Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1944 07.08.2020 г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ХХI-ви граждански състав
На десети юли през две хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Моника Яханаджиян
Секретар:Жасмина Славова,
като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян
гражданско дело №9821 по писа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба на С.А.В., гражданин на Р.Ф., адрес в гр.М.,
съдебен адрес ***, чрез адв.Т.Я., с която е предявил срещу ответника „Терекс
Комерс“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.Бургас,
ул.“Одрин“ №17, представлявано от Д.К.Ж., иск за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 3911,00 лева – частично предявен иск от
обща сума в размер на 7822 лева, с която сума ответникът неоснователно се е
обогатил за сметка на ищеца на отпаднало основание, както и сумата от 90,00
лева – частично предявен иск от обща сума в размер на 180,00 лева,
представляваща неустойка за неизпълнение за срок от два месеца, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от завеждане на иска до окончателното
им изплащане.
Твърди се в исковата
молба, че между страните са съществували облигационни отношения по повод
сключен помежду им на 23.06.2018 г. предварителен договор за покупка на
паркомясто №.... с площ от 18,20 кв.м., съставляващо 30.08/433.20 кв.м.ид.ч. от
подземен гараж на сграда, находяща се в ПИ с идентификатор ................ с
адрес в ......................, за сумата от 10 000 Евро. Ищецът твърди,
че е изправна страна по договора, като на 18.06.2018 г. заплатил в брой задатък
в размер на 1955 лева, за което има издаден от ответника приходен ордер
№25/18.06.2018 г., а на 26.06.2018 г. заплатил в брой сумата от 5867 лева, за
което ответникът му издал приходен ордер №26/26.06.2018 г. Ищецът твърди, че
ответникът е неизправна страна по договора, тъй като от сградата, в която
ищецът закупил паркомясто, са изградени само два етажа, а поради влошени
отношения между строител и собственик на земята, счита, че сградата няма да
бъде довършена. Поради тази причина ищецът твърди, че е поискал от ответника да
му върне платената сума, като получена на отпаднало основание, което последният
не е сторил до предявяване на иска.
В подкрепа на иска са ангажирани писмени
доказателства, претендират се разноски.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с
упълномощения си процесуален представител, който поддържа исковете, а по реда
на чл.214 от ГПК изменя размерите им, като ги увеличава
чрез предявяването им в пълен размер, а именно в размери съответно на 7822 лева
и 180,00 лева.
С нарочна молба от 26.05.2020 г.,
л.76, връчена на ответника на 05.06.2020 г., ищецът прави изявление за
едностранно прекратяване на сключения между страните договор поради липса на
интерес от закупуване на имота.
Така предявените осъдителни искове са
с правно основание чл.55, ал.1 и чл.92 от ЗЗД и са допустими.
В срока по чл.131
от ГПК ответното
дружество депозира писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на предявените искове. Признава сключването на предварителен
договор за покупко-продажба на посочения
в исковата молба недвижим имот и извършените от ищеца плащания в посочените в исковата
молба размери, но оспорва твърдението на ищеца, че е неизправна страна по него
с аргумент, че договорът не е развален, а валиден и действащ, тъй като срокът
за изпълнение на поетите от ответника към ищеца задължения е спрян поради
спиране на строителството от Община Бургас, но не по вина на строителя.
Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответникът не се
представлява.
Бургаският
районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за
установено следното:
Между
страните не се спори по следните факти, за които свидетелства събрания по
делото доказателствен материал, а именно:
- че
са се намирали в облигационни отношения по повод покупко-продажбата на паркомясто с площ от 18,20
кв.м., съставляващо 30.08/433.20 кв.м.ид.ч. от подземен гараж на сграда,
находяща се в ПИ с идентификатор ................... с адрес в .......................,
като за целта са сключили на 23.06.2018
г. предварителен договор, по който ищецът има качеството на купувач, а ответното
дружество - на продавач-строител. Договорът е приет като писмено доказателство
по делото, а от съдържанието му се установява поетото от ответника задължение
да построи цялата сграда и конкретния самостоятелен обект с фактическа и
документална готовност за подписване на Акт-Образец 16 в срок от 24 месеца,
считано от даване на строителна линия за обекта на 15.09.2017 г., срещу
заплащане от страна на купувача на сумата от 10 000 Евро.
- плащането
от страна на ищеца в полза на ответника на сума в размер на 7822 лева, за което
свидетелстват приходни ордери с №№25/18.06.2018 г. и №26/26.06.2018 г., приети
като доказателства по делото;
- че
до сключване на окончателен договор за покупко-продажбата на имота не се е
стигнало, както и че към приключване на съдебното дирене пред настоящата
инстанция строителството на сградата е спряно по административен ред. В тази
връзка, приети като доказателство по делото са н.а. за учредяване право на строеж срещу задължение за проектиране и
строителство №....., т......, рег.№......, д.№..../............ г. на нотариус
с рег.№........, район на действие РС-Бургас, Заповед №3334 и №3335, и двете от 22.11.2018
г. на Зам.Кмета на Община Бургас, от съдържанието
на които става ясно, че в полза на ответника е било учредено безсрочно право на
строеж върху поземлен имот с идентификатор ...................... с площ от
1663 кв.м. за изграждане на жилищна сграда, състояща се от сутерен, партерен и
три жилищни етажа и две самостоятелни сгради за търговски обекти с общо РЗП
2230,80 кв.м. с включен сутерен на жилищната сграда и общи части, от които
1797,60 кв.ч. – РЗП нови сгради без сутерен, предвидени за изграждане в
съответствие с действащия подробен устройствен план и одобрен инвестиционен
проект от 31.10.2016 г., както и че започналото изпълнение на строителните и монтажни
работи в поземления имот е било спряно по административен ред, а спирането на
строителството е било обжалвано по съдебен ред. Към настоящия момент Заповед №3334/22.11.2018
г. е потвърдена с влязло в сила Решение №2246/12.02.2020 г., постановено по адм.д.№5784/2019 г. по описа на ВАС, а Заповед
№3335/22.11.2018 г. е отменена с Решение на Административен съд Бургас по адм.д.№3344/2018
г., за което няма данни да е влязло в законна сила.
При така приетото за установено от фактическа
страна се налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата
на чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, който е получил нещо на отпаднало
основание, е длъжен да го върне.
Установи се, че
между страните има сключен валиден предварителен договор за продажба на
недвижим имот, в изискуемата от закона писмена форма, който съдържа уговорки
относно съществените условия на окончателния договор, както и клауза по смисъла
на чл.93 от ЗЗД-уговорено е част от продажната цена да бъде платена от купувача
на продавача в деня на подписване на предварителния договор и да служи за
задатък.
Установи се и това, че ищецът е изправна
страна по договора, тъй като е извършвал плащания на суми, в сроковете и в
размерите по чл.2 от договора. В тази връзка, налице е и признание от ответната
страна, че е получила сумата от 7822 лева.
Спорният по
делото въпрос е налице ли е отпаднало основание за полученото плащане.
Съгласно
трайната съдебна практика, това условие на закона ще бъде изпълнено, ако
предварителният договор, по който е платена посочената сума, е надлежно
развален, съобразно изискванията на чл.87 от ЗЗД.
Според цитирания
текст, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си,
поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора,
като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение. Кредиторът може да развали
договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или
отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно или ако
задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време.
Установи се по
делото, че ответникът, като продавач-строител не е изпълнил задължението си по
чл.3 от процесния договор да построи обещания за продажба имот в срок до
15.09.2019 г., като до приключване на съдебното дирене няма спор, че строителството
все още не е завършено. Налице е следователно неизпълнение под формата на
забава, която в настоящия случай обаче не се дължи на причини, за която
ответникът отговаря, а съображенията на съда за това са следните:
Отговорността
за неизпълнение по чл.87 от ЗЗД следва общия принцип на виновно неизпълнение,
регламентиран в чл.81 от ЗЗД и предполага наличие на вина у длъжника. В случая,
тази регламентация е залегнала и като нарочна клауза в чл.3 от договора, в
който е предвидено, че сроковете за строителство не текат при наличие на
форсмажорни обстоятелства по смисъла на ТЗ, при наличие на неблагоприятни
атмосферни условия, както и при спиране на строителството на обекта от
компетентните държавни или общински органи не по вина на продавача-строител. В тези случаи, срокът се удължава с времето,
нужно за възстановяване на строителния процес, но не по-малко от съответното
закъснение.
Събрания по делото писмен доказателствен
материал обосновава извод, че ответникът не е неизправна страна по договора. До
приключване на съдебното дирене пред настоящия съд срокът за строителство не е
изтекъл поради спирането му на основание чл.3 от договора, т.е. падежът на
задължението на ответника да построи обекта не е настъпил, за да може ищецът да
упражни надлежно правото си да развали договора и да иска връщане на платеното.
Тъй като причините за забава на ответника-продавач
не ангажират неговата вина и отговорност, ищецът търси разваляне на
предварителния договор като се позовава на настъпила поради забавата на
ответника безполезност на изпълнението. Продължителността на забавата обаче сама по себе си не
е достатъчно основание, за да се приеме, че за кредитора изпълнението е станало
безполезно, а отпадането на интереса на кредитора в резултат на забавата следва
да бъде обосновано и доказано. Доказателства в подкрепа на твърдението си за
безполезност на изпълнението със закъснение ищецът не е ангажирал. Нещо повече,
престирането по договор след забава е
безполезно за кредитора, когато се касае до така наречените фикс-сделки, а
настоящият случай не е такъв при все, че дори самите те са договорили сроковете
за строителство да не текат при спиране на строителството от компетентните
държавни или общински органи не по вина на продавача-строител.
След като по
делото няма данни страните да са уговорили изпълнение непременно в уговореното
време, за да се приеме, че между забавата и отпадналия интерес
от престация съществува причинна връзка, то изводът който се налага
е, че изявлението на ищеца за разваляне на процесния договор не поражда желания
прекратителен ефект, поради което и при липса на основанията по чл.87, ал.1 и 2
от ЗЗД, предварителният договор продължава да обвързва страните, платената по
договора цена има своето договорно основание и не се дължи нейното връщане по
реда и при условията на неоснователното обогатяване.
Предвид на
изложеното предявеният иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД е неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
Наличието на забава по отношение на завършването и
предаването на обекта съгласно клаузите на сключения между страните
предварителен договор е основание за ангажиране на отговорността на ответника
за заплащане на неустойка, компенсираща купувача за вредите от забавата, но
доколкото по делото се установи, че забавата на строителя не е по причина, за
която същият отговаря, то претенцията по чл.92 от ЗЗД за неустойка се явява
неоснователна и следва да се отхвърли като такава.
С оглед неоснователността на главните претенции на
ищеца, неосноватени се явяват и акцесорните му за присъждане на законната лихва
върху главниците, считано от предявяване на иска до окончателното им изплащане.
Мотивиран
от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска
на С.А.В., гражданин на Р.Ф., адрес в гр.М., съдебен адрес ***, чрез адв.Т.Я., за
осъждане на „Терекс Комерс“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
в гр.Бургас, ул.“Одрин“ №17, представлявано от Д.К.Ж., да му заплати сумата от 7822
лева, с която сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца на
отпаднало основание, ведно със законната лихва върху нея, считано от
предявяване на иска на 18.11.2018 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ
иска
на С.А.В., гражданин на Р.Ф., адрес в гр.М., съдебен адрес ***, чрез адв.Т.Я., за
осъждане на „Терекс Комерс“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
в гр.Бургас, ул.“Одрин“ №17, представлявано от Д.К.Ж., да му заплати сумата от
180 лева, представляваща неустойка за неизпълнение за срок от два месеца, ведно
със законната лихва върху нея, считано от предявяване на иска на 18.11.2018 г.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.