Решение по дело №171/2019 на Районен съд - Левски

Номер на акта: 130
Дата: 26 септември 2019 г. (в сила от 27 януари 2020 г.)
Съдия: Десислава Константинова Николаева-Георгиева
Дело: 20194410200171
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№

 

гр.Левски, 26.09.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - гр.ЛЕВСКИ, III състав, в публично съдебно заседание на четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА

                                        

при участието на секретаря Илияна Петрова и в присъствието на прокурора …….., като разгледа докладваното от съдия Николаева АНД №171 описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

          Образувано е по жалба от Д.Н.Ч. *** против Наказателно постановление №675/10.05.2019г. на Директор на Регионална дирекция по горите – гр.Л., с което на жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва: Глоба по чл.266, ал.1, предл. четвърто от Закона за горите, във вр. с чл.213, ал.1, предл. четвърто, т.1 от същия закон, в размер на 100 лева и Глоба по чл.266, ал.1, предл. четвърто от Закона за горите, във вр. с чл.213, ал.1, предл. четвърто, т.2 от същия закон, в размер на 100,00 лв.

          В жалбата са изложени съображения, че съгласно посоченото в нея място на извършване на нарушението, не се касае за горска територия, респективно за дървесина, добита от горския фонд. Предвид на това е наведен довод, че процесната дървесина не може да бъде предмет на нарушението по чл.213, т.1 и т.2 от Закона за горите. Посочва се, че добитата от извън горски територии дървесина, се маркира с контролна марка – на съответната община, а не с контролна горска марка, респективно се транспортира с превозен билет, издаден от длъжностно лице, определено от съответната община, предвид на което деянията не са съставомерни от обективна страна.        В условията на алтернативност са изложени доводи за това, че процесните деяния представляват маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН. Иска се от съда да отмени обжалваното наказателно постановление, при условията на евентуалност – да намали размерът на наложените глоби, като бъде определен минимално предвиденият в закона размер от 50 лв. Отправено е искане за отмяна на постановеното отнемане на 1 брой конска каруца, като са изложени съображения за липсата на предвидените в закона предпоставки за това.

В депозирано допълнение към жалбата са изложени съображения за наличието на съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство, които са нарушили правото на защита на жалбоподателя. Сочи се, че НП било издадено въз основа на постановление за прекратяване на наказателното производство, в което жалбоподателят не е бил участник. Не бил издаден и АУАН, като Д.Ч. бил конституиран като участник в административно-наказателното производство и бил уведомен за него едва с издаването на обжалваното наказателно постановление. Изложени са подробни съображения, че в процесия случай след прекратяването на наказателното производство, административно-наказателното такова е следвало да започне със съставянето на АУАН.

          В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. Представени са писмени бележки от пълномощник – адв. И. Ч., в които се поддържат изложените доводи за наличие на съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на жалбоподателя, както и нарушение на материалния закон. Иска се съда да отмени обжалваното наказателно постановление и да възложи в тежест на ответната страна направените от жалбоподателя разноски, при условията на евентуалност, да намали размера на наложените административни наказания до предвидения в закона минимум от 50 лв., както и наказателното постановление да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно в частта му, относно постановеното отнемане в полза на държавата на вещи, послужили за извършване на нарушението – конска каруца.

          Ответната страна по жалбата РДГ – Л. не се представлява, не изразява становище по нея.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 16.09.2018г., около 21,00 часа, свидетелят П.К.П., изпълнявал служебните си задължения като младши експерт командир на отделение ППД в РУ-Б.. Получен бил сигнал за лице, което извършва незаконна сеч, в близост до Помпена станция №3 в гр.Б.. На място за извършване на проверка отишли свидетелят П.К.П., заедно с колегата му С. Н.. Чули шум от конска каруца, а след това установили, че от черен път излиза лице с конска каруца, натоварена с около 0,5 пр.куб.м. дърва. Лицето било спряно са проверка, в хода на която била установена самоличността му – жалбоподателят Д.Ч.. Установено било, че превозваната дървесина не е маркирана с контролна горска марка и не е придружена с превозен билет. За случая било уведомено ТП ДГС Никопол към РДГ – Л. На място за извършване на проверка отишъл свидетелят П.Т.П. ***. Същият установил, че в каруцата се превозва дървесина от вида черница и бряст. При поискване от страна на горския служител, жалбоподателят не представил разрешително за сеч и транспортиране, установена била липсата и на КГМ. Пред горския служител жалбоподателят Ч. обяснил, че е отсякъл дърветата от дигата на реката, намираща се в близост. Същият бил съпроводен до горското стопанство, където каруцата била разпрегната, конят бил върнат на Ч., а каруцата и дървесината били иззети.

Докладвано било на РП – Левски, с оглед преценка за наличието на данни за извършено престъпление.

С Постановление от 30.10.2018г. прокурор при Районна прокуратура – гр.Левски отказал да образува досъдебно производство и прекратил преписката, образувана по сигнал за процесното деяние, като препис бил изпратен на Директора на РДГ – Ловеч за преценка относно реализиране на административно-наказателна отговорност по отношение на Д.Н.Ч..

Въз основа на данните по преписката и постановлението за отказ да се образува досъдебно производство, административно-наказващият орган Директора на РДГ – Л., издал обжалваното наказателното постановление, с което на жалбоподателя Д.Н.Ч., на основание чл.266, ал.1, предл. четвърто от Закона за горите били наложени следните административни наказания: Глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.213, ал.1, предл. четвърто, т.1 от ЗГ и Глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.213, ал.1, предл. четвърто т.2 от ЗГ, за това, че на 16.09.2018г., в 21,00 ч., в гр.Б., общ.Б., в близост до Помпена станция №3, транспортирал с конска каруца, 0,5 пр.куб.м. дървесина от бряст и черница, немаркирана с контролна горска марка и непридружена с превозен билет, доказващи законния произход на дървесината. Със същото наказателно постановление административно-наказващият орган отнел в полза на Държавата вещите, предмет на нарушението: 0,5 пр. куб. м. дървесина от бряст и черница, с пазарна стойност 30 лв., на основание чл.21 ЗАНН, вр. чл.273, ал.1 от ЗГ, както и вещите, послужили за извършване на нарушението – 1 брой конска каруца, с пазарна стойност 50 лв., на основание чл.20 ЗАНН, във вр. с чл.273, ал.1 от Закона за горите.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите П.Т.П. и П.К.П., както и от писмените доказателства и доказателствени средства: НП№675 от 10.05.2019г. на Директор на Регионална дирекция по горите – гр.Л., Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 30.10.2019г. на РП – Левски, справка от Директора на РДГ – Ловеч относно територията, находяща се на дигата на р.Дунав, местността „***, материалите по преписка вх.№932/20108г. по описа на РП – Левски.

Съдът даде вяра на депозираните по делото показания на свидетелите П.Т.П. и П.К.П., като последователни и логични, изхождащи от лица, даващи показания за непосредствено възприетото от тях по време на изпълнение на служебната им дейност и в съответствие с писмените доказателства.

Писмените доказателства по делото се кредитираха, като официални документи, издадени от компетентни длъжностни лица в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред, както и неоспорени от страните.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Обжалваното наказателно постановление е съставено в предписаната от закона писмена форма, от компетентно лице, съдържа всички реквизити, предвидени в чл.57 от ЗАНН.

Неоснователни са наведените в жалбата доводи за наличието на съществено процесуално нарушение в хода на административно-наказателното производство, накърняващо правото на защита на наказаното лице, а именно липсата на съставен АУАН. Наказателното постановление на Директора на РДГ-Ловеч в процесния случай е издадено на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН – след издадено постановление за отказ да се образува досъдебно производство от РП-Левски. Разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН въвежда изключение от правилото, че административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Посочената правна норма е категорична, че без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган. В процесния случай е изпълнен фактическият състав на посочената правна норма, която не поставя други изисквания, освен наличието на прокурорско постановление за отказ да се образува ДП, поради което липсата на съставен АУАН не представлява съществено процесуално нарушение.

Съдът намира обаче, че вменените на жалбоподателя нарушения не се доказват по безсъмнен начин от събраните по делото доказателства. Основателен е наведения от жалбоподателя довод, че предмет на нарушението по чл.213 ЗГ може да бъде не каква да е дървесина, а само такава, добита от горска територия, по смисъла на чл.2 от ЗГ. Този извод следва от обществените отношения, уредени със Закона за горите, а именно режима на управление и използване на дървесина, която представлява част от горския фонд.

В нормата на чл.2, ал.3 от ЗГ е предвидено, че разпоредбите на този закон не се прилагат за определени територии, а именно - за паркове и градини в урбанизирани територии; за горите и земите в националните паркове и в резерватите; за дървета от горскодървесни видове в земеделски територии, когато не притежават характеристиките на гора по ал. 1; за площите, заети с горскодървесна растителност в обхвата на републиканските, местните и железните пътища. Предвид горното, предмет на нарушение по ЗГ не може да бъде дървесина, придобита от посочените в чл.2, ал.3 от ЗГ територии. Макар вменените на жалбоподателя нарушения по чл.213, ал.1, т.1 и т.2 от ЗГ да са формални и да не предвиждат никакви допълнителни съставомерни елементи, то липсата на докзателства, че транспортираната дървесина е част от гора, по смисъла на закона води до незаконосъобразност на НП.

В процесния случай от доказателствата по делото не се установи по категоричен начин произходът на дървесината, намерена в каруцата, управлявана от жалбоподателя. От събраните по делото гласни и писмени доказателства следва изводът, че Д.Ч. е бил спрян за проверка, входа на която било установено транспортирането на дървесината, в близост до дигата на река Дунав в гр.Б., до помпена станция №3. От изисканата от съда справка от РДГ-Ловеч /л.70/ се установява, че посоченото място не представлява горска територия, като растителността, намираща се около дигата, е собственост на притежателя съответното хидротехническо съоръжение, находящо се там. Няма категорични доказателства за това от къде са изсечени дърветата. От показанията на свидетеля П.Т.П. се установява, че пред него Ч. обяснил, че дърветата са сечени от дигата на реката, която растителност не представлява гора по смисъла на чл.2 от ЗГ. В показанията си горският служител изяснява, че в близост до мястото, където жалбоподателят бил установен да транспортира дърветата, нямало гора. Дървета имало само около дигата и то от вида, намерен в процесната каруцата.

Предвид на изложеното, съдът намира, че административно-накзващият орган, чиято е доказателствената тежест в настоящото производство, не доказа, че процесната дървесина представлява годен обект на нарушение по чл.213 от ЗГ – дървета, част от горския фонд, които подлежат на маркиране с контролна горска марка и транспортирането на които се извършва с превозен билет. Придобиването или транспортирането на дървесина от място, което не представлява гора, по смисъла на чл.2 ЗГ, не е предмет на регламентация от този закон, респективно не води до ангажиране на отговорност за нарушение, уредено в Закона за горите. Дървесните видове, непопадащи в територия, представляваща гора по смисъла на ЗГ, са предмет на регламентация в Закона за опазване на селскостопанското имущество – арг.чл.3, чл.32 от посочения закон и нерегламентираното им управление може да бъде предмет на друго административно нарушение. За ангажиране административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е необходимо обаче в хода на производството да бъде доказан именно фактическият състав на вменените му с издаденото НП нарушения на ЗГ. Обратното би нарушило правото на защита на наказаното лице.

Предвид на изложеното, наказателното постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено в неговата цялост.

Не следва да бъде уважавано направеното от жалбоподателя искане за присъждане в негова полза на разноски, предвид отмяната на НП. В производството пред районния съд по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, при субсидиарно прилагане на НПК, когато наказателното постановление е отменено, не се присъждат разноски в полза на нарушителя, по аналогия с хипотезата, при която не се присъждат разноски срещу Държавата, когато подсъдимият бъде оправдан в наказателното производство – арг. ТР №2 от 3.06.2009 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2008 г. Направените от жалбоподателя разноски при благоприятен за него изход на делото, подлежат на обезщетяване по реда на ЗОДОВ – арг. ТР №1 от 15.03.2017г. по на тълк. д. № 2/2016 г. на ВАС.

Мотивиран от горното, съдът  

  

                                           Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление №675 от 10.05.2019г. на Директор на Регионална дирекция по горите – гр.Л., с което на Д.Н.Ч., ЕГН:**********, с адрес: ***, са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 100 лв. по чл.266, ал.1, предложение четвърто от Закона за горите, за нарушение на чл.213, ал.1, предложение четвърто, т.1 от ЗГ и ГЛОБА в размер на 100 лв. по чл.266, ал.1, предложение четвърто от Закона за горите, за нарушение на чл.213, ал.1, предложение четвърто, т.2 от ЗГ, и са отнети в полза на държавата, вещите, предмет на нарушението 0,5 пр.куб.м. дървесина от бряст и черница, и вещите, послужили за извършване на нарушението – 1 брой конска каруца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.Плевен в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.                                 

 

         РАЙОНЕН СЪДИЯ: