Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 354/02.07.2018 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария
Ницова
при секретаря Д*** Д*** и с участието на прокурор Галя
Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от
съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело № 281 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно
производство е Решение №60 от 23.04.2018 г. по АНД № 638 по описа за 2017г. на
Районен съд – Лом, с което е потвърдено наказателно
постановление № 21 от 10.11.2017год. на Директора на Регионална инспекция по
околната среда и водите – Монтана /РИОСВ – Монтана/, с което на Г.М.Г. *** в
качеството му на кмет на Община Я*** , обл.Монтана е наложено административно
наказание - глоба в размер на 3000.00лева /три хиляди лева/, за извършено
административно нарушение по чл.19, ал.3,т.15 от ЗУО.
Касационният жалбоподател Г.М.Г.
в качеството му на кмет на Община Я*** , обл.Монтана, редовно призован, не се
явява, не се представлява, в жалбата навежда доводи за допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила и неспазване на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН, като моли за отмяна на въззивното решение и издаденото НП.
Ответника по
касационната жалба Директора на РИОСВ – Монтана, редовно призован не се явява и
не изпраща процесуален представител, в писмено възражение против
касационната жалба, оспорва жалбата и моли решението да остане в сила, поради
липса на сочените касационни основания за отмяна на същото.
Окръжна прокуратура –
Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез
представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение
е неблагоприятно, при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е
ОСНОВАТЕЛНА.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и
становищата на страните, прие следното: касационните основание, които са
заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на
материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
За да постанови обжалваното решение, с което
е потвърдил издаденото наказателно постановление, съставът на Районен съд – Лом
е приел от фактическа страна, че с КП № УО-22 от 11.04.2017год., служители на
РИОСВ Монтана при извършване на планова проверка за 2017год. на населените
места в Община Я*** , а именно с.Д*** Ц*** , с.Д*** и с.Я*** констатирали
наличия на нерегламентирани замърсявания със смесени битови отпадъци,
биоразградими и строителни отпадъци и отпадъци от опаковки, подробно описани в констативния
протокол за местонахождението им и за всяко едно от населените места, в
изпълнение задълженията на кмета, регламентирани в чл. 19, ал.3, т. 15 от ЗУО.
За да потвърди наложеното административно наказание, въззивният съд е приел, че
в случая е налице безспорно установено нарушение на разпоредбата на чл.19,
ал.3, т.15 ЗУО, което е установено с АУАН №УОмм-13/09.05.2017г. В решението си,
въззивния съд е изложил доводи досежно фактическата обстановка съпътстваща
извършването и установяването на нарушението, като е счел, че наложеното
административно наказание е законосъобразно и правилно е приложена разпоредбата
на чл.151, ал.2, т.6 от ЗУО. Изложени са мотиви за приложението и на
разпоредбите на чл.27 и чл.28 от ЗАНН.
Не се споделят обаче мотивите изложени по
приложението на чл.34, ал.3 от ЗАНН досежно императивния шест месечен срок
свързан с издаване на НП №21 от 10.11.2017год. на Директора на Регионална
инспекция по околната среда и водите – Монтана, тъй като действително по силата
на препращащата норма на чл.84 от ЗАНН при изчисляване на сроковете е приложима
разпоредбата на чл.183 от НПК, но не тази по чл.183, ал.2 от НПК касаеща
броенето на сроковете в дни, а приложима в случая е разпоредбата на чл.183,
ал.3 от НПК касаеща броенето на сроковете в месеци, тъй като разпоредбата на
чл.34, ал.3 от ЗАНН касае изтичането на шест месечния срок.
След като НП е било издадено след изтичане на
шест месеца от съставянето на акта за извършване на административно нарушение.
АУАН с № УОмм-13/09.05.2017год. е бил съставен на 09.05.2017 г. и 6-месечният
срок за издаване на наказателно постановление е изтекъл на 09.11.2017г. който
ден е присъствен, а обжалваното НП №21 от 10.11.2017год. на Директора на
Регионална инспекция по околната среда и водите – Монтана е било издадено на
10.11.2017 г. – един ден, след изтичането на срока по чл. 34, ал.3
от ЗАНН.
Крайната дата за издаването на наказателното
постановление е 09.11.2017г., предвид разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН, във вр. с чл. 79
- 81 от ЗАНН,
след което е преклудирана възможността за издаване на законосъобразно НП. АНО е
имал достатъчно време да се произнесе с НП в законоустановения срок и
неиздавайки процесното НП в този императивен давностен срок е допуснал съществено
нарушение на процесуалния закон. В чл. 34 от ЗАНН са посочени абсолютните процесуални пречки за образуване на
административнонаказателно производство и основанията за прекратяването му.
Шестмесечният срок, визиран в чл. 34, ал.3 ЗАНН, е абсолютен давностен срок, който изключва административно
наказателната отговорност, поради което и административнонаказателното производство
се прекратява. Следва да се отбележи, че режимът на давността при
административнонаказателните производства е съобразен с целите и характера на
административнонаказателната отговорност, а именно - изискванията за бързина
при установяване на административното нарушение, образуването на
производството, санкционирането на нарушението и изпълнението на наказанието.
Следва да се отбележи, че само шестмесечния
срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН обвързва административнонаказавщия орган със
задължението да произнесе с налагане на административно наказание или
имуществена санкция в шест месечен срок от образуване на
административнонаказателното производство, тоест от съставяне на АУАН, а в
случая наказателното постановление е издадено извън рамките на този срок.
В този смисъл настоящият състав счита, че от
бездействието си от 09.05.2017год. до 09.11.2017год., наказващия орган не може
да черпи права, като накърнява правата на лицето привлечено към
административнонаказателна отговорност.
По изложените съображения решението на въззивния съд,
следва да бъде отменено, както и издаденото наказателното постановление.
По изложените съображения на основание
чл.221, ал.2 във вр. чл.218 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН,
настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №60 от 23.04.2018 г. по АНД
№ 638 по описа за 2017г. на Районен съд – Лом, като неправилно.
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№ 21 от 10.11.2017год. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и
водите – Монтана /РИОСВ – Монтана/.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: