.507.5022, както и разположената в
поземления имот с идентификатор 68134.507.1276 ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор
68134.507.1276.2 по ККК, одобрени със заповед № РД-18-53/23.11.2011 г. на изпълнителния
директор на АГКК (с последно изменение на КККР засягащо поземления имот от 11.09.2018
г.), с адрес на обекта: гр. София, ***, със застроена площ от 78 кв.м., брой етажи: 2,
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, като се отхвърли по отношение на ищеца
С. С. Р., ЕГН **********.
Така мотивиран, Софийският районен съд, на осн. чл.341 от ГПК,
РЕШИ:
ДОПУСКА да се извърши СЪДЕБНА ДЕЛБА между С. М. Р., с ЕГН ********** и
М. П. П. с ЕГН ********** на следните недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 68134.507.1276 по ККР на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-
53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК (с последно изменение на КККР
засягащо поземления имот от 11.09.2018 г.) с адрес на обекта: гр. София, ***, площ 320
кв.м., начин на трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м.), стар идентификатор : 1276, кв.105, парцел VIII, при
съседи: обекти с идентификатори 68137.507.5032.; 68134.507.5241; 68134.507.1275.;
68134.507.5022, както и разположената в поземления имот с идентификатор 68134.507.1276
СГРАДА с идентификатор 68134.507.1276.2 по ККК, одобрени със заповед № РД-18-
53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК (с последно изменение на КККР
засягащо поземления имот от 11.09.2018 г.), с адрес на обекта: гр. София, ***, със застроена
площ от 78 кв.м., брой етажи:2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, при равни
квоти от по ½ идеална част за всеки от съделителите, като ОТХВЪРЛЯ иска за делба по
отношение на ищеца С. С. Р., ЕГН **********, поради липса на установено участие в
съсобствеността на допуснатите до делба имоти.
ОСЪЖДА на основание чл.71 от ГПК вр. чл.9 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по реда на ГПК С. С. Р., ЕГН ********** да заплати в
полза на бюджета на Софийски районен съд държавна такса 100,00 лв. /Сто лева/.

Решението подлежи на въззивно обжалване в 2- седмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8